Решение по дело №692/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна срещу Решение № 278/20.02.2023г. постановено по НАХД № 20223110205283/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0001020/30.09.2022г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна срещу Решение № 278/20.02.2023г. постановено по НАХД № 20223110205283/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0001020/30.09.2022г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна. С НП е наложена на „ДЕНИСЛАВ“ ЕАД „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: извършена е комплексна проверка на „ДЕНИСЛАВ“ ЕАД за периода от 01.04.2022г. до 30.06.2022г. на 08.09.2022г. от инспектор при РД „Автомобилна администрация“ Варна в сградата на Автомобилна администрация Варна. При комплексната проверка на спазване на законодателството в областта на автомобилните превози на товари на „ДЕНИСЛАВ“ ЕАД, притежаващ лиценз № 06458 за обществен превоз на товари на територията на Република България, е констатирано, че съгласно заповеди № 2350/07.04.2022г., 2351/09.04.2022г., 2352/11.04.2022г., 2410/29.06.2022г. и 2411/30.06.2022г. на управителя на дружеството е извършен, на датите на издаването за заповедите, превоз за собствена сметка на стока хляб с автомобил [рег. номер] от водача Ю. Ю. и, че Ю. Ю. съгласно разпечатката от информационната система на ИА Автомобилна администрация е имал издадени удостоверения за психологичска годност за периода от 22.10.2018г. до 22.10.2021г. и от 01.08.22г. до 01.08.2025г. Прието е, че на посочените дати водачът Ю. Ю. е извършил обществен превоз на товари с товарен автомобил, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Направен е извод, че дружеството е извършило административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и е съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел неправилно приложение на материалния закон, предвид изключването на водачите на автомобили за превоз на товари за собствена сметка от обхвата на наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства.

Касационната инстанция съобрази, че разпоредбите относно изискването за психологическа годност за водачите на МПС са разписани в регламент на ЕС и имат директно приложение в държавите членки на ЕС, както и, че СЕС е разгледал в свое решение спорната национална нормативна уредба и, че разпоредбите на Член 267 (предишен член 234 от ДЕО) от ДФЕС предвиждат, че „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: „валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.“ И „Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.“ (текстът възпроизведен от https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex 3A12016ME%2FTXT) и, че Член 23 от КОНСОЛИДИРАНИЯ ТЕКСТ НА СТАТУТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/ 2016-08/tra-doc-bg-div-c-0000-2016-*********-05_00.pdf) регламентира, че „В случаите на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз решението на Съда или правораздавателния орган на държава членка, с което се спира производството пред него и въпросът се отнася пред Съда, се съобщава на Съда от съответния съд или правораздавателен орган. След това решението се съобщава от секретаря на Съда на страните, държавите членки и Комисията, както и на институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, която е приела акта, чиято действителност или тълкуване се оспорва.“, както и, че съгласно Член 91 от Консолидиран текст на Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 година (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2012-10/rp_bg.pdf) „Съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване.“ намира, че следва да приеме даденото от СЕС тълкуване в решението по дело C227/22 и да го приложи по настоящия спор. (в този смисъл Матисен, П.С.Р.Ф., Европейско право. Въведение. Осмо преработено и допълнено издание, Сиела – СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ, София, 2007, стр.266 „Когато Съдът предостави тълкуване на дадена разпоредба на правото на Общността, това тълкуване трябва да се приеме и да се прилага от всички национални съдилища.“), поради което намира, че следва да постанови касационното решение в светлината на даденото тълкуване в решение на СЕС от 18 януари 2024 година по дело C227/22, IL, ECLI:EU:C:2024:57, съгласно което: „Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“ В съображение 44 и 46 решаващият състав на СЕС е посочил, че „От текста на Директива 2006/126 на другите езици ясно следва, че волята на законодателя на Съюза е медицинските прегледи и подновяването на свидетелството за управление да съвпадат, като разглежданите разпоредби не предвиждат възможността държавите членки да определят по-кратки срокове за медицинските прегледи на водачите от група 2. Както отбелязва запитващата юрисдикция, съображение 9, четвърто изречение от тази директива подкрепя това тълкуване, тъй като изрично посочва, че тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.“ и, че „Накрая, важно е също да се отбележи и че, както посочва Европейската комисия, към момента на настъпване на фактите в главното производство правото на Съюза вече съдържа правна уредба в областта на признаването на професионалните квалификации, която отчита изискванията за безопасност, свързани с превоза на товари и пътници, а именно Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ L 226, 2003 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 86) и която не съдържа никакво друго специфично или допълнително изискване в допълнение към тези, наложени с Директива 2006/126 за оценка на умствената годност на професионалните водачи.“

Съгласно цитираното решение на СЕС, националното законодателство и конкретно заложеното в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, в частта на поставеното изискване за наличие на удостоверение за психологическа годност, периодът на валидност, на което е различен от периода на валидност на издаденият на водача на МПС СУМПС е недопустимо, предвидено е в противоречие с разпоредбите на Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства, поради което и не следва да бъде прилагано по отношение на частните субекти регламентираното за неизпълнението на това задължение административно наказание.

В аспекта на тълкуването дадено в решението по дело C227/22 на СЕС, Съдът намира, че НП се явява издадено при констатирано в него нарушение, регламентирано за неизпълнение на недопустима съгласно законодателството на ЕС норма, поради което е неправилно. Като е стигнал до подобен извод, Съдът е постановил решение, което е правилно като краен резултат.

На горните съображения Решение № 278/20.02.2023г. постановено по НАХД № 20223110205283/2022г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Не е направено искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 278/20.02.2023г. постановено по НАХД № 20223110205283/2022г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.