№ 442
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100500057 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес гр. София, *****, срещу решение
№260521/05.10.2020г., постановено по гр.д. № 15012/2019 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск с правно основание
чл. 422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. с чл. 405 от КЗ за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 762,52 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден ляв калник,
предна лява врата, задна лява врата, всички до степен боя, на л.а. марка
Тойота, модел Авенсис с ДК ****, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 05.12.2018 г., на основание сключен между страните Договор за
застраховка „сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства),
обективиран в полица № BG0201-18-*********, със срок на валидност от
1
31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно с законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Поддържа се, че застрахователният договор не е надлежно
прекратен, тъй като ищецът е изпълнил добросъвестно задължението си за
застрахователна премия, като е платил на лице, овластено да получи плащане
по смисъла на чл.75, ал.2 ЗЗД, поради което на основание чл.316, ал.8 от КЗ
премията се смята изплатена на застрахователя. Евентуалното неизпълнение
на задължението на брокера по чл. 337, ал.2 от КЗ касае единствено
вътрешните му отношения със застрахователя, но не може да бъде
противопоставено на потребителя. Правото на прекратяване на договора не е
упражнено от застрахователя в срока по чл.368, ал.1, т. 3 и чл.337, ал.3 от
ГПК, поради което се е преклудирало. Изявлението на застрахователя, че
прекратява правоотношението си с брокера, не може да са противопостави на
застрахования, тъй като същото му е изпратено три месеца след датата на
извършеното плащане и няма данни да е получено от последния. Първата
вноска от застрахователната премия, за която няма спор, че е получена от
ответника, също е платена с наредител DDBG2, т.е. чрез същия
застрахователен брокер, поради което необосновано е оспорването на
ответника, че наредителят е неизвестно за него лице и по тази причина сумата
не е била отнесена по застрахователните договори. Поддържа се, че
застрахователят целенасочено не е осчетоводил постъпилите суми от
застрахователния посредник и укрива издадената от него сметка.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Поддържа, че въззивникът е платил на
нелегитимиран да получи плащането субект, поради което същото няма
погасителен ефект. Позовава се на публичност на Регистъра на КФН относно
лицензираните застрахователни брокери и на решението за отнемане лиценза
на „Софконсулт“ООД. Това дружество е имало разрешение да упражнява
застрахователно агентство единствено за „ЗД Евроинс“АД, но не и за други
застрахователи по арг. от чл.315, ал.1 от КЗ, поради което поначало не е
действало като пълномощник на ответника. Излага, че уведомлението за
2
прекратяване на правоотношението с брокера е изпратено незабавно след
узнаването кои са сделките, по които е платено, като забавянето се дължи на
неоказано съдействие от страна на брокера. Твърди противопоставяне веднага
след узнаването по смисъла на чл.301 от ТЗ. Наведеното за първи път с
жалбата оспорване на получаването на уведомлението, счита за
преклудирано. Поддържа, че извършеното плащане по гр.д. 39563/19 г. на
СРС не следва да се квалифицира като признание на иска, поради липсата на
идентичност в предмета и доколкото се дължи на допуснат от пълномощника
по делото процесуален пропуск.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. Д. П. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, иск
с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. с чл. 405 от КЗ
за установяване дължимостта на сумата от 762,52 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден ляв
калник, предна лява врата, задна лява врата, всички до степен боя, на л.а.
марка Тойота, модел Авенсис с ДК ****, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 05.12.2018 г., на основание сключен между
страните Договор за застраховка „сухопътни превозни средства (без релсови
превозни средства), обективиран в полица № BG0201-18-*********, със срок
на валидност от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно с законната лихва от
датата на предявяване на иска – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение от 17.04.2019г. по ч.гр.д.
19982/2019г. на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 05.12.2018 г. по време на действието
на сключения между страните договор за застраховка „Каско“ процесният
автомобил бил увреден при разминаване с друг участник вследствие одиране
в остри клони и храсти, при което претърпял вреди по преден ляв калник,
предна лява врата, задна лява врата, чийто ремонт е на стойност 762.52 лева,
съгласно издадена проформа фактура. Тъй като ответникът отказал да заплати
застрахователното обезщетение, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение,
3
поради което претендира за съдебно установяване на вземането си.
В депозирания отговор ответникът оспорва предявения иск с твърдения,
че не е настъпило застрахователно събитие по начина описан в исковата
молба, че липсва пряка причинно-следствена връзка между събитието и
вредата по автомобила, както и че към момента на настъпване на събитието
застрахователният договор е прекратен поради неплащане на втора вноска от
премията. Плащането чрез „Софконсулт“ ООД е ненадлежно, тъй като
дружеството е заличено от регистъра, воден от КФН, поради което няма
качеството на посредник. Прави възражение за проявена от водача на
автомобила груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на
събитието.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното Свидетелство за регистрация на МПС част І
ищецът е собственик на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис“ с
ДК ******.
Процесният автомобил е застрахован при ответника по застрахователна
полица „Каско № BG 0201 18 *********/17.07.2018г., при застрахователна
сума от 8000 лева за периода 31.07.2018 г. до 30.07.2019., срещу
застрахователна премия в размер на 472,06 лева, платима на четири равни
вноски от по 118.02 лева с падежи 17.07.2018г.; 31.10.2018г.; 31.01.2019г. и
30.04.2019г. Застрахователната полица е сключена без посредник директно
със застрахователя.
Първата вноска с падеж 17.07.2018г. в размер на 118.02 лева е заплатена
на застрахователя в брой в деня на сключването на договора, видно от
представената Сметка № 12828738/17.07.2018 г. с издател служебен агент
DBGG2.
Втората вноска с падеж 31.10.2018г. в размер на 118.02 лева е
предоставена от ищеца в брой, за което е издадена Сметка №
12828739/31.10.2018г. (л.106) от името на застрахователя чрез лице
обозначено с инициали DBVN04.
4
На 08.11.2018г. същата е преведена от „Софконсулт“ ООД по сметка на
ответника като част сумата от 448.23 лева, от които 118.02 лева по
застрахователен договор 20116000001333, видно от Отчет за сключени
полици от дата 09.11.2018г., съставен от „Софконсулт“ ООД и подписан от
представител на застрахователя и платежно нареждане за кредитен превод от
08.11.2018г. В платежното нареждане наредителят е обозначен с инициали
DBGG2-2.
Вписаният в ТР предмет на дейност на „Софконсулт“ ООД включва и
извършването на услуги като застрахователен брокер.
Застрахователният брокер има сключен договор за застрахователно
посредничество №146/11.04.2016г. с ответното застрахователно дружество, с
чл.6, т. 1 от който се е задължил да прехвърля на възложителя платените му
застрахователни премии по банков път.
С Решение № 54-ЗБ/11.01.2018г. от Комисия за финансов надзор,
„Софконсулт“ ООД е заличено от регистъра на застрахователните брокери.
По делото не са представени доказателства кога или дали решението е влязло
в сила, въпреки че доказателства в тази насока са допуснати.
С Уведомление изх. №348/25.01.2019г. ответникът е информирал ищеца
за прекратяване на договора за посредничество със „Софконсулт“ ООД.
Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие от
07.12.2018г., с което ищецът е предявил пред застрахователя претенция за
обезщетяване на настъпилите щети по автомобила, като ответникът е
съставил Опис-заключение за вреди по щета N: 0201-001151/2018-01 за
причинени увреждания – преден ляв калник, предна лява врата, задна лява
врата.
По претенцията е постановен отказ за изплащане на обезщетение с
мотив, че застрахователният договор е прекратен на 16.11.2018г., поради
неплащане на втора вноска с изтекъл 15-дневен гратисен период.
От заключението по допуснатата съдебно компютърно-техническа
експертиза се установява, че единствената издавана сметка по процесната
5
застрахователна полица е при първоначалното плащане на първата вноска на
17.07.2018г. В софтуерната система на застрахователя липсват отразени
плащания на останалите вноски. Сметка № 12828739/31.10.2018г. не е
генерирана и издавана от застрахователя. В полето дата на прекратяване на
полицата ръчно е отразена дата 03.01.2019г.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при сключване на полицата в брой е заплатена първата
дължима вноска. Останалите вноски по счетоводни данни на ответника не са
заплатени, поради което полицата е прекратена.
От заключението на допуснатата съдебно авто-техническа експертиза се
установява, че уврежданията, описани в опис-заключението по щета, могат да
се получат по описания в исковата молба механизъм. Причината за
настъпване на произшествието е заобикаляне на паркирано превозно
средство, което ограничава пространството за преминаване на процесния
автомобил и съприкосновението на последния с разположени в ляво от
платното за движение храсти. Установените по процесния автомобил
увреждания е възможно да се получат при съприкосновение с храсти при
условие клони от храста да са с достатъчна твърдост, за да наранят лаковата
повърхност. Увредените детайли са с наранено лаково покритие и са
увредени до степен боядисване. Увреждането е наранило горните три слоя на
лаковото покритие – безцветен лак, база лак и основа, поради което не е
възможно отстраняването му чрез полиране, а е нужно цялостно боядисване
на детайлите. Общата стойност на материалите и труда за възстановяване на
автомобила е в размер на 964.23 лева, определена след обстойно пазарно
проучване при съобразяване на ценови оферти за труд от шест сервиза, три от
които сертифицирани по ISO официални представители на марката, а
останалите - независими сервизи без сертификация по ISO.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
6
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Искът е предявен от заявителя срещу
длъжника в едномесечен срок от уведомяването му за подаденото в срок
възражение срещу заповедта. Представени са доказателства за завеждане на
претенцията по застраховка съобразно изискванията на чл.380 от КЗ,
обуславящи допустимост на исковата претенция.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая се свеждат до
поддържаните и в първата инстанция твърдения, че е извършено плащане с
погасителен ефект на втора вноска от застрахователната премия.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. В тежест на ищеца по иск с
посочената квалификация, сега въззивник, е да установи наличие на валидно
учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията му за заплащане на дължимата
застрахователна премия. Ответникът - сега въззиваем, от своя страна, носи
тежестта за доказване на противопоставените възражения за прекратяване на
договора за застраховка поради виновно неизпълнение от страна на
застрахования.
По делото се установява, че между страните е сключен договор за
застраховка „Каско” и че първата вноска по него е заплатена. В този смисъл
предпоставките на чл.367 от КЗ са изпълнени и договорът е породил
действие между страните.
Договорът е бил действащ и към настъпване на увреждането на
05.12.2018 г., тъй като не са налице сочените от ответника предпоставки за
прекратяването му. Когато длъжникът изпълнява точно и в срок кредиторът
7
не може да откаже да приеме изпълнението, нито да се противопостави на
прието от негово име изпълнение по чл.301 от ТЗ. В случая плащане на втора
вноска е налице и не се оспорва, че същото е получено от застрахователя.
Следователно не е налице плащане на мним кредитор по чл.75 от ЗЗД, а
получено от действителния кредитор опосредено изпълнение. След като
сумата ефективно е постъпила в патримониума на кредитора, без правно
значение е дали мандатното му правоотношение с посредника е съществувало
към този момент и дали ищецът е бил добросъвестен по отношение на това
обстоятелство.
За пълнота следва да се посочи, че предвиденото в посредническия
договор автоматично прекратяване при загуба на лиценз не може да бъде
противопоставено на трети за договора лица, какъвто е ищецът. За да има
действие по отношение на длъжника, отпадането на овластяването, следва да
му бъде съобщено. Своевременното съобщаване на застрахования за
прекратяване на договора за посредничество е част от дължимото от
кредитора съдействие към длъжника при изпълнение на паричното му
задължение. В случая плащането е извършено преди изпращане на
уведомлението. Отделно от изложеното в отношенията с потребители
недобросъвестността не може да се презумира от публичния характер на
регистъра на застрахователните брокери, още повече, че по делото не са
ангажирани доказателства, че към момента на плащането регистрацията на
застрахователния брокер фактически е била прекратена.
За заплащането на втора вноса са ангажирани изискуемите според
чл.164, ал.1, т. 4 от ГПК писмени доказателства, поради което е ирелевантно
за спора дали за плащането е издадена „сметка“ и дали получената по
банковата сметка на дружеството сума е била отнесена към процесния
договор. След като е налице ефективно плащане, е без значение дали и по
какъв начин същото е отразено в счетоводството и софтуерната програма на
застрахователя. Ответникът е търговец, предоставящ по занятие
застрахователни услуги, поради което е длъжен да води книжата си по
търговски начин. Начинът, по който изпълнява задължението си за
счетоводна отчетност, е въпрос на едновластна преценка на застрахователя,
поради което не може да се противопоставя в отношенията му с третите лица.
Всички доводи, касаещи вътрешните отношения между застраховател и
8
брокер по повод трансфера на премиите, също са неотносими към спора.
Дали застрахователният брокер е отчел постъпилата сума на годно правно
основание и е предоставил информация по коя полица следва да бъде
отнесена, има значение само във вътрешните му отношения със
застрахователя, но не следва да засяга правата на едно трето лице, какъвто се
явява застрахованият. Погасителният ефект на плащането е настъпил в
момента на получаване му от кредитора и не може да бъде едностранно
анулиран от него по съображения от технически и оранизационен характер.
Неотносими към статута на застрахователния брокер са развитите
съображения на плоскостта на уредбата на застрахователния агент, доколкото
се касае за различни правни фигури.
Не на последно място следва да бъде съобразно, че съгласно
заключението на СКТЕ самият застраховател е отнесъл договора като
прекратен едва на 03.01.2019г.
В заключение съдът намира, че не са налице визираните в КЗ
предпоставки за прекратяване на застрахователния договор и страните са
били обвързани от него към датата на увреждането.
Във въззивното производство страните не са въвели оплаквания относно
останалите елементи от фактическия състав на прекия иск. Фактът на
настъпване на застрахователно събитие и неговия механизъм се установява от
представените доказателства за констатирани от застрахователя увреждания
по автомобила и възможното им настъпване по твърдяния от ищеца начин.
Налага се изводът за доказаност на факта на настъпване по време на
застрахователното покритие на застрахователно събитие при покрит от
застрахователя риск, както и естеството, вида и обема на подлежащите на
обезщетяване вреди.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер равен на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
9
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.
Доколкото в случая се касае за частична увреда на застрахованата вещ,
меродавна за определяне размера на обезщетението е възстановителната
стойност на увредените детайли. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. По отношение необходимите средства за
отстраняване на уврежданията следва да се кредитира неоспореното от
страните заключение на САТЕ, което ги е остойностило в размер на 964.23
лева след обстойно пазарно проучване.
Налага се извод за доказаност на предявения иск по основание и размер,
като с оглед диспозитивното начало същият следва да бъде уважен до
претендираните 762,52 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на подаването на исковата молба
главницата е дължима ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението на 05.04.2019 г., от когато на основание чл.422, ал.1 от ГПК се
счита предявен искът.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено
друго, с което искът бъде уважен.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер
на 325 лева за заповедното производство (д.т. и адв.възнаграждение), 500 лева
за първоинстанционното производство (д.т., адв. възнаграждение и депозит за
САТЕ) и 325 лева за въззивното производство (д.т. и адв.възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение №260521/05.10.2020г., постановено по гр.д. №
15012/2019 г. по описа на Районен съд - Варна и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, дължи на Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, *****,
сумата от 762,52 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден ляв калник,
предна лява врата, задна лява врата, всички до степен боя, на л.а. марка
Тойота, модел Авенсис с ДК ****, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 05.12.2018 г., на основание сключен между страните Договор за
застраховка „сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства),
обективиран в полица № BG0201-18-*********, със срок на валидност от
31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно с законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за
изпълнение от 17.04.2019г. по ч.гр.д. 19982/2019г. на СРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. с чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, *****, сторените в производството разноски в размер на сумата от 325
лева за заповедното производство по ч.гр.д. 19982/2019г. на СРС, 500 лева за
първоинстанционното производство и 325 лева за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11