№ 11
гр. Плевен , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Ц. Кръстева
като разгледа докладваното от Силвия Ц. Кръстева Търговско дело №
20214400900077 по описа за 2021 година
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от „******“ ООД с ЕИК******,
представлявано от управителя С.И.П. срещу ОТКАЗ №20180622162217-28/ 19. 03. 2021 г.
Агенцията по вписванията, Търговски регистър за обявяване на ГФО за 2017 г. по
партидата на жалбоподателя.Твърди се, че при подаване на заявлението жалбоподателят е
допуснал грешка при изпращането по електронен път на документите към заявлението,
които представя ведно с жалбата срещу отказа. Отправено е искане съдът да отмени отказа
като незаконосъобразен и да задължи Агенцията по вписванията, Търговски регистър да
обяви ГФО на дружеството за 2017 г.
Ответникът Агенция по вписванията, Търговски регистър е подал отговор по жалбата
на дружеството, в който е посочено, че при проверката на заявлението от длъжностното
лице по регистрацията е констатирано, че към заявлението не са приложени ГФО за 2017 г.;
декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал.1, т. 1 и 2 или ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, за
истинността на заявените обстоятелства и за приемането на представените за обявяване
актове и документ за платена държавна такса. Посочено е, че на заявителя са дадени
указания да представи посочените доказателства, но същият не ги е представил, поради
което е постановен обжалваният отказ. По отношение твърденията на жалбоподателя за
грешка при подаване на документите ответникът е възразил, че съгласно чл. 82
НВСДТТРЮЛНЦ рискът от грешки при подаване на заявлението е за изпращача. Изложени
са доводи, че при обжалване на отказа не са допустими доказателства, които е следвало да се
представят със заявлението. Отправено е искане да бъде оставена без разглеждане жалбата
срещу отказа като недопустима и производството по делото на основание чл. 25, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ да бъде прекратено, като бъде присъдено на основание чл. 81 ГПК
юрисконсултско възнаграждение.
1
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок и е ДОПУСТИМА.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ответникът твърди, че жалбата срещу отказа е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, като производството по делото бъде прекратено. Съдът не
възприема доводите на ответника, че жалбата е недопустима, тъй като същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което представлява дружеството – жалбоподател, пред
съответния компетентен съд по чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт на Агенцията по
вписванията, който подлежи на обжалване съгласно чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. По тези
съображения съдът приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят е подал заявление по
образец Г2 по електронен път за обявяване на ГФО на дружеството за 2017 г.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че освен заявлението, към него не са
приложени необходимите доказателства за обявяване на ТФО в търговския регистър.
Агенцията по вписванията, Търговски регистър е издала указания №
20180622162217/ 16. 03. 2021 г., с които е посочила на заявителя, че следва да представи
ГФО , за който се иска да бъде обявен, декларация за истинността на заявените
обстоятелства и декларация за платена държавна такса. В указанието е посочено, че следва
липсващите документи да бъдат представени до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ.
По делото не се спори, че жалбоподателят не е представил доказателствата пред
Агенцията по вписванията , Търговски регистър, поради което е постановен обжалвания
отказ.
С жалбата се представят декларацията за истинност на заявените обстоятелства,
подлежащия на обявяване ГФО , протокол от Общо събрание на съдружниците на
дружеството от 20. 03. 2018 г.; документ за изплатена държавна такса.
Съдът счита, че жалбата срещу отказа е неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят е подал заявление по
електронен път до агенцията за обявяване на ГФО за 2017 г. без да представи необходимите
доказателства за това. Агенцията е дала указания на заявителя да представи необходимите
доказателства в хипотезата на чл.22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като в срока по чл. 19, ал.2
ЗТРРЮЛНЦ (три дни след постановяване на отказа, тъй като заявлението е подадено
значително по- рано преди разглеждането му) заявителят не е представил необходимите
2
доказателства и представя такива едва с жалбата срещу отказа.
Съдът счита, че отказът е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не е представил
доказателствата към заявлението за исканото обявяване на ГФО и не е представил тези
доказателства и след указанията по чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя, че е налице грешка при подаване на
заявлението, тъй като грешка би било, ако бъдат представени други доказателства или бъдат
представени част от доказателствата.В случая става ясно, че освен заявлението
жалбоподателят не е приложил доказателства към него съобразно искането си за обявяване
на ГФО. Това означава, че искането е неясно с оглед липсата на акта, който подлежи на
обявяване и съответно необходимите с него други доказателства. Но дори и да се приеме, че
е налице грешка при подаване на заявлението, за наличието на такава рискът се носи от
заявителя съгласно чл. 82, ал. 2 НВСДТРРЮЛНЦ.
С жалбата са представени необходимите доказателства, които са представени извън
срока да изпълнение на указанията на агенцията. Тези доказателства са необходимите, които
е следвало да бъдат представени със заявлението, а не са доказателства, които да изясняват
фактите по делото или доказателства, от които да се установява, че отказът е издаден преди
изтичането на срока по чл. 19 , ал.1 ЗТРРЮЛНЦ или за изясняване на други
факти,релевантни за настоящото производство. В случая жалбоподателят с представянето на
доказателствата, които е следвало да бъдат представени със заявлението за обявяване на
ГФО, желае да санира действията си при подаване на заявлението.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като при
подаване на заявлението за обявяване на ГФО не са представени актът, който подлежи на
обявяване и всички останали доказателства и те не са представени след издаване на
указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по регистрацията в съответния
законов срок. Това бездействие на заявителя не би могло да бъде санирано с представянето
на доказателствата с жалбата срещу отказа, тъй като освен наличието на тези доказателства
жалбоподателят не доказва по какъвто и начин обстоятелство, което да оправдава
непредставянето на доказателствата със заявлението за обявяване на ГФО.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78, ал.3 вр.
ал.8 ГПК и чл. 7, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата
Агенция по вписванията, Търговски регистър юрисконсултско възнаграждение в размер на
500 лв.
По изложените съображения и на основание чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на„******“ ООД с
ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ******,
представлявано от управителя С.И.П. срещу ОТКАЗ №20180622162217-28/ 19. 03. 2021
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър за обявяване на ГФО за 2017 г.
по партидата на жалбоподателя.
ОСЪЖДА на основание чл. 25, ал.4 вр. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК и чл. 7, ал.1, т.5
от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „******“ ООД с ЕИК****** да заплати на Агенцията по вписванията,
Търговски регистър , представлявана от изпълнителния директор Г.К. , чрез И.К.,
юрисконсулт в отдел „ПОАНД“, дирекция „ПОЧРД“ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4