Р Е Ш
Е Н И Е
№ 410 / 17.06.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети юни през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 621 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен
установителен, предявен от С.И.Щ. с ЕГН ********** ***; против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37.
Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия
с клиентски номер ********** за битов обект, находящ се в гр. Хасково, кв.
„Каменец“ № **, с ИТН 1533042. На 22.02.2019 г. ответникът издал фактура № ********** за
сумата от 631,15 лв. с ДДС, дължима в следствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер №
********* за отчетен период 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г., поради което
допълнително се начислявала към месечното потребление ел.енергия в размер на
3426 кВч. Ищцата била клиент на ответното дружество и в договорни отношения с
него, като за имота си редовно заплащала задълженията за потребена и
изразходвана от нея ел.енергия. Но начислената от ответника сума не била
дължима от нея, т.к. се касаело за практически неотчетена ел.енергия за минал
период, като процесната фактура била издадена без законово основание. Съгласно
чл.120 от ЗЕ, СТИ било собственост на ответника, т.е. неоснователно се искало
заплащане на допълнително количество ел.енергия, начислена поради неполагане на
достатъчно грижи от страна на ответника за състоянието на собствените му
измервателни уреди. Едностранната корекция на сметките за ел.енергия от
ответника на основание ОУ била неприложима, т.к. корекционната процедура се
считала за неравноправна клауза, по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП. Освен
това, гражданската отговорност за вреди предполагала безусловно наличие на
противоправно и виновно поведение на неизправната страна, което в случая не
било налице. Ето защо на ищцата неправомерно била начислена процесната сума,
която не била дължима. Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че тя не дължи на ответника горепосочената
сума, като й присъди направените по делото разноски. В открито съдебно
заседание тя се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и
иска уважаването му изцяло като основателен и доказан.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но
за неоснователен, предвид на което иска отхвърлянето му изцяло, т.к. в случая
точно била спазена процедурата за корекция на сметката на електрическа енергия,
съдържаща се в ПИКЕЕ. На 24.12.2017 г. служители на „Електроразпределение Юг”
ЕАД /ЕР Юг/ извършили проверка на електромера, отчитащ доставяната електрическа
енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители,
установили, че грешката в електромера е извън допустимите норми и у тях
възникнало съмнение за осъществено нерегламентирано въздействие върху него.
Поради това го демонтирали и поставили в безшевна торба за изпращане за
метрологична експертиза в лаборатория, като на негово място монтирали нов
електромер, който замерили /Приложение № 32 към Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол/. За същото бил съставен
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ №
340306/24.02.2017 г. Въпреки положените усилия от служителите, да открият
клиента за да присъства, той не бил открит, а проверката била извършена в
присъствието на негов представител – Г.К.Д., който подписал протокола.
Електромерът бил предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза,
която потвърдила съмненията за извършена нерегламентирана манипулация.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол от
метрологична експертиза на СИ № 809/12.09.2018 г. на БИМ. Там било записано, че
електромерът е постъпил за експертиза в чувал с пломба № 475249, като в т.5 се
сочело, че е осъществяван достъп до вътрешността му, като в паралел на токовите
пластини и на трите фази, чрез запояване били добавени шунтове от меден
проводник, като в резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от
консумираната ел.енергия. Предвид изложеното и наличието на предпоставките по
чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на разпредителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия при спазване на чл.48 ал.1
т.1 от ПИКЕЕ, като начислил допълнително 3426 кВч, на стойност 631,15 лв. с
ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 54 дни, като
първата дата 01.10.2017 г. /началото на корекционния период/ била датата на
регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и попадащ в максималните
90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката – 24.02.2017
г. /чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ/. ЕР Юг предоставило тази информация на ответника,
който от своя страна издал процесната фактура № **********/ 22.02.2019 г.
/чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ/ за допълнително начислената сума, в следствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия, и с писмо изпратило
уведомление за това, с препоръчано писмо с обратна разписка, върнато като
непотърсено.
Ответникът възразява, че съществувало законово основание за начисляване на
процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.1 т. 6 от Закона за енергетиката/. На това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г., като в случая приложение намирали чл.51
ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от същите. Цитираните норми били законовото
основание за преизчисление на сметката на клиента. На следващо място,
ответникът възразява, че той нямал задължение да доказва виновно поведение от
страна на ищеца, което било от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният
извършител бил ирелевантен, т.к. посочените законови разпоредби не съдържали изискване
за установяване на виновно поведение на крайния потребител.Напротив
единственото условие за едностранна корекция било, установяването по съответния
ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия. В ОУ на ищцовото дружество бил предвиден изричен ред за
уведомяването на клиентите при извършена корекция – чл.28. Тъй като налице били
всички изискуеми от закона предпоставки за валидното извършване на корекцията
на сметка в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да
се отхвърли, като на ответника се присъдят деловодни разноски. Ответникът не
изпраща свой представител в открито съдебно заседание. В допълнително писмено
становище поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения
иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. Възразява за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребител на
електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. Хасково, кв. „Каменец“ № **, с клиентски номер **********, с ИТН
1533042. На 24.02.2017 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД КЕЦ-Хасково, в присъствието на представител на ищцата – Г.К.Д., са
извършили проверка в имота й, за което са съставили констативен протокол № 340306
от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване /СТИ/. В него се сочи, че проверката е извършена на основание чл.42 и
44 от ПИКЕЕ на измервателната система на ищеца в имота му, а протоколът е
съставен на основание чл.47 и 48 ал.2 от същите. Протоколът съдържа данните от
техническата проверка на електромер с фабр. № *********. Относно обезопасеност,
защитеност и техническо състояние на електромерното табло се сочи – на улицата
до стълб с нормална комутация /захранващи вериги/. Протоколът съдържа данни от
контролно измерване, констатирало грешка от -86,08%, както и констатации, че
при измерването с еталонен уред е отчетена грешка извън границите на
допустимото. В него се сочат данни за техническата проверка на новомонтирания
електромер, както и извършените действия след проверката – демонтирането на
стария електромер и поставянето му в безшевна торба, пломбирана с пломба № 475249
за предаване за експертиза; както и пломбирането след проверката на капачката
на електромера и ел. таблото. Протоколът е подписан от извършилите проверката
служители и от присъствалия представител на ищцата. Съдържа отбелязване, че
протоколът е бил съставен в четири еднообразни екземпляра. От същата дата 24.02.2017
г. е представеният по делото протокол от огледа на средството за измерване при
демонтажа от ел.мрежа, на основание на заявление за метрологична експертиза от
абонат на ЕВН България ЕР, който не съдържа имена и подпис на служителя който
го е съставил. В него се сочат обстоятелствата по демонтажа на процесния
електромер за имота на ищеца, метрологичните и техническите му характеристики,
поставянето му в чувала и изпращането му за експертиза, допълнителни данни, че
са спазени изискванията за монтажа му, с връзки в нормално състояние, с грешка
извън допустимата. Със заявление също от 24.02.2017 г., което също не съдържа
имена и подпис на служителя, който го е съставил - сваленият електромер е
изпратен за метрологична експертиза на средство за измерване на ГД „МИУ” БИМ.
Като писмено доказателство по делото се представи и
прие констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
809/12.09.2018 г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО - Пловдив. Същият касае експертизата на
процесния демонтиран от имота на ищеца електромер – трифазен,
двутарифен, статичен, тип LK13BO402007, производител „Logarex“ 2015 г., с идентификационен № *********, извършена
на 15.08.2018 г. Посоченият резултат от проверката е наличие на механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера – пластмасовите
капачки, покриващи винтовете на капака, са подменени с епоксидна смола; наличие
на необходими обозначения на табелката на електромера; наличие на пломби против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера – отдясно пломба с
посочен фирмен знак унищожена /отваряна и притисната/, отдясно – липсва. Относно проверката на точността на електромера се сочи,
че при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка,
при различни стойности на тока са отчитани грешки от -84,19% до -85,26%. Относно
проверката на точността на електромера се сочи, че при кратковременно включване
с отчитане на импулсите на изхода за проверка при многофазни електромери,
натоварени еднофазно, с балансирано многофазно захранване в напрежителните
вериги - при различни стойности на тока са отчитани грешки на първа фаза от -83,58%
до -83,93%, на втора фаза от 85,01% до 85,42%, а на трета фаза – не отчита. Проверката
на показващото устройство е отчела грешка от -85%.
Налична била индикация на дисплея на електромера. Относно техническото
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че не съответства – осъществяван е достъп
до вътрешността на електромера, в паралел на токовите пластини и на трите фази
чрез запояване били добавени шунтове от меден проводник, като в резултат на
тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия.
Протоколът съдържа заключение, че електромерът не съответства на метрологичните
и технически изисквания.
Ответникът представи по делото справка за коригиране на сметката за електроенергия, касаеща
имота на ищеца и демонтирания от него
електромер. Видно от нея, за периода 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г. е
преизчислено количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, при грешка от 85%,
възлизащо на 2493 кВч по дневна тарифа на стойност 459,27 лв. и 933 кВч по
нощна тарифа на стойност 171,88 лв., всичко общо 3426 кВч на стойност 631,15 лв.
Справката съдържа отбелязване, че начислението е извършено по действаща цена,
по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. На 22.02.2019 г. е издадена от ответника фактура №
********** на името на ищцата с клиентски номер **********, място на потребление в гр. Хасково, кв. „Каменец“ № 19, ВИЛ, с
ИТН 1533042. В нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер с № ********* за периода 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г., възлизаща
на 3426 кВч на стойност 631,15 лв., с ДДС. За процесната проверка на
електромера и резултатите от нея, ищцата е била уведомена от ответника с писмо
с изх. № 6500345/22.02.2019 г. В него се сочи, че от служители на БИМ било
установено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка -85%, който % от
ползваната електроенергия бил неизмерен и незаплатен. На основание чл.48 ал.1 и
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за
периода 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г., за 54 дни, като допълнително начислената
дължима сума е на обща стойност 631,15 лв. Ответникът представи по делото
пощенско известие за доставяне, касаещо изпратено от него и получено лично от
ответницата на 05.03.2019 г. писмо.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен
установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищeца
за предявяването му. За оспорената от него като недължима и незаплатена сума,
ответникът е издал фактура, като в настоящото производство настоява, че е
обосновано и законосъобразно начислена. А нормите на чл.31 ал.1 и 2 ОУ ЕВН ЕС и чл.59 ал.1 ОУ ЕВН
ЕР предвиждат възможността за електроснабдителното, респ.
електроразпределителното, предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия
в случай, че клиентът забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема предявения
иск за допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно е и е категорично установено по делото, че
ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ответника до имот, находящ се в гр. Хасково, кв.
„Каменец“ № ***, с ИТН 1533042, по повод на което той е в договорни отношения с
ответника, като притежава клиентски номер **********. Страните не спорят още, че на 24.02.2017 г. двама
служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са извършили в имота проверка
на електромер – трифазен,
двутарифен, статичен, тип LK13BO402007, производител „Logarex“ 2015 г., с
идентификационен № *********. Основните спорни моменти по делото са, дали
процедурата по проверката и нейното удостоверяване са били извършени по
регламентирания за това ред, както и налице ли са били
в случая предпоставките за извършеното от ответника коригиране на сметката на
ищеца за ел.енергия за процесния период с оспорената сума, на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, на което се позовава ответникът в изпратеното до ищеца уведомително писмо. След съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, във връзка с приложимата в случая нормативна
уредба, съдът достига до отрицателни отговори на тези спорни въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на правната уредба, регламентирана в чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т.
5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.45 ал.1, вр.
чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.2, вр. ал.1 т.2 б.”а” от ПИКЕЕ. В конкретния случай проверката на
електромера е извършена на 24.02.2017 г., а корекцията обхваща периода 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г., което следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно процесната
проверка следва отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по силата
на решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело №
2385/2016 г. на ВАС с обнародването на съдебното решение в ДВ бр. 15 от
14.02.2017 г. Предвид изложеното се
налага изводът, че към датата на извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на ищеца, на посочения
адрес на доставка на ел. енергия - съществува законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на
количество ел. енергия. За да се позове обаче ответникът на тази правна възможност,
да коригира сметките за количество пренесена електрическа енергия, той следва
да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав, което
следва да е удостоверено по надлежен начин, указан в чл. 47 /отм./ и чл. 48 от
ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при
различните хипотези на корекция. Пълно и главно доказване на тези факти
ответникът не проведе в настоящото производство, въпреки указаната му
доказателствена тежест и допълнителните изрични указания по чл.145 ал.2 и
чл.146 ал.2 от ГПК.
Нормативно изискване е, констативният
протокол от проверката да се подпише от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител, което в случая е било
сторено - чл.47 ал.2 /отм./ от ПИКЕЕ. Според правилото на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, при
констатация че СТИ измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/ неточно измерване или неизмерване до датата на
монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от
90 дни. Въпреки указаната му доказателствена тежест и допълнителните изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК,
ответникът не ангажира достатъчно доказателства за това, поради какви причини е преизчислил доставената до имота на ищеца ел.енергия именно за
периода – 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г. Крайната
дата на този период очевидно е датата на процесната проверка на електромера, но
началната дата остава изцяло необоснована, за която в отговора на исковата
молба ответикът сочи, че била 01.10.2017 г., за което не предприе изпълнение на
указанията по чл.145 ал.2 от ГПК. Не се установи, същата да е датата на монтажа на СТИ или на предходната извършена проверка на СТИ. В този смисъл, неизяснено остава, защо сметката не е
преизчислена с начален период, напр. възможно най-близък до проверката. Според
ответника, началото на периода била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от
датата на проверката, в която е констатирана манипулацията. Но според нормата
на чл.44 ал.2 /отм./ от ПИКЕЕ, отчитането на СТИ не се счита за техническа
проверка по реда на тези правила, за да може това отчитане да послужи като начална
дата по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Изцяло
произволно и в негов собствен интерес е ответното становище, че ако датата на регулярен отчет на СТИ може да се вземе
за начална на преизчислението, то това следвало да е не най-близката до
проверката, а по-далечна такава в рамките на 90 дни назад. Още повече, че това кореспондира със задължението за
поддържането в изправност на СТИ, което не е в тежест на ищеца и за което ответникът също не ангажира доказателства. В този
смисъл, ответникът не може да черпи права от бездействието по поддръжката на
СТИ в изправност, в т.ч. и на достъпа до вътрешността му, и да възлага
неблагоприятните последици от това на ищеца като потребител на електрическа
енергия. Така изцяло необосновано и недоказано
остана ответното възражение, че правилно и законосъобразно било извършено
процесното преизчисление за период от именно 54 дни. На следващо място, не се доказа по категоричен начин, че
неточното измерване от процесния електромер възлиза именно на претендираните от
ответника -85%, доколкото в констативния протокол от проверката на место и в
протокола от проверката на БИМ се сочат множество различни стойности на това
отклонение.
В допълнение на горното следва да се посочи,
че трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то
едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи
безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото
доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на
ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация
от ищеца като негов абонат, момента на осъществяването й и периода на погрешното
измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на
потребителя. Ответникът основава
твърденията си за дължимост на процесната
сума и за нейния размер – на представените по делото констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на
СТИ и констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на БИМ-ГД „МИУ”-РО. Както се посочи, от същите се установява, че процесният
електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това
обаче само по себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в
измервателния уред е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за
потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната изчислена в
следствие на корекция сума му е дължима от ищеца. Ето защо искът следва да се
уважи изцяло, като се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 631,15 лв., представляваща коригирана
стойност на електрическата енергия в размер на 3426 кВч, доставена до имот на
ищеца, находящ се в гр. Хасково, кв.
„Каменец“ № 19, с ИТН 1533042, за периода 01.01.2017
г. – 24.02.2017 г., по фактура № **********/22.02.2019 г., с клиентски
номер **********.
Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1,
вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер
на 350 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
която дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в
размер на 300 лв., точно толкова, колкото е уговорено и изплатено от ищцата на
адвоката й, и колкото самият ответник претендира да му се присъди за юрисконсултско
възнаграждение, в случай на отхвърляне на иска. В този смисъл, неоснователно е
ответното възражение за прекомерност на това възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Щ. с ЕГН ********** ***; НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Робърт Дик и Жанет Петкова Стойчева; сумата от 631,15 лв., представляваща
коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 3426 кВч, доставена
до имот на ищеца, находящ се в гр. Хасково, кв. „Каменец“ № 19, с ИТН 1533042, за периода 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г., по фактура №**********/22.02.2019г.,
с клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Щ. с
ЕГН ********** СУМАТА от общо
350 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М€Б€