Р Е Ш Е Н И Е
№ 785
гр.Бургас, 20.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Бургас, VII
състав, в открито заседание на 27.06. през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Йорданка
Майска
при участието на секретаря Сийка Хардалова,
в присъствието на прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 996 по описа на съда
за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по
делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
жалба от Й.Д.А. с ЕГН-********** с посочен адрес *** срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 23-0769-000417/15.05.2023г. на
Началник сектор Пътна Полиция-Бургас, ОД МВР-Бургас.
В
обстоятелствената част на процесната заповед е прието за установено, че с
подробно описани влезли в законна сила наказателни постановления, на А., в
качеството му на правоспособен водач на МПС, са отнети всички контролни точки.
При това установяване и на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП е
постановено изземване на свидетелството за управление на жалбоподателя като водач на МПС,
на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се
правят подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на заповедта, както и за неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се съображения, че не са налице основанията за
налагане на мярката по чл.171 т.4 от ЗДП. Иска се съдът да отмени като
незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се
доказателства.
Органът, издал
оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на
оспорения акт. Излага писмено становище за неоснователност на жалбата. Не сочи
нови доказателства.
Жалбата е
подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК, от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147
ал.1 АПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе
по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно
със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид
приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.
Представен е
препис от заповедта, предмет на оспорване - Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
23-0769-000417/15.05.2023г. на Началник сектор Пътна Полиция-Бургас, ОД
МВР-Бургас. Със заповедта е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя А.,
на основание чл.171 т.4 от ЗДП. От фактическа страна в заповедта е прието за
установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП,
както следва : НП
№ 18-0769-001340/16.05.2018г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на
05.09.2018г., с което са отнети 12к.т.; НП № 18-0769-001591/22.05.2018г. на
сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 05.09.2018г., с което са отнети 10к.т.; НП №
19-0261-000397/12.11.2019г. на РУ-Елхово, влязло в сила на 19.12.2019г., с
което са отнети 10к.т.; НП № 21-0769-002038/24.06.2021г. на сектор ПП-Бургас,
влязло в сила на 17.08.2021г., с което са отнети 12к.т., поради което е прието,
че последният е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. Посочените наказателни постановления са приложени в
заверени преписи по преписката, като всяко едно от тях е връчено съобразно
извършените отбелязвания лично на жалбоподателя, като саморъчно е изписана дата
на връчването, подпис и саморъчно изписване на фамилия, като липсват данни за
обжалване на някое от тях.
В заключителната
си пледоария проведеното съдебно заседание за първи път процесуалният
представител заявява от името на жалбоподателя, че счита, че в разписката за
получаване на НП № 19-0261-000397/12.11.2019г. на РУ-Елхово, с което са му отнети 10к.т. подписът не е негов/на А./.
Поради това защитата счита, че на жалбоподателя не са били отнети всички
контролни точки и моли за отмяна на обжалваната ЗППАМ. В същото с.з. съдът с
оглед изавлянието предприе действия по отмяна на определението, с което
съдебното дирене е приключено с оглед назначаване на графическа експертиза на
подписа за получател на посоченото наказателно постановление. Видно от съдебния
протокол процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че няма да внесат
депозит за експертизата, нито ще представят сравнителен материал, като посочи,
че поддържа изявлението си че няма да сочат други доказателства.
Предвид горното и
с оглед указаната доказателствена тежест, настоящият състав намира, че доколкото
не е безспорно доказано, че положеният подпис под това наказателно
постановление не е на жалбоподателя, то доказателствената сила на разписката за
връчване на това НП не е разколебана и връчването
е надлежно, съответно при липсата на данни за обжалване пред съда,
наказателните постановления са влезли в сила така, както е посочено в тях.
Направените от органа в този смисъл фактически констатации са правилни и
обосновани.
Като
доказателство по делото е приложена „справка картон на водача“, представляваща
неподписана разпечатка в табличен вид на данните относно Й.А., съдържащи се в
електронната информационна система на МВР, от която се установява, че
издаденото на 18.03.2014г. СУМПС на водача, валидно до 18.03.2024г. е със
статус иззето, като водача е с 0 к.т..
При така установените факти
съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му пълномощия
със Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г., издадена от директора на ОДМВР Бургас,
съобразно чл.172 ал.1 от ЗДП. При издаване на заповедта е спазена изискуемата
от закона писмена форма и са изложени мотиви. Не са налице основания за
оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.
Не се установиха допуснати
при издаването на заповедта съществени процесуални нарушения. С оглед характера
на заповедта като принудителна административна мярка и целите на издаването и,
дефинирани в чл.171 от ЗДП, а именно за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
актът е издаден незабавно при констатиране на обстоятелствата, предвидени в
закона. Органът е изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК да
издаде акта след като служебно събере необходимите доказателства и изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая. След това заповедта е надлежно съобщена на адресата, с което е
осигурена правото му да получи съдебна защита с оглед проверка
законосъобразното и издаване. Налице са основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Материалният закон също е
приложен правилно. В разпоредбата на чл.171 т.4 от ЗДП е предвидено, че се
изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДП, а
именно след като са му били отнети всички контролни точки и е загубил
придобитата правоспособност, не е върнал свидетелството си за управление в
съответната служба на МВР. Предвид това, за да са налице основанията за
налагане на процесната ПАМ, следва да са налице две кумулативни предпоставки –
(1) на лицето да са отнети всички контролни точки по съответния ред, след което
(2) лицето да не е върнало своето СУМПС.
В конкретния случай не е
спорно, че адресата на мярката не е върнал своето СУМПС към момента на
издаването на заповедта. Правилно е констатирано при съобразяване на първичните
документи и отразеното в информационната система на МВР, че към посочената в
системата на А. са били отнети всички такива, съответно е имал неизпълнено
задължение по чл. 157 ал.4 от ЗДП за връщане на СУМПС..
С оглед горното и доколкото
не се установява наличието на основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.4
и 5 от АПК, то жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2
от АПК оспорването следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Й.Д.А. с ЕГН-********** с посочен адрес *** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
23-0769-000417/15.05.2023г. на Началник сектор Пътна Полиция-Бургас, ОД
МВР-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :