Решение по дело №2112/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 248
Дата: 20 март 2020 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20191520102112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 20.03.2020г

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       наказателна колегия,

На седемнадесети февруари                                    две хиляди и двадесета година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2112 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д против А.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявен е иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№1673/2019г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 1320.17 лв., представляваща изплатено обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №14001242432 със срок на валидност от 30.04.2014г. до 29.04.2015г. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: на 10.04.2015г. около 00.10 часа в гр.Кюстендил, ул.“Синчец“, А.Д.А. като водач на автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с ДК№ КН 3475 ВВ, при движение по ул.“Синчец“ с посока 7-мо ОУ  към бл.184, поради употреба на алкохол  губи контрол над МПС и удря паркиран лек амтомобил „Опел“, модел „Астра“ с ДК№ Кн 6156 ВМ, собственост на И.Й.С..

Твърди се по исковата молба, че след гореописаното ПТП е изготвен протокол за ПТП №1509739 от същата дата.Видно от този протокол, водачът А.Д.А. управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Към датата на горното, отговорността на водача-ответник в производството  била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца със застрахователна полица №22114001242432 със срок на валидност от 30.04.2014г. до 29.04.2015г.При описаното ПТП бил увреден лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ КН 6156 ВМ, собственост на И.Й.С..

Във връзка с настъпилите вреди била образувана ликвидационна препеска по щета №0902-5060-15-301675 при ищеца.При извършения оглед на увредения автомобил били констатирани щети, като ищеца одобрил и изплатил на собственика на увредения автомобил сума в размер на 1300.17 лв.При това, на основание чл.274, ал.1 т.1 от КЗ /отм./ с изплащането на застрахователно обезщетение, застрахователят придобил право на регрес срещу виновия водач.По правилото на чл.213 КЗ /отм./ ищецът встъпил в правата на увредения против причинителя на вредата  до размера на изплатеното обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер на 20 лв.

На база горното се претендира признаване на установино по отношение на ответника, че вземането по издадената заповед за изпълнение съществува.Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск.Твърди, че на посочената дата и час, ответникът не е управлявал собствения си автомобил.Същият бил противозаконно отнет от неизвестно лице и с него било причинено ПТП.Във връзка с описаното ПТП било образувано досъдебно производство №375/2015г.на КРП.С влязло в сила постановление от 16.06.2015г. на КРП наказателното производство било прекратено при условията на чл.243, ал.1 т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК.

По делото са представени и приети като доказателства: протокол за ПТП №1509729/10.04.2015г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, платежно нареждане от 20.05.2015г., писмо, доклад по щета, експертиза по щета, сравнителна експертиза по щета, опис-заключение по щета, застрахователна полица, удостоверение за техническа изправност на ППС, свидетелство за регистрация, справка от гаранционен фонд за сключена застраховка „ГО“.Като доказателство по делото е прието и описаното в отговора постновление на КРП, изискано и приложено е копие от досъдебното производство.Изискани и приложени са НП 15-1139-000265/08.05.2015г., АУАН 726424/10.04.2015г.Като доказателства по делото са приети съдебно-техническа и счетоводна експертиза, изтготвени от вещите лица В. и Й..В качеството на свидетели са разпитани Б.Б. и Р.А..

От описаните доказателства, по делото се установи следната фактическа обстанвока:

На 10.04.2015г., около 00.10 часа, в гр.Кюстендил, на ул.“Синчец“ ответникът, при управление на собствения си автомобил „Сузуки Гранд Витара“ е ударил паркиран автомобил „Опел Астра“.При това ПТП на лекия автомобил Опел са причинени вреди, подробно описани в приетата като даказателства експертиза на в.л.В. на стойност 1300.17 лв.Към момента на това ПТП автомобила Сузуки е бил застрахован по задължителна застраховка ГО при ищеца в производството.Пристигналия на място патрул на КАТ-ПП Кюстендил установил, че водача на лекия автомобил е употребил алкохол, като пробата в издишания въздух отчела 2.26 промила.

По уведомление за настъпило застрахователно събитие на увредения собственик била образувана преписка по щета, оценени щетите, като на собственика на увредения автомобил Опел Астра било изплатено обезщетение в размер на 1300.17 лв.

Горната фактическа обстанвока се усстанови от всички събрани в хода на производството доказателства. С исковата молба ищецът е представил Констативен протокол, в който е посочено, че водач на л.а. "Сузуки Витара е бил ответника в производството. В срока за отговор на исковата молба ответникът, предвид нормата на чл. 133 ГПК, не е оспорил констативния протокол и производство по оспорването му не е откривано, поради което съдът следва  да зачете задължителната материална доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ. Същият има обвързваща доказателствена сила за отразените факти и обстоятелства.Той е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила. При липса на открито производство по оспорване на официален свидетелстващ документ е недопустимо събиране на гласни доказателства за опровергаване на съдържанието му (да се разпитват свидетели за водача на автомобила след като този факт е удостоверен в констативния протокол), което се извлича от разпоредбите на чл. 164, ал.1, т. 2 ГПК и чл. 194, ал. 1 ГПК. Затова и поискания от ответника свидетел и показанията му (св. Р.А.- брат на ответника) се явяват недопустимо доказателствено средство и не следва да бъдат кредитирани при постановяване на крайния съдебен акт.

От описания протокол, издаден от длъжностни лица и в кръга на службата им, се установява, че ответникът е управлявал МПС, концентрацията на алкохол в кръвта му и увредените автомобили.

От експертното заключение на в.л.Й. се установи, че сума в размер на 1300.17 лв. е изплатена на увредения собственик.Вещото лице В. е посочил, че изплатената сума изцяло съответства на причинените вреди и ликвидационните разходи са в рамлр между 15 и 20 лв.

С изплащането на засрахователното обезщетение по правилото на чл.213 КЗ /отм./ ищецът се е суброгирал в правата на увденеия срещу виновния водач.

Налице са всички четири предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника,съобразно чл. 274, ал.1, т.1 КЗ във връзка с иска по чл. 422 ГПК.Застрахователното обезщетение в размер на 1 300.17 лв. е изплатено от застраховагтеля по ГО на 20.05.2015г. за претърпените от уврудения материални щети.Застрахователят по ГО на виновния водач има право да получи платеното обезщетение от застрахования,съобразно чл. 274, ал.1, т.1 КЗ-управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма.На ищеца следва да се присъди и сумата от 20 лв.-разноски, свързани с производството пред него.

При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 904 лв., от които 77 лв. по ч.гр.д.№1673/2019г. и 827 лв. по настоящето-гр.2112/2019г.

 

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                 РЕШИ:

 

Признава за установено по отношение на А.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д в размер на 1320.17 лв., представляваща изплатено обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №14001242432 със срок на валидност от 30.04.2014г. до 29.04.2015г., за което по ч.гр.д.№1673/2019г. е издадена заповед за изпълнение №841 от 20.08.2019г., съществува.

Осъжда А.Д.А. да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД деловодни разноски в размер на 904 лв., от които 77 лв. по ч.гр.д.№1673/2019г. и 827 лв. по настоящето-гр.2112/2019г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             Райнен съдия: