Решение по дело №188/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Л.Г.Т. *** против Решение №2153-05-9/27.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин,с което е потвърдено Разпореждане №**********/06.07.2021г. на началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателката, че решението е неправилно, тъй като е получавала пенсията си добросъвестно. Сочи се, че административният орган е приел, че тя е премълчала факти и обстоятелства, които е знаела и които биха могли да доведат до изменение на пенсията ѝ и отстраняване на явна фактическа грешка, но не е уведомила органа, но тези съображения не са подкрепени с никакви доказателства.

В съдебно заседание подържа жалбата, като след изясняване предмета на делото изрично е уточнено, че по идентични на изложените в жалбата съображения обжалва размера на пенсията, определен с разпореждането. Сочи се от жалбоподателката, че същата не следва да бъде преизчислявана поради изложените в жалбата обстоятелства . Твърди се и че решението е нищожно поради липса на материална компетентност на неговия издател, както и поради нарушение на изискването за форма –чл.59,ал.2,т.1,т.4 и т.8 от ПК, а именно: не е посочен издателят на акта; решението има противоречиви мотиви, тъй като се говори от една страна за изменен размер, а от друга за надплатени суми и защо трябва да се възстановят сумите, определени по размер и период, което е равнозначно на липса на мотиви.

Иска се от съда да отмени оспореното решение. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Подържа се, че оспореното разпореждане пред директора и решението са единствeно относно изменение на размера на пенсията, като след влизане в сила на настоящето разпореждане съобразно наредбата за пенсиите и осигурителния стаж следва да бъде издадено друго разпореждане за възстановяване на сумите. Уточнява, че в мотивите на решението са посочи какви суми ще подлежат на възстановяване, тъй като жалбоподателката настоявала да знае. Иска се от съда да отхвърли жалбата като потвърди обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Видин. Претендират се разноските за производството и ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а същото е видно и от приложеното пенсионно досие, че жалбоподателката има положен осигурителен стаж, както в България, така и в чужбина-Испания. На жалбоподателката е опусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане №********** от 04.11.2011г., считано от 24.11.2010г., периодично преизчислявана, вкл. и осъвременявана преди процесното разпореждане на основание чл.100 от КСО на 01.07.2019г./във вр. с §.7б от ПЗР на КСО/ и на 01.07.2020г., видно от приложените справки за пенсионер. Видно от същите, пенсията е преизчислявана на 01.07.2019г. с разпореждане от същата дата, приложено в пенсионното досие по делото, с което е определен общ размер на пенсията 1077,97лв, от който сумата за изплащане от РБ е в размер на 828,67 лв . С разпореждане от 01.07.2020г., пенсията е осъвременена по чл.100 от КСО , като е определен общ размер на пенсията 1150,97лв, но и същата сума на пенсията за сметка на РБългария. Посоченото разпореждане не е представено по делото, като по данни на ответника същото е анулирано и не би могло да бъде представено именно поради анулирането му в информационните масиви на НОИ предвид издаването на процесното разпореждане.

Видно от удостоверение изх.№ 188/17.09.2021г., издадено от ТП на НОИ – Видин за получени суми от пенсии и добавки, за спорния период – от м.07.2020г. до м. 06.2021г. вкл., жалбоподателката е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст именно в пълния определен размер на пенсията - 1150,19 лв.

Във връзка с получено в ТП на НОИ вътрешноведомствено писмо от 25.06.2021г. с приложен списък на пенсионери с необработени пенсии, сред които и жалбоподателката, в което е посочено, че следва да бъдат анулирани разпорежданията от Регистъра на разпорежданията във връзка с осъвременяване на пенсиите от 01.07.2021г., е издадено и обжалваното Разпореждане №********** от 07.07.2021г., с което е определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана за сметка на РБългария от 01.07.2020г. 884,19 лв, а от 01.07.2021г. 928,39лв. Същите представляват съответната част от общия определен размер на пенсията от 1150,19 лв от 01.07.2020г. и от 1207,70 лв от 01.07.2021г., като посочените общи размери на пенсиите са приети като най-благоприятни за лицето при приложение на Регламент /Е0/№883/2004г. и №987/2009г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза за установяване на дължимия размер на пенсията на жалбоподателката.

Видно от същата, общият осигурителен стаж на жалбоподателката е 51год. 02мес. 24дни; от които : общ осигурителен стаж, превърнат към III категория, в България - 39год, 04мес, 17дни, и осигурителен стаж за определяне право на пенсия, положен в чужбина – 11год,10 мес, 07дни. Съобразно заключението индивидуалният коефициент за определяне действителния размер на личната пенсия на ищцата е 2,454, а съгласно §.7б, ал.2 от ПЗР на КСО/2019г. общия процент осигурителен стаж за определяне размера на пенсията е 62,71 %. Вещото лице установява, че на основание чл.100 от КСО и ПМС № 107/28.05.2020г. от 01.07.2020г. е осъвременен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО и във връзка с Регламент на съвета/Е0/№883/2004 и 987/2009г. и към 30.06.2020г. е определен нов размер от 1150,19лв. - за общия стаж от двете държави от 51год, 02мес, 24дни. Съобразно вещото лице поради техническа грешка така определеният размер от 1150,19лв. /полагаща се пенсия за общия стаж от двете държави / е изплащан на жалбоподателката за периода от 01.07.2020год., а би трябвало общият размер от 1150,19лв. да се раздели на месеците от общия стаж в двете държави и да се умножи по месеците за стаж в България, за да се получи размера на пенсията за сметка на Република България, който при 472 месеца в България спрямо общия стаж от 614 месеца, следва да бъде в размер на 885,19 лв-за сметка на Република България. Вещото лице е посочило в заключението, че към този размер на пенсията от 01.07.2020год. се прибавят добавки от 132,33лв. за починал съпруг и от 01.08.2020год. още 50,00лв. - парична помощ във връзка с епидемичната обстановка в страната. Видно от заключението за м.07.2020г. общият размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката от пенсията за починал съпруг е 1016,52 лв, а от м.08.2020г. са включени и 50 лв парична помощ във връзка с епидемичната обстановка, поради което от м.08.2020г. месечният размер на личната пенсия , добавката от пенсията за починал съпруг и месечната помощ възлиза общо на 1066,52 лв. Вещото лице уточнява, че изчисляването на пенсиите в НОИ става въз основа на програмен продукт, но е направила и всички изчисления на ръка.

Заключението следва да бъде възприето като обективно изготвено и неоспорено от двете страни относно горните констатации. В частта, в която вещото лице е посочило какъв е размерът на получената в повече сума заключението не следва да бъде взето предвид, тъй като такава задача не е била поставяна на вещото лице, а от друга страна това е въпрос, който е ирелевантен в настоящето производство.

Видно от представения по делото превод на формуляр Е 211 съгл. регламент /ЕИО/ № 574/72, чл.48, издаден от испанската институция по социална сигурност, изпратен и до НОИ още през 2014г., на жалбоподателката е отпусната пенсия за старост в пропорционален размер от 23.05.2014г. и от Испания.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-Директора на ТП на НОИ-Видин. Изрично се подържа в съдебно заседание жалбата срещу решението, във връзка с преизчисляване размера на пенсията, по съображения, изложени в жалбата, като се твърди, че липсват основания за изменение на размера на пенсията. Предвид на това съдът намира жалбата за допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Процесното разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Видин, поради което е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В настоящия случай обжалваното решение е постановено от директора на ТП на НОИ-Видин при условията на заместване, за което по делото са представени надлежни доказателства-Заповед №1016-40-230/18.02.2019г. и Заповед №21276/17.08.2021г. за ползване на отпуск, поради което обжалваното решение е постановено от компетентен орган. Аргументите, че само заместник-директорите могат да осъществяват функции по заместване, не могат да бъдат възприети, тъй като липсват такива нормативни изисквания.

Същото и потвърденото с него разпореждане са постановени в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 99,ал.1,т.2,б.“д“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Видно от горната разпоредба, същата дава възможност на пенсионния орган да измени определения размер, когато същият е определен неправилно, независимо от обстоятелствата, довели до това, както и независимо дали става въпрос за по-благоприятен или по-неблагоприятен размер за лицето, придобило права от предходното разпореждане. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 99,ал.1,т.2,б.“г“ от КСО, която дава възможност да се измени разпореждането и при неправилно отпусната пенсия. Законът определя и моментът, от които следва да бъде направено изменението на размера, а именно-от датата на отпускането/промяната на пенсията. В този смисъл е разпоредбата на чл.99,ал.2,т.2 от КСО.

Предвид горните законови разпоредби наведените доводи за добросъвестност на жалбоподателката, поради която органът не може да измени размера на пенсията, не могат да бъдат възприети. Налице са визираните в чл.99,ал.1, т. 2, б.“д“ от КСО предпоставки за изменение на размера по инициатива на органа, като моментът е разписан в закона. Възраженията относно добросъвестността на лицето и дали са налице основания за възстановяване на надвзетите суми са неотносими към настоящето производство, а към последващото такова, в случай на издаване на разпореждане по чл.114 от КСО за възстановяване на получените в повече суми за осигурителни плащания, когато следва да бъдат решени и споровете за добросъвестност и дали са налице предпоставките на чл.114,ал.1 или чл.114,ал.2 от КСО за възстановяване на надвзетите суми.

В случая се установява по делото, че са налице предпоставките на чл.99,ал.1,т.2, б.“д“ от КСО за изменение на размера на пенсията от визирания в разпореждането момент. Установява се по делото, че лицето има придобит осигурителен стаж, както в страната, така и в друга страна-членка, поради което както относно придобиването, така и относно размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст са приложими Правилата за координация по отношение на пенсиите за старост, съдържащи в Дял I и Дял III, Глава 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за координация на системите за социална сигурност и Дял I, Глава 3, Дял III, Глава 4 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.Установява се, че правото е придобито изцяло въз основа на българския осигурителен стаж, като определянето на размера е с участието на испанския стаж, който се сравнява с определения размер на пенсията по националното законодателство, като се постановява изплащане на по-благоприятния от двата размера. Изчисляването на размера на пенсията в случая е извършено при спазване на разпоредбите на чл. 53 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Съобразно чл.53, §.1 от Регламента компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:а) съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение);б) чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение), а съобразно §.3 заинтересованото лице има право да получи от компетентната институция на всяка държава-членка, най-високия от размерите, изчислени в съответствие с параграф 1, букви а) и б). В случая, видно от разпореждането, въз основа на общия осигурителен стаж е изчислен размера на пенсията както по националното законодателство, така и чрез прилагане на теоретичен и действителен размер, който като по-благоприятен е определен на лицето, като дължимият на жалбоподателката размер за пенсия е именно в размер на пропорционалното обезщетение, в който смисъл е и заключението на вещото лице.

Установява се по делото, че на практика на лицето от 01.07.2020г., във връзка с осъвременяването на размера на пенсията на жалбоподателката, е било определено и изплатено обезщетението/пенсията/ в теоретичния размер, като не е изчислен впоследствие действителният размер, като по този начин не е изчислен дължимия от българската държава пропорционален размер на пенсията. Не е спорно и това е видно и от приложените справки и предходни разпореждания, че именно в пропорционален размер е получавана пенсията от жалбоподателката до осъвременяването ѝ от 01.07.2020г., от когато по неустановена по делото причина е определена като дължима за получаване на жалбоподателката пенсия от РБългария в общия определен размер, а не в пропоционален. Налице са предпоставките на чл. чл.99,ал.1,т.2, б.“д“ от КСО за коригиране на размера на пенсията, дължим на жалбоподателката, като същата правилно е определена в посочените в разпореждането размери, считано от 01.07.2020г., съответно от 01.07.2021г.

В разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от КСО е предвидено, че пенсиите отпуснати до 31 декември на предходната година се осъвременяват ежегодно до първи юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. С решение на Надзорния съвет на НОИ № 5/12.05.2020г. пенсиите, свързани с трудова дейност, са осъвременени по чл. 100 от КСО, считано от 1 юли 2020г. с 6,7 на сто, а с Решение на надзорния съвет на НОИ от 03.06.2021г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 г., са осъвременени от 1 юли 2021г. с 5,0 на сто. В съответствие с горната законова разпоредба и посочените решения на Надзорния съвет е осъвременена пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, съответно на 1150,19- за пълна пенсия въз основа на пълната такава през 2019г. от 1077,97 лв, считано от 01.07.2021г., съответно считано от 01.07.2021г. е осъвременена на 1207,70 лв въз основа на определената такава от 01.07.2020г. от 1150,19лв, като са приложени коефициентите, съответни на процентното увеличение съгласно решенията на Надзорния съвет.

В съответствие с разпоредбата на чл.52,§.1,т.б, във вр. с §.3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е определен и пропорционалният размер на дължимата за сметка на РБългария лична пенсия , а именно в размер на 884,19 лв от 01.07.2020г. и в размер на 928,39лв от 01.07.2021г. като са съотнесени месеците осигурителен стаж в България и Испания.

Към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е определена добавка по чл.84 от КСО от пенсията за починал съпруг, като размерът на добавката е идентичен с първоначално определения от 01.07.2020г. , който е и получения от жалбоподателката размер, не е изменен и не е спорен по делото. Съгласно чл.84,ал.1,т.2 от КСО добавката е в размер на 26,5 на сто от пенсията на починалия съпруг.

По делото не е представено предходно разпореждане от 01.07.2020г., което се явява изменено с процесното такова,  а по данни на ответника към настоящия момент и няма техническа възможност такова да бъде представено, но доколкото се касае за извършено служебно осъвременяване на размера на пенсията, за съдържанието на което са налице данни, тъй като от ответника по делото са представи подробни справки по периоди, вкл. е представена справка за пенсионер към 01.07.2020г., съдържаща всички относими данни относно съдържанието на разпореждането за преценка на относимите обстоятелства по делото,  следва да се приеме, че макар и допуснато процесуално нарушение , изразяващо се в „анулиране“ на измененото разпореждане , не се касае за съществено нарушение на административно-производствените правила и липса, водеща до незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, тъй като безспорно е установено съдържанието му и същото дори не е спорно между страните.

Неоснователно е и направеното възражение за нищожност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ поради противоречие в мотивите на същото. Видно от съдържанието на решението, със същото е потвърдено обжалваното разпореждане за изменение на размера на получаваната от жалбоподателката пенсия и е отхвърлена жалбата срещу разпореждането. Действително в мотивите на същото са изложени съображения за подлежащи на възстановяване суми по чл.114,ал.2 от КСО във връзка с оплакванията в жалбата пред административния орган, но изрично е посочено в Решението, че при последващо издаване на разпореждане по чл.98,ал.2,т.2 от КСО пенсионният орган дължи диспозитив и обосновка на разпореждането за възстановяване на получената надвзета сума. Видно от решението нито същото, нито обжалваното пред Директора на НОИ Видин разпореждане, съдържат разпореждане за възстановяване на надвзета сума, а е уточнено , че такова ще бъде последващото разпореждане, каквото предписание към самите органи за извършване на последващите действия се съдържа и в обжалваното разпореждане, поради което не се касае за противоречие в мотивите , водещо до неяснота на съдържанието на обжалвания акт. Безспорно е , че е потвърдено  обжалваното разпореждане, като друго волеизявление не е направено от Директора на ТП на НОИ-Видин, като нито разпореждането , нито решението съдържат волеизявление , отправено до жалбоподателката, за възстановяване на надвзета сума.

Неоснователно е и направеното възражение за неспазване на изискването за форма на решението . Видно от същото, то е постановено от Цв.Дичева, изпълняваща длъжността директор на ТП на НОИ-Видин към момента на издаване на решението по заместване, поради което е налице означение на длъжността и името на издателя на акта, дата на издаване, фактически и правни основания. Не са налице пороци на акта по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, водещи до неговата нищожност или унищожаемост.

Предвид горното жалбата е неоснователна.

Административният орган е направил правилна преценка на установените обстоятелства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни като липсват основания за тяхната отмяна съгласно чл.146 от АПК.

С оглед изхода на спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноските по делото, за което е направено искане от страната, а именно заплатените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 130 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2, предл.последно от АПК Съдът

 

 

                                   РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Г.Т. *** против Решение №2153-05-9/27.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане №**********/06.07.2021г. на началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА Л.Г.Т. *** да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-Видин, разноски по делото в размер общо на 230/двеста и тридесет/лв , от които 130/сто  и тридесет/ лв , заплатени за възнаграждение на вещо лице , и 100 /сто/  лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                        Съдия: