О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600 17.11.2021 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ЯНКОВА
и секретар
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия И. ЯНКОВА
административно
дело № 650 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от К.И.Ш., понастоящем в затвора гр. Стара Загора против сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР- гр. Стара Загора.
Предявен е установителен иск,
срещу ответника, а обстоятелствата, на които се основава претенцията са
следните:
В Наказателно постановление №
14-1228-001097 от 08.07.2014 година било записано, че бил водач на лек
автомобил, държава Италия, а по-надолу било изписано, че е водач на мотоциклет
Хонда, чешка регистрация и че не притежава нужната категория за управление на
МПС. Тази неяснота на НП го правило нищожно. Твърди отделно, че давността за изпълнение на
наказанието „глоба“ му бил изтекъл и неправилно му била наложена ПАМ поради неплащане на глобата,
от която той търпял вреди.
По изложените съображения, иска
се от съда да бъде признато със сила на присъдено нещо има или не допуснати
явни фактически грешки в НП и да се
обяви същото за нищожно.
С разпореждане на съда от 04.11.2021
г., исковата молба е оставена без движение, като на подателя е указано писмено
да уточни дали е сезирал съда с установителен иск по реда на чл.
128, ал. 2 от АПК, да уточни ответника и да докаже, че за него
липсва друг процесуален ред за защита.
Във връзка с изискуемото
условие за допустимост на този иск да не съществува друг ред за защита, според
ищеца, "редът на защита е не да оспори
НП, тъй като било неясен акт, а да предяви настоящия установителен иск.
Съдът намира, че искът е недопустим и
производството по делото следва да се прекрати.
Исковото производство с
посоченото правно основание е изключение от общия исков процес, от
компетентността на гражданските съдилища и регламентиран в ГПК. Това е особена
хипотеза на исково производство, а както е известно, предявяването на
установителен иск е допустимо за защита, в случай, че субектът не разполага с
правна възможност за предявяване на осъдителен иск. В случая, предявеният от
ищеца установителен иск не може да се основе на указаното в нормата на чл.
128, ал. 2 от АПК.
Налице е друг ред за защита, а
именно възможността за оспорване на наказателното постановление и на заповедта
за налагане на ПАМ пред компетентния съд, като в случай, че същите са
незаконосъобразни, с отмяната им ищецът придобива възможност да реализира и
други свои претенции за осъществени вреди, по реда на ЗОДОВ.
Не могат да се споделят
съображенията на ищеца, че реда на защита е установителния иск, тъй като след
като НП било неясно и в него се описвали противоречиви факти, поради което то е
нищожно и не следва да се оспорва по реда на ЗАНН. След
като законодателството е предвидило възможност за обжалване на този краен акт в
административнонаказателното производство точно това е реда за защита, в
случай, че наказанието е наложено незаконосъобразно. В хода на това
производство съдът е следвало да установи тези противоречиви факти, което би и
основание за отмяна на НП на това основание. Ищецът се домогва като е пропуснал
преклузивните срокове да оспори НП до
друг ред за защита, чрез предяване на
иск. Верни ли са отразените в НП факти, има ли противоречие в НП се установява
именно в производствата по ЗАНН по оспорване на наказателните постановления. От
друга страна в ЗАНН е предвиден ред по
които административно наказателните производства по влезли в сила НП се възобновяват – чл.70 от ЗАНН, ако са налице
основания за това.
Що
се отнася до твърденията, че му е наложена ПАМ поради неплащане на глобата,
ищецът е имал възможност да оспори заповед №17-0375- 0000 от 21.02.2017 година за
налагане на ПАМ и в хода на това производство е следвало да бъде
установено дали е изтекъл давностния срок за изпълнение на наказанието му глоба,
което би било основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
В заключение, предявеният
установителен иск е недопустим, тъй като за ищеца съществуват други способи за
защита, упоменати в настоящия съдебен акт, поради което липсва и правен интерес
от предявяване на такъв иск.
За пълнота, следва да се
отбележи, че предявеният иск срещу сектор "Пътна полиция", е
недопустими и поради насочването им срещу ненадлежен ответник, тъй като нито
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Стара Загора е юридическо лице и не би могло да бъде надлежен
ответник по този иск.
Абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на предявените искове е наличието на
правен интерес у този, който ги предявява, за което съдът следи служебно.
По изложените съображения и на
основание чл.
159, т. 4 от АПК, Административен съд- Стара Загора
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба от К.И.Ш., понастоящем в затвора гр. Стара Загора против сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР - гр. Стара Загора, в която е предявен установителен иск за признаване на установено по отношение
на ответника иск, че са налице явни фактически грешки в Наказателно
постановление № 14-1228-001097 от 08.07.2014 година с искане за обявяване на нищожността като
процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 650 от 2021 г. по описа на Административен съд- гр. Стара
Загора.
Определението може да се
обжалва с частна жалба от страните, в седемдневен срок от съобщението за изготвянето
му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: