Р Е Ш Е Н И Е № 42
Гр.
Сливен, 28.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Сливен,
в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 7
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с
чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на М.Д.Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 21-0804-000665 от 22.12.2021 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Сливен, с която на оспорващата е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни, като са отнети СРМПС ******и 2 броя
регистрационни табели ******.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, свеждащи се до следното: издаден при липса на правно
основание, като не ставало ясно коя от предпоставките е налице по отношение на
лицето управлявало МПС, собственост на оспорващата, за да бъде издадена
оспорената ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което отмени заповедта за
прекратяване регистрацията на МПС.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно и своевременно призована, се представлява от пълномощник адв. Хр. Х. ***, който поддържа жалбата.
Ответникът – Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ № 21-0804-000665/
22.12.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на оспорващата е наложена ПАМ –
„Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“, като са отнети: СРМПС
******и 2 броя регистрационни табели ******, за това че като собственик на МПС
марка „Фолксваген“, с рег.№ ******, същото се управлява от Д. К. Д., който е с
отнето СУМПС. За констатираното е съставен АУАН серия АА № 401417/ 22.12.2021 г.
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Като доказателство е
приет серия АА АУАН № 401417 от 22.12.2021
г., съставен срещу Д. К. Д., за това, че на същата дата, около 22.30 часа, в
гр.Сливен, на ул.“Антим I“ и кръстовището с ул. „Михаил Колони“, управлява лек автомобил „Фолксваген“,
с рег.№ ******, собственост на М.Т., без да притежава СУМПС.
По делото не се спори,
че към датата на издаване на оспорената заповед – 22.12.2021 г., лек автомобил
„Фолксваген“, с рег.№ ****** е собственост на М.Д.Т..
По делото е приобщена
справка за нарушител/ водач за Д. К. Д. с ЕГН ********** /л.14 от делото/, от
която се установява, че лицето е с отнето СУМПС. Вписан е и номерът на
съставения АУАН, а именно - Акт №АА961484 от 14.10.2020
г. Прието е и писмо с рег.№ 804000-303/ 17.01.2022 г. /л.13/, съгласно което към
22.12.2021 г. Д. К. Д. не е бил правоспособен водач.
По делото са приобщени и
следните писмени доказателства: АУАН серия АА №961484 от 14.10.2020 г. съставен срещу Д. К. Д., за това че на
14.10.2020 г., при извършена проверка от полицейски служители, Д. не можал да
представи валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което му е отнето СУМПС №*********; ЗППАМ №20-1670-000393
от 14.10.2020 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с която на Д. К. Д. е наложена ПАМ – „Временно отнемаме на СУМПС
до представяне на сключена валидна застраховка, считано от
01.30 часа на 14.10.2020 г.; НП №20-0804-003189 от 04.11.2020 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което
на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на Д. К. Д. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
При така установената
фактическа обстановка АС Сливен приема, че жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповедта е издадена от
компетентен орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с
делегирани правомощия съгласно Заповед № 343з - 86/ 20.01.2017 г. на директора
на ОДМВР – Сливен, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и в изпълнение
на Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори
от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП ( в последната редакция от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила
от 3.01.2018 г.) се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;
В
случая, съгласно описаното в заповедта, ПАМ е наложена за срок от 190 дни,
защото е установено, че МПС, собственост на жалбоподателката,
е било управлявано от водач с отнето свидетелство за управление на МПС. При
определяне срока на действие на наложената принудителна административна мярка,
административният орган е съобразил регламентираното в закона ограничение и е
наложил мярката в предвидения минимален
размер.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки, включително и такива от вида на процесната, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената
ЗППАМ №21-0804-000665 от 22.12.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Сливен е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в
съответствие с материалноправните норми и целта на
ЗДвП, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В хода
на настоящото съдебно производство е безспорно установено, че собственият на жалбоподателката М.Д.Т. лек автомобил, е бил управляван от Д.
К. Д., който е с отнето СУМПС. Релевантните факти за налагането на ПАМ –
собственост на автомобила и управлението му от лице с отнето СУМПС, в настоящия
случай са несъмнено доказани от приобщения към административната преписка АУАН
/л.22/, ползващ се с формална доказателствена сила и от
справка за нарушител/ водач за Д. К. Д. с ЕГН ********** /л.14 от делото/,
съгласно която към 22.12.2021 г. водачът е с отнето с СУМПС. От страна на
оспорващата не са ангажирани доказателства, оборващи горепосоченото.
За налагане на ПАМ на
основание чл. 171, т. 2а, б.
"а", изр. последно от ЗДвП, е достатъчно да се установи, че водачът на МПС
управлява същото, без да е правоспособен, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. От приложените към
административната преписка писмени доказателства се установява, че описаната в
заповедта фактическа обстановка е правилно установена и съответстваща на
посочената правна норма на чл. 171, т. 2а, б.
"а", изр. последно от ЗДвП.
Неоснователно е възражението
на оспорващата, че Д. Д. е бил правоспособен водач, т.к. има валидно издадено
СУПМС. В заповедта за налагане на ПАМ изрично е посочено, че водачът е с отнето
на 14.10.2020 г. СУПМС и е посочен
издаденият АУАН АА№961484/ 14.10.2020 г. Със ЗППАМ №20-1670-000393 от
14.10.2020 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, на Д. К. Д. е
наложена ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. „е“ от ЗДвП, попадаща в обхвата на чл. 171,
т. 2а, б. "а" от ЗДвП. От страна на административния орган са
представени са доказателства, че отнемането на СУМПС е действително. Няма данни
и не се твърди тази заповед да е била оспорена пред съда. Доказателства в този
смисъл не са ангажирани от страна на оспорващата. В процесната
ЗППАМ подробно е описано извършеното от оспорващата деяние, правилно е
подведено под съответната правна норма, поради което съдът намира, че не е
налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Неоснователен се явява и
доводът на оспорващата за незнанието ѝ, че към датата на извършване на
нарушението, лицето управлявало МПС, е с отнето СУМПС. Разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП не
обвързва налагането на тази мярка с определено поведение или субективно
отношение (като знание за посочените обстоятелства) на собственика на
превозното средство. Необходима и достатъчна предпоставка, за да се пристъпи
към прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство в последната
хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е автомобилът да се
управлява от лице, което не е негов собственик и е с отнето свидетелство за
управление, които обективни предпоставки в конкретния случай са налице.
От изложеното се налага
извод, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
От ответника не е
направено искане за разноски, поради което съдът не следва да се произнася по
присъждането им.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Т.
***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 21-0804-000665 от 22.12.2021 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на основание
чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи
на страните.
Съдия: