Мотиви
към присъда по НЧХД №590 по описа за 2010 год. на ШРС
Делото е образувано на основание постъпила в съда
тъжба от Д.Х.М. *** срещу подсъдимия Д.М., за извършени от него престъпления от частен характер,
наказуеми по чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с
чл.147, предл. първо от НК и по чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1
от НК, във вр. с чл.147, предл. второ от НК. В диспозитивната част на тъжбата е
посочено, че подсъдимият на 31.03.2010 год. в с.Царев
брод, област Шумен чрез разказване и съобщаване разпространил публично позорни
обстоятелства за Д.Х.М. ***, а именно, че е
осъществявала полови контакти с трето лице в гаражите на ДПБ – с.Царев брод, както и че на същата дата - 31.03.2010 год. в с.Царев
брод, област Шумен чрез разказване и съобщаване приписал публично престъпление
на Д.Х.М. ***, а именно, че е участвала в кражба,
извършена в ДПБ – с.Царев брод, заедно с друго лице.
Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански
иск за сумата от 2000 лева,
представляващи претенция за обезщетение на причинени неимуществени щети в
резултат на престъплението по чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1
от НК, във вр. с чл.147, предл. първо от НК и 2000 лева, представляваща
претенция за причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпление почл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК,
във вр. с чл.147, предл. второ от НК. Искът е приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство, а пострадалото лице е конституирано и като
граждански ищец по делото. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен
повереник, като поддържат тъжбата и предявения с нея граждански иск и в
пледоарията си излагат подробни мотиви в тази насока.
Подсъдимият не се признава за виновен по нито едно
от обвиненията, като дава обяснения в своя защита. Упълномощеният защитник на
подсъдимия счита, че от материалите по делото не се доказва последният да е
извършил деянията, посочени в тъжбата и моли съда за оправдателна присъда, като
излага подробни мотиви в тази насока.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.М.А. и
тъжителката Д.Х.М. били колеги, като и двамата
работели в ДПБ, с.Царев брод. Тъй като в района на
ДПБ, с.Царев брод била извършена кражба на радиатори,
в разговор с Директорът на болницата – Н.Н.Т.,
подсъдимият заявил, че често е виждал тъжителката и свидетелят К.К.Н. да влизат в гаражите на болницата и знае, че именно двамата са извършили кражбата.
По този повод на 31.03.2010 год. тъжителката била
извикана в кабинета на свидетелката Т., където в нейно присъствие и в
присъствие на свидетелката Н.С.П., подсъдимият отново
потвърдил изложеното. Между А. и М. възникнал словесен конфликт, при който
двамата си разменили множество неприлични думи. Тъжителката била помолена от
ръководството на болницата да напише писмени обяснения относно отправените към
нея обвинения.
След този ден подсъдимият се срещнал
последователно със съпруга на тъжителката – свидетеля М.А.М.
и със съпругата на свидетеля К.К.Н. и пред тях отново
заявил, че е виждал тъжителката и свидетеля Н. да влизат в гаражите на
болницата и че смята, че двамата са извършили кражбата и че имат интимни
отношения помежду си.
Впоследствие изложените обстоятелства са станали
достояние и на други служители в ДПБ, с.Царев
брод.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия Д.М.А.,
на показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – К.К.Н., М.А.М., Х.А.Х., Н.Н.Т., Н.С.П., Н. А. И., както и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите
К.К.Н., М.А.М., Х.А.Х., Н.Н.Т., Н.С.П. и Н. А. И., доколкото по един или друг начин са
станали свидетели на разгласеното от страна на подсъдимия
обстоятелство, че тъжителката е участвала, заедно със свидетеля Н. в
кражба на радиатори от ДПБ, с.Царев брод. Показанията
им напълно кредитират както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал. В този
смисъл свидетелите М.. М.., Н.Т. и Н.П. са били преки свидетели на случилото се, доколкото
подсъдимият лично в тяхно присъствие е изложил посочените обстоятелства.
Останалите трима свидетели не са преки очевидци, но са възприели казаното от
подсъдимия чрез трети лица. Свидетелят К.Н. е узнал
за отправените обвинения от страна на подсъдимия чрез своята съпруга, на която
те са били съобщени лично от А., а свидетелите Х.Х. и
Н. И. в съдебно заседание заявяват, че тези обстоятелства са им станали
известни, доколкото други служители в болницата са говорили по този повод, но
не могат с точност да конкретизират лицата, от които са ги чули.
От приложената като писмено доказателство по
делото Справка рег.№14322/15.11.2010 год., издадена
от ОД на МВР – гр.Шумен, РУ “Полиция” – гр.Шумен се установява по безспорен начин, че срещу
тъжителката Д.Х.М. няма образувани наказателни
производства. От разпита в съдебно заседание на свидетелката Н.Н.Т. *** и на свидетелката Н.С.П.
става ясно, че за тях случая с откраднатите радиатори е разрешен, като е било
установено, че именно К.К.Н.
е извършил кражбата, но липсват сведения и данни тъжителката да е участвала в
нея.
От изложеното може да се направи категоричния извод, че от материалите
по делото не се доказва тъжителката да е участвала в извършената кражба и да
има някаква съпричастност към нея, поради което не се доказва и истинността на
приписаното от страна на подсъдимия престъпление. Фактът на самото приписване
на престъплението не се отрича и от самия подсъдим, който в обясненията си в
съдебно заседание на 09.02.2011 год. заявява: “След
като всичко приключи аз отидох и казах на ръководството, че Д. е участвала в
кражбата. Аз се ядосах и отидох и казах, че видях Д. и К. в складовете.”
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на
съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият Д.М.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с
чл.147, предл. второ от НК, изразяващо се в това, че на 31.03.2010 год. в с.Царев брод, област Шумен чрез разказване и съобщаване
приписал публично престъпление на Д.Х.М. ***, а
именно, че е участвала в кражба, извършена в ДПБ – с.Царев
брод, заедно с друго лице .
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на
положителната оценка за личността му.
Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се осъществява чрез приписване на пострадалия на неизвършено от
него престъпление, като деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е
извършил някакво конкретно престъпление – в настоящия случай кражба на
радиатори, което той в действителност не е извършил. Клеветата е резултатно
престъпление и се счита за довършено, когато поне едно трето лице е узнало
твърдението на дееца за приписаното на тъжителката престъпление, когато това
твърдение е възприето от адресата. В настоящия случай твърдението, че М. е
участвала в кражбата е било възприето пряко от свидетелите М.А.М., Н.Н.Т. и Н.С.П. и косвено от свидетелите Х.А.Х.,
Н. А. И. и други, неустановени по делото служители на ДПБ, с.Царев
брод. В настоящия случай клеветата е била нанесена публично, доколкото
приписването на неизвършеното от тъжителката престъпление е станало първоначално
в нейно присъствие и в присъствието на свидетелките Н.Н.Т.
и Н.С.П.. Впоследствие това обстоятелство е станало
достояние и на други лица, като лично подсъдимият е съобщил обстоятелството
пред свидетеля М.А.М. и съпругата на свидетеля К.К.Н.. При преценка квалификацията на престъплението,
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос, съгласно която
клеветата е нанесена публично, когато е извършена пред повече от едно лица,
като последните следва да са възприели клеветническите твърдения, без да е
задължително мястото, където са осъществени действията да е публично, то може и
да няма такъв характер. Подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че
клеветническите твърдения ще бъдат възприети от множество лица, поради което
настоящия състав намира, че класификацията на деянието следва да бъде по
чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, доколкото е извършено
публично.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е бил сигурен, че приписваното
престъпление не е извършено от пострадалата, но е целял твърденията му да
стигнат до знанието на посочените по-горе лица. Показателни в този смисъл са
обясненията му дадени в съдебно заседание на 09.02.2011 год., в които обяснява,
че се е ядосал и по тази причина е казал на ръководството, че Д. е участвала с К.
в кражбата.
В подкрепа на изложеното е Определение №28 от
16.04.2003 год. на ВКС по ч.н.д. №303/2003 г., І н.о.
По отношение на обвинението по чл. 148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, предл. първо от НК, а
именно, че на 31.03.2010 год. в с.Царев брод, област
Шумен чрез разказване и съобщаване разпространил публично позорни обстоятелства
за Д.Х.М. ***, а именно, че е осъществявала полови контакти с
трето лице в гаражите на ДПБ – с.Царев брод, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият е извършил и това деяние. В този смисъл,
съдът съобрази обстоятелството, че А. е заявил пред ръководството на болницата,
че често е виждал тъжителката и свидетелят Н. да влизат в гаражите на болницата.
В тази връзка от разпита на свидетелката Н.С.П. става
ясно, че лично тя е възприела това обстоятелство и от други служители на
болницата. В разпита си в съдебно заседание на 09.02.2011 год. свидетелката
заявява: “Чувала съм го от много хора, ако кажа точно
от кого ще намеся други хора за връзката на Д. с К.. Аз самата съм ги
виждала......Виждала съм ги в болницата, в павилиона, на нейното работно и на
неговото работно място.......В по-интимна обстановка не съм ги виждала. Тези
приказки за Д. ги чух преди тази кражба. Тези хора, от които чух тези
заключения бяха с по-лични впечатления, от екскурзия...Не са ми казвали, че
тези неща са ги чули от Д..” От изложеното се налага
извода, че не само подсъдимия, но и други служители на болницата, в това число
и на нейното ръководство са били с ясното убеждение, че най-вероятно между Д.М. и К.Н. има по-близки
отношения. Факта, че подсъдимият, както сам твърди в обясненията си е виждал
неведнъж двамата да влизат в гаражите, както и обстоятелството, че нито един от
тях няма право на достъп до тези помещения, е създало у него впечатлението, че
между М. и Н. съществуват по-лични отношения. В този смисъл следва да
отбележим, че за да е осъществен състава на престъплението “клевета” в
настоящия случай от субективна страна е необходимо деецът да е съзнавал
неистинността на позорното обстоятелство. Факта, че това убеждение е съществувало
не само в неговото съзнание, но и в съзнанието на други служители от болницата,
които са били преки свидетели на взаимоотношенията между тъжителката и Н., не
само през работно време, но и по време на екскурзии и др. налага извода, че
подсъдимият е бил с
ясното съзнание, че не разпространява неверни обстоятелства, а действителни
факти, на които е станал свидетел и които са били коментирани и между други
лица. Доколкото от материалите по делото не може да се направи категоричен
извод, че подсъдимият е действал със съзнанието, че разпространява неверни обстоятелства и до
колкото по делото съществуват данни, които създават съмнение, че между М. и Н.
може да има взаимоотношения, различни от колегиалните, не може да се направи
извод, че подсъдимият е бил сигурен, че разпространяваното от него
обстоятелство е неистинско. Доколкото подсъдимият е действал с обоснована на
обективни факти увереност в истинността на разгласеното позорно обстоятелство,
то умисълът, като субективно отношение на дееца към целения резултат следва да
бъде изключен.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че по това обвинение по чл. 148,
ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, предл. първо
от НК подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление по чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1,
т.1 от НК, във вр. с чл.147, предл. второ от НК, съдът прецени: Степента на
обществена опасност на деянието, която преценява като сравнително висока –
касае се за публично приписване на престъпление, с което е била засегната
неприкосновеността на доброто име на тъжителката в обществото и на
положителната оценка за личността й.
Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява като
невисока с оглед данните за личността на
дееца, които сочат, че същият е осъждан преди около 12 години, но е
реабилитиран. По настоящото дело подсъдимият не се признава за виновен, но дава
подробни обяснения в своя защита. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема влошеното материално и
финансово положение на подсъдимия, което се установява от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, а именно Служебна бележка изх.№1370/16.09.2010 год. и
Декларация за гражданско, семейно и имотно състояние от 10.12.2010 год.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
изискуемите кумулативни абсолютни предпоставки, регламентирани в разпоредбата
на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “глоба”. Предпоставките по чл.78а от НК
са налице, тъй като за престъплението, в което е обвинен подсъдимия се
предвижда наказание “глоба” и “обществено порицание”, същият е осъждан за
престъпление от общ характер, но е реабилитиран и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а с деянието не са причинени
имуществени вреди. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия А., като наказанието бъде определено при отчитане,
както на смекчаващите,
а така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът съобрази обстоятелството, че след извършване
на деянието е настъпила промяна в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като
съгласно изменението се предвижда налагане на по-висок размер на глобата в
рамките между хиляда и пет хиляди лева. Посоченото изменение е обнародвано в ДВ
бр.26 от 06.04.2010 год. и е в сила от 10.04.2010 год. В същото време, съдът
счита, че доколкото разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, действаща към момента
на извършване на деянието предвижда значително но-нисък долен праг на глобата,
то същата се явява по-благоприятна за подсъдимия по смисъла на чл.2, ал.2 от НК. Имайки в предвид изложеното, съдът счита, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено в рамките на предвидения размер в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК /в сила
към датата на извършване на деянието/, а именно от 500 до 5000 лева.
В този смисъл съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание “глоба” в
размер на 1000 лева. При определяне
размера на наказанието съдът съобрази тежестта на деянието, материалното
състояние на подсъдимия, обстоятелството, че същия работи, но получава
минимални доходи, както и личността на дееца, неговото съдебно минало и
останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обсъдени
по-горе.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
При преценка на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от страна на Д.Х.М., съдът
съобрази от правна страна следното: Видно от материалите по делото подсъдимият
първоначално е извършил деянието съобщавайки на
ръководството на болницата, че М. има съпричастност към извършената кражба. В
резултат на тези негови действия последната е била извикана в кабинета на
Директора и след проведен разговор е била помолена да даде писмени обяснения по
отправеното й обвинение. Това
обстоятелство е станало достояние на широк кръг лица, между които колеги,
висшестоящи и близки на пострадалата, което само по себе си й е причинило
значителни неудобства, свързани със съмнения от страна на посочените лица, че
деянието би могло и да е осъществено от нея. Това се потвърждава и от
длъжността, на която същата работи и широкия кръг от лица, с които ежедневно й
се налага да контактува. Всичко това е унижило чувствата и достойнството на
лицето, уронило е името, с което същата се е ползвала и нейната чест.
Преценявайки изложеното, съдът счита за справедливо и съответно на преживените
от нея морални вреди предявения граждански иск за обезщетение на причинените
неимуществени вреди в резултата на престъплението по чл.148, ал.2 от НК, във
вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, предл. второ от НК да бъде
уважен за сумата от 1000 лева. В тази връзка съдът прецени обстоятелството, че
се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана
с нарушаване на определени задължения. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което
се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия А., в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици,
които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи е трудно да бъдат оценени. Чл.52 от ЗЗД указва
съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но
и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост.
№7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен до
размер 1000 лв., като се вземат предвид претърпените страдания и неудобства в
резултат на деянието на подсъдимия и
причинната връзка между тях. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към
момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при
забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от Министерския
съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това
уваженият размер на гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде
присъден, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на увреждането, а именно – 31.03.2010 год. до окончателното изплащане на тази
сума.
В останалата си част до пълния предявен размер
съдът счете, че гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен.
Съдът с присъдата си отхвърли и приетия за
съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща претенция за обезщетение
на причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.2
от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, предл. първо от НК,
доколкото по това обвинение съдът прецени, че подсъдимия следва да бъде признат
за невиновен, което от своя страна прави предявения граждански иск неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати на тъжителката Д.Х.М. сумата от 426 /четиристотин двадесет и шест/ лева,
представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. При определяне
размера на разноските съдът взе в предвид обстоятелството, че по едно от
обвиненията подсъдимият бе признат за невиновен, поради което съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК разноските по делото – както заплатените
деловодни разноски, а така също и разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение /с изключение на разноските за явяване на повереника в съдебни
заседания/ следва да бъдат присъдени съобразно обвинението, за което
подсъдимият е признат за виновен. В останалата си част разноските остават за
сметка на тъжителката, така както са направени.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50 /петдесет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
По този начин и с такова наказание, съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: