Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Светослав
С и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
1321 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от Т.Н.Т.
***, ЕГН **********, срещу Решение № 517/09.04.2020 г. на Варненски районен
съд, ХХХVІ състав, постановено по н.а.х.д. № 5369 по описа на съда за 2019 г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 442а-203/18.10.2019 г.,
издадено от Началника на Сектор „ОП“ в ІV районно управление към Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.
В
жалбата се оспорват изводите на районния съд относно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.
По-конкретно се твърди, че не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, тъй като касаторът не е бил канен
за съставяне на акт. Касаторът счита, че това съществено процесуално нарушение
води до незаконосъобразност на акта и не подлежи на саниране. Моли за отмяна на
решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
в производството, Областна дирекция на МВР – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно, както и в полза на дирекцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Представителят
на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет
на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
442а-203/18.10.2019 г., издадено от Началника на Сектор „ОП“ в ІV районно
управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна, с което на Т., за нарушение на разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 от Закона
за устройството на Черноморското крайбрежие е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
От
доказателствата, събрани в административнонаказателното и в съдебното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
проверка, извършена на 01.08.2019 г. около 17,20 ч на морски плаж „Ш. – юг“ от
служители на Дирекция „Управление на морските плажове“ към Министерство на туризма, съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи, било установено,
че л. а. с ДК№ СА **** СН, собственост на „В П “ ООД, е паркиран в
границите на морски плаж „Ш -юг“ пред оградата на комплекс „П ” върху сиви
дюни. На място проверяващите установили водачите на
автомобилите, в това число Т.. За извършената проверка бил съставен протокол, който
бил подписан от всички участващи в проверката.
Въз
основа на протокола, изпратен от Министерство на туризма в ІV РУ при ОД на МВР
– Варна бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу Т.,
в който обстоятелствата били квалифицирани като нарушение на чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК. Актът бил предявен и връчен на Т. и подписан без
възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, в което били възприети фактическите констатации и
правната квалификация от акта, и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК на Т. била
наложена глоба в размер на 1000 лева.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема, че
административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на
нарушение, издаден от компетентен полицейски служител, а наказателното
постановление – от компетентен орган. Констатира, че са спазени сроковете по
чл. 34 от ЗАНН и приема, че не са нарушени разпоредбите относно съдържанието на
акта и постановлението, които съдържат съответстващо си пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, и всички данни,
индивидуализиращи нарушителя. Районният съд е
обсъдил възраженията на въззивника относно съставяне на акта в негово
отсъствие, като е приел, че липсват данни защо това е направено, но това не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като Т. е бил запознат с
констатациите от проверката при съставяне на констативния протокол, актът е бил
връчен и не са били нарушени правата му да организира и упражни защитата си.
По
приложението на материалния закон районният съд приема, че от страна на Т. с
паркирането на посоченото превозно средство в границите на морския плаж върху
сиви дюни е било осъществено нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, въпреки
обстоятелството, че посочената норма е влязла в сила един ден преди
констатиране на нарушението. При това положение счита отговорността на Т. за
правилно ангажирана и въз основа на правилно определена санкционна норма, а
наложеното наказание в минимума – за справедливо предвид наличието на
смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Районният съд е
изложил и мотиви относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
поради това, че не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, които не е необходимо да преповтаря и към които препраща
съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Доводите в
касационната жалба се отнасят само до неправилния според касатора извод на
районния съд, че съставянето на акта за установяване на административно
нарушение в отсъствие на нарушителя без да са налице обстоятелства по чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, не е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на
наказателното постановление само на това основание.
В допълнение
към мотивите на районния съд по този довод, който е изложен и във въззивната
жалба, касационната инстанция посочва, че действително актът е съставен в
отсъствие на нарушителя и в преписката няма данни дали той е бил намерен, но не
се е явил, или не е бил търсен на адреса. Въпреки това, преценката дали едно
нарушение на производствените правила е съществено се извършва във всеки
конкретен случай съобразно фактите, с които той се характеризира, като се взема
предвид дали това нарушение е засегнало правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и дали ако нарушението не беше извършено, би се стигнало до
различен по съдържанието си акт. За да бъде квалифицирано едно процесуално
нарушение като съществено, то трябва да е ограничило правото на защита на това
лице посредством неяснота относно фактическите твърдения на органите или
лишаване от възможност за упражняване на такава защита. В случая фактическите
твърдения на актосъставителя са изложени в самия акт за установяване на
нарушението, а доводи и доказателства за други факти, които биха могли да
променят изхода от административнонаказателното производство, не са наведени и
представени на нито един етап от проверката за законосъобразността на
наказателното постановление.
При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този
изход от производството и предвид направеното искане, в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева. Претенцията за
присъждане на възнаграждение за две инстанции е необоснована, тъй като с
въззивното решение е присъдено възнаграждение за тази инстанция.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №
517/09.04.2020 г. на Варненски районен съд, ХХХVІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 5369 по описа на съда за 2019 година.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.