Р Е Ш Е Н И
Е №673
гр. Пловдив, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 11.12.2018г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Калончева,
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 639 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Т.М.Ч. (с предишна фамилия М.)
с ЕГН ********** чрез упълномощения си процесуален представител адв. Е.Б. и постоянен адрес:*** против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище ****.
Твърди се, че на 23.07.2016 г. на пътя между гр. *** и
гр. *** при управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С2“ с рег. № ***,
лицето А. Д. П.нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП,
като по непредпазливост причинил неимуществени вреди на ищцата Ч., която
пътувала с него на предна дясна седалка и с поставен предпазен колан. По случая
било образувано ДП № 245 / 2016 г. по описа на ОСлО
при ОП – Пловдив, а наказателното производство по НОХД № 5167 / 2017 г. по
описа на РС – Пловдив приключило със споразумение. Сочи, че споразумението,
одобрено от съда по реда на чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в
сила осъдителна присъда, като по силата на разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието. След инцидента пострадалата постъпила в ***, гр. *** с
контузия на гръдния кош и корема, разкъсване на тънко и дебело черво с оформяне
на локално възпаление на коремната кухина и наличие на течност в дясната гръдна
половина, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота.
Ищцата била оперирана по спешност с цел възстановяване целостта на тънкото и
дебелото черво. Част от чревния й тракт се намирал извън тялото, което
причинило изключителен дискомфорт и стрес на ищцата.
На дата 11.01.2017 г. е извършена още една операция в клиника ***в ***.
Възстановяването на Ч. било дълго и трудно, а здравословното й състояние –
изключително влошено поради множеството получени травматични увреждани.
Случилото се отразило неблагоприятно на психиката й, често изпадала в състояние
на безразличие и равнодушие спрямо хобитата си и предишния си начин на живот,
изпитвала неудобство да общува с други хора и не излизала никъде, нуждаела се
от помощ, за да посрещне своите нужди. Тя изпитвала непрестанни болки в
коремната област, не можела да вдига тежко, да спортува, да извършва усилен
физически труд. Изпитвала чувство на непълноценност, разредила срещите с
приятели, тъй като не можела да се забавлява наравно с тях. И до днес все още
изживява ужаса от инцидента, за който ежедневно й напомнят огромните, загрозяващи белези в коремната
област. Пасивната процесуална легитимация се обосновава с твърдения, че към
момента на настъпване на ПТП за лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „С2“,
рег. № *** е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество. Във връзка с това ищцата отправила искане към ЗД „Бул Инс“ АД за изплащане на справедливо обезщетение за
претърпените морални вреди вследствие пътнотранспортното произшествие. По
молбата била образувана щета № ***, но в законовопредвидения
срок не последвало плащане от страна на застрахователя. Предвид гореизложеното
за ищцата се породил правен интерес от иницииране на настоящото производство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Т.М.Ч. сумата в размер на
100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от възникналото
застрахователно събитие ПТП, настъпило на дата 23.07.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК,
ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с
ЕИК *********, представлявано от пълномощника адв. Н.Ш.,
депозира отговор, с който заявява, че исковете са допустими, но ги оспорва по
основание и размер. Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претърпените неимуществени вреди, като квалифицира случилото
се като „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК. Наред с горното прави
възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение, като твърди, че поисканият размер не отговаря на икономическата и
социална действителност в страната, както и на критерия за справедливо обезщетяване,
заложен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претенцията за заплащане на обезщетение
следва да съответства на претърпените вреди, а не да се превръща в източник на
неоснователно обогатяване. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцовата страна не е подала допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл.
498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определено и изплатено
обезщетение. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Разгледана по същество, претенцията е
безспорно доказана по основание.
Наказателното производство по НОХД № 5167 / 2017 г. по
описа на РС – Пловдив е приключило със споразумение, признаващо вината на
водача за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение и
причинените в резултат на това две средни телесни повреди на ищцата в
качеството й на пострадало лице, изразяващи се в следното: разкъсване на тънко
и дебело черво с оформяне на локално възпаление на коремната кухина, наложило
оперативно лечение с цел възстановяване на тяхната цялост и наличие на течност
в дясната гръдна половина, и двете, довели до разстройство на здравето временно
опасно за живота.
Според
чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и
виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не
могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинените на ищцата
две средни телесни повреди така, както са описани в споразумението, признаващо
вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл.
343, ал. 3, б. А вр. ал. 1 б. Б вр.
чл. 342, ал. 1 НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без
наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното налице
са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между двете, а
възраженията на ответника, че липсвало причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
претърпените неимуществени вреди, както и че се касаело за„случайно деяние“ по
смисъла на чл. 15 от НК, са изцяло неоснователни. Те касаят въпроси,
обхванати от задължителната сила на мотивите на присъдата и неподлежащи на
преразглеждане от гражданския съд. Ако деянието действително беше „случайно“
или липсваше причинно – следствена връзка между него и вредите, както се твърди
от ответника, нямаше да се стигне до одобряване на споразумение с посоченото
съдържание, което има силата на присъда.
Спорен при това положение и при липсата на
заявено от ответника възражение за съпричиняване е
само размерът на вредите.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно установените
по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално
положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на здравето,
както е в случая, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение
за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да
се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване
за пострадалия.
За установяване
на горните обстоятелства по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетел.
Изводите на експерта, които съдът възприема като обективно и професионално
формирани, а и неоспорени от страните, са, че контузиите – разкъсване на тънко
и дебело черво и наличие на течност в дясната гръдна половина, сами по себе си
са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Контузията на
гръдния кош и корема са довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК. Проведеното лечение е било хирургично в спешен порядък,
чрез резекция на тънко и дебело черво и поставянето
на колоностома. По – късно е извършена нова операция,
с която са премахнали колоностомата и са възстановили
пасажа. Периодът на възстановяване е траел около 7 – 8 месеца, при благоприятен
ход, без настъпили усложнения. След приключване на оздравителния процес трайни
последици за здравето няма. След извършените няколко операции са останали
трайни белези по корема и лявата гръдна половина, които видимо загрозяват
естетиката на коремната област на пострадалата.
От показанията на *** Н. М. М./***на ищцата/ се
установява, че тя е била в изключително
тежко физическо и психическо състояние, като периодът на възстановяване е бил
дълъг и труден. Т. е била приета в болницата с множество контузии и непоносими
болки. Наложила се спешна животоспасяваща операция, в резултат на която
дебелото черво било извадено навън. Поради получения перитонит Т. останала три
дни с отворен корем, а червата й били измивани пред очите й. Изпитвала жестоки
болки въпреки болкоуспокояващите, а гледката била ужасяваща. Хранела се само с
разтвори през системите и непрекъснато повръщала. Била толкова изтощена, че не
само не можела да говори, но се изморявала и да слуша. Дни, след като била
зашита, раната се инфектирала, конците се разкъсали и се наложила нова операция
за почистване и поставяне на нови по-дебели конци. Т. била изписана с извадено
дебело черво и се изхождала в торбичка. Поставени били 2 дренажа - на корема и
на гърдите, където изтичали течности от операцията и от белия дроб. Ищцата
преживяла изключителен стрес и дискомфорт. Не
общувала с никого, не излизала, изолирала се. Мислела само за операцията, за
състоянието си. Започнала да изпада в депресия, като към физическия й дискомфорт се добавил и сериозен психически такъв.
Психическото й състояние се усложнило, като месеци наред Т. и близките й се
страхували за живота й, тъй като до операцията в *** опасността съществувала
ежедневно. Операцията в чужбина продължила 5 часа, с нови
усложнения и срастване на тънките черва. Отстранена била бучка и част от кожата
на корема с цел смаляване на огромния белег. Профилактично бил премахнат и
апендиксът. Възстановяването било бавно и трудно. Т. не
можела да се върне към предишния си нормален начин на живот - огромните й белези
постоянно й напомняли за преживяното. И досега не може да се храни нормално,
спазва строг хранителен режим, получава неконтролируеми оригвания с часове,
които пречат на ежедневието й, на контакта й с хора, на съня й нощем. По – рано
била ***– занимавала се професионално, понякога ***, макар да е *** по ***, но
вече никога няма да може да тренира, да спортува и да вдига тежко. Иска да
стане майка, но не знае какъв риск ще поеме и дали това е възможно. Докторите
казали, че е възможно, тъй като яйчниците не са увредени, но се страхува заради
„червата, корема“. Животът й завинаги е променен.
Съдът възприема показанията на ***,
като отчита близката й родствена връзка с ищцата и възможната й заинтересованост
от изхода на спора, но не намира основание да им откаже вяра, доколкото
фактите, за които се свидетелства, са част от най – личната сфера на живот на
пострадалата и поради това са доведени до знанието на ***като най – близък
човек, която възпроизвежда непосредствените си впечатления от всички обективни
и субективни приживявания на ***, които лично и през цялото време е
възприемала. Наред с това изложеното от *** не е изолирано, а напълно се
подкрепя от доказателствената съвкупност, в т.ч. от заключението на СМЕ.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които се характеризират с висок интензитет и
сериозна продължителност. Нещо повече, търпимите в
периода на лечение и възстановяване болки и страдания са били с характеристики
и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ.
търпимите неудобства - по-големи от обичайните предвид конкретиката
и продължителността на състоянието. Касае се до специфичен ежедневен дискомфорт в продължение на повече от половин година,
съпътстван от травмиращите психиката последици на увреждането и лечебния
процес, довели до закономерна депресия и социална изолация. Първите няколко дни
след произшествието болките са били нетърпими, като пострадалата извън вида и
броя на оперативните манипулации, усложнения и свързаните с тях последици и болков синдром, е преживяла и изключителния стрес от това първите
три дни поради получения перитонит да бъде с отворен корем и червата й да се
извиват пред очите й, а впоследствие близо 6 месеца да е с извадено дебело
черво и да се изхожда в торбичка. Настрана от всички неудобства и притеснения,
вкл. тези, свързани с ежедневната опасност за живота й, пострадалата и до днес
търпи дискомфорт от огромните белези в коремната й
област, който е особено сериозен предвид пола и възрастта й /*** жена на **г/,
както и притеснения, свързани с желанието й да стане майка. Въпреки че по
делото не се твърди и установява детеродна неспособност, напълно оправдани са
субективните притеснения на ищцата в тази посока предвид характера на
увреждането и преживяната травма и именно те следва да бъдат възмездени със
справедлив паричен еквивалент. И до сега остават неудобствата, свързани с
необходимост от спазване на определен хранителен режим, както и
неконтролируемите оригвания, които пречат на нормалния живот и социален
контакт, невъзможността от водене на предишния активен спортен живот, както и
изобщо психическите последици от травмата. Неблагоприятните промени в живота на
пострадалата са безспорен факт. От друга страна на общо основание следва да се
отчете и благоприятното развитие на възстановителния процес, като по този
въпрос заключението на вещото лице е категорично, че след приключване на
оздравителния процес трайни последици за здравето няма.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, съдът намира, че
сумата от 70 000 лв е справедлив паричен
еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди.
Доколкото по делото няма спор,
като това се установява и от събраните доказателства, че към датата на
настъпване на произшестието гражданската отговорност на водача на автомобила, с
който е станало произшествието, е била застрахована при ответното
застрахователно дружество, последното е материалноправно легитимирано да
отговаря по предявения иск. Поради това до размера от 70 000 лв
претенцията ще се уважи, а за разликата до пълния й предявен размер от
100 000 лв – ще се отхвърли.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява
се, че ответникът е надлежно сезиран с претенция на 17.05.2018 г., към която са
приложени писмени доказателства, сред които са и протокол за оглед на
местопроизшествие и споразумението по НОХД.
Според
чл.
496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се
съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С
предявяване на претенцията ищецът е представил необходимите документи, които съдържат
данни за обстоятелствата и причините, довели до настъпване на вредите, поради което
застрахователят не е имал основание да откаже произнасяне.
Нещо повече,
съгласно чл.
108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на
големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случаите по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл.
496, ал. 1 от КЗ.
Доколкото в
случая всички необходими доказателства са били представени от пострадалото лице
и допълнителни такива от него не са изисквани, застрахователят дължи законна
лихва върху обезщетението от изтичане на по – ранния срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, т.е. в случая от 05.06.2018г. Съответно искането за
присъждане на законната лихва за по – ранен период: от датата на деликта – 23.07.2016г, до 04.06.2018г. /вкл./, следва да
бъде отхвърлено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, като в случая тя е
била представлявана от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Е.Б. ***, адвокатско възнаграждение
за предоставеното безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 3 156 лв с
ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията
от 70 000 лв.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. От пълномощника на ищеца е направено възражение
за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 5 083.20
лв с ДДС, което съдът намира за основателно съобразно действителната фактичска
и правна сложност на делото и минимално предвидения размер от 4 236 лв с
ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и до който размер същото
следва да бъде намалено. За прецизност следва да се посочи, че това е и
действителният изплатен хонорар на адвоката съобразно представените договор и
фактура, но несъответно на тях в списъка за разноски е посочена по – голяма
сума от 5 083.20 лв с ДДС Така при
съобразяване на признатия за дължим размер от 4 236 лв лв. с ДДС дължими
на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска са 1 270.80 лв. с ДДС.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 2 800 лв за държавна такса, както и 105 лв – депозит
за вещо лице, платен от бюджета на съда, съобразно уважения размер на
претенцията или общо 2 905 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на претенцията остава за
сметка на бюджета на съда.
Присъдените на ищеца суми следва да
се заплатят на посочената в исковата молба банкова сметка.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. **** да заплати на Т.М.Ч. (с предишна фамилия М.) с ЕГН
********** *** сумата от 70 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с
полица № BG ****, за претърпените
по вина на водача на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „С2“ с рег. № *** - А. Д. П., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло
се на 23.07.2016
г. на пътя между гр. *** и гр. *** ПТП, за което водачът е признат
за виновен и наказан с влязло в
сила споразумение по НОХД № 5167 / 2017 г. по описа на РС – Пловдив, ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до
пълния й предявен размер от 100 000 лв., както и за присъждане на
лихва за предходен период: от датата на деликта – 23.07.2016г,
до 04.06.2018г. /вкл./.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. **** да заплати на адв. Е.Б. ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 3 156 лв с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения
размер на претенцията.
ОСЪЖДА Т.М.Ч. (с
предишна фамилия М.) с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. ****, сума в размер
на 1 270.80 лв. с ДДС,
представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. **** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 2 905 лв. за държавна такса и депозит за
вещо лице съобразно уважения размер на претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищцата суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, BIC: ***; ***, съобразно данните в ИМ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: