№ 146
гр. Велико Търново, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500937 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от В. В. АК. въззивна
жалба против Решение № 478 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д. №
1707/2021г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставена без
уважение молбата на В. В. АК., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. .., община Горна Оряховица, ул. „...“ № 27 за промяна на фамилното
й име от А. на М..
В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, като жалбоподателят счита, че решението на
първоинстанционния съд е неаргументирано. Посочва, че изводът на съда, че
носенето на различни фамилии от молителката и нейния съпруг не е създало у
някого съмнение, че те са едно семейство или че е довело до затруднения в
живота им е неправилно. Съдът не се е съобразил с функцията на фамилното
име, дадена му от закона, съгласно действащите ЗГР и СК. Удовлетворяване
на молбата на жалбоподателката не би нарушило императивните законови
разпоредби, а напротив би било в съответствие с българската традиция, която
повелява членовете на едно семейство да носят еднакви фамилни имена.
Развиват се подробни съображения, като се отправя молба до съда да отмени
решението на РС – Горна Оряховица и да удовлетвори молбата на
жалбоподателката.
В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната
жалба.
1
В проведеното пред Окръжен съд – Велико Търново съдебно заседание
жалбоподателката, представлявана от адв. Г.И. от АК – Търговище, заявява,
че поддържа жалбата и моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново приема, че не са
налице основателни причини за промяна на името и счита жалбата за
неоснователна.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с молбата.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за неправилно.
Съображенията за този извод са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на В. В. АК.
с ЕГН **********, по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, с която моли съдът да
допусне промяна на фамилното и име от А. на М.а – фамилното име на
съпруга й, тъй като разликата във фамилните им имена създавала съмнения в
принадлежността им към едно семейство и създавала затруднения в
административен и обществен аспект в Германия, където семейството живее.
Като писмени доказателства към молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР са
представени копие от Удостоверение за сключен граждански брак, копие от
лична карта и удостоверение за раждане на молителката. По делото служебно
за изискани и приложени справка за съдимост, видно от която В.А. е
неосъждана, уведомление от РП – В. Търново, ТО Г. Оряховица, видно от
което по отношение на молителката няма висящи досъдебни производства,
справка от ОД на МВР – Велико Търново, видно от която по отношение на
2
лицето няма и не е имало наложени принудителни административни мерки по
ЗБЛД, както и справка от ТД на НАП – Велико Търново, според която срещу
В. В. АК. няма образувано изпълнително дело.
От фактическа страна се установява, че молителката е встъпила в
граждански брак с М.В.М. на 20.12.2019 г. в гр. ..., като А. е запазила
фамилията, която е носила до този момент. Към настоящия момент бракът
между нея и съпругът и не е прекратен.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира постъпилата
жалба за основателна по следните съображения:
За да бъде приета за основателна молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
допускане на промяна в името следва да бъде установено, че е налице поне
един от фактическите състави предвидени в закона: името да е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Именно наличието на такива важни
обстоятелства се твърди от молителката. Разпоредбата на чл. 19 ЗРГ посочва
императивно при наличието на какви предпоставки може да бъде допусната
промяна в името на лицето, като не допуска изключения, различни от
обективно предвидените в закона. В Закона за гражданската регистрация – чл.
14, е уреден начинът, по който се формира фамилното име на българските
граждани, като ал. 2 на същата разпоредба препраща към разпоредбите на
Семейния кодекс, относно възможността за промяна на фамилното име при
сключване на граждански брак.
В случая се установи безспорно, че молителката А. е встъпила в
граждански брак с лицето М.В.М., като не се е възползвала от възможността
дадена и от закона – чл. 12 СК - да приеме фамилното име на своя съпруг, при
сключване на брака. Независимо от този факт, към настоящият момент А.
изразява желание да бъде допусната промяна във фамилно и име, като бъде
заменено с това на нейния съпруг, като излага подробни съображения
относно важните обстоятелства, които налагат тази промяна.
Приетото от първоинстанционният съд становище, че промяна на
фамилното име е възможна само в два момента - встъпването в граждански
брак (чл. 12 СК) и прекратяване на брака с развод (чл.53 СК) и последващата
промяна, без съответна промяна на семейното положение и без установяване
на каквито и да е обективни обстоятелства със съществено лично, семейно,
професионално, обществено или социално значение, правещи носенето на
фамилното име неудобно или затрудняващо за молителката, не е възможно,
не се споделя от настоящия състав. Действително е необходимо да са налице
доказани обстоятелства налагащи промяната, но правната възможност за
промяна на фамилното име дадена в чл. 12 СК не се преклудира в момента на
сключване на брака, а представлява субективно право на встъпващият в
граждански брак, което той може да упражни и в един по-късен момент,
докато трае брака. Предвид това, макар че към момента на сключване на
брака молителката не е заявила желанието си за промяна на фамилното име,
3
за нея съществува възможност да упражни това право и към настоящия
момент, стига да се установи наличието на предвидените в закона
обстоятелства. ЗГР не дава легална дефиниция на понятието „важни
обстоятелства“, като е предоставена възможност за преценка на съда относно
тяхното наличие или липса във всеки конкретен случай, при съобразяване с
общите принципи на гражданското право и възприетите от обществото
морални норми. Именно с оглед защита принципа на стабилност по
отношение имената на лицата, съдът е органът, пред който следва да бъде
направено изявлението на страната и който е компетентен, при преценка
предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР да се произнесе по основателността на
искането.
Молителката излага пред съда обстоятелствата, на които основава
искането си и които счита за „важни обстоятелства“ налагащи промяната.
Действително изложените от нея обстоятелства като създало се у някого
съмнение, че със съпруга и са едно семейство, е възможно да е довело до
затруднение от административен и обществен характер в Германия, където
живее семейството, както и че като носи фамилията на съпруга си
молителката изразява своето уважение към него, са обстоятелства
провокирали субективното желае у молителката за промяна на фамилното и
име. Според съда именно наличието на субективно желание у страната,
следва да се определи като „важно обстоятелство“ налагащо допускане на
исканата промяна във фамилното и име, предвид факта, че желанието на
молителката не е в противоречие със закона, защото е допустимо, според
разпоредбата на чл. 12 от СК.
Настоящият съдебен състав приема, че след като са налице важни
обстоятелства налагащи допускане промяна на фамилното име на
молителката, изразяващи се в категорично и несъмнено желание от нейна
страна да носи фамилията на съпруга си и да се идентифицира и разпознава в
обществото като член на определена семейна единица и предвид факта, че
такава възможност е предвидена в закона, то молбата и се явява основателна
и следва да така такава да бъде уважена.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извода за неправилност на първоинстанционното решение, което
следва да бъде отменено.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 478 от 12.11.2021 г., постановено по гражданско
дело № 1707/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяна във фамилното
име на лицето В. В. АК., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
4
.., община Горна Оряховица, ул. „...“ № 27, като ПОСТАНОВЯВА промяна
във фамилното и име от А. на М.А.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Горна Оряховица, за отбелязване на
промяната и за отразяване на промяната в актовете за гражданско състояние.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5