Решение по дело №2061/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261416
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100502061
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

София, 26.11.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г  с-в,  в публичното заседание на двадесет и осми юли през 2020 г. в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                    мл.с.  ИРИНА СТОЕВА

при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2061 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение от 12.12.2019 г. СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 44786/19 г. е отхвърлил предявения от В.Х.М. в качеството му на ЕТ „К.А.В.М.“ против „А.Б.“ ЕАД иск за сумата 4 167 лв.-възнаграждение за един месец ползване.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- В.Х.М., действащ като ЕТ „К.А.-В.М.“ с оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо.Въззивникът твърди, че давностният срок по чл.114 ЗЗД вр. чл.119 ЗЗД не е изтекъл поради непогасяване на 10-годишното вземане по договора за ползване на интелектуалното право, предоставено на ответника, и че ползването на произведението от ответника продължава.Поддържа становище, че не са изпълнени клаузите на т.2.2 от договора.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло иска.Претендира разноски.

Ответникът по жалбата- „А.Б.“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, и че първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички доказателства по делото и е достигнал до извода, че няма неизпълнение от страна на ответника, като видно от представените платежни нареждания всички дължими суми по него са погасени.Поддържа заявеното възражение за погасителна давност.Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

С определение от 26.02.2020 г. въззивният съд е констатирал, че посоченият като жалбоподател ЕТ „К.А.-В. М.“,  а и като ищец в исковата молба, не е пререгистриран в търговския регистър при АВп и регистрацията на въззивника В.Х.М. като ЕТ е била заличена /& 5, ал.1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ/, поради което няма качеството на страна в процеса с оглед липсата на процесуална правоспособност.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание  чл.79, ал.1 ЗЗД вр. т.3.1 от договора от 26.06.2012 г.Ищецът- В.Х.М. твърди, че на 26.06.2012 г. е подписал договор за ползване на графичен дизайн на оформленията на „Мтел“ и „ПриМа“, използвани от ответника „М.“ ЕАД /сега „А.Б.“ ЕАД/.Ищецът като автор е предоставил ползването на личния му графичен дизайн срещу задължението на ответника за заплащане на цена за ползването му в противоречие на т.2.2 и т.2.3 от договора.На 10.10.2014 г. не  е получил договорената сума за ползване на графичния дизайн за един месец в размер на 4 167 лв., като ответникът продължава да ползва графичния дизайн.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 167 лв., представляваща цена за ползване на личния му графичен дизайн за месец октомври 2014 г.

По делото е представен договор от 26.06.2012 г., по силата на който В.Х.М.-лично и като правоприемник на ЕТ „К.-А.-В.М.“ /автор или прехвърлител/ е отстъпил на „М.“ ЕАД /ползвател/ срещу договореното в договора възнаграждение изключителните права за ползване на произведението, съдържащо се в Приложение № 1 към договора за срок от 10 години, считано от 17.08.2011 г.Срещу отстъпените по договора права ползвателят се е задължил да заплаща на автора възнаграждение в общ размер на 500 000 лв. без ДДС за 10-годишен срок.Възнаграждението се заплаща на всяко тримесечие на равни 3-месечни вноски от по 12 500 лв. в срок от 7 работни дни от началото на всяко тримесечие чрез превод на посочената банкова сметка /***.3.1./.При прекратяване на договора независимо от причината, ползвателят преустановява активното използване на произведението /т.2.3./.Съгласно т.9.2. договорът може да бъде прекратен с тримесечно писмено предизвестие от страна на ползвателя.

С писмо изх.№ 4778/10.07.2014 г. „М.“ ЕАД е уведомил В.Х.М., че на основание т.9.2, р-л V от договора от 26.06.2012 г. прекратява договора с 3-месечно предизвестие, считано от получаване на писмото.Ищецът е признал, че е получил предизвестието.

Видно от представеното платежно нареждане на 08.10.2014 г. „М.“ ЕАД е превел на В.Х.М. сумата от 1 881,74 лв.-права по договор от 14.10.2014 г.

С определение от 26.02.2020 г. въззивният съд е обявил, че му е служебно известно, че по т.д.№ 819/19 г. на СГС, ТО, VI-23 с-в с предмет искове по чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с договор от 26.06.2012 г. за ползване на графичен дизайн между същите страни е прието за безспорно сключването на договора и прекратяването му от 10.10.2014 г. след отправено предизвестие, както и заплащането на всички дължими до прекратяването на договора възнаграждения.В съдебно заседание процесуалните представители на страните са заявили, че не спорят, че обстоятелствата са такива и няма промяна в твърденията им.

Останалите писмени доказателства са неотносими към предмета на спора.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са били обвързани от договор от 26.06.2012 г. по чл.36, ал.1 ЗАПСП за използване на произведение срещу възнаграждение.Страните не спорят, че договорът е бил прекратен на 10.10.2014 г., т.е. ответникът е дължал възнаграждение само за периода 01.-09.10.2014 г. в размер на 1 209,69 лв.Видно от представеното платежно нареждане от 08.10.2014 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1 881,74 лв. по договора до 14.10.2014 г.Заплащането на всички дължими до прекратяването на договора възнаграждения е признато за безспорно от страните по делото, което обстоятелство е обявено за служебно известно на съда.Т.е. претендираното от ищеца вземане е погасено чрез плащане.

            С оглед на изложеното доводите за погасяване на вземането по давност не следва да се обсъждат.

            Ирелевантно за преценка на основателността на иска за заплащане на възнаграждение на договорно основание е и обстоятелството дали ответникът е продължил ползването на произведението, предмет на договора след прекратяването му, тъй като то касае друг период, а и ищецът в настоящото производство не претендира неустойка за неизпълнение на задължението по т.2.2 от договора.

            Във въззивната жалба не са наведени други конкретни оплаквания, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи решението следва да се потвърди.

 С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП за въззивната инстанция.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 300365 от 12.12.2019 г. на СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 44786/19 г.

ОСЪЖДА В.Х.М. с ЕГН ********** ***, кантора 9 да заплати на „А.Б.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв. /сто лева/ на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП.

            Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.