и за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 20/04.03.2009 г., постановено по НАХД № 115/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал Христо Ангелов Хаджиев от гр.Крумовград, с ЕГН **********, за виновен в това, че за периода м.януари 2008г. до 18.06.2008г. в гр.Крумовград съзнателно се ползвал от подправен официален удостоверителен знак - годишен винетен стикер КЗ 0117362, неиздаден от съответният орган - Фонд „Републиканска пътна инфраструктура" - гр.София - престъпление по чл.276, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 и ал.5 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева. Със същото решение районният съд е осъдил Христо Хаджиев да заплати по сметка на РС - Кърджали направените по делото разноски в размер на 225.00 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Христо Ангелов Хаджиев, който чрез защитника си – адв.Самуилов го обжалва, като твърди, че същото е необосновано, незаконосъобразно и постановено при драстично нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не са се събрали никакви доказателства в подкрепа на обвинението, а напротив събрали се достатъчно доказателства, че автомобила на жалбодателя, както и на другите служители в ГПУ- Крумовград „не са заключвани”. В този смисъл иззетия неистински винетен стикер, видно и от заключението на вещите лица могъл да бъде заснет и репродуциран от автомобила на сина на жалбодателя и наложен на подложката и след това залепен на автомобила на Хаджиев. Твърди се, че това, в което бил обвинен би могло да бъде извършено от всеки един човек и възможност и условия за това били налице, но в случая била ангажирана отговорността само на жалбодателя. Счита, че по делото не са се събрали безспорни и несъмнени доказателства, че жалбодателя Хаджиев е извършил деянията, в които е обвинен и в този смисъл не следвало да се ангажира отговорността му. Моли, настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да оправдае нарушителя Христо Хаджиев по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като пред настоящата инстанция не бяха представяни нови такива. С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция установи фактическа обстановка идентична с установената от първоинстанционния съд, а именно: Подсъдимият Христо Хаджиев притежавал лек автомобил, марка „Фолксваген-Пасат", с ДК № К 13 51 АР, бял на цвят. На 20.01.2008г. неговата съпруга - св.Красимира Хаджиева закупила за сина им – св.Виолин Ангелов от Пощенска станция гр.Хасково годишен винетен стикер, КЗ № 0117362, за който заплатила сумата от 67,00 лева и в квитанция №131/20.01.2008г. било записано името на св.Виолин Ангелов, за когото бил предназначен закупеният стикер и по-конкретно за неговия личен лек автомобил, марка „Ауди 80" с ДК № К 23 44 АМ. През м.януари 2008г. подсъдимият Хаджиев взел гореописания годишен винетен стикер и чрез неустановено лице бил изготвен неистински годишен винетен стикер с № 0117362, който бил репродуциран от оригиналния годишен винетен стикер със същия номер, обработен с компютърни програми и отпечатан на мастиленоструен принтер с цветна глава. Копието - винетен стикер, изрязано по форма и размери, съответстващи на оригиналния винетен стикер, било покрито двустранно /термозапечатано/ с ламинатно фолио с дебелина на фолиото 160 микона - 2х80 микрона и през същия месец - м.януари 2008г. нарушителят Хаджиев го поставил чрез залепване на вътрешната страна на предно обзорно стъкло на личния си автомобил „Фолксваген -Пасат" с ДК № К 13 51 АР, а оригиналният винетен стикер бил залепен на предно обзорно стъкло на личния лек автомобил на сина му, марка „Ауди 80" с ДК№ К 23 44 АМ. На 28.04.2008г. св.Красимира Хаджиева и нарушителят Христо Хаджиев пътували с личния си автомобил до с.Черничево, общ.Крумовград за погребението на майката на последния, а през м.май 2008г. със същия автомобил пътували до Република Гърция, като на него бил поставен неистинския винетен стикер. Нарушителят Христо Хаджиев като началник група за охрана на държавната граница при ГПУ – Крумовград, често пътувал до работното си място с личния си лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат" с ДК № К 13 51 АР, който паркирал на служебния паркинг на полицейския участък. На някои от служителите им направило впечатление, че винетният стикер, залепен на личния автомобил на нарушителят Хаджиев, марка „Фолксваген Пасат" бил различен от винетните стикери на останалите служители в участъка, като различието се изразявало в цветното изражение – стикерът бил по-тъмен, с тъмна без блясък холограма и с размазани чернеещи букви. Тази разлика била забелязана в периода м.януари - м.юни 2008г., като голяма част от състава на ГПУ-Крумовград дочули или лично се уверили, че стикерът на автомобила на подс.Хаджиев е значително по-различен от останалите. През м.май 2008г. св.Виолин Ангелов оставил за ремонт личния си автомобил в гр.Крумовград, който подсъдимият закарал на служебния паркинг в ГПУ – Крумовград. Същият през цялото време стоял заключен на паркинга с включена алармена система. През това време някои от полицейските служители – свидетелите Паскал Паскалев и Димитър Димитров лично установили, че серийният номер на винетния стикер на посочения автомобил и серийният номер на винетния стикер, залепен на личния автомобил на Христо Хаджиев, марка „Фолксваген Пасат" с ДК № К 13 51 АР бил един и същ. Подс.Христо Хаджиев управлявал личния си автомобил с поставения неистински винетен стикер до 18.06.2008г., когато по повод сигнал до Военна прокуратура –Пловдив бил извършен оглед на лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат" с ДК № К 13 51 АР и бил иззет неистинския годишен винетен стикер КЗ 0117362, категория 3 от предното панорамно стъкло. На същата дата в гр.Хасково бил извършен оглед на лек автомобил, марка „Ауди 80" с ДК № К 23 44 АМ, собственост на св.Виолин Ангелов и също бил иззет годишен винетен стикер КЗ 0117362, категория 3 от предното панорамно стъкло на лекия автомобил. Св.Ангелов представил квитанция №131/20.01.2008 г. на ИА „Пътища"-София за закупуване на годишен винетен стикер на стойност 67,00 лева, фискален бон от 20.01.2008г. на Пощенска станция - Хасково, централна каса - №9, на стойност 67,00 лева и отрязък от годишен винетен стикер, валиден до 31.12.2008г. , с № на бар код 660011736284 на предна страна и № на бар код 3800133886604 на обратната страна, от които били направени копия. На 30.07.2008г. нарушителят Христо Хаджиев предал доброволно фискален бон от дата 28.04.2008г. на Бензиностанция „Петрол" АД - гр.Крумовград, ул.”Княз Борис I" № 47 на стойност 67,00 лева и отрязък от годишен винетен стикер, валиден до 31.12.2008г. с бар код 660110125484. Видно от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /т.ІІ,л.77-80 от ДП/ представеният винетен стикер с №0117362, иззет от лек автомобил „WV -Пасат" с ДК № К 13 51 АР бил за Р.България - BG, годишен Г - 08 за 2008г., категория - К 3 за ППС за превоз на пътници с до 8 места и товарни ППС с допустима маса не повече от 3,5 т; същият по начин на изработване бил репродуциран 1:1 от оригиналния годишен винетен стикер с №0117362, обработен бил с компютърни програми и отпечатан на мастилено струен принтер с цветна глава, т.е. бил неистински; винетният стикер с №0117362, иззет от лек автомобил „WV - Пасат" с ДК № К 13 51 АР, бил покрит двустранно /термозапечатан/ с ламинатно фолио с дебелина на фолиото 160 микрона - 2x80 микрона. Разпитан в съдебно заседание на първоинстанционното следствие в.л. Иван Ганчев добавя, че копието не било ксерокопирано, като посочената компютърна обработка можела да бъде направена с всички фотообработващи програми, включително в пакетите на Windows, като всички фотоапарати предоставяли такива елементарни програми. Вещото лице е посочило също, че ако винетката била снимана през стъкло нямала да има това изображение, което имала в момента. Същата, или била сканирана, или била репродуцирана на репродуктор, преди да бъде вакуумирана. Вещото лице е посочило още, че било възможно винетния стикер да бъде заснет през стъкло и да бъде обработен, но щели да се получат линейни изкривявания, нямало да е на фокус спрямо центъра на стикера, линиите нямало да бъдат успоредни, като успоредността и вертикалните линии не можело да бъдат коригирани чрез фотопрограми. По-скоро било възможно отлепването, преснимането на репродуктора или на скенер и след това да се постави оригиналната винетка на стъклото. Неистинският винетен стикер бил свален много лесно, той по периферията бил около 2 мм със залепваща скоч лента, която го държала към стъклото. Върху фолиото не били намерени полепващи пасти. На подложката на винетния стикер имало знаците на ФРПИ вертикално разположени по средата, което означавало, че този винетен стикер бил репродуциран с подложка. Ако била върху стъклото, тази подложка нямало да я има. Според вещото лице, ако тази винетка била свалена от “ Ауди”-то, била сканирана и отново била залепена на “Ауди”-то, била е залепена с голямо усилие, тъй като на него му отнело поне два часа време да свали оригиналната винетка от “Ауди”-то. От заключението на извършената дактилоскопна експертиза, отразена в протокол №51/25.06.2008г. /т.ІІ,л.87/, се установява, че върху представения винетен стикер за Р.България - BG, годишен Г - 08 за 2008г., категория – К З с №0117362, ламиниран с фолио не били намерени годни за идентификация дактилоскопни следи. От заключението на вещото лице по извършената допълнителна съдебно - техническа експертиза /т.І,л.108/ - Протокол №159/17.11.2008г. се установява, че е възможно оригинален винетен стикер да бъде сканиран, след което откопиран по фотоелектричен способ на мастилено -струен или лазерен принтер. На първоинстанционното следствие в.л. Валентин Янков допълва, че веднъж поставен на стъклото винетният стикер трудно можело да бъде копиран и нямало да е в същия вид, тъй като стъклото имало отражения. Сканирането представлявало стикерът да бъде поставен в скенер, а това нямало как да стане от стъклото. В случай, че бил сниман с цифров фотоапарат, също не би имал този вид и такова качество. Сканираният стикер бил с надписи „ФРПИ”, което означавало, че бил сканиран или още при закупуването, преди поставянето на стъклото, или след разлепването от стъклото отново бил залепен на основата, с която бил продаван, затова излизали тези букви „ФРПИ”. Описаната фактическа обстановка се потвърди от събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимия Хаджиев; от показанията на свидетелите Бисер Петров, Стефан Гелимачев, Динко Кралев, Диан Костадинов, Илия ╚лиев, Паскал Паскалев, Димитър Димитров, в това число и от приобщените на осн. чл.281,ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания на този свидетел, дадени на досъдебното производство на 15.10.2008г., показанията на свидетелите Петър Петров, Иван Николов, Здравка Георгиева, Виолин Ангелов, които съдът кредитира изцяло; от показанията на Красимира Хаджиева - частично, както и от писмените заключения по назначените на досъдебното производство съдебнотехнически експертиза и разпита на вещите лица Валентин Янков и Иван Ганчев на първоинстанционното следствие, които не се оспорват от страните и се възприемат изцяло от съда като пълни и обосновани, както и от останалите писмени материали, приобщени по делото - протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол №51/25.06.2008г. за извършена дактилоскопна експертиза, протокол за доброволно предаване, справки в КАТ-ПП-Кърджали и др. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като извършеният анализ е изключително подробен и задълбочен и се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Така правилно са били кредитирани от съда свидетелските показания на Гелимачев, Костадинов, Илиев, Паскалев, Димитров, Петров, Кралев и Николов, тъй като същите са последователни, логични, взаимнодопълващи се и не съдържат противоречия нито помежду си, нито с останалите събрани по делото доказателства. Правилно също така, съдът е приел, че те не съдържат противоречия и по отношение на времето на извършване на деянието, тъй като се установява, че част от свидетелите най-напред са чули това, което е било коментирано сред служещите в поделението, а след това и лично са видели различния винетен стикер, част от тях дори са направили и съпоставка със стикера, поставен върху автомобила на сина на подсъдимия - св.Виолин Ангелов, който в края на месец май 2008г. е престоял за около седмица в поделението. Описаните свидетелски показания кореспондират и се допълват от извършените по делото съдебнотехнически експертизи и от останалите събрани писмени доказателства. Или, многобройните събрани по делото доказателства са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, с изключение обясненията на подс.Хаджиев в частта им, в която твърди, че той поставил на автомобила си истински винетен стикер, а откритият и иззет такъв бил поставен най-вероятно от някой от подчинените му с цел да бъде злепоставен, както и показанията на съпругата на подсъдимия – св.Хаджиева, в частта им, в която твърди, че тя на 28.04.2008 г. е закупила венетен стикер и пред нея същият е бил залепен от съпруга й на автомобила им. Първоинстанционния съд подробно е обосновал защо не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му в посочените части, като направеният анализ се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Напълно нелогично е обяснението на подсъдимия, че той бил поставил истински винетен стикер, който бил заменен от неизвестно за него лице с неистински такъв, тъй като всички останали свидетели, негови колеги, безспорно установяват, че те са забелязали още през м.януари, че поставения на автомобила му винетен стикер се различава от останалите такива, както и че същият не е бил залепен директно на стъклото, а ламиниран и залепен с тиксо. Нелогична е версията на подсъдимия, че истинския му стикер е бил подменен и в продължение на месеци, въпреки, че почти ежедневно е управлявал автомобила си, той да не е забелязал това, а в същото време много от неговите колеги да са забелязали и многократно коментирали и обсъждали помежду си, че винетния стикер на неговия автомобил е различен и още повече, че свидетелите Илия Илиев, Паскал Паскалев, Димитър Димитров и Петър Петров са забелязали неистинския стикер поставен още през м.януари, а подсъдимия и съпругата му твърдят, че винетния стикер на автомобила им е бил поставен едва на 28.04.2008 г. Т.е. напълно нелогично е подсъдимият да не е забелязал от м.януари 2008 г. до 28.04.2008 г., че на автомобила му има винетен стикер, който той не е поставял. Или, обясненията на подсъдимия се опровергават по категоричен начин от показанията на неговите колеги – свидетелите Гелимачев, Костадинов, Илиев, Паскалев, Димитров, Петров, Кралев и Николов, както и от обсъдените заключения по извършените съдебнотехнически експертизи. В тази връзка се явява неоснователно твърдението във въззивната жалба, че винетния стикер залепен на автомобила на сина на подсъдимия можело да бъде заснет, репродуциран и наложен на подложката, когато бил паркиран на служебния паркинг /на ГПУ-Крумовград/, след което залепен на автомобила на подсъдимия. Вещото лице е посочило, че ако истинския винетен стикер е бил сниман с цифров фотоапарат, то същият не би имал този вид и такова качество каквото има процесния стикер, тъй като щели да се получат линейни изкривявания, нямало да е на фокус спрямо центъра на стикера, линиите нямало да бъдат успоредни, като успоредността и вертикалните линии не можело да бъдат коригирани чрез фотопрограми. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че автомобилът на сина му е бил паркиран на паркинга на ГПУ – Крумовград през м.май 2008 г., когато евентуално се твърди, че е било извършено заснемането на неговия стикер, а неистинския винетен стикер на автомобила на подсъдимия, както вече бе посочено е бил забелязан от колеги на подсъдимия много преди това – още през м.януари. С оглед описаното съдът приема, че версията изградена от подсъдимия е защитна такава, целяща единствено оневиняването му. Описаните доказателства, които опровергават версията на подсъдимия в пълна мяра важат и опровергават и показанията на съпругата му – св.Хаджиева, в частта им, в която твърди, че лично тя през м.април е закупила винетен стикер, който съпругът й пред нея залепил на стъклото на процесния автомобил. Съдът, за да не кредитира показанията на свидетелката Хаджиева в посочените части, съобрази и обстоятелството, че свидетелката като съпруга на подсъдимия се явява заинтересована от изхода на делото. Що се отнася до представения като доказателство от подс.Хаджиев отрязък от годишен винетен стикер, валиден до 31.12.2008 г., с бар код 66011012584 и фискален бон с дата 28.04.2008 г. на Бензиностанция „Петрол” АД – гр.Крумовград, ул.”Княз Борис І” №47 на стойност 67.00 лева, то същите не установяват за кой автомобил е бил закупен винетния стикер и от кого, т.е. те не опровергават, дори не внасят съмнение относно приетото по делото от фактическа страна. Още повече както вече нееднократно бе посочено, свидетелските показания на Илия Илиев, Паскал Паскалев, Димитър Димитров и Петър Петров еднопосочно и непротиворечиво установяват, че процесния стикер е бил поставен на автомобила и ползван от подсъдимия още от м.януари 2008 г. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи безспорния и несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд и осъден от първоинстанционния съд, а именно: за периода м.януари 2008г. до 18.06.2008г. в гр.Крумовград съзнателно се ползвал от подправен официален удостоверителен знак - годишен винетен стикер КЗ 0117362, неиздаден от съответният орган - Фонд „Републиканска пътна инфраструктура" - гр.София. От обективна страна, безспорно по делото се установи, че подсъдимият е ползвал подправен винетния стикер, а винетния стикер представлява официален удостоверителен знак даващ право на притежателя му да ползва определени републикански пътища за определен срок. Разпоредбата на чл.276 НК охранява именно непозволеното манипулиране с официалните удостоверителни знаци, използувани в различни сектори на държавната, включително и транспортната. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият съзнателно е ползвал подправен годишен винетен стикер КЗ 0117362, като същият безспорно е бил в състояние да съзнава извършеното, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им. Прочие, подробно изложеното в мотивите относно обективните и субективните признаци на деянието от първоинстанционния съд отново се споделя напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтаря, предвид и липсата на оплакване в тази насока. Съдът е преценил наличието на изискуемите предпоставки по чл.78а от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”, а именно: деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; за извършеното престъпление по чл.276, ал.2 от НК, което е умишлено се предвижда наказание „глоба” от сто до триста лева и от престъплението няма настъпили имуществени вреди. При определяне размера на наказанието „глоба” първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и на дееца, като е съобразил и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, съгласно която, когато за извършеното престъпление е предвидено само наказание глоба /каквото е настоящото/, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба, поради което е наложил наказание към средния размер, а именно: „глоба” в размер 200 лева. Така наложеното наказание съобразено със закона, е справедливо и с него ще бъдат постигнати целите на личната и генерална превенция на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т. 6 във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/04.03.2009 год. по НАХД № 115/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |