Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.06.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

05.06

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

87

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от началник на ОО „АА“ гр.Кърджали, против Решение № 93/12.03.2019 г., постановено по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на „Вирджиния-Н“ ЕООД ***, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗАвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на изводите. 

Сочи, че при постановяване на обжалвания акт съдът не е взел предвид обстоятелството, че нарушението било констатирано при извършена тематична проверка на „Вирджиния-Н“ ЕООД ***  вследствие на настъпило ПТП на 15.11.2018 г. между Д. Л. Л., който управлявал автобус с рег. № ***,  марка „Ивеко“, клас M 3, собственост на дружеството и Е. Х. К., като водач на МПС – автомобил „Дачия“ с рег. № ***, собственост на „Теклас България“ АД. В хода на административнонаказателното производство били събрани доказателства за вида на МПС, квалификацията на водача Д. Л. Л., трудовото му правоотношение с „Вирджиния-Н“ ЕООД ***, вида на извършвания превоз на пътници по съответното маршрутно разписание, на чиято основа бил съставен и процесният АУАН.

Цитира нормата на чл. 150а, ал. 2, т. 14 от ЗДвП, въвеждаща изискването моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача, да се управляват от лица, притежаващи СУМПС от категория D. От събраните доказателства се установявало, че водачът Д. Л. притежавал свидетелство за управление на МПС за категории С и D, но нямал начална квалификация за водач на МПС за превоз на пътници. Л. бил в трудови правоотношения с „Вирджиния-Н“ ЕООД ***, считано от 13.11.2018 г., като на 15.11.2018 г. преминал предпътен технически преглед с МПС с рег. № ***, извършен в експлоатационния център от П. К., който се явявал управител на дружеството, който бил и началният момент на   нарушението.

Сочи фактическата обстановка на осъщественото ПТП на 15.11.2018 г. в отсечката от *** – ***, между МПС с рег. № *** и  МПС с рег. № ***.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 93/12.03.2019 г., постановено по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали и постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – „Вирджиния-Н“ ЕООД ***, редовно призован, не се представлява.  

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.  Излага доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е правилно и законосъобразно, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с което на „Вирджиния-Н“ ЕООД ***, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗАвП.

Районният съд е приел, че описаното в НП нарушение, изразяващо се в това, че на 15.1.2018 г. се осъществявал превоз на пътници с водач Д. Л., без да е посочен вида, марката и рег. № на автомобила, се явява непълно. Счел е, че е следвало АНО да формулира надлежно деянието като посочи съществени елементи от състава на нарушението, а именно: да конкретизира категорията на превозното средство или онези негови характеристики, които позволяват да бъде индивидуализирано съобразно чл. 150а от ЗДвП. Визирал е разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, по аргумент от която за управление на МПС с максимално допустима маса 3 500 кг. се изисквало водачът да притежава СУМПС от категория B. Изложил е мотиви, че в случая е съмнение по отношение на главния съставомерен факт, а именно относно необходимостта водачът да притежава документ по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП, тъй като в НП не са били описани онези характеристики на МПС, които определят същото като такова, за управлението на което се изисква свидетелство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, при което е необходимо водачът да притежава, както СУМПС от съответната категория, така и карта за квалификация. В тази връзка е приел, че АНО е нарушил задължението си да установи фактите, обуславящи административното обвинение като попълни преписката с доказателства относно извършването на нарушението и ги посочи в НП, което било задължителен елемент от неговото съдържание, регламентиран в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

На следващо място е посочил, че не ставало ясно, в какви отношения бил водачът Д. Л. с дружеството – превозвач, за да се установи началният момент на извършване на нарушението. Приел, че доколкото в АУАН и НП не е посочено и мястото на извършване на административното деяние, то това е съществено нарушение на административно процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита на субекта на отговорността.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началника на ОО „АА“ гр.Кърджали са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.

Касационният състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение следва да се отбележи, че в конкретния случай е налице безлично и бланкетно описание на процесното нарушение в НП, което е съществено нарушение на административнонаказателния процес и то от категорията на абсолютните, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление на процесуална основа. В този смисъл описанието на нарушението като: „превозвачът е допуснал да се извърши превоз на пътници на 15.11.2018 г. с водача Д. Л. Л., с ЕГН **********, който не отговаря на изискването за квалификация на водача за превоз на пътници, видно от пътен лист № ***/*** г., с което е нарушил разпоредите на чл. 7б, ал. 1, прдл. 2 от Закон за автомобилните превози“, без да се посочи, в какво се изразява неотговарянето на изискванията за квалификация за водача, липсата на отразяване на МПС, с което е осъществяван превозът на пътници, с неговите индивидуализиращи признаци, въз основа на което да се прецени и категорията му по смисъла на чл. 150а от ЗДвП, обосновава извода за неизпълнението на задължението на АНО, да опише административното нарушение с всички съставомерни признаци, едни от които за конкретното нарушение на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП са и описаните по-горе, който не са отразени в процесния АУАН и НП. Наказващият орган е описал единствено пътен лист № ***/*** г., в който се съдържат данни, че превозът е извършван с автомобил „Ивеко“ с рег. № ***, което от своя страна на първо място не позволява да се характеризира МПС като такова, попадащо в хипотезите на чл. 150а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, на следващо място не дава яснота, в какво се изразява неизпълнение на изискванията за квалификация на водача и най-накрая, не дава възможност да се прецени налице ли е извършено нарушение на чл.7б, ал. 1 от ЗДвП, който текст гласи: „лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години“.

Както правилно е отбелязал районният съд, АУАН и НП не съдържат и описание на мястото на нарушението, което е процесуален пропуск с оглед задължителните реквизити на акта и постановлението, регламентирани в  нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В заключение следва да се отбележи, че съдът не може и не следва по тълкувателен път да извлича основни съставомерни признаци на административното деяние, които подлежат на установяване в производството по обжалване на наказателното постановление, по пътя на главното и пълно доказване от АНО, когато същите на са посочени в АУАН и НП, респ. липсата на такива не може да бъде санирана в съдебното производство. 

Предвид горното и след като взе предвид обстоятелството, че в процесното Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, АНО не е описал административното нарушение, в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, то е налице допуснато съществено процесуално нарушение, поради което, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/12.03.2019 г., постановено по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.