РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2020                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На двадесет и втори октомври       Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3127 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Й.Ж.Й. против Наказателно Постановление  № 20-0819-001911/ 11.06.2020г. на Началника група към ОД МВР-Варна, сектор ПП с което на Й.Ж.Й. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява  и поддържа жалбата.     

           Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 18 05.2020 г. в 09:04 часа в град Варна по ул. Девня, жалбоподателят управлявал товарен автомобил ЩАЕР 17 с per. номер В7359ВХ собственост на "Иванови иди груп" ООД с ЕИК *********, като при движение по Северен пътен възел посока към Южна Промишлена зона град Варна нарушава пътен знак "В 4" от ЗДвП, при въведена временна пътна организация за движение за времевия интервал от 6:30 до 10:00 часа.

         Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание. Срещу съставения АУАН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление , като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 183 ал.7 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца и Глоба в размер на 300 лева .

          В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят П.. Съдът кредитира показанията му като дадени обективно и безпристрастно.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на група в ОД МВР-Варна, сектор ПП  съгласно заповед № I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

          Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се установява от всички събрани писмени и гласни доказателства, че въззивникът  навлиза  след пътен знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение. В тази насока са и показанията на на свид. П. -очевидец. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.   Твърдението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, не само не се подкрепя от никакви доказателства, но и изцяло се опровергава от показанията на свидетеля Вълчев.    С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от  300 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

          Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

          Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

         С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

        

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 20-0819-001911/ 11.06.2020г. на Началника група към ОД МВР-Варна, сектор ПП с което на Й.Ж.Й. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДП.

         ОСЪЖДА  Й.Ж.Й. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: