Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 231
05.06.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На седми май две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател:
Светлана Чолакова
секретар Пенка
Тоцева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1131 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 200 ал.3 от КТ.
Депозирана е молба
от Н.И.А. срещу “Интеко Индустриал” ООД със седалище гр.Разград, с която са е
предявен иск, за заплащане сумата 10000лв. изменен в с.з. от 07.05.2019г. в
размер на 7000лв., представляващи разлика между възнаграждението по трудов
договор, което ще получава, ако не бе настъпила трудова злополука и
получаваната лична пенсия за инвалидност, поради трудова злополука и
професионална болест за периода 12.06.2015г. до 12.06.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на молбата. Твърди се, че е бил в
трудово правоотношение с ответника от 24.01.2013г., като работел на длъжност „оператор преса“. На 12.06.2015г.
около 17 часа настъпила трудова злополука, призната за такава с Разпореждане
№22 от 10.07.2015г. на ТП НОИ Разград. На 12.06.2015г. ищецът извършвал
заготовка на осветителни тела за скрит монтаж. След като обработил партидата,
започнал настройка на втора операция на същата заготовка, избор на работна
програма на пресата и настройка на упорите и. Използваната от ответника преса
„Абкант“ била с прикачен крачен педал, различен от фабричния. След преработка,
крачният педал бил необезопасен, изнесен настрани от оригинални, липсвал предпазен капак. Трудовата злополука
настъпила в последния работен ден от седмицата-петък, след полагане на
извънреден труд през останалите работни дни, поради което бил уморен,
психически напрегнат. Само през последната седмица положил извънреден труд
повече от 6 часа. В това си състояние ищецът се навел да настрои упорите на
машината за работа, при което лявата му ръка останала подпряна на машината, а
пръстите му се намирали в опасната зона под ножовете на пресата. При
навеждането си, неволно натиснал необезопасения крачен педал и пресата се
задействала, ножовете паднали директно върху
пръстите на лявата му ръка, в следствие на което получил травматични
увреждания- гилотинно разрязване на лявата ръка и фрактура на II, III, IV, V-ти
пръст и др. В последствие ампутирани били II, III, IV, V-ти
пръст на лявата ръка от нивото на проксимална интефалангеална става. Проведено било досъдебно производство, в
рамките на което било установено, че е претърпял увреждания по смисъла на
чл.128 от НК. След получените травматични травми и преглед от ТЕЛК комисия било
издадено ЕР била определена пожизнено 50% трайно намалена работоспособност. С
разпореждане на ТП на НОИ Разград, от 29.01.2016г. на ищеца била отпусната
лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в
размер на 167,15лв. считано от 16.01.2016г. Твърди, че ако трудовата злополука
не бе настъпила, щял да получава трудово възнаграждение от предприятието за
заеманата длъжност, като в трудовия договор посочено и 0,6% допълнително
възнаграждение за продължителна работа за всяка година трудов стаж. Общата
сума, която щял да получава като трудово възнаграждение и допълнителните
възнаграждения към него след като се извади получаваната пенсия е в претендирания
размер.
Ответникът депозира отговор, намира претенциите
за неоснователни, оспорва ги по основание и размер. Счита, че молбата е
недопустима, предявена след 3-годишния давностен срок предвиден в КТ. Както, че
се касае за осъдителен иск, не е посочена банкова сметка ***. Сочи, че между
страните е налице образувано съдебно производство гр.д.№2307/2016г. на РРС, по
депозирана от ищеца молба за причинени неимуществени вреди вследствие настъпила
трудова злополука на 12.06.2015г., в което е заявил позиция за наличието на
предпоставките на чл.201 от КТ за виновност на работника, което изключвало
виновността му. Оспорва изложените обстоятелства в молбата-полагането на
извънреден труд, начина на труд. Сочи, че ищецът бил недобросъвестен при
изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение, нарушил всички точки
от инструкцията за безопасна работа, наличие на виновност. Твърди за наличие на
първоначални и последващи инструктажи на ищеца, договор за застраховка. Както,
че ищецът след настъпване на инцидента и към настоящия момент продължава да
работи и е налице регистриран трудов договор. Твърди, че работодателят е имал
сключен договор за застраховка на работниците и служителите
Конституираното трето лице-помагач на страна на ответника ЗЕАД „Булстрад
Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД депозира отговор, като оспорва иска, навежда
довод за изтекла погасителна давност на основание чл.358 ал.1 т.3 КТ. Не
оспорва застрахователното правоотношение с ответника. На 29.01.2016г. постъпила
заявление за застрахователно плащане от ищеца, на което било отговорено, че
съгласно протокол за разследване №6/02.07.15г. настъпилата трудова злополука е
вследствие на непредпазливи действия на пострадалия, с които нарушил чл.126 т.6 КТ вр. с т.3 и т.6 Инструкция за безопасна
работа с абкант преса, като попада в хипотезата на чл.12 ал.2 т.7 от ОУ
по застраховка „Злополука“, т.е., че твърдяното събитие е в резултат на грубо нарушаване на нормите на
безопасни условия на труд, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
След приключване на производството по гр.дело №2307/2016г. на РРС по иска
на ищеца срещу ответника за причинени от трудовата злополука неимуществени
вреди, настоящото дело, което е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е
възобновено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ищецът работил
в ответното дружество по трудово правоотношение и изпълнявал длъжността “оператор
преса” по трудов договор №37/24.01.2013г. На 12.06.2015 г. около 17ч. бил на
работа, при което е претърпял злополука,
която е приета за трудова, съгласно разпореждане №22 от 10.07.2015г. на ТП на НОИ
Разград. Със заповед №3/18.02.2016г. е било прекратено по молба на ищеца трудовото
правоотношение между страните. С ЕР ТЕЛК №30/15.01.2016г., ищецът е признат за
неработоспособен със степен на увреждане 50% без чужда помощ, срок пожизнен.
От заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение/БТВ/ на ищеца за месеца
преди трудовата злополука е било 404,80лв, съответно 307,43лв. – нетно трудово
възнаграждение/НТВ/. За периода м. юни 2015г. – м. 06.2018г. трудовото
възнаграждение е: брутно – 16762,78лв, съответно нетно в размер на 12740,50лв.
Полученото обезщетение за временна неработоспособност, парично обезщетение за
безработица и пенсия е в общ размер на 11008,74лв. Разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът би
получавал на длъжност „оператор машина“ и получената сума като общ размер на
пенсия за инвалидност за периода от м. юни 2015г. до м. юни 2018г. е:
1129496лв. между БТВ и пенсия; 7272,68лв. между НТВ и пенсия; 5754,04лв. между
БТВ и всички доходи от НОИ и 1731,76лв. между НТВ и всички доходи от НОИ. В
последните са включени получените от ищеца суми като обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 2754,22лв., Парично обезщетение за безработица в
размер на 2786,70лв. и пенсия в размер на 5467,74лв.
Приложена е справка за актуално състояние на всички трудови договори на
ищеца.
С решение по гр.д. №2307/2016г. на РРС
на основание чл.200 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца, обезщетение за
причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в размер на
60000лв., вследствие на претърпяна трудова злополука на 12.06.2015г.
Предявеният иск за причинени имуществени вреди в
размер на 7000лв. за периода от 12.06.2015г. до 12.06.2018г. вследствие на
претърпяна трудова злополука на 12.06.2015г. представляваща обща сума от
разликите между възнаграждението по трудов договор, което ищеца щеше да
получава, ако трудовата злополука не бе настъпила и получената от него лична
пенсия за инвалидност и професионална болест, е допустим. Неоснователно е
възражението на ответника и не е изтекъл тригодишния срок по чл. 358 ал.1 т.3 КТ. Съгласно чл.358 ал.2 т.2 КТ началото на давностния срок е от момента на
изискуемостта на вземането, с оглед неговото естество. В случая началния момент
на срока е от влизане в сила на решението на ТЕЛК, тъй като същото дава правото
да получава пенсия за инвалидност в размер, обусловен от определената с това
решение степен на трайно намалена работоспособност /в т.см. р-е №365/19.12.13г.
гр.д. №1063/12г. IV г.о ВКС и др./ В случая ЕР на ТЕЛК е от 15.01.2016г. като
до подаването на исковата молба – 12.06.2018г. не са изминали три години /не е
изтекъл срокът дори да се приеме, че тече от деня на трудовата злополука, която
е настъпила на 12.06.2015г./. По отношение възражението на ответните страни за
това, че е сключен договор за застраховка на работниците и служители, същото е
неотносимо, тъй като отговорността за вреди е обективна, безвиновна, която
ищецът може да претендира на самостоятелно основание, различно от това по
договора за застраховка. Безспорно в случая е съществувалото трудово
правоотношение между страните, а наличието на трудова злополука е установено с акт
на административния орган по смисъла на чл.55 от КСО - Разпореждане №22 от 10.07.2015г. на ТП на НОИ Разград. С решение по гр.д. № 2307/2016г. на РРС, ответникът
е бил осъден да обезщети ищеца за причинени неимуществени вреди вследствие на
процесната трудова злополука. По същото съдебния състав се е произнесъл по
възраженията на ответника, наведени от него както и от третото лице по
настоящото производство, за съпричиняване на трудовата злополука, както и за
освобождаване или намаляване отговорността на работодателя. Общите
правопораждащи факти, наличието и евентуално съпричиняване на трудовата
злополука са били негов предмет, като преразглеждане на тези въпроси в
настоящото производство, би довело до възможността да се постановят
противоречиви съдебни акта. Освен това в настоящото производство не са събирани
доказателства във връзка с тези възражения. В решението на ТЕЛК е посочено, че
трайно намалената работоспособност на ищеца се
дължи на уврежданията от трудовата злополука, станала на 12.06.2015г., а задължението за
обезвреда за работодателя възниква при наличие на трудово правоотношение, по
време на което е придобито професионално заболяване, надлежно установено по
съответния ред. Поради което съдът
намира, че е налице основание за присъждане на обезщетение по настоящото
производство. По отношение на претендирания размер и период намира следното: По
смисъла на чл.200 ал.3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Щом в резултат на злополуката работникът е станал трайно нетрудоспособен и
му е определена пенсия за инвалидност, той намалява доходите си с разликата
между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което е
получавал и което би получавал, ако не беше инвалидизиран. Тези имуществени
вреди в пълен размер като пропуснати ползи, подлежат на обезщетяване от
работодателя. Размерът на обезщетението се определя по правилата, посочени в разпоредбата
– разликата между причинените вреди /вкл. и пропуснатите ползи/ и/или пенсията
по общественото осигуряване. Обезщетение за вреди от заболяване причинено от трудова
злополука, може да се претендира за срока на инвалидността определен в ЕР на
ТЕЛК. Безспорно е, че от 18.02.2016г. трудовото правоотношение между страните е
било прекратено по взаимно съгласие, по подадена молба от работника, което се
установява от приложената Заповед №3 от 18.02.2016г. Във връзка с релевираното възражение от
ответната страна в устните прения/не с отговора, тъй като в т.5 единствено
твърди, че ищецът след инцидента полага труд и е налице регистриран трудов
договор и към момента/, относно периода на дължимостта на обезщетението, който
следва да е до момента на прекратяване на договора: На първо място не е
установена причината за подаването на молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение, което видно от приложената заповед е по взаимно съгласие на
основание чл.325 ал.1 т.1 КТ. Не са събирани доказателства за това дали на
ищеца е била предложена подходяща дейност като работа, възможно ли е да е бил
трудоустроен, съобразно предписанията на медицинския орган посочени в ЕР ТЕЛК/противопоказани
условия на труд: натоварване на лявата ръка/. Изобщо доказателства в тази
насока не са събирани. Единствено е установено, че след прекратяване на
договора е налице възникнало трудово правоотношение на ищеца с друг работодател,
но не е установено и каква работа е изпълнявал. Съобразно и практиката на ВКС за
вредите от трудова злополука е приложим принципа на пълното обезщетяване. Така,
ако вредите са пряка и непосредствена последица от злополуката, която е довела
до трайна неработоспособност 50% за определения в ЕР на ТЕЛК срок, обезщетение
за тях се дължи за периода на инвалидизацията, независимо от последващото
трудовата злополука прекратяване на трудово правоотношение. Това е така, тъй
като вредата на пострадалия работник или служител се изразява не в неполученото
трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност, а от загуба на
трудоспособността, която е имал преди нанесените му увреждания от трудовата
злополука. Поради това претърпените от ищцата вреди не са в причинна връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение, а са последица от причинената от
уврежданията трайна неработоспособност. Няма пречка и след
прекратяване на трудовия договор и независимо от законното основание, на което
е станало, да се търси обезвреда за причинените вреди. Поради което следва да
се установи тази вреда за претендирания период. Размерът на дължимото
обезщетение от работодателят, съобразно и съдебната практика/включително
сочената от ищеца/ се изчислява на базата на брутното трудово възнаграждение,
което е получавал работника преди злополуката и обезщетението и/или пенсията
получена по общественото осигуряване. Видно от т.2.2.3 на заключението на
вещото лице се установява, че тази разлика е в размер на 5754,04лв., която
представлява причинената в резултат на трудовата злополука имуществена вреда.
Същата представлява разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспобосност и пенсия. В случая следва
да се разгледа възражението на ответната страна, че ответникът е работил в този
период по трудово правоотношение, а това действително се установява от
приложена справка от ТД НАП офис Разград/л.137/ Ищецът е сключил трудов договор
на 18.02.2016г. с друг работодател с основна заплата 420лв., като този договор
е бил прекратен на 06.04.2016г. Следващият трудов договор е сключен на
04.04.2018г., като основната му заплата е в размер на 255лв. Съдът намира, че
действително от претендираното обезщетение следва да бъдат приспаднати,
получените от ищеца възнаграждения по този трудов договор, в противен случай би
се нарушил принципа на неоснователно разместване на имуществени блага. Поради
което от сумата 5754,04лв. следва да се приспадне заплатено за двата месеца
през 2016г./18.02.16г.-06.04.2016г./ трудово възнаграждение в размер на 420лв.
и за месеците април 2018г., май 2018г. и до 12.06.2018г. трудово възнаграждение
в размер на по 255лв. месечно, а до 12.06.18г. в размер на 125лв., според отразеното
в справката възнаграждение./тъй като не са събирани други доказателства за
размера на изплатеното възнаграждение при другия работодател за процесния
период/ При което изчисление се получава разлика в размер на 4279,04лв./5754,04-1475/,
до който размер намира иска за доказан и
законната лихва както е поискана от подаване на молбата - 12.06.2018г., а до
първоначално предявения размер от 7000лв., следва да се отхвърли като
недоказан.
Предвид изхода на спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна се
следват от ответника разноски, съразмерно уважената част от иска. Същият е
освободен от такси и разноски,
представляван е безплатно на основание чл.38 ал.2 от ЗА от процесуален
представител. Възнаграждението на който следва да бъде в размера посочен в чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 530лв.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
иска. Заплатена е в случая сумата 850лв. за адвокатско възнаграждение. По
възражението на ищцовата страна за прекомерност на същото, съдът намира го за
неоснователно. Заплатеното възнаграждение е за защита по иска в предявения му
размер от 10000лв., което е в минималния размер, определен в чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради което съразмерно
отхвърлената част от иска на ответника се следват 332лв.
Ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, което се събират от съдилищата
по реда на ГПК върху уважената
част от иска в размер на 171,16лв.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Интеко Индустриал” ООД, ЕИК116581177 седалище гр.Разград, бул.
Априлско въстание №2Б ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.А., ЕГН**********, адрес *** сумата 4279,04лв.
/четири хиляди двеста седемдесет и девет лева и четири стотинки/,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на
претърпяна трудова злополука на 12.06.2015г. за периода 12.06.2015г. до
12.06.2018г., ведно със законната лихва от 12.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА Интеко Индустриал” ООД, ЕИК116581177 седалище гр.Разград, бул.
Априлско въстание №2Б ДА ЗАПЛАТИ ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. П.,*** офис 3 сумата 530лв. /петстотин и тридесет
лева/ адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Интеко Индустриал”
ООД, ЕИК116581177 седалище гр.Разград, бул. Априлско въстание №2Б сумата
332лв./триста тридесет и два лева/ за разноски
ОСЪЖДА Интеко Индустриал” ООД,
ЕИК116581177 седалище гр.Разград, бул. Априлско въстание №2Б ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 171,16лв.
/сто седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/.
Решението постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - ЗЕАД „Булстрад
живот Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК831211284
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: