Р Е Ш Е Н И Е
№ 2453
гр. Пловдив, 14 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия
Стоянов адм. дело № 2546 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.К.С., ЕГН **********
*** против
принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол за принудително
блокиране серия №
0086428 от 21.09.2021 г., издаден от Л.А.и А.Н., служители на ОП
"Паркиране и репатриране" при община
Пловдив.
Според
жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка е нищожна и
алтернативно незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, липсва и компетентност на органа,
приложил мярката. Иска се обявяване нищожността на оспорената мярка или
алтернативно мярката да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да се
присъдят разноските по делото.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни
интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна
административна мярка, и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 21.09.2021 г. в 11, 25 часа, в град Пловдив, на
ул. „Ибър“ срещу хотел Nord,
е извършено принудително блокиране със скоба на ППС, марка "БМВ", с рег. № ***, за което е съставен
констативен протокол за принудително блокиране серия № 0086428 от 21.09.2021 г. Според съдържанието на
протокола за установяване на нарушението са направени 5 броя снимки. Протоколът
бил подписан от водача и от длъжностни
лица при ОП "Паркиране и репатриране" към община Пловдив- блокиращия екип (Л.А.и А.Н.), които са
съставили протокола.
В
хода на съдебното производство от ответната страна са представени заповед №
12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив (л. 20), с която на основание чл. 167, ал.
2, т. 2
и чл. 168 ЗДвП е определено ОП "Паркиране
и репатриране" за звено на община Пловдив, което да осъществява
принудителни мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС на територията на община Пловдив, и заповед №
19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на кмета на община Пловдив (л. 21), с която на основание чл. 167, ал.
2, т. 2,
чл. 168 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, в съответствие с глава
ІІІ, раздел І, ІІ, ІІІ и чл. 35, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 27 от Наредба за
организация на движението и паркирането на територията на община Пловдив
(приета с Решение № 14, взето с протокол № 1 от 19.01.2012 г. на общински съвет
Пловдив), са определени конкретните длъжностни лица от ОП "Паркиране и
репатриране" да използват техническо средство за принудително задържане и
блокиране – тип "скоба" на пътното превозно средство, както и да
съставят констативни протоколи за принудително блокиране на пътни превозни
средства, като под №№ 3
и 7 са посочени ответниците А.Н.и Л.А..
Видно
от приложение № 1 към Наредба за организация на движението и паркирането на територията
на община Пловдив, в обхвата на "Синя зона" се включва ул. "Ибър" (№ 31 по списъка – л. 18) – мястото, където на 21.09.2021 г. е бил паркирал
автомобила си жалбоподателят, т.
е., категорично се установява, че цялата улица с двете си платна е включен в обхвата на "Синя
зона".
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт прави следните
правни изводи:
Според
чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в населените места
собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието; местата за паркиране се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места,
както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено
на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за
обществените поръчки,
на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния
инвестиционен план.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 – ал. 3 от Наредба за организация на движението и паркирането на
територията на община Пловдив, на територията на града се определят райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране /"Синя
зона"/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота
включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08. 30 до 18.30 часа. За паркиране в "Синя
зона" се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив. Обхватът на "Синя зона" се определя от Общински съвет -
Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Условията и
редът за паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална
пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на
действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на
движението в гр. Пловдив.
Каза
се, в цитираното Приложение № 1 "Списък на булеварди, улици и площади с
разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)" към Наредбата, под
т.
31 е включена
ул. "Ибър",
гр. Пловдив.
Не
се споделя възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената мярка
поради липса на компетентност на органите, които са я приложили.
Разпоредбата
на чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП,
предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Съгласно чл. 27 от Наредбата поставянето на "скоба" може да се
извършва само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на
общината, на основание чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП.
В
изпълнение на това законово задължение със заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г.
кметът на Община Пловдив е определил ОП "Паркиране и репатриране" да
осъществява принудителни административни мерки при неправилно паркиране –
блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, а със заповед № 19ОА-1646 от
09.07.2019 г. са определени конкретните длъжностни лица, които да използват
техническо средство за принудително задържане и блокиране тип "скоба"
и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС, сред които
длъжностни лица са и ответниците А.Н.и Л.А., служители на общинското предприятие на длъжност скобар,
т. е., налице е изрично
оправомощаване както на общинското предприятие, така и на конкретните
длъжностни лица в ОП "Паркиране и репатриране" при община Пловдив А.Н.и Л.А.да налагат принудителната
административна мярка по чл. 167, ал.
2, т. 2 ЗДвП
и противно на застъпеното от жалбоподателя становище, безспорно е установено,
че оспорената мярка е наложена от компетентни органи. Изпълнен е фактическият
състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица, служители на
общинското предприятие, от кмета на община Пловдив.
По
правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба за организация на
движението и паркирането на територията на община Пловдив, кметът на общината или
определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица
осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва
използването на техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
Принудителното
задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е
принудителна административна мярка. По своя характер тази мярка е форма на
държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта
места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в
закон - чл. 167, ал.
2, т. 2 ЗДвП.
С оглед на това по своя характер налагането й представлява проява на властта на
съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата
на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
Фактическият
състав на мярката по чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП
изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена
за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да
не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на
фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
Законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните
административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по
чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП
не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия –
използване на техническо средство за принудително задържане.
Налага
се извод, че фактическият състав на визираната в чл. 167, ал.
2, т. 2 ЗДвП
мярка за административна принуда изисква да е налице паркиране на моторно
превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което
е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за
валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице
кумулативно.
По
делото безспорно се установи, че процесният автомобил е бил паркиран в участък
от пътя, определен за платено паркиране. Разположението на автомобила в обхвата
на "синя зона" се потвърждава от съставения при проверката снимков
материал. Последният е изготвен по реда, предвиден в Инструкция за правилата за
работа на служителите, упражняващи дейност по блокиране на колелата на
неправилно паркирани ППС чрез техническо средство тип "скоба", приета
в изпълнение на заповед № 12ОА680/23.03.2012 г. на кмет на община Пловдив, като
по смисъла на чл. 39, ал. 1 от АПК представлява годно
доказателствено средство. Не се спори и относно обстоятелството, че автомобилът
е бил паркиран в работен ден, в часовия диапазон от 08. 30 до 18. 30 часа. При това
положение са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на
мярката по чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП,
поради което същата се явява законосъобразно приложена.
Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира че
оспорената принудителна административна мярка е валидна, приложена при спазване
на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и
целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява
неоснователна.
При
този изход на делото на ответниците им се дължат разноски, но тъй като такива не
се претендират, не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.С., ЕГН **********
*** против
принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол за принудително
блокиране серия №
0086428 от 21.09.2021 г., издаден от Л.А.и А.Н., служители на ОП
"Паркиране и репатриране" при община
Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
Административен съдия: /П/