Р Е Ш
Е Н И Е
№ /05.07.2018 година, гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., XXVII
граждански състав
На осми юни две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар: И. Панчева
прокурор:
като разгледа гражданско дело №
4619 по описа за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД от М. Д. ***. Претендира се ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, неудобства в процеса на
лечение, ограничения в обичайния начин на живот на ищцата, претърпени в
резултат на увреждане на здравето й на 16.11.2012 г. от падане в
необезопасена утаителна шахта в гр. П.,
ведно със законната лихва от 16.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения,
че на 16.11.2012г. ищцата заедно с дъщеря си посетили нейния съпруг, който
полагал труд със строителна бригада на строеж, представляващ новоизграждаща се къща
с адрес: гр.П., ул.„***“ №*. Пристигайки на адреса ищцата паркирала автомобила
на пътното платно пред строящата се сграда в дясната пътна лента в близост до
тротоара. Д. слязла от автомобила и се отправила към тротоара. Тогава обаче
внезапно десният й крак пропаднал в утаителна шахта, намираща се на пътното
платно непосредствено до бордюра. Ищцата се свлякла на земята и изпитала силна
болка в областта на десния глезен. Д.Д./съпругът
й/ и няколко негови колеги от строителната бригада веднага се притекли на помощ,
като внимателно извадили крака от
шахтата. Твърди се, че върху отвора на шахтата липсвали решетка или капак,
които да я обезопасяват. Освен това, отворът на шахтата бил засипан с нападала
от дърветата шума, което правело невъзможно същата да се види. Десният глезен
на ищцата отекъл много бързо. Посочва се, че тябила откарана до Спешно
отделение при „МБАЛ П.“ АД където била насочена за консултация с ортопед в Ортопедично
отделение (ОТО) на болницата. След направена рентгенова снимка, в ОТО на Д.
била поставена гипсова имобилизация, след което била пусната да си отиде у
дома. В следващите дни обаче болката в десния глезен на ищцата не изчезнала.
Поради това на 26.11.2012г. последната посетила ОТО при „МБАЛ Здраве“ гр.П..
След направени й изследвания била поставена диагноза „Счупване на вътрешен
малеолус“, което наложило извършването на оперативна интервенция. Пояснява се,
че на 13.03.2013г. ищцата постъпила в ОТО при „МБАЛ П.“, за да бъдат извадени
поставените по-рано за фиксация „шишове“ и „винт“. След хирургическата
интервенция Д. пролежала в болничното заведение до 16.03.2013г., след което
била изписана. Посочва се, че в резултат на инцидента М.Д. била във временна
неработоспособност за периода от 19.11.2012г. до 01.04.2013г. Наложило се да претърпи две хирургически
интервенции, две гипсови имобилизации, а също така и няколко курса на
рехабилитация за лечение на претърпяната фрактура. През целия посочения период
на неработоспособност, ищцата изпитвала
болки в крака си. Към момента на сезиране на съда продължавала да усеща лека
болка и тръпнене в областта на фрактурата, както и при застудяване и при
по-големи физически натоварвания. От случилото се ищцата била принудена да
търпи ограничения в нормалното си
придвижване, тъй като за период от 56 дни била с гипсова имобилизация и
следвало да ползва патерици. В този период същата трудно обслужвала нуждите си
и не можела да се грижи самостоятелно за детето си. За това се налагало роднини
и приятели да й помагат в този период. Твърди се, че ответникът е собственик на
посочената шахта, което съоръжение попада в обхвата на пътя стопанисван от Общината.
Посочва се, че ответникът заявил готовност да обезщети ищцата извънсъдебно, но
което не сторил. Претендират се разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва изложените твърдения. Поддържа,
че представения с исковата молба лист за преглед на пациент в спешно отделение
/№ 2750 от 16.12.2012 г./ в графа анамнеза изрично е отбелязано, че ищцта се е
подхлъзнала и паднала. Анамнезата се снема по данни, сведения на пациента,
поради което ответникът счита, че самата ищца твърди в деня на злополуката да
се е подхлъзнала и паднала, а не че кракът е пропаднал в шахта. Ответникът
сочи, че от интернет приложението „Google maps Street View“ е видно, че през м.
юни 2012 г. на ул. „***“ № * е имало утаителна шахта с капак. На ул. „***” № *
се намира имот собственост на д-р П.Л., видно от удостоверението от Отдел „МДТ“
при Община П., пред който имот е разположена шахтата, отразена на
снимката. Твърди се, че е невярно, че Общината е обещавала на ищцата да
бъде обезщетена по извънсъдебен ред. Оспорва се претендирания размер на
обезщетението като прекомерен. По реда на
чл. 149, ал. 3 от ГПК ответникът въвежда за първи път в процеса възражение за
съпричиняване.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
Правният спор е с основание чл. 49, във вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица и поради липса на
положена дължима грижа при избора на служителите. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени с т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2
от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС/. Следователно, за да възникне претендираната
от ищеца обезпечително-гаранционната отговорност на Община П. за причинените
неимуществени вреди трябва да установи следните правнорелевантни факти: 1)
деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди; 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно чл. 154
от ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, а именно, че утаителната шахта е била с капак.
От показанията на св.С.и св. Г. се
установява, че през есента на 2012г. те работели на новостроящата се къща на
известния д-р П. Л., в гр. П., ул. „***“ № *. Измежду работниците бил Д.Д.-съпруг
на ищцата. На процесния ден- 16.11.2012г. Д. решила да го посети. С
едногодишното си дете и нейната майка се придвижили с кола до къщата. Ищцата паркирала
автомобила на улицата в близост до тротоара. Пред колата имало разположена утаителна шахта, която била без капак,
затрупана с кал и шума. Слизайки от колата и отправяйки се към тротоара Д. стъпила
с десен крак в скритата за нея шахта и пропаднала. При това дясната глезенна
ставана ищцата се счупила. Тя усетила силна болка, пропищяла и започнала да отправя
викове за помощ. Чули крясъците й, мъжете от бригада излезли пред къщата и видели
как ищцата лежи на пътя с десния крак в шахтата. Пострадалата продължавала да
вика от болка, а кракът започнал да отича. Позвънили на тел. 112, но тъй като
не дошла линейка, мъжете сами измъкнали ищцата от дупката. Тя не можела да
ходи. Работниците я закарали в МБАЛ „Пазаржик”, където нараненият крак бил
обездвижен с гипс. По-късно, на 26.11.2012 г., ищцата постъпила в МБАЛ
„Здраве”, където претърпяла оперативна интервенция. В тази насока са и
представените Епикриза №10907/02.12.2012 г. на МБАЛ-П. и Епикриза №4246/13.03.2013
г. на МБАЛ-П., които ценени като официални документи по арг. от чл. 179 от ГПК,
установяват, че ищцата е останала за болнично лечение на два пъти, вторият –от 13.03.2013
г.до 16.03.2013г., когато е извършена операция на крайника за изваждане на
поставени в него по-рано метали.
От представените 4 бр. болнични
листове се установява, че за периода от 03.12.2012г. до 01.04.2013г. пострадалата
е била в отпуск поради болест.
Св.С.изяснява, че в продължение
на четири месеца ищцата се оплаквала от болки в крака, като лекарите й
забранили да ходи, освен по изключение. Свидетелят придружавал ищцата всяка
седмица по два пъти за рехабилитатор, защото и с патерици трудно се придвижвала.
Свидетелите посочват, че пролетта на следващата 2013 година, когато строежът на
къщата продължил, видели служители на ответника, които почистили и заварили
процесната шахта.
Съдът възприема показанията на
свидетелите, при условията на чл. 172 от ГПК, като намира същите за
достоверни. Показанията им са
последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, и
кореспондират помежду си. Гласните доказателства се подкрепят и от приетата,и неоспорена от страните СМЕ.
Вещото лице изяснява, че процесното травматично увреждане на ищцата е настъпило
при условията на пряка причинно-следствена връзка от пропадането й с десния
крак в шахтата, като механизмът на причиняване на фрактурата -вертикална
компресия, съответства на начина на съприкосновение със съоръжението. Според
вещото лице лечебно-възстановителния период е протекъл в границите на
нормалното време – пет месеца, и без междинни усложнения. Достига до
доказателствения извод, че към момента на изследването оздравителният период е
приключил.
Представените от ищеца снимки са
допустими веществени доказателства в гражданския процес, като информацията,
която възпроизвеждат, съдът цени наред с останалия доказателствен материал. В
тази връзка, предметите бяха предявени на свидетели, които потвърдиха, че изобразените на тях къща,
дърво и част от пътното платно кореспондират с мястото, където ищцата е
паднала, респективно където е разположена процесната шахта. По отношение на
преписите от електронен документ, представени от ответника, представляващи
фотоизображения, съдът намира, че те не са надежден източник на информация, тъй
като възпрозведените обекти не са очертани ясно и само хипотетично може да се
преценяват за това какви са те. Освен
това, предявени на свидетелите, последните не свързаха отразеното в снимките с
конкретно място и за тях остана неразбираемо съдържанието. Ето защо ангажираните
от ответната страна доказатества не изясниха категорично твърдението, че пред
новостроящата се къща шахтата е била с капак. Следва да се отбележи, че дори,
както твърди ответника, през м. юни 2012 г. шахтата да е била обезопасена, то това
не презумира факта, че и през месец ноември 2012 г. съоръжението също е било
изправно. Ищецът от своя страна проведе насрещно доказаване, като от събраните гласни
доказателства се установи, че към момента на увреждането на 16.11.2012 г. съоръжението
не е било покрито с капак или решетка и едва след няколко месеца е ремонтирано
от служители на ответника. По отношение възражението за съпричиняване, въведено
в процеса от ответника с писмената защита по делото, същото е преклудирано и не
подлежи на разглеждане, на основание чл. 133 ГПК.
Общинските пътища,
включително разположените на тях пречиствателни съоръжения, каквото е
утаителната шахта, са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закон
за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи -общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно
Община П. като собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да
организира дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в
случай на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък
срок. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото
предназначение на общинските улици общината следва да осъществява дейности по
тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на
пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите
задължения чрез възлагане на определена работа на определени физически лица, те
носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища, общинска
собственост.
Съдът, като взе предвид
изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение на нормативно
установеното задължение на Община П., чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на гражданите на пътното платно при слизане от
превозните средства. Безспорно по делото е обстоятелството, че на ишцата е било
причинено травматично увреждане- счупване на дясна глезенна става, настъпило от
падането в утаителната шахта, стопанисвана от ответника. Пречиствателно
съоръжение е било без поставен капак или решетка, поради което от пропадането в
него телесния интегритет на ищцата е бил увреден. При това положение, съдът
намира, че е установен фактическият състав, обуславящ възникването на
обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, което изисква преценка на конкретно доказаните обстоятелства.
Съобразно указанията дадени в ППВС № 4/1968 г. на ВС, такива при телесните
увреждания са характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е
извършено, има ли допълнително влошавне на здравето, причинените морални
страдания и тяхната продължителност, загрозявания, възраст на увредения, както
и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото
общество, конкретните икономически условия към момента на деликта /в този
смисъл Решение № 226 от 08.12.2016 Г. по т. д. № 2940/2015 Г., І т. о. на ВКС/.
Счупването
на крайника се установи, че е причинило на Д. трайно затруднение на движението
на десния крак за период поне от четири месеца. Установи се, че е била засегната възможността да извършва
обичайните физически движения, както и трудова дейност. Ежедневието на ищцата, която е
била в активна възраст от 29 г., е било съпроводено с физически страдания,
тревоги и неудобства, а за самообслужването си се нуждаела от чужда помощ. Всичко
това са обстоятелства, които кореспондират с понятието за неимуществени вреди,
които в случая съдът намира, че се съизмеряват със справедливото парично
обезщетение от 5000,00 лева. При това искът
за разликата над уважения размер до пълния предявен от 10 хил лв. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и предвид
представения договор за правна помощ от 08.11.2017 г., сключен между ищцата и Адвокатско
дружество „д-р П., П. и Партньори”, в който изрично е отразено, че правната помощ се осъществява
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, то по реда на чл. 38, ал. 2, вр. вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адвокатското дружество възнаграждение от 415,00 лева , съразмерно на
уважената част от претенцията. Освен това, ответникът, на основание чл. 78, ал.
6, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати на съдебната власт и
по сметка на РС – П. сумата в общ размер от 336,00 лева, представляваща сбор от
дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената
част от иска.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Община П., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., бул. „Б.“ № *, да заплати на М. Д.Д.,
с ЕГН **********,*** сумата 5000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания, настъпили в резултат на счупване на дясна глезенна става на
16.11.2012 г. от падане в необезопасена утаителна шахта в гр. П., ведно със законната лихва от 16.11.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска за разликата над 5000,00 лева до пълния предявен
размер от 10000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул. „Б.“ № 2, да заплати на Адвокатско дружество „д-р П., П. и Партньори”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.М.” №9, офис център I, ет. 2, оф. №11, сумата от 415,00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83,
ал.2 от ГПК Община П., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Б.“ № 2, да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт и по сметка на Районен
съд – П., сумата от 336,00 лева – съдебни разноски пред РС – П., както и 5,00 лева за държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова