№ 323
гр. Козлодуй, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20241440100855 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „ Профи кредит
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ България „ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Е. С. К.
– юрисконсулт против А. С. А., ЕГН:********** от ........., с правно основание
чл.415, вр.чл.422, от ГПК, за приемане за установено по отношение на А. С.
А., ЕГН:**********, на вземането на ищеца, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №164/29.02.2024г.,
издадена по ЧГД №262/2024г. по описа на РС – Козлодуй, т.е., че ответникът
дължи на ищеца по договор за потребителски кредит
№40003564557/22.03.2021г., сключен между „ Профи кредит България „ ЕООД
и длъжника, както следва:
- сума в размер на 2877.66 лева / две хиляди осемстотин седемдесет и
седем лева и шестдесет и шест стотинки / - остатъчна предсрочно изискуема
главница по договор за потребителски кредит №40003564557/22.03.2021г.;
- законна лихва за периода от 19.06.2023г. / датата на предсрочна
изискуемост / до 27.02.2024г. в размер на 261.02 лева / двеста шестдесет и
един лева и две стотинки /;
- законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.02.2024г. / датата на пощенското
клеймо / до изплащане на вземането;
- направените от кредитора разноски в заповедното производство,
възлизащи на 62.77 лева / шестдесет и два лева и седемдесет и седем
1
стотинки / държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лева / петдесет лева /;
- разноски по настоящето исково производство;
В исковата молба се сочи, че ответникът е отправил искане до ищцовото
дружество за сключване на договор за заем.Отразено е, че ответникът е
получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му
състояние, както и че същият е декларирал, че е запознат с ОУ на ищцовото
дружество и е получил преддоговорна информация под формата на СЕФ с
допълнителна преддоговорна информация.
Твърди се, че с част от сумите по договора е било поискано да бъде
извършено рефинансиране по друг договор, сключен между страните, със
сума за рефинансиране 1574.70 лева.
Сочи се, че след като ищцовото дружество е одобрило отпускането на
заема съгласно исканите параметри, на дата 22.03.2021г. с ответника бил
сключен договор за потребителски кредит №40003564557, по силата на който
ищцовото дружество изпълнявало точно и в срок задължението си, като
извършило поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по
договора, след извършеното рефинансиране в размер на 2425.30 лева била
преведена по посочения в ДПК от длъжника А. А. метод - чрез паричен превод
по банкова сметка.Ответникът поел задължение съгласно чл.8 от ОУ, с които
бил запознат и които подписал.
Горепосочения договор бил сключен при следните параметри:
- сума на кредита - 4000.00 лева;
- срок на кредита - 36 месеца;
- размер на месечната вноска по кредита – 194.57 лева;
- дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема - 25-
то число на месеца;
- ГПР - 49.13;
- ГЛП - 41.00;
- лихвен процент на ден - 0.11;
- общо дължима сума по кредита – 7004.34 лева;
- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Фаст " -1000.00
лева;
- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси " - 2600.00
лева;
- размер на вноската по закупена допълнителна услуга - 100.00 лева;
- общо задължение - 10604.34 лева;
- общ размер на месечна вноска по договора – 294.57 лева;
- дата на погасяване - 25-ти ден от месеца;
Отразено е, че общият размер на договорното възнаграждение по
2
кредита е било предварително определено в погасителния план, като към
настоящия момент същото било изцяло погасено.
На 29.06.2021г. между страните бил сключен Анекс №1, с който вноска
№3 от погасителния план се отлагала, а на 29.04.2022г., бил сключен Анекс
№2, с който се отлагала вноска №13 от погасителния план.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението, което е поел по
договора, преустановил е плащанията на погасителните вноски и е изпаднал е
в забава.Извършените плащания за погасяване на задължения по процесния
договор за кредит по дати и размер се твърди, че са както следва:
- на 08.05.2021г. – 294.57 лева;
- на 10.05.2021г. – 02.00 лева;
- на 07.06.2021г. – 296.51 лева;
- на 03.08.2021г. – 298.80 лева;
- на 17.09.2021г. – 308.80 лева;
- на 16.10.2021г. – 305.00 лева;
- на 26.11.2021г. – 310.00 лева;
- на 01.12.2021г. – 295.25 лева;
- на 28.12.2022г. – 298.80 лева;
- на 04.02.2022г. – 298.80 лева;
- на 07.03.2022г. – 293.80 лева;
- на 30.03.2022г. – 298.80 лева;
- на 03.06.2022г. – 291.00 лева;
- на 01.07.2022г. – 294.35 лева;
- на 02.08.2022г. – 298.80 лева;
Сочи се, че общата сума на направените плащания по договора е в
размер на 4185.28 лева, като със същата била погасена сума в размер на
4126.68 лева, съгласно задължението по погасителен.Уточнява се, че в общата
сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 28.60 лева,
а поради плащане на вноските със забава, са били начислени лихви в размер
на 28.60 лева, които към момента били заплатени изцяло.Били заплатени и
30.00 лева начислени такси по Тарифа.
Отразено е, че след прекратяването на договора, размерът на
задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила
задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния
договор.Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен
план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
било обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж бил датата
на обявяване на предсрочната изискуемост – 19.06.2023г..
Уточнява се, че общо дължима сума по кредита, без допълнителните
услуги „ Фаст „ и „ Флески „, е в размер на 7004.34 лева, а изваждайки от
общо дължимата сума, заплатеното по погасителен план - 4126.68 лева, се
3
получавали именно търсената в настоящото производство сума в общ
размер на 2877.66 лева.Счита се, че освен длъжимата главница, следалоо
да бъде присъдена и законна лихва върху нея в размер на 261.02 лева,
дължима от 19.06.2023г. - датата на предсрочна изискуемост до
27.02.2024г..
Сочи се още, че ищцовото дружество и ответника са били страни по
ГД №1507/2022г. по описа на РС - Козлодуй, по което е било постановено
Решение №320 от 23.05.2023г., с което съдът е прогласил нищожността на
клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупени
услуги „ Фаст „ и „ Флекси „.
В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени
доказателства – искане за отпускане на потребителски кредит „ ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт „, със СЕФ, с допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити; договор за потребителски кредит №40003564557
със СЕФ и допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към СЕФ за предоставяне на информация за потребителските
кредити; ОУ; погасителен план към договор за потребителски кредит
№40003564557; Анекс 1 и Анекс 2; извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №40003564557; справка за начислена законна лихва по
договор за потребителски кредит №40003564557; Решение №320 от
23.05.2023г. по описа на РС - Козлодуй; удостоверение за актуално състояние
за удостоверяване дейността и основните обстоятелства за дружеството „
ПРОФИ КРЕДИТ България " ЕООД и свидетелстващо за статута му на
кредитна институция; пълномощно; вносна бележка за заплатена ДТ;
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен
отговор чрез пълномощника му адв.Д. М. от АК – София.Видно от
съдържанието на същия, процесуалният представител на ответника счита
искът за допустим и частично основателен, като се релевират възражения за
нищожност на целия договор, поради което се счита, че ответникът дължи
връщане само на чистата главница по договора, която е в размер на 4000.00
лева, от която е заплатена сума в размер на 2058.00 лева, поради което
предявения иск бил основателен за сумата от 1942.00 лева.
Не се оспорва представената от ищцовото дружество справка за
извършени плащания от страна на ответника по процесния договор в общ
размер на 2058.00 лева.
По делото е приложено ЧГД №262/2024г. по описа на РС – Козлодуй и
ГД №1507/2022г. по описа на РС - Козлодуй.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява
представител.Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 22.03.2021г. между ищцовото дружество, в качеството му на
кредитор и ответникът А. С. А., в качеството му на кредитополучател е бил
4
сключен договор за потребителски кредит №40003564557.Договорът бил със
следните параметри:
- сума в размер на 4000.00 лева – главница;
- срок на кредита от 36 месеца;
- размер на вноската – 194.57 лева;
- ГПР – 49.13%;
- ГЛП – 41.00%., при лихвен процент на ден – 0.11%;
- обща дължима сума по кредита – 7004.34 лева;
- обща дължима сума за допълнителни услуги – 3600.00 лева;
- размерът на вноската по закупени допълнителни услуги – 100.00 лева;
- общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги –
10604.34 лева;
- общ размер на вноската – 294.57 лева;
- дата на погасяване – двадесет и пети ден от месеца;
На 29.06.2021г., между страните е сключен Анекс №1 към договора, с
който вноска №3 от погасителния план се отлагала.
На 29.04.2022г., между страните е сключен Анекс №2 към договора, с
който вноска №13 от погасителния план се отлагала.
Ответникът извършил плащания за погасяване на задължения по
процесния договор за кредит по дати и размер, както следва:
- на 08.05.2021г. – 294.57 лева;
- на 10.05.2021г. – 02.00 лева;
- на 07.06.2021г. – 296.51 лева;
- на 03.08.2021г. – 298.80 лева;
- на 17.09.2021г. – 308.80 лева;
- на 16.10.2021г. – 305.00 лева;
- на 26.11.2021г. – 310.00 лева;
- на 01.12.2021г. – 295.25 лева;
- на 28.12.2022г. – 298.80 лева;
- на 04.02.2022г. – 298.80 лева;
- на 07.03.2022г. – 293.80 лева;
- на 30.03.2022г. – 298.80 лева;
- на 03.06.2022г. – 291.00 лева;
- на 01.07.2022г. – 294.35 лева;
- на 02.08.2022г. – 298.80 лева;
Т.е. ответникът е заплатил по процесния кредит сума в общ размер на
4185.28 лева.С посочената сума била погасена сума в размер на 4126.68 лева
съгласно погасителния план; 28.60 лева – лихви за просрочие на вноските по
5
погасителния план и 30.00 лева начислени такси по Тарифата.
Съгласно чл.15 от ОУ на ищцовото дружество са предвидени
допълнителни услуги, а именно:
- чл.15.1 – допълнителна услуга „ Фаст „ – всеки клиент пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга „ Фаст „ получава приоритетно
разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди
клиентите, без закупена допълнителна услуга „ Фаст „.След одобрение
отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на
изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от
клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения;
- чл.15.2 - допълнителна услуга „ Флекси „ – всеки клиент пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга „ Флекси „, получава правото
да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, а именно – да поиска от кредитора да му отложи на части или
накуп допустимия брой погасителни вноски при посочени условия;
С Решение №320/23.05.2023г., постановено по ГД №1507/2022г. по описа
на РС – Козлодуй, е било прието в отношенията между страните, че
ответникът А. не дължи на ищцовото дружество сума в размер на 3600.00
лева, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора по
процесния договор за паричен заем.В обстоятелствената част на
горепосоченото решение е прието, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК.Решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Тъй като задълженията по процесния договор не били изпълнявани, на
27.02.2022г. ищцовото дружество депозирало в РС – Козлодуй заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, по
което било образувано ЧГД №262/2024г. по описа на РС – Козлодуй.
По същото на дата 29.02.2024г. била издадена Заповед №164 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било
разпоредено, както следва:
- ответникът А. С. А. да заплати на ищцовото дружество сума в размер
2877.66 лева / две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и
шест стотинки / - остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит №40003564557/22.03.2021г., законна лихва за периода
от 19.06.2023г. / датата на предсрочна изискуемост / до 27.02.2024г. в размер
на 261.02 лева / двеста шестдесет и един лева и две стотинки /, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.02.2024г. / датата на пощенското клеймо / до
изплащане на вземането, както и сумата от 62.77 лева / шестдесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки / държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева /.
С Разпореждане от 29.02.2024г. съдът е отхвърлил заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от кредитора „
6
ПРОФИ КРЕДИТ България “ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.„ България “ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав
Кжищоф Чулак – управители, чрез пълномощника си Галина Стойчева -
Кръстева – юрисконсулт срещу А. С. А., ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес ......... в частта, в която се претендира неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева /
тридесет лева и нула стотинки /, дължими за периода от 10.05.2021г. до
19.06.2023г. / датата на предсрочната изискуемост /, неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500.00
лева / петстотин лева и нула стотинки /, начислени на 24.11.2022г., както и за
сумата от 10.60 лева / десет лева и шестдесет стотинки /, представляваща
претендирана държавна такса за горницата над 62.77 лева / шестдесет и два
лева и седемдесет и седем стотинки / до пълния претендиран размер от 73.37
лева / седемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки /.
По ЧГД №262/2024г. по описа на РС – Козлодуй, след постъпило
възражение от ответника по реда на чл.414 от ГПК на 19.04.2024г. било
постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на
заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с
производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен
срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от
длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от
длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване
на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно договорно отношение с ответника / че между него и ищцовото
дружество съществува валидно облигационно отношение /, както и наличието
7
на възникнали за последния задължения по този договор /, дължимостта на
претендираните суми - реалното предаване на договорената сума, редовността
при издаването на приложените към исковата молба извлечения, размера на
задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на
дължимост, че задължението не е погасено от длъжника и че същото е
изискуемо /.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава
възраженията си, ако има такива, т.е. да докаже своите правоизключващи или
правопогасяващи задължения.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че ищцовото дружество и ответникът са
обвързани по силата на валидно сключен договор, а именно договор за
потребителски кредит №40003564557/22.03.2021г..
Установява се още, че по силата на договора ищцовото дружество е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 4000.00 лева,
представляваща главница по кредита за период от 36 месеца.По кредита били
начислени следните такси – възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„ Фаст „ в размер на 1000.00 лева, която предоставяла правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на 2600.00 лева, която
предоставяла правото на промяна на погасителния план на потребителския
кредит.
Безспорно се установява и обстоятелството, че ответникът за периода от
08.05.2021г. до 02.08.2022г. е заплатил по процесния договор сума в размер на
4185.28 лева.
Представения по делото договор за потребителски кредит
№40003564557/22.03.2021г., установява възникналото заемно
правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между
ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател ответника, в качеството
му на кредитополучател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
8
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на А. като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същия има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
9
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцовото дружество и наследодателя на
ответниците е бил сключен договор за кредит №40003564557/22.03.2021г., със
съответното съдържание и уговорени условия, съгласно които
кредитополучателя дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „
Фаст „ в размер на 1000.00 лева, която предоставяла правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на 2600.00 лева, която
предоставяла правото на промяна на погасителния план на потребителския
кредит.Тези обстоятелства се установяват от представените по делото
доказателства от ищцовото дружество.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищцовото дружество
безспорно доказа, че е превело на кредитополучателя А. главницата от 4000.00
лева.Също така се установява, че по процесния кредит е заплатена сума в общ
размер на 4185.28 лева.
Съдът намира, че така уговорените възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 1000.00 лева, която предоставяла
правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на
2600.00 лева, която предоставяла правото на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, предвидени в договора за кредит са нищожни на
основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.143,
ал.1, вр.чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането на такси
и комисионни за извършване на действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си
представляват такси и поради накърняването на принципа на „ добрите нрави
„ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна неравностойност
на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „ Фаст „ и „
Флекси „, предвидени в договора за кредит, са нищожни на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй като сумата, която
се предоставя по така уговорените такси, представлява допълнителна сума,
която с оглед размера на отпуснатия кредит е в значителен размер.По този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, и така
10
уговорените такси са във вреда на потребителя и води до неравновесие в
правата на страните по договора.
Също така, уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, предвидени в договора за кредит са нищожни и
поради това, че се стига до нарушение на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД,
вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на уговорените възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, предвидени в договора за кредит,
поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е
посочена само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на
посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел,
тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включат
процесните две такси / възнаграждения за допълнителни услуги / ще бъде в
доста по - голям размер.В конкретния случай възнаграждението, което следва
да се заплати по така уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „ Фаст „ и „ Флекси „ е в общ размер на 3600.00 лева и е трябвало да
бъде включено в ГПР.В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и
§1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ
повече от пет пъти размера на законната лихва за забава.При това положение
нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя
не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е
общата стойност на кредита.В този смисъл е и постановеното решение по ГД
№1507/2022г. по описа на РС – Козлодуй.
Целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поетото от кредитополучателя, в
качеството му на потребител задължение за заплащане на процесните такси в
размер на 3600.00 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения
му кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва,
водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на
заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е
бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за
кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на възнаграждение за допълнителни услуги „ Фаст „ и
„ Флекси „, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния
11
размер на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 от
ЗПК.При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесните такси не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на
клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и
всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е
бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал
възможност да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесните клаузи, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на кредитополучателя с оглед неговата търговска или
професионална дейност, в рамките на която да е сключен процесния
договор.Напротив, кредитополучателя попада в приложното поле на §13, т.1
от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
Също така, процесните такси са уговорени в нарушение на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същите са начислени за действие, свързано с
управление на кредита, а не за допълнителна услуга по чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „ не отговаря на
12
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от
кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.
С оглед гореизложеното е и практиката на СЕС, обективирана в Решение
от 21.03.2024г. по дело С-714/22.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ответникът ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 4000.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
възнаграждение за допълнителните услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, както и
други такси, предвидени в договора.С оглед на обстоятелството, че по кредита
е била внесена вноска в общ размер на 4185.28 лева / за периода от
08.05.2021г. до 02.08.2022г. / и то преди датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда / 27.02.2024г. /, то предявения иск се явява
неоснователен и недоказан.
Това е така, тъй като както вече беше отбелязано съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита – главницата, без да
дължи лихва или други разходи по кредита, която главница е била изплатена
от ответника преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда.Горепосоченото води до извод за неоснователност на иска по чл.422 от
ГПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
ЕАД „ Д. М. „, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, фирмено дело
№24/2021г. по описа на СГС, адвокатското възнаграждение да бъде
определено при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено
възнаграждение за процесуално представителство, а безплатна правна помощ,
поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна
правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката
дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае
вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е
необходимо тя да се доказва.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес от 1000.00 лева до
10000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева плюс
13
10% за горницата над 1000.00 лева.В случая както беше отбелязано по – горе,
искането към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда е
било основателно за сумата от 3138.68 лева.С оглед отхвърлената част на иска,
на процесуалния представител на ответниците се дължи възнаграждение в
размер на 736.64 лева / седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и
четири стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ Профи кредит България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
България „ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Е. С. К. – юрисконсулт
против А. С. А., ЕГН:********** от ........., с правно основание чл.415,
вр.чл.422, от ГПК, за приемане за установено по отношение на А. С. А.,
ЕГН:**********, на вземането на ищеца, предмет на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №164/29.02.2024г., издадена по ЧГД
№262/2024г. по описа на РС – Козлодуй, т.е., че ответникът дължи на ищеца по
договор за потребителски кредит №40003564557/22.03.2021г., сключен между
„ Профи кредит България „ ЕООД и длъжника, както следва:
- сума в размер на 2877.66 лева / две хиляди осемстотин седемдесет и
седем лева и шестдесет и шест стотинки / - остатъчна предсрочно изискуема
главница по договор за потребителски кредит №40003564557/22.03.2021г.;
- законна лихва за периода от 19.06.2023г. / датата на предсрочна
изискуемост / до 27.02.2024г. в размер на 261.02 лева / двеста шестдесет и
един лева и две стотинки /;
- законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.02.2024г. / датата на пощенското
клеймо / до изплащане на вземането;
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Профи кредит
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ България „ №49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД „ Д. М.
„, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, фирмено дело №24/2021г.
по описа на СГС, сума в размер на 736.64 лева / седемстотин тридесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки /, представляваща адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
След влизане на решението в сила, ГД №1507/2022г. по описа на РС –
Козлодуй да се върне в деловодството на РС – Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
14
15