Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7105 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Я.Т.Д.
срещу В.Т.С. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 45 000 лева по запис на заповед от 27.08.2015 г., за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Поради дадени от заповедния съд указания, предявява
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска с
твърдения, че не е сключвала договор за заем, за обезпечаване на който да е
издаден записа на заповед към договор за паричен заем от 27.08.2015 г. Счита,
че за ищеца липсва правен интерес от водене на исково производство.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
535 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 16.05.2016 г. Я.Т.Д. е подал срещу В.Т.С. заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждането й
да заплати сумата от 45 000 лева по запис на заповед от 27.08.2015 г. и падеж „на
предявяване“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, 900 лева държавна такса и 1 446 лева адвокатско
възнаграждение.
Поканата
за доброволно изпълнение и приложената към нея заповед по чл. 417 от ГПК е
връчена на В.Т.С. при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
С
определение от 15.04.2019 г. по ч.гр.д. № 26030/2016 г. състав на СРС е указал на
заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането му.
Определението
е получено от Я.Т.Д. на 03.05.2019 г. и на 30.05.2019 г. е завел иск по чл. 422
от ГПК пред компетентния СГС.
Възраженията на
ответника В.С. срещу допустимостта на иска са обсъдени в определение на СГС от
05.02.2020 г.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга – запис на заповед от 27.08.2015
г.
Записът на заповед
е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва
да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната
разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и редовността на записа на
заповед е постановено задължително за съдилищата ТР № 1/28.12.2005 г. по
тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на заповед от външна
страна означава документът да е наименуван „запис на заповед”, като този израз
следва да се съдържа и в текста, от който да се извлича и безусловно задължение
за плащане на определена по размер и валута парична сума. В конкретния случай
тези изисквания са налице. Процесният запис на заповед има и другите
задължителни реквизити – дата и място на издаване, място на плащане, име на
лицето, на чиято заповед следва да се плати и подпис на издателя.
Съгласно
дадените задължителни указания в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание
на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
В случая
ищецът сочи в исковата молба конкретно каузално правоотношение, за обезпечение
на вземането по което е издаден процесният запис на заповед – договор за заем
от 27.08.2015 г. Нещо повече, каузалното правоотношение фигурира и в записа на
заповед, без обаче това да опорочава абстрактността на сделката или да се
отразява на безусловността на поетото от издателя задължение за заплащане на
сумата от 45 000 лева.
Ответникът
В.С. не оспорва положения от нея подпис върху менителничния ефект. Не е заявила
и оспорване автентичността на договора за заем от 27.08.2015 г. в частта, в
която с подписа си е потвърдила получаване на сумата от 42 000 лева и
задължението си да я върне ведно с уговорените лихви.
Съгласно нормата
на чл. 537 от ТЗ вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ, падежът на записа на заповед може да
бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок
след издаването и на определен ден. В случая е безспорно, че падежът е
определен на предявяване, което е извършено с нотариална покана от Я.Т.Д.,
отправена до издателя В.Т.С. на 07.04.2016 г. Нотариалната покана е връчена при
условията на чл. 47 от ГПК, като на определената дата – 10.05.2016 г. адресатът
не се е явила, за да получи поканата и съответно да й бъде предявен записът на
заповед.
Ответникът
не доказа погасяване на задължението си по ефекта от 27.08.2015 г. Задължението,
което обезпечава, е с настъпил падеж, като при липса на данни, а и на твърдения,
ответникът да ги е погасил чрез плащане или по друг начин, водещ до отпадане на
отговорността му, искът за установяване на вземанията на ищеца по записа на заповед
от 27.08.2015 г. се явява основателен.
С оглед
изхода на спора ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски в размер
на 3 908 лева.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат 2 346 лева
разноски по ч.гр.д. № 26030/2016 г. по описа на СРС и 3 908 лева разноски по
гр.д. № 7105/2019 г. по описа на СГС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, че В.Т.С., ЕГН **********,
с адрес ***, в качеството си на издател, дължи на Я.Т.Д., ЕГН *********, с адрес
*** сумата от 45 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 27.08.2015
г., ведно със законната лихва от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 26030/2016 г. по описа на СРС, 61 състав,.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Я.Т.Д., ЕГН *********, с адрес *** сумата от 3 908 лева разноски в
настоящото производство и присъдените със заповедта от 27.05.2016 г. по ч.гр.д.
№ 26030/2016 г. по описа на СРС, 61 състав разноски в размер на 2 346 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: