№ 40172
гр. София, 15.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110111906 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 65814/28.02.2024 г. със заявител „..., с ЕИК ... срещу С. Л. К., ЕГН **********, с адрес ....
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми в общ размер на 560,45 лв., част от които са претендираните от заявителя
договорени възнаграждения по закупен допълнителен пакет услуги, включваща една или
всички от изброените 5 услуги в Споразумение за предоставяне на ПДУ, с договорен размер
от 80,00 лв. за допълнителна услуга „ФАСТ“ и 80,00 лв. за допълнителна услуга
„ФЛЕКСИ“, които в настоящото производство заявителят претендира за плащане в пълен
размер от по 80,00 лв. за всяка от услугите „Фаст“ и „Флекси“, като твърди изискуемост на
тези свои вземания, считано от 01.12.2023г., когато е настъпил крайния падеж за погасяване
по сключения между страните Договор за кредит № 40017285013/09.05.2023 г., както и 100
лв. начислени към 06.09.2023 г., но неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, при забава за плащане на месечни вноски за повече от 90 календарни дни.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
1
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези клаузи, формирана както в исковото,
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай, претендираното за
плащане вземане на кредитора, произтичащо от закупения от длъжника Допълнителен пакет
услуги /ДПУ/, срещу уговорено възнаграждение в размер на 160,00 лв., /сбор от услугите
„Фаст“ и „Флекси“/вероятно се основава на неравноправна клауза от ДПК, поради което
заявлението в тази част подлежи на отхвърляне.
Видно от изложените от заявителя твърдения, претендираното възнаграждение срещу
предоставения от кредитора допълнителен пакет услуги, съставлява по своя характер
„такса“, която обаче не кореспондира с насрещно за кредитора задължение. Няма данни
клиента да се е възползвал от някоя от включените в пакета, допълнителни услуги
/приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, промяна в погасителен
план и др./ като от заявлението и приложените доказателства не се установява и кредитора
да е извършил специфични дейности по предоставянето им, нито същите да възлизат по
стойност на определеното в договора възнаграждение от общо 160,00 лв., почти равно на
главницата по кредита от 200,00 лв.!
Претендираните пък допълнителни такси и разходи за извънсъдебно събиране на
кредита, определени в размер на 100 лв./за забава при плащането на месечните погасителни
вноски за повече от 90 календарни дни/ противоречат на разп. на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
съгласно която „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. В конкретния случай, видно от
изложените от заявителя твърдения, претендираната такса не кореспондира с насрещно за
кредитора задължение, което същия е следвало да извърши, като от заявлението и
приложените доказателства не се и установява кредитора да е извършил специфични
дейности /ежедневни действия, относими към събиране на вземането при допусната забава и
просрочие и те да възлизат на посочената цена в претендирания размер от 100 лв. /.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените
престации по договора за кредит, които за банката са предоставяне на парична сума, а за
кредитополучателя са връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на
определения падеж. Такива допълнителни услуги са напр. издаването на различни
2
удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителния план,
известяване със sms или по телефон за получено плащане, за дължимо плащане, за срок за
плащане и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. В случая обаче кредиторът не твърди да е извършвал такива
услуги, свързани със събиране на вземането си при просрочие /над 90 дни/, нито пък каква
услуга кореспондира срещу начислените еднократно такси от 30,00 лв., свързани
единствено с факта на обявяване на изискуемостта на вземането. От изложеното в
обстоятелствената част на заявлението, не става ясно какви действия/услуги конкретно
твърди заявителят да е извършил във връзка с извънсъдебно събиране на вземането си,
както и че тези услуги възлизат на претендираната стойност.
Следователно тези вземания не се явяват безспорни и не следва да получат защита по
реда на заповедното производство. Кредиторът би могъл да води осъдителен иск за тези
суми.
С оглед гореизложеното, подаденото от заявителя „... заявление, на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да се отхвърли в частта относно претендираното вземане в общ
размер на 260,00 лв., представляващо сбор от изискуемите главници по Допълнителен пакет
услуги, в частност за услуга „Фаст“, „Флекси“ (от 80,00 лв. и 80,00 лв.) и начислените към
06.09.2023 г., такси по Тарифа в размер на 100 лв. за извънсъдебно събиране на вземането
при забава повече от 90 дни.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
65814/28.02.2024 г. със заявител „..., с ЕИК ... срещу С. Л. К., ЕГН **********, с адрес .... в
частта му за претендираните като неплатени възнаграждения за закупени допълнителни
пакети услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размери съответно от 80,00 лв. и 80,00 лв., дължими
към 01.12.2023 г., както и начислените към 06.09.2023 г., такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава повече от 90 дни, в размер на 100 лв.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението, като ще следва да
довнесе дължимата държавна такса, определена върху посочения в ИМ материален интерес
в размер на 4 %.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3