№ 732
гр. Видин, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20231320102351 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Ч. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, ул.”Дунавска” № 18, вх.В, ет.2, ап.2, против Община Видин,
Булстат *********, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от
кмета на общината.
Предявен е от ищеца иск с право основание чл.49, ал.1 във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: че на
12.11.2023г. около 17.50 часа, при управление на собствения си автомобил
марка „Киа“, модел „Соренто“, рег.№ ВН 4056 ВТ, в който пътувал със сестра
си Лора С.а и най – малката си дъщеря, преди кръстовището на светофара на
музея в гр.Видин, на ул.“Хан Аспарух“, попаднал в отворена и необезопасена
отводнителна шахта /без капак/, находяща се на общински път, собственост на
община Видин. Твърди се, че в отворената шахта попаднало задното дясно
колело на джипа, чул се силен трясък, излезли живущи от съседния блок;
сестрата и детето на ищеца пищяли, а той изпитал силен стрес от случилото
се. Колата не била в движение; случайно минаваща полицейска кола спряла,
като служителите посъветвали ищеца да звънне на дежурния от полицията, за
което ищецът позвънил на тел.112. Пристигналите полицаи протоколирали
случилото се, на ищеца му били взети проби за алкохол и други вещества,
1
резултатите от които били отрицателни. Колата на ищеца пострадала – били
счупени носач, диагонален заден носач, преден и заден мост, като за ремонт на
заден носач, рамо задно, диагонален носач преден, реглажни болтове, реглаж
преден мост/заден мост, за което заплатил сумата в размер на 621.03 лева с
фактура. Била спукана задна гума и деформирана джанта, като за изправяне на
джантата заплатил 100 лева с фактура, а за нова задна гума – 342.38 лева, или
общо имуществени вреди в размер на 1063.41 лева. Според ищеца, поради
неизпълнение на задълженията на общината да се грижи да процесния път
нейна собственост, чрез проявено бездействие от служителите й, е в пряка
причинно – следствена връзка с причиненото увреждане и настъпилите
имуществени вреди, които следва да се репарират.
Поддържа се още, че в резултат на инцидента ищецът изпитал силна уплаха,
шок и стрес, като повече от седмица не можел да шофира сам.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати следните суми: 1. 1063.41 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения му автомобил „Киа“, марка
„Соренто“, рег.№ 4056 ВТ, следствие на ПТП, реализирано на 12.11.2023г.,
причинено от необезопасен капак на отводнителна шахта, находяща се в
гр.Видин, ул.“Хан Аспарух“, намиращо се в причинно – следствена връзка с
противоправно и виновно неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да стопанисва и поддържа общинските улици и да
обозначава препятствията по тях, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 12.11.2023г. до окончателното издължаване,
и 2. 1000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинен стрес, уплаха и шок следствие на ПТП, реализирано на
12.11.2023г., причинено от необезопасен капак на отводнителна шахта,
находяща се в гр.Видин, ул.“Хан Аспарух“, намиращо се в причинно –
следствена връзка с противоправно и виновно неизпълнение от страна на
ответника на задължението му да стопанисва и поддържа общинските улици и
да обозначава препятствията по тях, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 12.11.2023г. до окончателното
издължаване.
В съдебно заседание ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на
размера на исковете, които да се считат за предявени в размер на: 1243.41 лева
2
– обезщетение за имуществени вреди и 820 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
Ищецът ангажира писмени и гласни доказателства, както и съдебна
експертиза. Претендира пресъждане на разноските по производството.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с
който заявява, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, като
поддържа от своя страна, че: 1.Не е доказан механизма на събитието, който
почива единствено на показанията на водача и пътуващите негова сестра и
дъщеря – липсва протокол за ПТП; 2.Липсват доказателства за поведението на
водача – за скоростта на движение и поведението му дали е съобразено с
пътната обстановка и дали не е бил под въздействие на упойващи вещества
или алкохол с оглед задължението му по чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачите при
избиране на скоростта за движение да се съобразят с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие и 3.Липсва причинно – следствена връзка между
деянието и вредата, която причинна връзка не се предполага, а трябва да се
докаже от увредения. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен с оглед липсата на
безспорно установени доказателства по делото. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Алтернативно, моли да се намали размера на исканото
обезщетение поради съпричиняване от страна на водача на автомобила,
изразяващо се в груба небрежност и явен пропуск при управлението на МПС.
Моли за пресъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лева.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване. Съдът е указал
доказателствената тежест на стрените: че в тежест на ищеца е да докаже, че е
извършено твърдяното деяние /действие или бездействие/; че то е извършено
от ответника или от лица, на които е възложена работата по стопанисване на
общинският път, на който е настъпило ПТП; че деянието е неправомерно –
нарушава правна норма или общото задължение да не се вреди другиму; че са
настъпили твърдяните в исковата молба вреди – имуществени и
3
неимуществени; наличието на причинно – следствена връзка между деянието
и вредите, като вината се предполага. И тежест на ответника е да докаже
наличието на съпричиняване на вредата, изразяващо се в груба небрежност у
водача при управление на увреденото МПС.
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и събраните по делото
доказателства в съвкупност и по отделно, намира следното по допустимостта
на иска, от фактическа и правна страна, а именно: страна:
-Че ищецът претендира пресъждане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило следствие на
бездействието на ответника по задължението му да поддържа уличната пътна
мрежа в общината, като е внесена дължимата се държавна такса, поради което
искът е допустим;
- Че не се спори между страните и се установява от приетите по делото
доказателства: Удостоверение от Сектор ПП при ОД на МВР – Видин, Голям
талон за собственост на МПС, транспортен лист на Пътна помощ Видин,
Фактура от „Ауто Макс Вида“ ЕООД, Фактура от Болкан Ауто ЕООД и
разпита на свидетелите Л.М.а, С Н. и И.Г., че на 12.11.2023г. около 17.50 часа в
гр.Видин, на ул.“Хан Аспарух“, посока на движение от Поликлиниката към
Музея, малко преди светофара на кръстовището, ищецът, управлявал МПС
„Киа Соренто“, рег.№ ВН 4056 ВТ, попаднал в отворена, необезопасена
отводнителна кръгла шахта /без капак/, при което счупил носачи на МПС,
мост, реглажни болтове и др., като мястото е посетено от служители на ОД на
МВР – Видин. Поради това, за ищеца е настъпила имуществена вреда,
остойностена на 924 лева от вещото лице по назначената, изслушана и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза, от която сума: 684 лева за нови
части, 180 лева работа за демонтаж и монтаж и 60 лева за възстановителни
работи, която обаче съдът не приема в частта, в която е допусната грешка, а
именно: при изчисляване на стойността на 8 часа труд за изправяне на задна
джанта дясна и реглаж на заден и преден мост, които, остойностени по 20 лева
за работа на час, дават резултат общо от 160 лева /8ч. х 20 лева/, а не стойност
общо от 60 лева, както е посочено от вещото лице. Съдът намира, че става
въпрос за техническа грешка, която не влияе по друг начин на заключението,
предвид което следва разликата от 100 лева математически да се прибави към
общата стойност на имуществените вреди, които следва да се считат в размер
4
на 1024 лева. Предвид изложеното, налице е имуществена вреда за ищеца в
този размер.
- Че от заключението на вещото лице /т.2/ се установява, че вредите,
настъпили на МПС „Киа“, модел „Соренто“, рег.№ ВН 4056 ВТ, се намират в
причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и са получени по начина и
механизма, посочен от водача – преминаване през пътна неравност –
отводнителна шахта с липсващ капак на платното за движение.
- Че не се спори между страните и е ноторно известно на съда, че мястото на
ПТП е част от общинската пътна мрежа на Община Видин, за която
ответникът има задължение да управлява с грижата на добър стопанин и чрез
специализираните си органи да ги поддържа в изправно състояние, да
сигнализира незабавно препятствията по улицата и да ги отстранява в най –
кратък срок, което задължение произтича от Параграф 6, т.1 от ЗДвП, вр. с
чл.3 от ЗдвП, чл.167 от ЗдвП и чл.11 ЗОбС. Неизпълнението на задълженията
на ответната община да се грижи за състоянието на процесния път – улица,
която е нейна собственост и да не сигнализира своевременно за възникнало
препятствие по нея, е проявено деяние чрез бездействие от служителите й или
възложителя на работата, за което собственикът – община Видин отговаря,
като съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага.
Предвид изложеното налице са всички предпоставки на непозволено
увреждане: извършване на твърдяното деяние чрез бездействие от лица, на
които ответникът е длъжен да възложи работата по стопанисване на
общинският път, на който е настъпило ПТП; че деянието е неправомерно, тъй
като е нарушено законовото изискване, посочено по - горе; че са настъпили
твърдяните в исковата молба имуществени вреди, както наличието на
причинно – следствена връзка между деянието и вредите и техния размер,
като вината се предполага. Искът за пресъждане на обезщетение е
основателен и доказан за сумата в размер на 1024 лева, като до пълния
претендиран размер от 1243.41 лева искът следва да бъде отхвърлен. Искането
за увеличаване размера на исковата претенция като допустимо е уважено от
съда, но този размер следва първоначално заявената с исковата молба
претенция за причинени имуществени вреди, а заявеното от ищеца, че като
вреда се следва стойността на още една гума поради становището на вещото
5
лице дадено в съдебно заседание, че е препоръчително гумите на МПС да са
поне две по две еднакви, не следва да се взема предвид, тъй като претенция за
такава вреда /втора гума/ съставлява отделен иск, който се предявява с
исковата молба, което в случая не е сторено.
Неоснователно е възражението на ответната страна за съпричиняване поради
несъобразена скорост или други обстоятелства, които да са довели до
вредоносния резултат, от обективна страна: тъй като експертизата установи,
че липсата на други повреди и увреждания по детайлите и механизмите на
лекия автомобил, водят до извода, че са получени само поради преминаване
през пътната неравност - отворена отводнителна шахта с липсващ капак на
платното за движение, а от субективна страна: тъй като няма посочени
твърдения и доказателства за наличието на съвина от страна на управляващия
МПС – обстоятелства, които ако са налице, са в тежест на ответника да ги
установи, съгласно доказателствената тежест указана от съда. В тази връзка по
делото се установи още, че ищецът позвънил на тел.112, полицейски патрул е
посетил мястото на ПТП, на ищеца му била взета проба за алкохол, резултатът
от която бил отрицателен. МПС на ищеца било взето за ремонт с пътна
помощ, но като член на СБА не заплатил разходи и няма претенции в това
отношение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че за ПТП не е съставен
констативен протокол, от една страна, тъй като това е задължение на органите
на МВР, посетили мястото на ПТП, като за това са сигнализирани от ищеца, а
от друга, тъй като разпитаните по делото свидетели – служители на ОД на
МВР, посетили мястото на ПТП, установят безспорно фактическата
обстановка, изложена в исковата молба, като показанията им са
непротиворечиви и кореспондират с всички останали събрани по делото
доказателства.
Неоснователен е и доводът, че ищецът може да е предявил искане за
обезщетяване пред застрахователя и така да се обогати повторно чрез иска си
срещу ответника, тъй като в случай, че е налице това обстоятелство, то е в
тежест на ответника да го установи.
По отношение на претенцията за пресъждане на неимуществени вреди ищецът
ангажира свителските показания на св. Л.М.а, пътуваща в МПС, претърпяло
процесното ПТП, която установява, че в колата пътувала с ищеца и с малката
6
му дъщеря; че след инцидента били в шок, че ищецът бил много притеснен,
уплашил се и си сменил цвета на лицето; че детето пищяло; че след инцидента
ищецът не искал да се качи в колата, детето също, а ищецът се оплаквал от
безсъние поради притеснение от случилото се. При така събраните
доказателства, съдът намира, че са настъпили неимуществени вреди у ищеца,
изразяващи се веднъж с моментна силна уплаха – притеснение от настъпилото
ПТП с висок интензитет, както и последваща такава за по – дълъг период,
изразяваща се в безсъние поради преживените от ищеца негативни емоции по
отношение на него и на детето му, както и нежелание да ползва МПС,
участвало в процесното ПТП, поради което и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи неимуществените вреди на страната по справедливост общо в
размер на 500 лева, в който размер искът следва да бъде уважен. В останалата
си част до пълния претендиран размер, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като обезщетение за
забава в изплащане на обезщетението се дължи компенсаторна законна лихва
от момента на увреждането, тъй като при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което главниците
следва да бъдат пресъдени ведно със законната лихва, считано от 12.11.2023г.,
съгласно искането.
По отношение на разноските: на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се
следва разноски за платена държавна такса, за съдебно удостоверение, за вещо
лице и за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска –
общо в размер на 841.54 лева, а на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
– юрисконсултско възнаграждение в размер 39.94 лева съразмерно
отхвърлената част от иска.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Видин, Булстат *********, с адрес: гр.Видин,
пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от кмета на общината, да заплати на Ч. С.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин,
ул.”Дунавска” № 18, вх.В, ет.2, ап.2, сумата в размер на 1024 /хиляда и
двадесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за причинени
7
имуществени вреди на собствения му автомобил „Киа“, марка „Соренто“, рег.
№ 4056 ВТ, следствие на ПТП, реализирано на 12.11.2023г., причинено от
необезопасена отводнителна шахта, находяща се в гр.Видин, ул.“Хан
Аспарух“, считано от датата на увреждането 12.11.2023г. до окончателното
издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за разликата до
пълния претендиран размер от 1243.41 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Видин, Булстат *********, с адрес: гр.Видин,
пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от кмета на общината, да заплати на Ч. С.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин,
ул.”Дунавска” № 18, вх.В, ет.2, ап.2, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинен стрес, уплаха и шок следствие на ПТП, реализирано на
12.11.2023г., причинено от необезопасена отводнителна шахта, находяща се в
гр.Видин, ул.“Хан Аспарух“, считано от датата на увреждането 12.11.2023г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за
разликата до пълния претендиран размер от 820.00 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Община Видин, Булстат *********, с адрес: гр.Видин,
пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от кмета на общината, да заплати на Ч. С.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин,
ул.”Дунавска” № 18, вх.В, ет.2, ап.2, разноски по делото за платена държавна
такса, за съдебно удостоверение, за вещо лице и за адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от иска – общо в размер на 841.54 /осемстотин
четиридесет и един лв. и петдесет и четири ст./ лева.
ОСЪЖДА Ч. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, ул.”Дунавска” № 18, вх.В, ет.2, ап.2, да заплати на Община
Видин, Булстат *********, с адрес: гр.Видин, пл.“Бдинци“ № 2,
представлявана от кмета на общината, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска – общо в размер на
39.94 /тридесет и девет лв. и тридесет и четири ст./ лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Видински окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8