Р Е
Ш Е Н
И Е
260688/21.6.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 02.06.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 469 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Р.А.Б., против Наказателно постановление №СК-719-ПР/06.10.2020г. на Зам.кмета на Община Варна, с което на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ.
С жалбата се навеждат доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
производствените правила при издаването му, липса на мотиви и нарушение на
материалния закон. Оспорва се констатацията за изграждането
на насип. Както и факта въззивника да е получавал
съобщението за представяне на документи. Поради това се моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна – Община Варна, чрез своя процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението било установено по безспорен начин. Поради, което моли съдът да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
При
извършена проверка на 09.07.2020 служители на Община Варна, между които свид.Г. извършили проверка па поземлен имот с идентификатор
№10135.2573.347 по КК на гр.Варна – КК „Чайка“.
С протокол №132А/09.07.2020г. констатирали, че въззивника в качеството му на стройтел е изпълнил стлоеж :“Насип“ и не е представил на контролен орган в указания 7-дневен срок изисканите с писмо №УСКОР20001169ПР-003ПР/23.06.2020г. документи за извършения строеж.
С писмо изх. №УСКОР20001169ПР-003ПР/23.06.2020г. год. въззивникът, бил уведомен, че следва да се яви в сградата на район „ Приморски“ и да представи документи за собственост на имота, строителни книжа относно извършения насип и документ за самоличност.
Въз основа на това свид. Г. съставил АУАН, с който спрямо въззивника било установено и вменен състав на извършено нарушение на ЗУТ, квалифицирано от актосъставителят като такова по чл.232, ал.5, т.3, от ЗУТ. АУАН бил връчен на Б. на 29.07.2020г. срещу подпис. В законоустаноения 3-дневен срок той депозирал писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно
постановление като възприел изцяло, както фактическите, така и правните констатациите съдържащи се в
АУАН.
На основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр.чл.223, ал.1,т.11 и чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства –показанията на свид. Г., К. и И..
За да приеме за
безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Г. и К.,
като непредубедени, логични, взаимно допълващи се и незаинтересувани от изхода
на делото.
От показанията на двамата проверяващи се установява, че проверката на место са я извършили без да предприемат действия по измерване на установения от тях насип в имот който не е трасиран и дори ограден. Границите на този имот спрямо съседните не са били установени по несъмнен начин за да се определи в кои имот каква част от насипа е изграден и с каква височина.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 11.02.2016г. / от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- зам.кмет на Община Варна, оправомощен съгласно Заповед на Кмета на Община Варна . АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Актът е съставен в присъствие на нарушителя. Срещу акта са били депозирани в предвидения срок писмени възражения. С оглед горното, съдът намира, че след като на жалбоподателя е била предоставена възможност да се запознае с констатациите в акта и да направи възражение по него, правото му на защита не е било ограничено.
Неизпълнението
на задължението за предоставяне на документи, се санкционира по чл. 232, ал.5, т.3 от ЗУТ,
която норма, обаче, фактическото обвинение възведено в НП не съответства.
Отделно от това при извършената служебна проверка на издаденото НП, настоящият състав констатира още и следното :
В АУАН и НП е посочено, че въззивникът е извършил нарушение на чл. 232, ал.5, т.3 от ЗУТ, която норма предвижда налагане на административно наказание „глоба“ от 1 000 до 5 000 лв., за лице, което не осигури достъп, не представи необходимите документи, данни, легитимация и писмени справки на контролните органи. Тази норма е санкционна и не разписва правила за поведение. Горното нарушава правото на защита на въззивникът, тъй като същият е лишен от възможност да разбере в какво точно нарушение е обвинен. С НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр.чл.223, ал.1,т.11 и чл.232,ал.5, т.1 от ЗУТ. .азпоредбата на 239, ал.1, т.6 от ЗУТ е правна норма, предписваща права за издаване на НП, а нормата на чл. 223 ал.1, т.11 от ЗУТ посочва правомощията за налагане на глоби и имуществени санкции. Последната посочена санкционна разпоредба - чл. 232, ал.5, т. 3 от ЗУТ предвижда налагане на административно наказание „глоба“ от 1 000 до 5 000 лв., за лице, което не осигури достъп, не представи необходимите документи, данни, легитимация и писмени справки на контролните органи;.
В АУАН като дата на деянието са посочени две противоречащи се дати, от една страна е посочено, че деянието е осъществено в периода 29.06.2020г., а от друга страна е посочено, че деянието е установено при изтичане 7-дневния срок. Тази неточност в АУАН не е отстранена при издаване на процесното НП в което не е посочена дата на извършване на деянието. Там е отразено, че нарушението е установено след изтичане на определения 7-дневен срок за представяне на изисканите документи с писмо №УСКОР20001169ПР-003ПР/23.06.2020г.. В НП не е посочена дата на осъществяване на нарушението. Посочената дата, на която е връчено писмото с №УСКОР20001169ПР-003ПР/23.06.2020г., не е коректна. Видно от оригинала на обратната разписка представен в хода на съдебното дирене на нея има пощенско клеймо от 29.06.2020г. и тази дата следва да се приема за връчване на съобщението. В този случай срока за предаване на изисканите документи започва да тече от 01.07.202г. и изтича на 07.07.2020г., т.е. нарушението ще е осъществено на 08.07.2020г. , който е присъствен ден. В НП не може дори да се извлече дата на извършване на нарушението, тъй като е неточно посочена датата на връчване на писмо №УСКОР20001169ПР-003ПР/23.06.2020г. – 29.06.2020г. Видно от посочения в НП номер на известие ИД PS901000B89R А е с отбелязана дата на пощенското клеймо - 29.07.2020г., доколкото няма саморъчно вписана дата от лицето за получаване на пощенската пратка се приема тази посочена в пощенското клеймо.
Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето му резултира в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления.
По направеното възражение на защитата, че не е установен по несъмнен начин размера на насипа, съда напълно го подкрепя, тъй като и двамата проверяващи на место сочат на първо място, че насипа е обхванал и съседните имоти и не могат да посочат точно в какъв е обемът му в имота собственост на въззивника. Също така и двамата проверяващи в разпита си пред съда посочват, че не извършвали действия по измерване на височината и размерът му, а са ги определили на „око“. Поради това и съдът неможе да определи дали твърдения насип не попада в изключенията визирани в чл. 151 ал.1 т.5 на ЗУТ.
Съдът намира, че при постановяването на процесното наказателно постановление АНО е допуснал процесуално нарушение, което е съществено и не е от категорията на тези нарушения, които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Нарушаването на правото на дееца да узнае за какво нарушение му е съставен акт и да отстоява своята теза срещу това твърдение създава винаги основателно предположение, че издаденото наказателно постановление въз основа на такъв акт е неправилно, тъй като ако нарушението не беше извършено, релевантните за делото въпроси щяха да бъдат изяснени по различен начин.
По изложените
съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на жалбоподателят, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от АНО на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №СК-719-ПР/06.10.2020г. на Зам.кмета на Община Варна, с което на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ.