Решение по дело №826/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 961            Година  2019, 25.04.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

на 09.04.2019 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело № 826 по описа за 2019 година установи следното от фактическа и правна страна:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Д.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез пъл­номощника й адв. А.А., против Заповед за прилагане на принуди­телна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-1030-000292 от 21.02.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са СРМПС и 2 броя регистрационни табели с № РВ 6476 СВ.

Жалбоподателката счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. На първо място се посочва, че в ЗППАМ не се съдържа ясно и недвусмислено описание на нару­шението, на следващо – че към датата на съставяне на АУАН 21.02.2019г. ли­цето, управлявало МПС е правоспособен водач по смисъла на чл.150 ЗДвП противно на твърдението на ответната страна и не на последно място възраже­ния са изложени и за нищожност на оспорената заповед като издадена от неко­мпетентен орган. Настоява се за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира разноски.

Ответният административен орган – Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, оспорва жалбата, настоява да се приеме, че ЗППАМ е законосъобразен инидивидуален административен акт.

Пловдивският административен съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административ­на мярка № 19-1030-000292 от 21.02.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН Серия Д, бл. № 0629057 от 21.02.2019г. от ст. полицай при група „Сигма“ сектор СПС при ОД на МВР Пловдив, за това, че на 21.02.2019г., около 18,10 часа в град Пловдив, на бул. „Шести септември“ №218 преотстъпва за шофиране личния си автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ***на неправоспособното лице Т.Ф.с ЛНЧ **********, чието СУМПС е отнето по административен ред на 15.08.2018г., което е квали­фицирано като нарушение на чл.102 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният админист­ративен акт, с който на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, при възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка, е прието че Д. допуска управлението на собственото й моторно превозно средство от Терлици Франческо, който към момента на проверката е лишен от правоуп­равление по административен ред, за което на водача е съставен и АУАН № Д 977421 от 21.02.2019г. и спрямо нея е приложена принудителна администра­тивна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена в изискуема­та от закона форма и от компетентен орган. Към датата на издаване на админи­стративния акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вът­решните работи са определени на основание чл.165 ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирек­ция на МВР – в случая гр.Пловдив. Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетент­ност на органа, издал оспорената заповед – Началник на група в Сектор „Пътна полиция“, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган. В този смисъл възраженията на жалбоподателката са неоснователни.

По правното си действие заповедта има характер на индивидуален адми­нистративен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2 ал.1 АПК и във връзка с чл.23 ЗАНН, се прилага редът на Глава Пета, Раздел Първи от АПК. С други думи казано, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посоче­ните в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определен в правната норма и да бъде на­лагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната админи­стративна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща прес­ледваната от закона цел. По смисъла на чл.22 ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възс­тановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171 т.2а ЗДвП, във връзка с чл.59 ал.2 т.4 АПК – посочени са фактичес­ките обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от неправоспособен водач. В самата заповед изрич­но е посочено, че се издава на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, поради кое­то и макар и да е пропуснато да се отбележи коя от изброените в нея хипотези се има предвид, съдът намира, че същото не съставлява нарушение на адми­нистративнопроизводствените правила. Това е така, защото ясна е волята на административния орган – конкретизиран е нормативният акт, конкретизирано е процесното МПС, в мотивната част е посочено, че В.Д. Д.допуска управление на личния си лек автомобил на лице, лишено от пра­воуправление, поради което и не се споделят възраженията в жалбата. Не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателката.

В оспорения административен акт е посочено правилно и относимото правно основание – чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция - ДВ бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на админи­стративните нарушения се прилага принудителна административна мярка „пре­кратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не прите­жава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада уп­равляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от пра­во да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Приета е за установена предпоследната хипотеза, а именно МПС, управ­лявано от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно сред­ство по административен ред. Последното не се опровергава в рамките на нас­тоящото производство.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насо­чен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Про­мените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасност­та на движението по пътищата на Република България за периода 2011 – 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП, е посочено, че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Налага се изводът, че процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни­те разпоредби.

Наложената принудителна административна мярка съответства и на целта на закона и е в съответствие с принципите за съразмерност по чл.6 АПК. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че към момента на проверката, Франческо Терлици не попада в кръга на лицата, изброени в чл.171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП, доколкото е изтърпял наказанието си. Последното би било вярно, ако СУМПС на водача беше върнато, но към момента на управ­лението, не е било в него. Видно от представената към преписката справка за нарушител/водач /л.14-15/ СУМПС на Терлици е отнето на 17.09.2017г. и липс­ва отбелязване, че му е върнато. От тази справка е видно, че същият не е зап­латил и определените му глоби по НП №18-1030-003066/08.05.2018г. на ОД на МВР Пловдив, това съгласно чл.159 ал.2 ЗДвП е основание да не му бъде връ­щано СУМПС. По делото е установено, че Франческо Терлици на 21.02.2019г. е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за уп­равление - свидетелството му е било отнето и към процесната дата не е пред­приел действия за неговото връщане, респ. издаване на ново такова. Безс­порно е, че управляването на моторно превозно средство от лице, изтърпяло лишаване по административен ред, но непредприело необходимите действия да си вземе СУМПС, на практика е управление на МПС без свидетелство– фор­мално водачът няма в свое владение удостоверителния документ и такъв не му е върнат с надлежно отбелязване по съответния ред на чл.24 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управ­ление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисцип­лина. Безспорно е също, че управляването на моторно превозно средство без свидетелство за управление е административно нарушение - чл.177 т.2 ЗДвП, а съгласно чл.171 т.2а ЗДвП е и основание за прилагане на принудителна ад­министративна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно сред­ство“.

На следващо място за пълнота и съобразно задължението си по чл.168 ал.1 АПК съдът излага и следните аргументи по законосъобразността на про­цесната заповед.

По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност.

За установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред - изпит пред оторизиран от държавата правен субект за про­верка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от компе­тентно медицинско лице. Проверката на знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит, се извършва при първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че придобитите зна­ния, умения и поведение не се нуждаят от последваща проверка, освен в слу­чаите, когато водачът е извършвал управлението на МПС в нарушение на установените правила, довели до загубване на правоспособността си. За раз­лика от установените при първоначалното признаване на правоспособността знания, умения и поведение, установената при първоначалното признаване на правоспособността физическа годност има срок на валидност т.е. не е налице законова презумпция за физическа годност на водача.

Съгласно чл.15 ал.2 от Наредба І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяната на СУМПС вкл. при изтичане на срока за валидност, водачът представя карта за оценка на фи­зическата годност - т.е. физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следва­щия период.

За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а ал.1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвиде­ните в закона условия (чл.151 и чл.152 ЗДвП) и удостоверява правоспособ­ността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория.

По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 и ал.2 ЗБЛД, сви­детелството за управление на моторно превозно средство има две удостове­рителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевре­менно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България.

С оглед на легалната дефиниция по чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 ЗБЛД, свиде­телството за управление на моторно превозно средство е официален свидетел­стващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила устано­вява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на кое­то е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответ­ната категория.

В случая, както вече се посочи, е налице липса на свидетелство за пра­воуправление и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за уп­равление като качество на водача на МПС. Прилагането на принудителната административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП се свързва и с хипотезата на неправоспособност на водача на МПС.

При безспорно установена по надлежния ред със съставен АУАН и след справка в информационната сис­тема на ОД на МВР – Пловдив такава фак­тическа обстановка и управление от същия на собственото на В.Д. МПС, компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“, с цел да преустанови извършвано правонарушение.

Предвид така установените по делото факти, съдът намира, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл. 171 т.2а б.“а“ ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“.

Що се касае до срока, за който е приложена ПАМ, същата е приложена за минимално установения такъв в закона, а именно 6 месеца. В тази насока лип­сват и възражения в жалбата.

Или в обобщение, отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на зако­на, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила, правилно е приложен и материалният закон.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед като из­дадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

От ответника не е поискано присъждане на сторените в процеса раз­носки, поради което и съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез пъл­номощника й адв. А.А., против Заповед за прилагане на прину­дителна административна мярка № 19-1030-000292 от 21.02.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, КАТО НЕ­ОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/