№ 213
гр. Сливен, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500239 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№92/14.05.2025 г. по гр.д.№ 1258/2024 г. на Районен съд Н.З., с което е
признато за установено по отношение на П. П. П., ЕГН **********,
собственик на апартамент № 11, находящ се на 4/четвърти/ етаж, във
вх.“Б“ на сграда етажна собственост с административен адрес: гр. Н.З.,
ул.“Н.К.“ № 16, с п.а. гр.Н.З., ул.“Н.К.“ № 16, ет.4, ап.12, че съществува
вземането на ЕТ “Л-И.А.“ с ЕИК ......, представлявана от И.К.А., с адрес:
гр.Н.З., ул.“П.Е.“ № 51, регистриран в Община Н.З. като професионален
домоуправител, притежаващ сертификат № 19-1356/26.09.2018г.,
удостоверение за професионално обучение № 7612-228/29.03.2024г. и
сертификат № 001524/27.02.2024г., в качеството й на професионален
домоуправител на етажна собственост на адрес: гр. Н.З., ул.“Н.К.“ № 16, в
размер на 269,21 лв./двеста шестдесет и девет лева и двадесет и една
стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената главница от
19.08.2024г., до пълното погасяване на дължимата сума, за което има
издадена Заповед № 507/20.08.2024г. по ч.гр.д. № 20242220100866 по описа на
РС - Н.З..
Осъден е П. П. П., ЕГН **********, собственик на апартамент № 11,
1
находящ се на 4/четвърти/ етаж, във вх.“Б“ на сграда етажна собственост
с административен адрес: гр. Н.З., ул.“Н.К.“ № 16, с п.а. гр.Н.З., ул.“Н.К.“
№16, ет.4, ап.1, да заплати на ЕТ “Л-И.А.“ с ЕИК ......, представлявана от
И.К.А., с адрес: гр.Н.З., ул.“П.Е.“ № 51, регистриран в Община Н.З. като
професионален домоуправител, притежаващ сертификат № 19-
1356/26.09.2018г., удостоверение за професионално обучение № 7612-
228/29.03.2024г. и сертификат № 001524/27.02.2024г., в качеството й на
професионален домоуправител на етажна собственост на адрес: гр. Н.З.,
ул.“Н.К.“ № 16, направените по делото разноски в общ размер на
550,00лв./петстотин и петдесет лева/, от които: 25,00лв./двадесет и пет
лева/ - заплатена държавна такса в заповедното производство;
200,00лв./двеста лева/ - адвокатско възнаграждение; 25,00лв./двадесет и пет
лева/ - държавна такса за водене на исковото производство;
300,00лв./триста лева/ - заплатен от ищеца хонорар на вещо лица.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство.
Въззивникът обжалва цитираното решение, като твърди, че то е
недопустимо и незаконосъобразно, в противоречие с разпоредбата на чл.19
ал.8 от ЗУЕС. От приложеният по делото протокол №1/08.09.2021 г. на
ОС на собствениците на етажната собственост с адрес:гр.Н.З. ул.”Н.К.”
№16 е видно, че собствениците са избрали ищцата по делото за
професионален управител на ЕС Представен е и сключен договор с ищцата
от 16.09.2021 г. за възлагане управлението на етажна собственост със
собствениците живеещи в жилищната сграда с адрес гр.Н.З. ул.Н.К.” №16
за срок от 5 год. Възможността за сключването на такъв договор е
предвидена в ал.8 на чл.19 от ЗУЕС. Тази законова разпоредба е направена
при изменението на ЗУЕС през 2016 г. и е обнародвана в ДВ бр.26 от
01.04.2016 г. В същата алинея е предвиден и реда за сключването на този
договор, както и е посочен срока да действие на този договор.Т.е. договорът
на ищцата е сключен по време когато е действала тази разпоредба. Счита за
некоректно твърдението на съда,че разпоредбата на чл.19 ал.8 от ЗУЕС
уреждаща условията за сключване на договора между ОС на ЕС и
професионалния управител,както и срока на действие на този договор са
уредени за пръв път при изменението на чл.19 ал.8 от ЗУЕС и са публикувани
в ДВ бр.82 от 29.09.2023 г. и че действат след тази дата. Нормата има
2
императивен характер и води до извода, че в случаите на избор на
управител-несобственик,максималният срок на мандата може да бъде две
години. С изтичането му се прекратява правомощието да управлява
етажната собственост. Императивния характер на нормата е и относно
това,че договорът за възлагане трябва да бъде одобрен с решение на ОС на
ЕС. Исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е постъпила в
съда през м.септември 2024 г.,т.е. време което е извън срока на действието
на договора за възлагане, който е изтекъл през 2023 г. По делото няма
представени доказателства за времето след 16.09.2023 г. с ищцата да е
сключван нов договор за възлагане на управлението на ЕС от името на ОС на
собствениците на етажната собственост с адрес:гр.Н.З. ул.”Н. К.” № 16 с
ищцата. Счита,че към датата на подаване на исковата молба пред съда
ищцата не е разполагала с представителна власт и не е могла да действа от
името на ЕС,т.е. нямала е процесуална правоспособност да води дела от
името на ОС на ЕС. Сключеният договор от името на ЕС с ищцата е
нищожен, тъй като не е сключен съобразно разпоредбата на чл.19 ал.8 от
ЗУЕС. В този текст изрично е посочено,че договорът за възлагане се
одобрява с решение на общото събрание. От приложеният по делото
протокол №1 от 08.09.2021 г. на ОС на собствениците на ЕС е видно,че е
взето решение,в което се посочва с кой да бъде сключен договора. Никъде в
този протокол не е посочено,че ОС със свое решение одобрява договора за
възлагане.
Сключеният с ищцата договор за възлагане на управлението е в сила от
17.09.2021 г. и е сключен за срок от 5 год.Това условие договорът да е за срок
от 5 год. е в противоречие с разпоредбата на чл.19 ал.8 от ЗУЕС, където
изрично е посочено,че договорът се сключва за срок до две години и че
договорът сключен за по-дълъг срок,се счита за сключен за две годи ни.
Ищцата - професионален домоуправител следва да бъде избрана отново от
общото събрание и да бъде сключен нов договор.По делото не са
представени доказателства, че след проведеното на 08.09.2021 г. ОС на ЕС,
в резултат на което ищцата е избрана да извършва професионално
управление на ЕС и е сключен договор за възлагане на управление с нея от
16.09.2021 год. За срок от две години, изтекъл на 16.09.2023 г. да е взето
ново решение на ОС на ЕС, с което на ищцата да са възложени правомощия
съгласно чл.23 от ЗУЕС да управлява ЕС.
3
Ищцата не е активно легитимирана да образува дело от името на
етажната собственост поради липсата на качеството управител на
етажната собственост; не би могло да участва в производството, тъй
като не са налице предпоставките за упълномощаване по чл.32 от ГПК.
Поради това производството следвало да се прекрати, като недопустимо.
Позовава се на съдебна практика.
В обобщение иска да се отмени решението като незаконосъобразно.
Претендира разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен
отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
въззивната жалба и иска да се обезсили, евентуално – да се отмени
атакуваното решение, развива съображения, аналогични на релевираните с
въззивната жалба. Претендира присъжданена разноски.
В с.з. въззиваемият ЕТ не се явява, за него се явява процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва
въззивната жалба и иска тя да се остави без уважение като неоснователна.
Развива доводи за правилност на атакуваното съдебно решение, иска то да
се потвърди и претендира присъждане на разноски за тази инстанция..
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, но, с оглед пълния обхват на обжалването – недопустимо.
Безспорно е, че ответникът-въззивник П. П. П. е собственик на
апартамент № 11, находящ се на 4 етаж, във вх.Б на сграда етажна
собственост с административен адрес: гр. Н.З., ул.“Н.К.“ № 16.
4
Ищецът - ЕТ “Л-И.А.“, с управител И.К.А., е регистриран в Община
Н.З. като професионален домоуправител , притежаващ сертификат № 19-
1356/26.09.2018г., удостоверение за професионално обучение № 7612-
228/29.03.2024г. и сертификат № 001524/27.02.2024г
С протокол № 1 от 08.09.2021г. Общото събрание на собствениците на
Етажната собственост с адрес гр. Н.З., ул. „Н.К.“ № 16 е взело решение да
избере за професионален домоуправител ЕТ “Л-И.А.“ с управител И.К.А. за
срок от 5 години и да избере управителен съвет на ЕС от трима души за
срок от 5 години, който е упълномощен да сключи/подпише договора с
професионалния управител. Решението е взето от собствениците на 72% от
правото на собственост.
На 16.09.2021г. този управителен съвет е сключил договор № 18 за
вълагане управлението на ЕС, за срок от 5 години – до 17.09.2021г. с ЕТ “Л-
И.А.“.
На 25.09.2021г. и на 02.11.2023г. са проведени общи събрания на ЕС, на
които са взети решения за определяне размерите на паричните вноски във
фонд „ремонт и обновяване“ и за заплащане на консумативните разходи за
управлението и поддържането на общите части.
За периода 01.07.2023г.-31.08.2024г. ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми към етажната
собственост, като общото му задължение възлизало на 219, 21 лв., на
02.07.2024г. му била връчена Покана за изпълнение на решение на общото
събрание на собствениците на етажна собственост, на основание чл.38 от
ЗУЕС, като същият е бил поканен да заплати доброволно задълженията си
към ЕС в общ размер на 235, 82 лв., както и сумата от 50,00 лв., дължима на
основание чл.4, ал.17 от договора на етажната собственост с
професионалния домоуправител. Последвало частично плащане в размер на
16,61 лв.
Въз основа на Заявление по чл.410 от ГПК, подадено от ЕТ “Л-И.А.“ ,
било образувано ч.гр.д.№ 20242220100866 по описа за 2024г. на НзРС, по
което била издадена Заповед № 507/20.08.2024г. за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника за сумите: 285,82 лв.-главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 19.08.2024г. до изплащане на
задължението, които суми са начислени за период от 01.07.2023г. до
5
31.08.2024г.
След подаване в срок на възражение от длъжника, заявителят е
предявил настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 124 от
ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие,
оспорва иска като се позовава на недействителност на договора за
управление и липса на представителна власт на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, в редакцията,
действала към датата на сключване на договора за управление – 16.09.2021г.,
„изпълнителният орган на етажната собственост е управителен съвет
(управител), който се избира за срок до две години“, а съгласно ал. 8 „по
решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост,
правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя)
могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица,
които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на
общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено
от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-
дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща
автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен,
се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или
юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на
управителния съвет (управителя) по този закон.“
Последващите изменения от 2023г. и 2024г. на тази разпоредба касаят
единствено мнозинството на идеалните части от собствеността, с която
се взимат решенията.
От една страна, в случая, процесният договор е сключен за срок от 5
години, но по силата на закона същият следва да се счита за сключен за срок
от 2 години – тоест – до 16.09.2023г., когато ex legge същият е прекратен.
Няма данни да е сключван валидно нов такъв. Паричните задължения,
търсени от ответника са за периода 01.07.2023г.- 31.08.2024г.
От друга страна с договора за възлагане на управлението, на
изпълнителя са възложени единствено тази части от правомощията на
6
управителите на етажната собственост, свързани със събиране на
средства за битовите разходи и консумативи и заплащането им на
доставчиците; такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС и
поддържане на документацията за това.
Няма други правомощия по чл. 23 от ЗУЕС, които да са възложени на
т.н. „професионален домоуправител“.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 4 ЗУЕС, председателят на
управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците
в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с
общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон. Нормата на чл. 19 ал. 8 пр. посл. от ЗУЕС
разписва, че „в срока на договора избраното физическо или юридическо лице
има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет
(управителя) по този закон“.
При систематичното, граматическото и логическото тълкуване на
цитираните норми следва, че правомощията на третото лице са в
зависимост от това дали с договора са му възложени всички или част от
правомощията на управителния съвет (управителя), като изпълнителят
може да осъществява представителство пред съда само при
допълнително такова възлагане от УС, респ. управителя.
Такова допълнително възлагане на ЕТ “Л-И.А.“ в настоящия случай не
се установява, липсват данни УС да е упълномощавал изпълнителя по
договора да представлява етажните собственици от бл. 16 пред съда - нито
сред задълженията по чл. 3 на етажната собственост като възложител,
нито сред правата и задълженията на изпълнителя по чл. 4 от договора, има
формулирани някакви представителни функции - следователно той не
разполага с процесуална представителна власт, а няма потвърждаване на
извършените без представителна власт действия.
Така единствено правата на управителния съвет/управителя са
представителни, поради което ищецът няма материално-правна
легитимация да събира от свое име задълженията на определен етажен
собственик към ЕС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, само в предвидените от
закона случаи може да се предявяват от свое име чужди права, какъвто
7
настоящият случай не е.
В обобщение - за периода от 16.09.23г. до 31.0824г. не е имало валиден
договор за управление и за този период право на вземане за сумите и имала
само етажната собственост, но дори да се приеме че договорът е бил
действителен и през този период, то при липса на изрично овластяване за
процесуално представителство, ЕТ “Л-И.А.“ не е имал пълномощия да
подаде заявлението по чл. 410 от ГПК и иска по чл. 422 от ГПК за целия
процесен период от 01.07.2023г. до 31.08.2024г.
С оглед всичко изложено, установителният иск срещу П. П. П. е
предявен от лице, което не разполага с представителна власт по отношение
на етажната собственост, а действията по предявяването му не са
потвърдени от надлежния процесуален представител /УС /управител/,
поради което искът е недопустим.
Като е достигнал до различни правни изводи и се е произнесъл по
предявения иск по същество, първоинстанционният съд е постановил
недопустимо решение, което на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, следва да
бъде обезсилено като недопустимо, исковата молба – оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Съобразно разясненията, дадени с мотивите на т. 13 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на
основание чл. 415, ал. 5, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
гр. д. № 17125/2020 г. на СРС, 171 състав, също следва да бъде обезсилена.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете
инстанции следва да се възложи на ищеца, който следва да понесе своите
както са направени и заплати тези на ответника в размер на 25 лв. за
платена държавна такса за въззивното производство. Няма представен
договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се
присъжда. За първоинстанционното производство на ответника се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които с
апретендирани своевременно и са доказани посредством разписка,
инкорпорирана в договор за правна защита и съдействие от 12.02.25г.
Ръководен от гореизложеното съдът
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно решение №92/14.05.2025 г. по
гр.д.№ 1258/2024 г. на Районен съд Н.З. като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1258/2024г. на НзРС като
НЕДОПУСТИМО.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената по ч.гр.д. №
866/2024 г. на НзРС заповед № 507 от 20.08.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ “Л-И.А.“, представляван от И.К.А. да заплати П. П. П.
направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 25
лв. платена държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9