Присъда по дело №1578/2016 на Районен съд - Казанлък

МОТИВИ

към Присъда № 11 от 13.02.2017 г.

по НОХД № 1578/16 г.

 

 

  I. По характера на производството, обвинението срещу подс. И.И., предявеният граждански иск и становищата на страните.

 

  Производството е по реда на чл. 370 и чл. 371, т. 1 от НПК.

  Обвинението срещу подс. И.И.И. е по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в условията на продължавано престъпление в периода от 07.10.2012 г. до 27.02.2014 г. в съучастие като извършител с П И. Г ЕГН **** (починал, прекратено частично производството на осн. чл. 24 ал.1 т.4 от НПК) и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (врата и счупено стъкло) къща находяща се в с. Овощник, общ. К; от къща находяща се в с. Овощник, общ. Казанлък, обл. Стара Загора на и от къща находяща се в същото село на ул. „И. В, е отнел чужди движими вещи: зарядно устройство за мобилен апарат на стойност 10 лв., твърд диск за компютър м. “IBM Deskstar”, модел “DTLA-305010” на стойност 20 лв., дънна платка на компютър с надписи “М35В118С” и “УРСВ16188300” на стойност 15 лв., всичко на обща стойност 45 (четиридесет и пет лева) от владението на А.С.О. и Н.Т.О., както и преносимо DVD комплект марка „VR“ модел " PDV-T102GV  на стойност 80 лв., черна текстилна чанта марка „HP“ на стойност 20 лв.; преносим компютър марка „SONI“, модел „VAIO“ PCG71811V-2011 г., бял на цвят на стойност 400 лв.; черен пластмасов охладител марка „DEEP-COOL“ с № 201130343761.4 със съответните принадлежности към него на стойност 12 лв., оптична мишка с USB марка „А 4 ТЕСН“, модел „X5-60 MD“ на стойност 8 лв.; 25 бр. секретни ключове за различни видове секретни патрони на стойност 75 лв.; 2 бр. тонколони марка „Microland Just Listen“ 2.0 В56 на стойност 50 лв., всичко на обща стойност 645 лв. от владението на В.В., В.В. и А.Д.; сумата от 1400 лв., 2000 ₤ на левова равностойност 4750.60 лв.; комплект от 3 бр. ключа за метална каса на стойност 15 лв.; комплект ключове за лек автомобил марка "БМВ 316" на стойност 20 лв., швейцарско ножче на стойност 30 лв., синджир с плочка от стомана на стойност 4 лв., 2 бр. златни синджира с тегло по 10 г на стойност от по 500 лв., златен синджир с тегло 10 г. на стойност 500 лв., златен кръст с Иисус Христос с тегло 3 г на стойност 150 лв., златен синджир от червено злато с тегло 10 г на стойност 500 лв., 3 бр. мъжки златни пръстени с черни триъгълни камъни всеки с тегло 3 г на стойност по 150 лв., мъжки златен пръстен с правоъгълен черен камък с тегло 4 г на стойност 200, дамски златен пръстен с тегло 2 г на стойност 100 лв., дамски златен пръстен с бели камъчета с тегло 2 г на стойност 100 лв., 2 бр.  дамски златни пръстени с бели камъчета с тегло по 2 г на стойност по 100 лв., златно зарче с тегло З г на стойност 150 лв., златна плочка с буквата „М“ с тегло 1 г. на стойност 50 лв., златна обица с тегло 3 г на стойност 150 лв., златна закопчалка от синджир с тегло 0,5 г на стойност 25 лв. или всичко на обща стойност 9194.60 лв. от владението на В.С.Н., Г.Х.Н. и С.В.С. или всичко на обща стойност 9884,60 лв., без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

  Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен и отказва да дава обяснения, което е негово законно право.

  Защитникът му адв. И. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно, за налагане на наказание при условията на чл. 66 от НК.

  Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание в размер на пет години лишаване от свобода.

  Предявен е граждански иск против подсъдимия от В.С.Н., Г.Х.Н. и С.В.С. за причинените им имуществени вреди в размер на 9194,60 лв., който бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а пострадалите бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители с повереник адв. Х. М..

  В с.з. адв. М. поддържа гражданския иск и обвинението.

  Граждански иск от останалите пострадали не е бил предявен.

 

  II. По фактическата обстановка.

 

  От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

 

  А. Съвместна престъпна дейност на подс. И. и Пенчо Господинов.

 

1) В с. Овощник, общ. К имало имот – къща, собственост на св. А.О. и св. Н.Т.О.. Преди около 4 години семейството на св. О., в това число и самата тя, се установили да живеят в Република Германия, като оставили ключове за имота на свекърва си – св. М О., за да го наглежда и подържа в тяхно отсъствие. На 05.10.2012 г. около 18.30 ч. св. М. О. си тръгнала от имота, като оставила прозорците на две от помещенията отворени. Прозорците били с монтирани на тях комарници, ограничаващи свободния достъп до помещенията.

Подс. И.И.И. и П Г, който починал през 2015 г., били близки приятели. На 06.10.2012 г. късно вечерта П Г се обадил по телефона на подс. И. и му предложил  да извършат кражба на вещи от къщата на сем. О. След като се уговорили,  двамата отишли до къщата им на 07.10.2012 г. след полунощ. Те прескочили оградата. Към основната сграда на къщата била построена лятна кухня с площ около 20 кв. м, свързана с основната част на сградата. П Г изкъртил чрез дърпане с ръка комарника на прозореца на лятната кухня и двамата проникнали в самата къща. Първо влязъл П Г, а след него подс. И.. Като влезли в къщата подс. И. застанал до прозореца,  за да пази, а в това време П Г обикалял из вътрешните помещения. Последният разглобил  компютър „IBM“ и от него взел твърдия му диск м. „IBM Deskstar“, модел „DTLA-305010“ и дънната му платка с надписи „М35В118С“ и „УРСВ16188300“. Подс. И. взел едно зарядно устройство за мобилен апарат. С цел да прикрие кражбата П Г със запалка запалил част от тапицерията на д И., намиращ се в западната част на всекидневната на къщата. Подсъдимите излезли от вратата на терасата на къщата с отнетите вещи и се качили в колата на П Г, като първо излязъл подс. И., а малко след това дошъл и първия. След това се прибрали в домовете си.

На 07.10.2012 г. около 05.10 часа бил получен сигнал в ОД при РУМВР Казанлък относно причинения пожар в къщата на ул. „Т в с. Овощник, общ. Казанлък. В ранните часове на 07.10.2012 г. св. М. О. е била уведомена в телефонен разговор от съседка на имота – св. Р Д, че къщата гори. О. подала сигнал на тел. 112, като на място бил изпратен екип на РСПБЗН Казанлък, който успял да изгаси огъня. На местопроизшествието е бил извършен оглед от служители на РУ “Полиция“ Казанлък и съставен протокол за оглед с изготвен и приложен фотоалбум към него. С протокола са били  иззети   проби от изгоряла материя и дактилоскопни следи.

 След проведени оперативно издирвателни мероприятия от РУ-Казанлък са установени, като извършители на престъпното деяние П Г и подс. И. И.. На 07.10.2012 г. в 09.20 ч. непосредствено след потушаване на пожара бил извършен оглед на местопроизшествие в къща с.Овощник, общ. К  Били иззети следните следи и ВД: дактилоскопни следи от рамката на комарник на лятна кухня и обгоряла маса – ВД от стаята на първия етаж на къщата. Оценката на щетите от пожара, касаещи строителномонтажните работи, била в размер на 23640 лв. съобразно изготвена в хода на ДП строителнотехническа експертиза, а на вещите, изгорели в пожара оценката била 11237 лв., съобразно експертното заключение съдебнооценъчната експертиза от м.12.2012 г. (л. 94, ДП № ЗМ-1763/12 г.).

 

Б. Самостоятелна престъпна дейност на подс. И. И..

 

  2) В периода 17-19.11.2013 г. подс. И. през отворен прозорец проникнал в къща в с. О, собственост на руските граждани В.В., В.В. и А.Д.. Подсъдимият се отправил към по-горните етажи на къщата. На третия етаж имало заключена ПВЦ врата,  в която направил отвор, отчупвайки парчета от вратата и оставяйки следи по тях.  От всекидневна на първия етаж подсъдимият взел преносимо DVD марка „VR“, модел „PDV-T102GV“ комплект и 25 бр. секретни ключове различни видове за секретни патрони. От стая използвана от св. А.Д., подс. И.  взел черна текстилна чанта марка „HP“, преносим компютър марка „SONI“, модел „VAIO“ PCG71811V-2011 г. бял на цвят, комплект със зарядно устройство, черен пластмасов охладител марка „DEEP-COOL“ с №-201130343761.4 с кабели, USB оптична мишка марка „А 4 ТЕСН“, модел „X5-60MD“ и две тонколони марка „Microland Just Listen“ 2.0 В56. След това напуснал къщата с отнети вещи като оставил прозореца отворен. Докато отсъствали руските граждани къщата им била наглеждана от св. В В.. Те напуснали Република България на 12.09.2013 г. като умишлено оставали прозореца на приземния етаж леко отворен, но с напълно спуснати ролетни щори с цел проветряване на помещението. Последно св. В. бил в къщата на 17.11.2013 г. и не забелязал нищо необичайно. На 19.11.2013 г. неговия съсед Т А забелязал  отворения прозорец и уведомил св. В.. Свидетелят проверил къщата и след като установил, че е влизано в нея уведомил органите на Полицията, които в 20.20 минути започнали извършването на оглед. След като отнел вещите подс. И. се обадил на св. Сеид и му предложил да закупи преносим компютър марка "SONI", модел "VAIO" PCG71811V бял на цвят, ведно със зарядното устройство, пластмасов охладител, малка лазерна оптична мишка, които били сложени в черната чанта марка „НР“. Подс. И. казал на св. С, че вещите са на негов приятел. За гореизброените вещи св. С дал на обвиняемия първоначално 50 лв. и впоследствие още 100 лв., като подс. И. му отбил от цената, защото преносимият компютър бил на руски език и се налагало да се преинсталира на български език.

 

  3) Подсъдимият и родителите му живеели в къща близнак на тази, в която живеели свидетелите В.С.Н., Г.Х.Н. и С.В.С.. Къщата на съседите била с адрес с. О.

  В периода края на месец февруари до 27.02.2014 г., подс. И. през общата тераса на втория етаж, която била разделена само с парапет, счупвайки парче от стъкло от балконската врата, отключил вратата от вътрешната ѝ страна и проникнал в стаята, обзаведена като спалня. Той започнал да рови из нея - отворил гардероб, който бил точно срещу вратата на терасата. В горната част на гардероба се намирала метална касетка, която подс. И. отворил и отвътре взел кутийка от крем. В кутийката имало синджир със стоманена плочка, 2 бр. златни синджири с тегло от по 10 г, златен кръст с Иисус Христос с тегло 3 г, златен синджир от червено злато с тегло 10 г; 3бр. мъжки златни пръстени с черни триъгълни камъни, всеки с тегло 3 г, мъжки златен пръстен с правоъгълен черен^-камък с тегло 4 г, дамски златен пръстен с тегло 2 г, дамски златен пръстен с бели камъчета с тегло 2 г, дамски златен пръстен с бели камъчета с тегло 2 г, златно зарче с тегло 3 г, златна плочка с буквата „М“ с тегло 1 г, златна обица с тегло 3 г и малка златна закопчалка с тегло 0,5 г. Подсъдимият взел кутийката със златните предмети. След това отишъл до касата, която била до вратопрозореца на стаята. Касата се състояла от  две части и се заключвала със секретен ключ. Подс. И. отворил касата и от нея взел сумата от 1400 лв. и 2000 британски лири с левова равностойност 4750.60 лв., завити в  плик от хартия,  комплект  от  3бр.   ключа  за  метална  каса, комплект ключове за лек автомобил марка "БМВ -316”  и  швейцарско ножче. Всичко напъхал по джобовете си. След като отнел вещите подс. И. се върнал в дома си. На следващия ден отпътувал с автобус за Република Словения.

  От заключението на съдебнооценителните експертизи, изготвени от вещото лице инж. Ш е видно, че стойността на отнетите вещи от дома на свидетелите О е на обща стойност 45 лв., от дома на свидетелите В и Д., е на обща стойност 645 лв., а от дома на свидетелите С е на обща стойност  7 794.60 лв., включващо левовата равностойност на британските лири, или общата стойност на вещите от трите деяния включващо и сумата от 1400 лв., отнета от дома на С, която не подлежи на експертна оценка, е 9884,60 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.С.Н., Г.Х.Н., М В Ж, С.В.С., П И. Г, А.А.Д., В. Е В, В.В.В., С М С, В А В. (дадени  в хода на ДП и пред съдия),  М.И.И., М Б О., А.С.О. (пред съдия), Р С Д, Н Д П, И.Г Г, Н.Т.О., П И. Г, Я П Д, Р С П, Н И. Н, М Г И., К А Ш, С В В, Т С Д, Г С К и Х. С П, дадени в хода на ДП; експертните заключения на съдебно-оценъчните експертизи, изготвени от експерта Г Ш; експертните заключения на двете трасологически експертизи, дактилоскопна експертиза № 99 от 07.05.2014 г., дактилоскопна експертиза № 151 от 25.10.2012 г., пожаротехническа експертиза, съдебно-оценъчна експертиза, техническа (компютърна) експертиза, графическа експертиза № 209 от 12.08.2015 г., компютърнотехническа експертиза № 14/КСМ 050 от 25.06.2014 г.,експертиза по Протокол № 2 от 03.01.2014 г., дактилоскопната експертиза № 6 от 08.01.2014 г., дактилоскопната експертиза № 65 от 17.03.2014 г., дактилоскопна експертиза № 4 от 15.01.2015 г., протокол за извършена дактилоскопска експертиза № 5 от 19.01.2015 г., три протокола за оглед на местопроизшествие,  справка за месечни валутни курсове към дата 09.05.2014 г., 4 бр. протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, Инструкции за употреба на тонколони, инструкция за експлоатация на компютър и инструкция за употреба на телевизор, гаранционна карта, приемопредавателен протокол, разписка за предадени вещи от 03.06.2014 г., автобусен билет, 35 бр. фотоснимки, два протокола за претърсване и изземване.

 

III. По анализа на доказателствата и възраженията по тях.

 

В хода на съдебното производство подс. И. не се признава за виновен, а защитникът му пледира, че подсъдимият не е автор на престъплението.

Съдът не приема това възражение.

 

III-А. Съвместна престъпна дейност на подс. И. и П Г.

 

От обясненията на подс. И., дадени в присъствието на защитник в хода на ДП № ЗМ-1763/12 г. на 10.10.2012 г. се установява, че двамата с П Г са отишли в дома на О, влезли в помещенията, подс. И. е останал да пази на прозореца и оттам са взели твърд диск м. „IBM Deskstar“, модел „DTLA-305010“ и дънна платка с надписи „М35В118С“ и „УРСВ16188300“ от компютър зарядно устройство за мобилен апарат. Тези вещи двамата извършители са си разпределили помежду си, като подс. И. е взел зарядното устройство, а П Г останалите вещи.

Съгласно чл. 116, ал. 1 от НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на подсъдимия, но са налице и др. доказателства, които го подкрепят.

На първо място от рамката на комарника, където са проникнали двамата извършители са установени дактилоскопни следи на пръстови отпечатъци на подс. И. И.. Това се потвърждава от експертното заключение на дактилоскопната експертиза – протокол № 151 от 25.10.2012 г. на л. 79 от ДП № ЗМ-1763/12 г.

На второ място отнетите вещи са били установени в домовете на подс. И. и Пенчо Господинов при извършени претърсвания и изземвания, в които те са заявили, че са отнети от къщата на О.

В разпит пред съдия на л. 54 св. А. О. заявява, че семейството ѝ е имало телефон „Нокиа“ и със зарядно устройство за него, като иззетото с надпис V3/V3i. Това се потвърждава и от разпита на св. О.. Свидетелите не могат да преценят дали частите от компютър са от техния компютър, но това е естествено, предвид обстоятелството, че П Г е разглобил компютъра при отнемането, а останките от него са изгорели.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс. И. дадени по сл. дело № 71-К/15 в присъствието на защитник, както и тези на св. М Г И., че иззетото зарядно устройство било на свидетеля от телефон „Моторола“, дадено на подс. И..

Тези обяснения представляват защитна позиция, целящи да отрекат участието на подс. И. в отнемането на вещи от дома на О, което той сам е признал и не само това. От протоколът за претърсване и изземване се установява, че подс. И. сам е посочил зарядното устройство. И най-сетне от показанията на свидетелите Т Д и Г К, които са били поемни лица при претърсването се посочва, че П Г е посочвал, кои вещи е взел от запалената къща, а от показанията на св. Х. П се установява също самопризнание на подс. И. относно отнети вещи от двамата участници. При съвкупната им преценка с останалите доказателства тези обяснения не дават логично обяснение относно наличието на пръстови отпечатъци на подсъдимия върху рамката на комарника. За разлика от първоначалните обяснения на подсъдимия, които са в хармонично единство с цитираните по-горе доказателства, при тези обяснения такова липсва. Ето защо на тези гласни доказателства не следва да се дава вяра. Обстоятелството, че РП Казанлък многократно е прекратявала производството не води до решаващи изводи за невинност на подсъдимия, тъй като постановленията са били отменяни от съда или от ОП Стара Загора. Не могат да се правят решаващи изводи за невинност на подс. И. и от справката на компютърен магазин „Доктор Комп“. Очевидно е, П Г е разглобил настолен компютър в къщата на сем. О, след като е отделил дънната му платка и твърдия му диск. От справката е видно, че почти година преди инцидента св. О. за сервизна проверка лаптоп марка „Компак“. В справката е посочен серийния номер на компютъра, което няма нищо общо със серийните номера на дънна платка и твърд диск. Освен това в показанията си на л. 59 от ДП, св. О. посочва, че настолния компютър, изгорял в пожара е м. „IBM“, а марката на твърдия диск също е „IBM“, от което следва, че дискът е бил взет от същия компютър. Обстоятелството, че последствие не е имало техническа възможност за задействане на диска, не води до решаващи изводи за невинността на подс. И. или поне до изключване на тази вещ от обхвата на обвинението. От експертното заключение на компютърнотехническата експертиза (л. 94) се установява, че щифтовете на конектора на захранването на диска са били повредени. По делото не се събраха доказателства, че компютърът не е работил преди извършване на кражбата, от което следва, че П Г го е повредил при отделянето на диска от компютъра.

В хода на разследването са били разпитани като свидетели Н П, И Г, П Г, Я П Д, К Ш и С В.

Предмет на показанията на св. П е предаден телефон „Нокиа“ на подс. И.. Телефонът обаче не е предмет на обвинението, поради което тези показания са неотносими.

От показанията на свидетелите Г, които са роднини на П Г, не могат да се направят решаващи изводи за невинността на покойния и неучастието му в отнемането на вещи от дома на сем. Овчарови, тъй като те не са имали контакт през нощта на деянието. Техните показания представляват несполучлив опит за алиби, който се опровергава от цитираните по-горе гласни доказателства и писмени документи, които установяват авторството на подсъдимия.

От показанията на св. Д се установява, че само е чул, че за палежа и кражбата от дома на О с участието на П Г. Свидетелят представя слухове, които обаче са в унисон с цитираните по-горе гласни доказателства и писмени документи, които установяват авторството на подсъдимия.

От показанията на свидетелите Ш и В се установява за някакво пътуване на тези лица и подс. И. до с. Е, но от тези показания не може да се установи, кога то е било осъществено по време, за да се свърже с нощта на палежа и кражбата.

В хода на разследването е била разпитана и майката на подсъдимия, но тя участва по делото и като негов защитник, т.е. в двойно процесуално качество, което е недопустимо по НПК и не попада в изключенията на чл. 118, ал. 1 от НПК. Затова нейните показания не следва да се  анализират, а да се игнорират от доказателствения материал.

 

III-Б. Самостоятелна престъпна дейност на подс. И..

 

От двата протокола за оглед на местопроизшествие от 19.11.2013 г. (л. 30) и 6.3.2014 г. (л. 35) се установява, че на посочените дати са били снети дактилоскопни следи от бели пластмасови парчета от врата на третия етаж и от парче стъкло до балконската врата, намерени съответно в домовете на сем. В и сем. С.

От експертните заключения на дактилоскопните експертизи № 6 от 8.1.2014 г., № 65 от 17.3.2015 г., № 4 от 15.1.2015 г. и № 5 от 19.1.2015 г. се установява, че снетите дактилоскопни следи са били оставени от подс. И..

Несъмнено дактилоскопните следи имат уникален характер и установяват, че подсъдимият е прониквал в домовете на пострадалите.

Освен това от показанията на св. С (л. 89) се установява, че подс. И. му е продал  лаптоп „Sony Vaio“, който бил с операционна система на руски език, черна чанта, охладител за лаптоп, малка лазерна мишка за компютър, както и че, му предложил портативно DVD, за които извършения оглед на веществени доказателства (л. 88) и представените гаранционни карти от сем. В установяват, че съответстват по марка, модел и сериен номер.

В тази връзка не се споделя възражението на адв. И., че се касае за престъпление по чл. 215 от НК, тъй като наличието на дактилоскопни следи, оставени от подс. И. в дома на пострадалите, води до извод, че подсъдимият е участвал в самото изпълнително деяние по отнемането на вещи. В хода на производството не се събраха доказателства, че подс. И. се е познавал с руските граждани, че е посещавал дома им, за да се приеме, че пръстовите му отпечатъци са останали при това посещение.

Що се отнася до отнемането на вещи от дома на С, установените дактилоскопни следи са от парче стъкло от врата на балконската тераса на третия етаж, която е обща с тази на жилището на подсъдимия.

Тези обстоятелства, макар и косвено да установяват авторството на деянието, са в хармонично единство и дават основание на съда да направи единствено възможния извод, че подсъдимия е автор на деянието.

  По отношение на възражението на адв. И., че от дома на В са снети следи – дактилоскопни и трасологични, които не принадлежат на подсъдимия и негови вещи, а вероятно на друго лице автор на отнемане, съдът счита, че тези обстоятелства нямата решаващо значение и неопровергават направения извод за авторство на подсъдимия.

  Евентуално може да се обсъжда съучастие на друго неизвестно лице при това деяние, но то е без съществено правно значение, тъй като съдът е обвързан с предмета на доказване, формиран от обвинителния акт, а той не предлага обвинение в съучастие.

  Защитникът е оспорил при предходното разглеждане на делото вида и броя на отнетите вещи и пари от сем. С, като според него всяко съмнение следвало да се тълкува в полза на подсъдимия.

  Съдът не приема това възражение.

  НПК не въвежда такъв принцип и на практика представлява предположение. Единствено в чл. 303, ал. 2 от НПК е въведено изискване, съдът да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е било доказано по несъмнен начин, но то по съдържание е различно от предложеното от адв. И., защото обвинението обхваща всички пунктове на чл. 102 т. т. 1-3 от НПК, а чл. 303, ал. 1 от НПК забранява присъдата да почива на предположения, което се отнася и до оправдателните присъди.

  Възражението трябва да се разгледа от гледна точка достоверността на показанията на свидетелите Сарандеви. Всички те в показанията си описват детайлно и точно броя  и вида, на отнетите им вещи и пари, поради което съдът в хода на съкратеното съдебно следствие не установи доказателства, които поставят под въпрос достоверността на тези показания.

  В хода на ДП е била изготвена съдебнооценъчна експертиза на отнетите вещи от дома на сем. В от вещото лице Ц-К. Тази експертиза и такава допълнителна на същото вещо лице, назначена по НОХД № 965/14 г., са били приети от съда в хода на настоящото съдебно производство, но те предлагат стойност на отнетите вещи от В, надхвърлящи обвинението, поради което тези експертизи следва да се игнорират от събрания доказателствен материал. По отношение на всички вещи, предмет на обвинението, оценка е дало вещото лице инж. Ш в експертиза от ДП по отношение на вещите отнети от Сарандеви и експертиза от НОХД № 965/14 г. по отношение на вещите отнети от В и Д.. Тези експертизи съдът и страните приемат за обективни, затова те следва да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

  Доколкото по делото е бил представен автобусен билет за пътуване на подсъдимия в Република Словения на 28.2.2014 г., съдът приема, че такова пътуване е било осъществено, поради което съдът споделя приетото от РП Казанлък, че подс. И. е извършил отнемане на вещи от дома на Николови и С. в края на м. февруари до 27.02.2014 г., когато то е било установено и е бил извършен оглед на местопроизшествие.

  По отношение на отнемането от дома на Вяткини, прокурорът е приел, че то е било извършено в периода от 17-19.11.2013 г. Този извод се споделя от съда. От показанията на св. В., дадени на 09.01.2014 г. се установява, че той на 17.11.2013 г. последно е огледал дома на В и Д., а на 19.11.2013 г. в 20.20 часа е бил направен оглед на местопроизшествие, т.е. към този час отнемането на вещите е било факт.

  С решение АпС Пловдив наказателното производство е било възобновено, тъй като разпитите на руските граждани на ДП са били извършени без преводач. В хода на ДП са били извършени нови разпити на тези свидетели с участието на преводач, с което нарушението е било отстранено. От разпита на тези лица се установява какви вещи им са били отнети.

  Имайки предвид изложените дотук мотиви, съдът намира, че подс. И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

  На три пъти подс. И. е осъществи изпълнителното деяние „отнемане“ от състава на престъплението, като е прекратил фактическата власт на собствениците върху вещите предмет на престъплението и е установил своя трайна фактическа власт.

  При отнемането на вещи от дома на сем. О, подс. И. е действал с друг извършител – П Г. Двамата са проникнали в дома на О, двамата са взели вещи от там, които са си разпределили. П Г е пристъпил към отнемане на части от компютър, а подс. И. е останал да пази от вътрешната страна на прозореца, т.е. разпределили са си роли в отнемането. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че подс. И. е участвал в самото изпълнително деяние по прекратяване на фактическата власт върху вещите на престъплението и установяване на своя трайна фактическа власт, т.е. той е съучастник-извършител по см. на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

  Счупвайки вътрешна ПВЦ врата в дома на В, както и стъклото на балконската врата на С, дава основание на съда да приеме, че подс. И. е ползвал взломния способ по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК като е разрушил прегради здраво направени за защита на имот. Взломен способ е бил осъществен и по отношение на отнемането на вещи от дома на сем. О. Макар да се сочи от подс. И., че др. извършител П Г е изкъртил комарника от прозореца, съдът счита, че поради съучастието на двамата, подс. И. също следва да отговаря за осъществяване на взлом.

  И в трита случая подсъдимият е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият напълно е знаел и съзнавал, че отнема чужди движими вещи без съгласието на собствениците им. В случая на кражба от сем. О подс. И. е съзнавал, че заедно с него действа и др. подсъдим, т.е. налице е общност на умисъла.

  Трите деяние са били извършени през непродължителен период от време (07.10.2012 г., 17-19.11.2013 г., м.02.2014 г.; вж. ТР 52-88-ОСНК, обст. част, според което периода между отделните деяния трябва да е около една година) осъществяват един и същи състав на престъплението кражба, при една и съща обстановка и еднородност на вината. Последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

  Това дава основание на съда да ангажира отговорността на подсъдимия за продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.

  Имайки предвид изложени дотук мотиви, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и наказан.

  При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че към настоящия момент той работи. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат необичайно за региона висока стойност на причинените щети (близо 10 000 лв.), лошите характеристични и криминалистични данни (не се ползва с добро име, контакти с криминално проявени лица, данни за употреба на наркотични вещества; л. 102-104) и извършеното продължавано престъпление, формирано от три деяния и съучастие като по-тежка форма на престъпна дейност.

  Възстановяването на вещите на сем. В и св. Д. не следва да се вземе предвид като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това се дължи на органите на Полицията, за което подсъдимия няма принос.

  На подсъдимият следва да се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ режим.

  Определеният размер на наказанието прави безпредметно обсъждането възможността да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че към момента подс. И. работи няма решаващо значение за определяне на по-ниско наказание, даващо възможност за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК.

  На осн. 59, ал. 1 от НК времето, през което подс. И. е бил с МН „Задържане под стража“ следва да се приспадне. Като такова следва да се приеме и времето, през което подс. И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода до възобновяване на наказателното производство от АпС Пловдив.

  Деянието на подсъдимия осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявения граждански иск от Сарандеви се явява основателен и доказан в предявеният му размер от 9194, 60 лв., затова същият следва да се уважи изцяло.

  На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 842,33 лв., от които 367 лв. направени от РС-Казанлък и 475,43 лв., направени от ОДМР-Стара Загора, следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на двете институции. Подсъдимият следва да бъде осъден и за сумата от 367,78 лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

  Веществените доказателства № 21/14 г. – полиетиленов джоб с различни документи и черно желатиново фолио са малозначителни и следва да бъдат унищожени. Останалите веществени доказателства следва да се върнат на собствениците им.

  Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                 Районен съдия :