Определение по дело №41699/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26538
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20221110141699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26538
гр. София, 10.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110141699 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. И. Т., чрез адв. Р.
И., с която срещу СДВР са предявени искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както следва:
за сумата от 80,41 лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на издаването
на акт за установяване на административно нарушение, образуването на
административно наказателно производство и изземването на СУМПС по
административен ред, без да е извършено административно нарушение;
за сумата от 1250 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
издаването на акт за установяване на административно нарушение, образуването на
административно производство и изземването на СУМПС по административен ред,
без да е извършено административно нарушение.
С исковата молба ищецът твърди, че на 22.01.2022 г в 10:10 ч. с управлявания от него
автомобил е участвал в пътно-транспортно произшествие, посетено от служители на
ответника. Извършена е била проверка за наличие на алкохол в кръвта му – с техническо
средство дрегер, който е отчел положителен резултат – 0,52 промила в издишания въздух.
На ищеца е бил съставен акт серия GA № 524734/22.012022 г. за установяване на
административно нарушение от инспектор Биков, служител при СДВР, за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Иззети били СУМПС и контролния талон към него. Поради
несъгласие на ищеца с отчетения резултат му е бил издаден талон за мед. изследване, за да
бъде извършен кръвен тест за наличие на алкохол в кръвта в УМБАЛ „Св. Анна“. За
пробовземането на кръв и извършването на токсикологично изследване във Военно-
медицинска академия ищецът е заплатил сумата от общо 81,41 лева с вкл. банкова такса за
превода. От резултатите от изследването на кръвната проба е било установено, че
действителната концентрация на алкохол в кръвта на ищеца е била 0,25 промила. С
мотивирана резолюция от 25.01.2022г административното производство е било прекратено
на осн. чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
1
В исковата молба са развити съображения, че имуществените вреди за ищеца са възникнали
с оглед възникналата необходимост от оборване на показанията на техническото средство,
използвано от служителите на ответника при проверката. Изложени са твърдения относно
претърпени от ищеца във връзка с процесната проверка, съставянето на АУАН,
констатациите в същия, отнемането на СУМПС, неимуществени вреди, като същите,
съгласно изложението в исковата молба, ищецът оценява на сумата от 1250 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ГПК на съдилищата са подведомствени всички
граждански дела, а съгласно ал. 2 съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на
разглеждане от него. Чл. 15, ал. 1 ГПК предвижда, че въпросът дали заведеното дело е
подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при
всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
В настоящия случай с оглед изложените в исковата молба твърдения и основания на
предявените искове, Софийски районен съд приема, че делото не е подведомствено на
граждански съд, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност.
С мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на Върховен касационен съд,
Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд е възприето следното разрешение:
Нормата на чл.1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на
държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия
на техните органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо наличието на
вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните
или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност. Видът
на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по
признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ.
За разлика от него, понятието „административна дейност“ е посочено изрично както в
съдържанието на правната норма на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие:
„Отговорност за дейност на администрацията“. Подобен е законодателният подход и в
разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ, която установява отговорност на държавата за вреди при
осъществяване на правозащитна дейност и е озаглавена „Отговорност за дейност на
правозащитните органи“.
Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, следователно е резултат от
незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и правозащитни
от органите на държавата, общините и съдебната власт. Спазването на законността и
2
защитата на правопорядъка, като израз на принципа на върховенството на закона, е
задължение на всички длъжностни лица и органи на публичната власт. Задълженията, които
законите възлагат на административните органи в тази насока са свързани, освен с издаване
на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез упражняване на
правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на административни наказания.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите
правила на чл.45-49 ЗЗД. Разграничителният критерий за приложимия правен ред е
основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. В обобщение отговорът на поставения въпрос е, че делата по искове за
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Настоящия състав на съда приема, че поставените за разрешаване с исковата молба въпроси
попадат в компетентността на административния съд. Безспорно е, че дейността по
установяване на административни нарушения чрез съставянето на акт е административно-
властническа дейност. Същата се осъществява по реда на ЗАНН.
Контролът за спазване на правилата, съдържащи се в ЗДвП, е възложен на съответните
институции, посочени в Глава пета на закона. По-специално дейността, свързана с контрола
и превенцията относно спазването на забраната за управление на МПС след употреба на
алкохол над допустимите от закона стойности, в това число и налагането на принудителни
административни мерки е възложена върху органите и поделенията на МВР /чл. 125, ал. чл.
165 ЗДвП, чл. 171 ЗДвП/. В кръга на възложените им функции служителите, заемащи
длъжности в структурите на МВР, извършват проверки с техническо средство по реда на
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, отразяват резултатите от
същия по предвидения в закона ред, като съставят актове за установяване на
административно нарушение по реда на ЗАНН, с което се поставя и началото на
административното производство.
В конкретния случай ищецът твърди, че за него са възникнали вреди от дейността на
служители на ответника, последният част от структурата на МВР. Твърди се, че в резултат
от извършените при осъществяването на служебните им функции действия на служители на
3
ответника, констатациите от същите, отразени в съставения АУАН, с който е образувано
административното производство, вкл. и от изземването на СУМПС по административен
ред, за него са възникнали вреди – имуществени и неимуществени, подлежащи на обезвреда.
Доколкото в исковата молба да изложени твърдения, че административнонаказателното
производство е било прекратено, като наказателно постановление не е било издадено, то и
съдът приема, че ищецът твърди незаконосъобразност на извършените от длъжностните
лица в кръга на служебните им функции действия, които без съмнение носят белезите на
административна дейност. Както е посочено в цитираното по-горе Тълкувателно
постановление, определящо за това кой съд е компетентен да разгледа иска, е дали вредите
са произтекли от дейност, имаща административен характер, т.е. дали извършените
вредоносни действия са част от типичната за административния орган функция. Както
извършването на проверка с техническо средство за наличие на употреба на алкохол при
водач, управлявал МПС при настъпване на ПТП, така и съставянето на акт за установяване
на административно нарушение, респ. изземването на СУМПС по реда на чл. 171 ЗДвП, са
дейности, част от административните функции на МВР и неговите структури, които
законодателят им е възложил по реда на този нормативен акт и позаконовите актове по
прилагането му.
На следващо място следва да се посочи, че определящо за компетентността на съда да
разгледа и разреши спора не е обстоятелството дали административно-наказателното
производство е завършило с наказателно постановление или не. На обезщетяване подлежат
вредите както от незаконосъобразни актове, така и от незаконосъобразни действия и
бездействия на административните органи. С исковата молба ищецът сам се позова на
обстоятелството, че административнонаказателното производство е било прекратено, тъй
като административно нарушение не е било извършено. Действията на органите на
администрацията, от които се твърди да са произтекли вредите за ищеца, се поддържа да са
били незаконосъобразни /съставен АУАН, образувано административнонаказателно
производство, отнето СУМПС, без да е извършено нарушение/. Доколкото тези действия са
присъщи и характерни за осъществяваната от ответника административна дейност, то и
компетентен да разгледа предявените искове е Административен съд - София град.
С оглед изложеното, производството пред настоящия съд следва да бъде прекратено, а
делото да се изпрати на административния съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 41699/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I
Гражданско отделение, 41 състав.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София град по компетентност.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис
4
с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5