Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин,  19.11.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 145/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу М.С.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която се иска осъждането й да заплати сумата от: 289,11 лева, от които – 229,32 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г.; 46,72 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 03.08.2017 г.; 13,07 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 06.2014 до 07.2015 г.; 2,39 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че М.С.Ц. е наследник на наемателя Н. В. П. на топлоснабден имот с адрес: гр. С., общ. К., ж.к. Хиподрума, бл. … вх. , ап..

Ответницата М.С.Ц. не е открита на адреса, посочен в исковата молба – с. Е.Гара, ул. … 2, вх. А, ет. 4, ап. 6, на дати 09.04.2019, 20.04.2019 и 09.05.2019 г., като е посочено, че не била виждана там повече от 10 години от съсед П. И. Г.. Видно е от справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е  било залепено уведомление на 22.05.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Същата не е открита и на адреса на посочения от ищеца топлоснабден имот. Според справка от НОИ от 28.08.2019 г. няма активен трудов договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М.С.Ц. чрез назначения й особен представител адв. В. от САК е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди, че задълженията не са конкретизирани. Няма доказателства ответницата М.С.Ц. да собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота.  Твърди се, че е изтекла тригодишната давност за предявените вземания, включително и за задълженията за лихви.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата чрез назначения особен представител адв. В. оспорва исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не взема становище по исковете.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според протокол от 4 юни без посочена година на ОС на ЕС на жилищен блок в гр. С., ж.к. Хиподрума, бл. … вх. 2, било взето решение да бъде сключен договор с „Термокомплект“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване. Приложен е списък към протокола с положени подписи, както и декларация на домоуправителя В. В. Б., че подписите били положени пред него.

Видно е от договор № 225 от 04.07.2001 г., че е сключен между „Термокомплект“ ООД и етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. Хиподрума, бл. … вх. 2.

Според удостоверение за наследници от 16.03.2017 г. Н. В. П. е починала на 12.10.2016 г. (акт за смърт № 1317/13.10.2016 г. на София район Красно село) със семейно положение омъжена и е оставила за наследници по закон Ю. П. П.-съпруг и М.С.Ц.-майка.

Представено съдебно решение от 27.06.1991 г. по гр. д. 512 с нечетлива година, с което е прекратен бракът между .Ю. П. П. и Н. В. П., сключен на 25 ? 1969 г. с акт 3391 на ОНС Триадица. Няма доказателства след това за сключване на нов брак между Ю.П. П. и Н. В. П. с оглед посочено семейно положение омъжена и включването в удостоверение за наследници като наследник на Ю.П. П..

Със заповед № ЖН-04-19 от 04.06.2004 г. на кмета на район Красно село на основание чл. 43 ЗОС и чл. 20 ППЗОС е настанена Н. В. П. с едночленно семейство в стая, кухня и сервизни помещения на адрес: гр. С., общ. ….., ж.к. Х., бл…., вх. Б, ап. 112. Представен е договор за наем от 07.06.2004 г., сключен между кмета на район Красно село-наемодател и Н. В. П.-наемател, с който наемодателят отдава стая, кухня и сервизни помещения на адрес: гр. С., ж.к. Х., бл…., вх. Б, ет. 11, ап. … при наемна цена от 25,50 лева, платими всеки месец на 15-то число. Със заповед от 29.05.2015 г. на кмета на район Красно село е било разпоредено да се изземе обитаваното от Н. В. П. общинско жилище, находящо се на адрес: гр. С., общ. К., ж.к. Х., бл….., вх. Б, ап. ...

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 28.03.2013 г. и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Третото лице-помагач „Термокомплект“ ООД е представило формуляри за отчет, разписки за връчване на изравнителните сметки, протоколи за неосигурен достъп и общи разходи за абонатната станция.

Установява се от заключението на вещото лице инж. С.К.Ж. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр. София. През целия процесен период имотът, като част от топлоснабден блок, е ползвал топлинна енергия за отопление и гореща вода. Задълженията на делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.

Установява се от заключението на вещото лице А.Т.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че абонатен номер 060411 за периода 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. има задължения към „Топлофикация София” АД в размер на 578,22 лв., в т.ч.: главница -479,99 лв.; лихва за забава 98,23 лв., като са формирани от сумите: 458,64 лева за потребена топлинна енергивя за периода м.05.2014 - м.04.2015 с начислена законна лихва от 93,44 лева, начислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 03.08.2017 г.; 21,35 лева –такси на ФДР за периода  м.06.2014 - м.07.2015 с начислена лихва в размер на 4,79 лева, начислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 03.08.2017 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

С доклада по делото по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже исковете по основание и размер, а именно: основание и размера на предявените искове, включително твърдяното наследствено правоприемство, възникването на облигационно отношение по договор за продажба, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия,  а за ответницата е възникнало задължението за плащане й.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Според § 1, т. 2а. (в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

По делото не са представени доказателства, че ответницата М.С.Ц. е била собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабден имот с адрес: гр. С., общ. К., ж.к. ……, бл. …, вх. Б, ап. 112. В исковата молба се твърди, че М.С.Ц. била наследник на наемателя Н.В.П., като са представени доказателства за наемно правоотношение за общинско жилище. Няма представени доказателства за възникване на правоотношение между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и наемател на топлоснабдения имот. Ако жилището е общинско, партидата следва да се води на името на собственика на имота - Столична община, която е задължена за цената на доставената топлоенергия в собствения й имот. Отговорността на наемателя към наемодателя се урежда от наемното правоотношение, но наемателят няма облигационна връзка с „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Според представените обши условия клиент по смисъла на тези общи условия може да бъде и друго лице –ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. При промяна в наемното правоотношение, новият и предишният наемател са длъжни да подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 12 заявление за откриване или закриване на партида по образец, към което са приложени копия на документи, удостоверяващи наличието или липсата на наемно правоотношение и декларация на собственика по ал. 1 (чл. 64 от ОУ, приети с решение от 28.03.2013 г. и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР).

Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Давността е тригодишна с оглед задължителната практика на ВКС /т.2 ТР № 1/19.02.2010 година, вр. решение № 111 на ВКС от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г.; решение № 172 от 23.12.2010 г. на ВКС по т.дело № 180/2010 г.; решение на ВКС № 168/22.12.2009 г. по гр.д. № 408/2009 г.; решение на СГС от 16.02.2009 г. по гр.д. № 944/2008 г.; определение на ВКС № 111/25.02.2010 г., ІІ т.о. по т.д. № 906/2009 г., решение № 14/10.09.2010 година, по гр.д. № 378/2009 година).

Предявени са искове за заплащане на сумата от 229,32 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г.; 46,72 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 03.08.2017 г.; 13,07 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 06.2014 до 07.2015 г.; 2,39 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение. Исковата молба е подадена на 17.09.2018 г. т.е. още към момента на подаването й е била изтекла давността за принудително събиране на процесните вземания.

С оглед горепосоченото предявените главни искове са недоказани и неоснователни, като подлежат на отхвърляне, съответно неоснователни са и акцесорните искове за лихви за забава.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу М.С.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която се иска осъждането й да заплати сумата от: 289,11 лева, от които – 229,32 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г.; 46,72 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 03.08.2017 г.; 13,07 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 06.2014 до 07.2015 г.; 2,39 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Термокомплект“ ООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: