Р
Е Ш Е
Н И Е № 17
гр. Шумен, 27.01.2020
г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Константин Моллов
Членове:1.Й. Димов
2. Соня Стефанова
като разгледа
докладваното от съдия Константин Моллов В.гр.д. № 520 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на 435 ал.2 от ГПК във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Образувано е
по жалба на Й.Г. Е., действащ чрез пълномощника си адв.
Х.П., присъединен взискател по изп.
дело № 20198760400547 по описа на ЧСИ Д.З...., с район на действие ШОС, против
постановление от 16.12.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е спряно
частично изпълнението по отношение на присъединения взискател
Й.Г. Е.. Жалбоподателят счита постановлението на ЧСИ за незаконосъобразно и
неправилно. Излага, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 26.09.2014 г. и издаден въз основа
на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 51732/2014 г. на СГС било образувано изп.д.№ 1237/2014г. по описа на ЧСИ Г.Б. и връчена покана
за доброволно изпълнение на длъжника „Универс“ ЕАД в
ликвидация на 20.10.2014 г. Същото било прекратено на основание чл.433,, ал.1
т.8 ГПК, поради т.нар. перемция. Към датата на
прекратяване било издадено удостоверение от ЧСИ Г.Б. за актуалния дълг на взискателя Й. Е. и върнат оригинала на изпълнителния лист.
Едва след получаване на оригинала на изпълнителния лист била подадена молба по
чл.456, ал.1 ГПК за присъединяване по изп.д.№ 20188760400546
по описа на ЧСИ Д.З.. Счита, че длъжникът е следвало да възрази срещу заповедта
за изпълнение в 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение от ЧСИ Г.Б. – 20.10.204 г. Предвид изложеното не са налице основания
по чл.420, ал.1 ГПК за спиране на изпълнителното производство по отношение на
вземането му. Ето защо моли атакуваното постановление да бъде отменено.
В срока по чл.
436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжника „Универс“ ЕАД в ликвидация.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за основателност на жалбата.
Жалбата е
подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
По молба на взискателя М.Ц.Н. от 17.05.2018 г. с приложен към нея изп.лист от 02.04.2018 г. по гр.д.№ 45660/2016 г. на СРС, по
силата на която „Универс” ЕАД /в ликвидация/ е осъдено
да заплати на Н. на основание чл.128, т.2 КТ чл.245, ал.2 КТ и чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД сумата от 25501,87лв. трудови възнаграждения за периода 01.03.2014 г.
– 31.07.2016 г., ведно със законната лихва от 12.08.2016 г. до окончателното
плащане, сумата от 2988,19лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 8-мо число на месеца, следващ месеца, за който се отнася всяко неизплатено
трудово възнаграждение до 31.07.2016 г. и сумата 356лв. платени без основание
разходи във връзка с дейността на „Универс” ЕАД в
ликвидация, както и 2000лв. разноски по делото, е образувано изп.д.№ 20188760400546, по описа на ЧСИ Д.З.. На основание
чл.458 ГПК е присъединена държавата за дължимите й от длъжника публични
вземания в размер на 59531,59лв. /л.68/.
На основание
чл.456 ГПК, по молба на взискателя Н. е издадено
удостоверение от ЧСИ по изп.д.№ 20188760400546, като последното
е присъединено към образуваното при същия ЧСИ изп.д.
№ 20188760400547, образувано по молба на Д.М.Б., с приложен към нея
изпълнителен лист от 28.03.2018 г., издаден по гр.д.№ 45659/2016 г. на СРС.
Съгласно изпълнителният лист, длъжникът „Универс” ЕАД
/в ликвидация/, гр. София, е осъдено да заплати на Д.М.Б. на основание чл.128,
т.2 КТ, сумата от 38762,77 лв. представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за периода м.03.2014 г. – м.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4490,72 лв., обезщетение за
забавено плащане на дължимите трудови възнаграждения за периода 01.05.2014 г. –
12.08.2016 г.; на основание чл.59 ЗЗД сумата от 6183,13 лв., с която ответникът
се е обогатил без правно основание за сметка на ищцата, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3247,37 лв. - разноски по делото.
На основание
чл.458 ГПК по делото е присъединена като взискател
държавата, за дължимите й публични вземания в размер на 57284,53лв. /л.49/.
Междувременно
по делото е присъединен като взискател и жалбоподателя
Й.Г. Е., с приложен изпълнителен лист от 26.06.2014 г. издаден по ч.гр.д.№
51732/2014 г. на СРС, с който длъжникът „Универс“ ЕАД
в ликвидация е осъден да му заплати сумата от 6000лв. главница, ведно със
законната лихва за периода от 23.09.2014 г. до изплащане на вземането и 120 лв.
разноски по делото – държавна такса. На длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 08.11.2019 г. /л.478/
Постъпила е
молба от 11.11.2019 г. от длъжника „Универс“ ЕАД в ликвидация, /л.503/, в която излага, че
дружеството е подало възражение от 11.11.2019 г.
против издадената по ч.гр.д.№ 51732/2014 г. на СРС заповед за изпълнение в
полза на взискателя Й.Г. Е., което обстоятелство по
аргумент от чл.420, ал.1 ГПК водело до спиране на изпълнението по отношение на
това вземане. Към молбата е приложено възражение от 11.11.2019
г. Приложена е и молба от „Универс“ ЕАД в ликвидация, също от 11.11.2019
г. /л.597/ с резолюция върху нея от 07.12.2019 г., съгласно който на молителя
да се издаде съдебно удостоверение, че възражението му срещу съдебната заповед
е в срок и изпълнението е спряно по силата на закона.
С
постановление от 16.12.2019 г. съдебният изпълнител спрял частично
изпълнителното дело по отношение на присъединения взискател
Й.Г. Е.. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение до длъжника, по изп.д.№ 1237/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на
действие ОС гр. В. и доказателство за връчването й на 20.10.2014 г. Видно от
представения по делото изпълнителен лист от 26.09.2014 г. по ч.гр.д.№
51732/2014 г. на СРС на гърба /л.472/ са отразявани погасявания на вземането по
този изпълнителен лист от ЧСИ Г.Б., след което същият е предявен при ЧСИ Д.З.
по настоящото изпълнително дело.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: На
основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК взискателят може
да обжалва спирането на принудителното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.420 ГПК, защитата срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнението (липсата на задължение на длъжника, по
отношение на което е издадена заповед за изпълнение) се осъществява посредством
възможността му да спре изпълнението й. Съгласно ал.1 на чл. 420 ГПК, спиране
на изпълнението е допустимо при представяне на надлежно обезпечение за
кредитора, каквото не се изисква при издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документите по чл. 417, т.10 ГПК. По аргумент от чл. 420, ал.1, за
спиране изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на тези
документи е достатъчно подаване на възражение от страна на длъжника, без
представяне на съответното обезпечение.
Или, с други думи казано, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, само
направеното възражение от страна на длъжника е достатъчно, за да се уважи
искането му за спиране изпълнението на тази заповед, без да е нужно той да
представя писмени доказателства, или надлежно обезпечение за кредитора.
Следователно, възражението срещу заповед, издадена въз основа на менителничен ефект по чл. 417, т.10 от ГПК, спира
изпълнението по силата на самия закон. Постановеният съдебен акт, макар и
задължителен, с оглед преследваната от длъжника цел, само констатира и
прогласява настъпилото спиране.
В настоящият случай, макар и
приложената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
26.09.2014 г. издадена по ч.гр.д.№ 51732/2014 г. на СРС в полза на Й.Г. Е.
срещу „Унивелс“ ЕАД в ликвидация, да е издадена въз
основа на запис на заповед, т.е. документ по чл.417, т.10 ГПК, то не е налице
хипотезата на чл.420, ал.1 ГПК на спиране на изпълнението.
Видно от представените по
изпълнителното дело документи, въз основа на заповедта и изпълнителния лист от
26.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 51732/2014 г. е било образувано изп.
дело № 20147220401237 по описа на ЧСИ Г.Б., с район на действие ОС гр. В.. На
длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение на 20.10.2014 г., от
която дата е започнал да тече 14-двенвият срок за възражение по чл.414 ГПК. След
прекратяване на горното изпълнително дело и връщане на изпълнителния лист на взискателя Е., същият е депозиран при ЧСИ Д.З. и
присъединен по изп.д.№ 20198760400547. Получаването
от длъжника на последваща покана за доброволно изпълнение по образувано
въз основа на същия изпълнителен
лист друго изпълнително дело е без правно значение
факт, който не променя началото
на законоустановения срок, в който длъжникът
е могъл да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК. Ето защо не е налице основание за спиране на
принудителното изпълнение досежно присъединения взискател Й.Г. Е. съгласно чл.420, ал.1 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че атакуваното постановление, с което е спряно принудителното
изпълнение по отношение на присъединения взискател Е.
се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а частната жалба
против същото като основателна следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Постановление от 16.12.2019 г. по изп. дело № 20198760400547 по описа на ЧСИ Д.З...., с район
на действие ШОС, с което е спряно принудителното изпълнение по отношение вземането
на присъединения взискател Й.Г. Е. ЕГН **********, срещу длъжника „Универс“
ЕАД, в ликвидация.
На основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.