ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 694
гр. Б., 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500470 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Г. И. Г., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. Д.Д.№*, обжалва решение № 141 от
27.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 284 от 2024 г. на Районен съд Б..
В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Той бил постановен
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Изложените в решението мотиви
били неясни и противоречиви, а в някои части били нелогични и сочещи към
правни изводи, различни от сторените от съда. С исковата молба били изложени
твърдения за липса на активна легитимация на ответната страна като взискател
/носител на изпълняемото право/ на две основания - дружеството не било
придобило вземането по силата на договора за прехвърляне на вземания от
08.08.2018 г., тъй като не доказало по безспорен начин, че е придобило процесното
вземане, предмет на цесия, както и заради това, че цесията не е породила действие
спрямо длъжника поради нередовното връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3
от ЗЗДог. В решението си съдът изложил мотиви само относно оспорената активна
легитимация на взискателя, в качеството му на цесионер, поради нередовното
уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗДог, но не отговорил и не
изложил мотиви относно твърдяната липса на легитимация на цесионера, като
титуляр на изпълняемото право по изпълнителния лист, заради това, че същият не
е придобил процесното вземане по силата на сключения договор за прехвърляне на
1
вземания от 08.08.2018 г., сключен между първоначалния кредитор и цесионера,
тъй като процесното вземане не е било включено в общия списък с вземания,
предмет на прехвърляне. В тежест на ответната страна в първоинстанционното
производство било да докаже, че е носител на изпълняемото право на основание
сключен договор за цесия. Във връзка с това съдът в две поредни съдебни
заседания я задължил да представи в цялост договора за прехвърляне на вземания,
сключен на 08.08.2018 г. между първоначалния кредитор на вземането и настоящия
ответник, заедно с приложение № 1а, съдържащо цялостния списък на
прехвърлените вземания и представляващо неразделна част от договора. Вместо
това ответникът представил извадка на хвърчащ лист, подписана от неизвестно
лице, с посочване на едно-единствено вземане - това с длъжник М.И.М..
Приложение № 1а към договора за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. било
пряко и единствено доказателство за това кои вземания, с посочено правно
основание, размер, привилегии, обезпечения, лихви и длъжник, са преминали в
патримониума на цесионера, за които той има право да предприеме правни
действия за събирането им. Цялото приложение № 1а представлявало неразделна
част от договора за цесия само ако от съдържанието му е виден целият списък на
всички прехвърлени вземания, и като част от договора, съдържа подписите на
двете страни по него, т. е. както се подписва договорът, така се подписва всяка една
неразделна част от него. Затова, по аргумент на противното основание, извадката
от това приложение, без дата и с неизвестен автор, с посочено само едно вземане -
процесното, подписано от неизвестен автор, без дата, не можело да се приеме, че е
неразделна част от договора. Съдът в решението си не изложил мотиви и не
обсъдил какъв е характерът на представеното извлечение от приложение № 1а към
договора за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. Не било ясно дали съдът е
приел за безспорно доказано обстоятелството, че вземането е включено в списъка с
вземания, предмет на прехвърляне, т. е. че ответникът е придобил вземането и
може да го събира принудително, или следва да изключи приложение № 1а, във
вида, в който е представено, от доказателствата по делото, като негодно такова,
което ще означава, че ответникът не е придобил и не е титуляр на вземането. Съдът
не се произнесъл по реда на чл. 161 от ГПК дали, след като не е изпълнила
задължението си и не е представила посочен от съда документ от значение за
спора, ответната страна е създала пречки за събирането му, и не се е мотивирал
дали в случая е приложима презумпцията на закона да се приеме за доказан фактът,
за който ответната страна е създала пречка за събирането му. РС не отговорил на
въпроса включено ли е процесното вземане в списъка, представляващ неразделна
2
част от договора за цесия, и придобито ли е от цесионера така, че той да има право
на принудително изпълнение. Липсвали правни изводи относно този релевантен за
спора въпрос, поради което атакуваният съдебен акт се явявал немотивиран,
едностранчив и непълен, а решението - неправилно в своята цялост. Изводите на
РС противоречали и на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ГПК, и на установената
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК, докладчик съдията М.Г., в което се посочвало,
че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за
възникване на правото на иск. В решението си съдът пропуснал да изложи мотиви
относно недопустимостта на молбата за образуване на изп. д. № 618 от 2019 г. на
ЧСИ Ш.Д., насочена срещу починало лице, макар такива твърдения да били
изложени още с исковата молба. Смъртта прекратявала съществуването на
физическото лице като правен субект изобщо и слагала край на неговата
правоспособност. Починалото физическо лице не било правен субект, нямало
правоспособност и не можело да бъде субект на процесуални правоотношения
като страна. Образуването на изпълнителен процес, като част от гражданския
процес, срещу лице, което към този момент вече е починало, изключвало
изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Смъртта на
първоначалния длъжник М.И.М., настъпила на 09.10.2013 г., била пречка второто
изпълнително производство да се образува лично срещу него, поради липса на
процесуална правоспособност у починалото лице. Изпълнителното производство в
този случай било недопустимо и подлежало на прекратяване. В хода на второто
изпълнително производство не се осъществило процесуално правоприемство по
смисъла на чл. 229 от ГПК, защото наследственото правоприемство вече било
настъпило през 2013 г. в хода на висящото първо изпълнително дело /човек умирал
един път/. Недопустимо било приложението на чл. 429, ал. 1 от ГПК по второто
изпълнително дело. При постановяване на решението си съдът не съобразил, че
молбата за образуване на второто изпълнително дело, насочена срещу починалия
първоначален длъжник, като недопустима, не е действие с ефект прекъсване на
давността. По тази причина всички действия на ЧСИ по това производство,
предприети след 24.10.2019 г., по своята същност били незаконосъобразни, като
предприети по недопустим изпълнителен процес, били ирелевантни за давността
на вземането и не водели до нейното прекъсване. Тя спряла за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., след което продължила да тече. Релевантната дата,
поставяща начало на давностния срок, била 26.06.2015 г. Установило се, че от
26.06.2015 г. до 15.07.2019 г., когато изпълнителното дело било прекратено по
3
молба на цесионера, не са били извършвани изпълнителни действия, т. е. не са се
осъществили факти и обстоятелства, водещи до прекъсване на давността.
Прекратяването на изпълнителното дело също не било действие, което прекъсва
давността. Подадената на 24.10.2019 г. молба за образуване на второто по ред
изпълнително дело също не могла да прекъсне давността, тъй като е недопустима.
По тази причина давността текла, без да бъде прекъсвана, и изтекла на 04.08.2020 г.
Изводът на съда в обратен смисъл бил в абсолютно противоречие със събраните
доказателства. В случая взискателят имал правната възможност да иска
изпълнение срещу наследника на първоначалния длъжник, но проявил
бездействие, като с молбата за образуване на изпълнително дело насочил
изпълнението срещу починалото лице, което кредиторово бездействие се
санкционирало с изтеклата погасителна давност. След като на 04.09.2014 г.
наследникът на починалия длъжник бил конституиран като длъжник, не било
необходимо същото лице да бъде конституирано за втори път по един и същ
изпълнителен лист. Това била порочна практика, породена от бездействието на
кредитора, която водела до многократно образуване на нови изпълнителни дела от
последващи цесионери все срещу починалото лице, конституиране на
наследниците отново и отново, и по своята същност представлявала
незаконосъобразно упражняване на изпълняемото право от страна на взискателя.
Изводът на съда, че поради спиране на всички процесуални срокове по чл. 432, ал.
1, т. 3 от ГПК, за периода от настъпването на смъртта на М.И.М. - 09.10.2013 г., до
конституирането на наследника му по второто изпълнително дело, кредиторът не е
имал възможност да действа, не кореспондирал с доказателствения материал.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, както и присъждане на разноски за двете
инстанции. Моли се, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, окръжният съд да се
произнесе по стореното от ищеца искане по чл. 161 от ГПК, на което
първоинстанционният съд не изложил мотиви, а именно - след като се установи, че
ответникът не е изпълнил задължението си и не е представил изискан от съда
документ като доказателство по делото, а именно - приложение № 1а, неразделна
част от договора за цесия от 08.08.2018 г., да се приеме, че същият е създал пречка
за събирането му и да се приеме за доказан факта, за който страната е създала
пречка - че процесното вземане не е включено в този списък и не е предмет на
договора за цесия от 08.08.2018 г.
Постъпил е отговор на жалбата, изхождащ от К.и.и.Б. ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. С.р-н Л. бул. П.В.№*, Бизнес център Л.-* ет.*,
4
представлявано от З.Н.Д., А.Б.Б. и М.А.Г.. В него се твърди, че атакуваното
решение е правилно. То било в пълен синхрон с материалния и процесуалния
закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на
българските съдилища. Видно от извършените по изпълнителното дело на ЧСИ Б.
действия преди прекратяването на същото през 2019 г., на 29.02.2012 г. ЧСИ
наложила запор върху вземанията на първоначалния длъжник. С постановление от
17.07.2014 г., тя спряла производството поради установяване на настъпилата смърт
на длъжника. На 04.09.2014 г. производството било възобновено след
конституиране на Г. Г. в качеството му на законен правоприемник на починалия. На
11.09.2014 г. бил наложен запор върху вземанията на ищеца. На 15.09.2014 г.,
държавата, в лицето на НАП, се присъединила с публично вземане, което също
прекъснало давността. Тя била прекъсната и с депозирането на молбата за
образуване на изпълнителното дело на ЧСИ Ш.Д. на 24.10.2019 г. С молбата си за
образуване взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, което също прекъснало погасителната давност за
вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на
кредитора за удовлетворяване на интересите му. Правилно РС приел, че второто
изпълнително дело следва да бъде образувано срещу починалото лице, тъй като
същото фигурира в изпълнителния лист. На 08.06.2021 г. до ищеца, конституиран
по молба на ответното дружество, била изпратена ПДИ, с която Г. бил уведомен за
насрочен опис на 30.07.2021 г. На 28.06.2021 г., държавата, в лицето на НАП, се
присъединила с публично вземане, което имала срещу длъжника. Това действие
също прекъснало давността. На същата дата бил наложен запор върху притежавано
от ищеца превозно средство. На 09.08.2021 г. бил наложен запор върху вземанията
на длъжника по сметки, открити на негово име в „Първа инвестиционна банка“
АД. На 05.06.2023 г. бил наложен запор върху вземанията на длъжника по сметки,
открити на негово име в „Търговска Банка Д“ АД. Посоченият запор бил наложен
по молба на дружеството от август 2022 г. Редовно били предприемани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземането.
Правилно съдът приел, че от 09.10.2013 г. изпълнителното производство по
изпълнителното дело е спряно по силата на закона и давност не е текла до
13.05.2021 г. /конституирането на наследника-въззивник/. При спряно по силата на
закона изпълнително производство, до възобновяването и конституирането по реда
на чл. 429 от ГПК на правоприемника на починалия длъжник, спрели да текат
процесуалните срокове, включително двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Определяща за погасителната давност била не датата на прекратяване на
5
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително
действие, от който момент започвала да тече нова погасителна давност за
вземането. Следователно, моментът, в който е настъпила перемпцията, не бил
меродавен за давността. От приложените по делото писмени документи се
установявало, че давността е била прекъсвана многократно с наложени по делото
запори. Направените искания и извършените изпълнителни действия след
настъпилата перемпция били напълно годни да прекъснат погасителния давностен
срок. Ето защо не било погасено по давност правото на взискателя да реализира
принудително изпълнение на вземанията си по второто изпълнително дело. Като
искал от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездействал. Активността на взискателя била
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не можел да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие било на съдебния
изпълнител. Без значение за основателността на иска по чл. 439 от ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ било
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4
от ЗЗДог за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектирал върху
дължимостта на вземането и не освобождавал длъжника от отговорност за
погасяването му. То съществувало и следвало да бъде удовлетворено принудително
от съдебния изпълнител. Уведомяването на длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗДог не
било елемент от фактическия състав на договора за цесия, а имало значение при
изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника, който можел
валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването. Цесионерът бил упълномощен от цедента, по силата на нотариално
заверено пълномощно от 31.08.2018 г., да изпълни задължението на цедента по чл.
99, ал. 3 от ЗЗДог, в качеството на негов пълномощник, и да уведоми от името на
цедента длъжниците по придобитите с договора за цесия вземания за сключването
му. В изпълнение на това задължение, ответното дружество, в качеството на
пълномощник на цедента, изпратило до М.И.М. уведомление за извършената цесия
до адрес, което се върнало поради настъпилата негова смърт. В тази връзка
дружеството, като пълномощник на цедента, изпълнило вменените по закон
задължения на същия. Приложение № 1а било неразделна част от договора за
прехвърляне на вземанията и процесното вземане било включено в общия списък с
вземания, но същото не било представено в цялост, тъй като съдържало лични
данни на лица, за които не се отнасял настоящият правен спор. В производството
пред РС била приложена извадка от приложение № 1а, която съдържала
6
информация за процесното вземане спрямо наследодателя. Моли се за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на
разноски за въззивното производство.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Следва да се насрочи открито заседание на въззивния съд.
Окръжната инстанция констатира, че оплакването на жалбоподателя, свързано с
непредставянето на приложение № 1а в цялост, се явява основателно.
Действително е налице нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Въззивният
съд обаче не може директно да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, защото
така ще накърни процесуалните права на дружеството. Предупреждението,
отправено към ответника, за последиците, ако той не представи заверено копие на
цялото приложение, не е било коректно. Това налага сега на ответното дружество
да бъдат дадени необходимите ясни, точни и конкретни указания. Няма никаква
пречка за представяне на копие на цялото приложение, понеже това е нужно за
изясняване на факти, имащи съществено важно значение за правилното решаване
на правния спор между страните по делото.
Водена от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, втората съдебна инстанция
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА К.и.и.Б. ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.р-н
Л. бул. П.В.№*, Бизнес център Л.-* ет.*, представлявано от З.Н.Д., А.Б.Б. и М.А.Г.,
да представи по делото, в срок до 23.06.2025 г., надлежно заверено копие на цялото
приложение № 1а към договора за прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018
г. между К.и.и.Б. ЕАД и П.К.Б. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. С., район С., ж. к. М., бул. Б.№, Ббл.* вх.* ет.* представлявано от С.Н.Н. и
Н.М.Л.. УКАЗВА на К.и.и.Б. ЕАД, че ако то не изпълни горното задължение в
определения срок, Окръжен съд Б., на основание чл. 161 от ГПК, ще приеме, че
дружеството е създало пречка за събиране на допуснато релевантно доказателство,
и ще приеме за доказани твърденията на ищеца-жалбоподател, че процесното
вземане не е включено във въпросното приложение и не е предмет на договора за
прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
26.06.2025 г. и да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните /жалбоподателят - чрез адвокат М. Г., на имейл ****,
7
а дружеството - на имейл ****, като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на настоящия
съдебен акт, а на въззивника - и копие на отговора на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8