№ 146
гр. Самоков, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело №
20231870101196 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „В.И." ООД, ЕИК
****, срещу К. Б. Ч., ЕГН **********, с която се твърди, че ищецът „В.И."
ООД е бил в трудово правоотношение с ответника, по което правоотношение
ответникът е заемал длъжността „работник, строителство''. Трудовият договор
е сключен за неопределен срок с уговорено месечено брутно трудово
възнаграждение в размер на 650 лева, увеличено считано от 01.04.2022 г. на
710 лв. Ответникът с молба от 14.06.2022 г. отправил искане да прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, като поискал
прекратяването да е считано от същата дата – 14.06.2022 г., с което не спазил
едномесечното предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение. Била издадена заповед № 1110/14.06.2022 г., с която
трудовото правоотношение било прекратено. Претендира се от работодателя
обезщетение за неспазения срок на предизвестието от един месец. Предявява
осъдителен иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника К. Б. Ч., ЕГН ********** да заплати на „В.И." ООД, ЕИК ****
сумата от 710 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен
срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с
„В.И." ООД на основание чл. 326, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата от далата на подаване на исковата молба. От ответника е постъпил
отговор, с който иска се оспорва по основание, твърди се, че за обезщетението
за неспазен срок на предизвестие трябва реално да се заплати за да настъпи
прекратяване на трудовото правоотношение, а ако не бъде заплатено -
прекратяване на трудовия договор не може да настъпи и срокът за
предизвестие трябва реално да бъде отработен. Твърди се че, с подадената
молба от от 14.06.2022 г., за прекратяване на трудовото правоотношение по
1
инициатива на работника на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от посочения
ден 14.06.2022 г., работникът е бил длъжен да заплати на работодателят, на
осн. чл.220, ал. 1 от КТ, обезщетение и без да е заплатено дължимото
обезщетение, не може да се постигне желания ефект на прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ. В обобщение сочи, че
трудовото правоотношение не е прекратено по чл. 326, ал. 1 от КТ,поради
което ответникът не дължи и обезщетението, което се претендира.
В проведеното съдебно заседание ищецът в писмено становище поддържа
иска, излага съображения в подкрепа на искането си. Ответникът чрез
пълномощника си в писмено становище отправя искане претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни, заявява възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Доказа се от събраните по делото писмени доказателства и от приетото
заключение на вещото лице, че на 30.09.2021г. между страните по делото
„В.И." ООД , ЕИК **** и К. Б. Ч. , ЕГН ********** е сключен трудов договор
№1563/30.09.2021г. за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда за длъжност "Работник, строителство" с код НКПД:93120003, при осем
часов работен ден, със срок на изпитване 6-месеца и основно месечно
възнаграждение в размер на 650,00лв./ минималната работна заплата за
страната/ и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател или на същата, сходна или със същия характер работа. От
приетата експертиза се установи, че на 01.04.2022г. във връзка с
постановление на Министерски съвет №37/24.03,2022г. определящо промяна в
минималното трудово възнаграждение за страната между страните е
подписано допълнително споразумение с № 001/01.04.2022г. на основание
чл.118,ал.3 от КТ с което основното месечно възнаграждение е променено на -
710,00лв. От писмените доказателства по делото се установи, че на
14.06.2022г. К. Б. Ч. с ЕГН ********** е внесъл пред работодателя -
управителя „В.И."ООД молба от за освобождаване от заеманата длъжност на
основание чл.326, ал.1 от Кодекса на труда, считано от датата на подаване на
молбата 14.06.2022г. На същата дата - 14.06.2022г. е издадена Заповед
№1110/14.06.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение между
„В.И."ООД и К. Б. Ч. на основание чл. 326, ал.1 от Кодекса на труда. Със
заповедта е определено за изплащане на работника обезщетение в размер на
97,50 лв. на основание чл. 224, ал. 1 КТ – за размера на неизползвания платен
годишен отпуск, както и е определено за изплащане от работника на
работодателя поради неспазено предизвестие работника обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение, на основание чл.220, ал.1 от КТ
в размер на 710 лв. От заключението на вещото лице се установи, че по реда
на чл. 228, ал. 1 КТ за определяне на обезщетенията по чл. 213 - чл. 226 КТ,
вещото лице е взело предвид брутното трудово възнаграждение за определяне
на посочените обезщетения, като го е изчислило съгласно чл. 17, ал. 1 от
2
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като дава
заключение, че, брутното трудово възнаграждение на К. Б. Ч. е в размер на -
710,00 лв., което се явява и размера на обезщетение за срока на неспазеното
предизвестие - 710,00 лв. Не се твърди от ответника, нито се установи от
доказателства по делото ответникът да е заплати обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор от работника или
служителя с предизвестие.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи.
Предявява осъдителен иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ за
осъждане на ответника К. Б. Ч., ЕГН ********** да заплати на „В.И." ООД,
ЕИК **** сумата от 710 лева, представляваща обезщетение за неспазен
едномесечен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия
му договор с „В.И." ООД на основание чл. 326, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва върху главницата от далата на подаване на исковата молба. Ищецът
доказа отнасящите се в негова тежест факти от фактическия състав, при
осъществяване на които за него се поражда твърдяното вземане. Доказа се, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по
безсрочен трудов договор, доказа се прекратяването му на соченото основание
и по инициатива на ответника, доказа се и размера на последното пълно
брутно трудово възнаграждение на работника. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на ответника за това, че считано
от посочения ден 14.06.2022 г., ответникът е бил длъжен да заплати на
работодателят, на осн. чл.220, ал. 1 от КТ, обезщетение и едновременно с това
без да е заплатено дължимото обезщетение, не може да се постигне желания
ефект на прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 326, ал. 1 от
КТ, поради което трудовото правоотношение не е прекратено по чл. 326, ал. 1
от КТ и поради което ответникът не дължи и обезщетението, което се
претендира. Разпоредбата на чл. 326 от КТ установява субективното право на
работника или служителя да прекрати трудовия договор едностранно, без да
се изисква съгласие на работодателя, като това важи както за срочните, така и
за безсрочните договори. За целта е необходимо да се подаде предизвестие,
като в законодателството не е регламентирано изискване към съдържанието
му, което позволява същото да бъде написано в свободен текст. Работникът
или служителят има право да прекрати трудовия договор и преди да изтече
срокът на връченото предизвестие за прекратяване, при което дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение -
чл. 220, ал. 1 КТ. Нито отработването на предизвестието от работника, нито
плащането на обезщетение от работника не е предпоставка за прекратяване на
трудовото правоотношение. Единственото въведено изискване е това за
формата за действителност на предизвестието, която е писмена и в настоящия
случай е спазена – предизвестието на работника е писмено и в него е изрично
посочена волята на работника за прекратяване на трудовото правоотношение
3
считано от датата на подаване на предизвестието. Следователно за
работодателя при наличие на предпоставките за това е възникнало правото на
обезщетение за целия период на предизвестието, тъй като работникът
упражнявайки субективното си право да прекрати договора и преди да изтече
срокът на предизвестието следва да заплати по формата на обезщетението по
чл. 220, ал. 1 КТ съответната част от неспазения срок на предизвестието. В
настоящият случай съответната част от неспазения срок на предизвестието е
целия срок на предизвестие, който при безсрочните трудови правоотношения
е 30 дневен. Доказа се и размера на сумата дължима като обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ, не се доказаха правоизключващите възражения на ответника.
Ето защо предявеният иск е основателен и доказан по размер.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да заплати разноски по делото в размер 590 лв., от които 50 лв. за
заплатена държавна такса, 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и
140 лв. за заплатено възнаграждение на вещо лице. Възражението на
ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, доколкото
възнаграждението от 400 лв. е в законоустановения минимален размер по чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Мотивиран от изложеното
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 220, ал. 1 КТ К. Б. Ч., ЕГН ********** да
заплати на „В.И." ООД, ЕИК **** сумата от 710 /седемстотин и десет/ лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от ответника
при прекратяване на трудовия му договор с „В.И." ООД на основание чл. 326,
ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. Б. Ч., ЕГН ********** да заплати на „В.И." ООД, ЕИК
**** сумата от 590 /петстотин и деветдесет/ лева, от които 50 лв. за заплатена
държавна такса, 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 140 лв. за
заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4