РЕШЕНИЕ
№ 21776
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110109607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 321 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба предявена от А. Д. Ч., ЕГН ********** с постоянен
адрес: с. *********** срещу Е. А. Ч., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ***********
за прекратяване на сключения между страните граждански брак с правно основание чл. 49,
ал. 3, вр. ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
съпругата, както и искане за предоставяне ползване на семейното жилище с правно
основание чл. 56 от СК. като и за възстановяване на основание чл. 53 СК на предбрачното й
фамилно име.
В исковата молба се твърди, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Брачната връзка била нарушена поради липсата на доверие и уважение, проявена
ревност от ответницата, психически тормоз от ответницата към ищеца. Сочи и че
ответницата 2015 година е изгонила ищеца от обитаваното от тях до този момент семейно
гр. *********** поради което той се е преместил да живее в с. *********** , като
съпругата му и децата му не го посещавали въпреки влошеното му здравословно състояние.
Твърди, че съпругата му и децата му са го притискали да прехвърли къщата в с. ***********
, но той отказал, в следствие на което започнали да изнасят покъщнина, на което той не
можел да се противопостави, тъй като бил трудно подвижен.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който
не оспорва основателността на предявения иск за развод. Прави се искане брака да бъде
прекратен, но по изключителна вина на ищеца. Излага се, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, защото ищеца е имал извънбрачни връзки в това число и със
семейна приятЕ. на име Ю.с която ответника все още има отношения. Твърди се и че ищеца
е осъществявал физически и психически тормоз над ответницата. Заявява се с
1
категоричност, че не ответницата е изгонила ищеца в къщата им в*********** , а той сам се
е преместил там. Твърди се, че ответницата и малката дъщеря на страните са инициирали
производство по ЗЗДН, което е приключило с решение в полза на молителките. Отправят се
искане освен за прекратяване на брака по вина на ищеца и за ползване на семейното
жилище.
Ищеца в предоставения му от съда срок депозира отговор, с които оспорва изцяло
изложените в обстоятелствената част на насрещната искова молба твърдения, като подържа,
че ответницата го е прогонила от семейното жилище, като му е казала, че не желае повече да
живее с него поради което ищеца е отишъл да живее в къщата им в с. Мало Бучино. Оспорва
твърденията за извънбрачна връзка. Твърди, че е неподвижен и не може да се обслужва, а
съпругата му заедно със зет му и други лица са изгонили жената която му е помагала на име
Е..
В първото по делото съдебно заседание производството по насрещната претенция е
прекратено на основание чл. 321, ал. 1 от ГПК, тъй като ответната/ ищец по насрещната
претенция, въпреки, че е била редовно уведомена не се е явила и не е посочила уважителни
причини за това.
В първото съдебно заседание ищеца е оттеглил и претенцията за ползване на
семейното жилище с правно основание чл. 56 от СК, в която част производството също е
прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично
преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на
основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние
на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на
нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, тя следва да се прекрати.
Въз основа на приетото по делото гласните доказателствени средства съдът приема за
установено в производството, а и не е спорно между страните, че съпрузите са във
фактическа раздяла от 2015 години, от когато се твърди ответницата да е заявила, че не
желае повече да живее с ищеца в следствие на което той е напуснал семейното жилище,
находящо се в гр.*********** .
С оглед установеното, съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен.
Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към
2
собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3
СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само
ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск
и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е
направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ищецът релевира искането чрез исковата молба. При това положение и независимо от
обстоятелството, че производството е прекратено по насрещната претенция съдът следва да
се произнесе по въпроса за вината.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили
изискването на чл. 14 и чл. 17 СК. Те не са проявили необходимото уважение един към друг
и разбирателство, като от девет години, съпрузите са абдикирали не само от съпружеските
си задължения един към друг, но и от общата грижа за семейството. Ответницата не е
полагала дължимата грижа за семейството, включително и за своя съпруг, което се
установява от показанията на свид. Н. П.които съдът кредитира като логични,
последователни и безпротиворечиви. От показанията на свидетеля се установява, че
страните не живеят заедно през последните няколко години, както и че е имало случаи при
които ищеца е звънял на ответницата, но тя не му е вдигала телефона. Свидетеля сочи, че
той ходи веднъж в седмицата, за да му помага и че не се е засичал със съпругата на ищеца
там за тези години нито веднъж. Следва изрично да се посочи, че съдът използва за
доказателствена основа показанията на свидетеля само досежно твърденията за факти, а не
обстоятелства станали му известни от ищеца. От своя страна пък ответника е действа в
разрез с посочено в чл. 15 от СК, тъй като от изложеното от самия него в отговора на
насрещната искова молба, той сам е напуснал семейното жилище, което е довело до това
трайно фактическо положение всеки да живее на различно място и да не споделят едно
жилище и бит. В хода на производството не са ангажирани доказателства, за да се направи
обоснован извод за извънбрачни връзки на ответника. В отговора е посочено гр.д. 64459 /
2022 година по описа на СРС, 80-ти състав, приключило с решение, с което е издадена
заповед за защита по отношение на ответницата и на една от дъщерите на страните, но
решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от ответника А. Д. Ч./ищец в
настоящото производство/, поради което решението не се ползва със сила на присъдено
нещо и съдът не следва да го взима предвид при крайните си изводи. Въпреки това с оглед
гореизложеното за поведението на страните и тъй като по делото не се установи която и да е
от страните да е направила отстъпки и компромиси, за възстановяване на брачната връзка, за
разрешаване на проблемите помежду им и скрепяване на брака, съдът приема, че това
поведение на страните през релевирания за делото период обуславя извод за вина и на
двамата съпрузи за разстройството на брака им. При това положение, настоящата инстанция
счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и
следва да бъде прекратен по взаимна вина. .
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж
получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет - то може да
бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както
и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При
3
прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно
име, да възстанови предбрачното си фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг
зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице
на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на
предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК. В случая такава претенция
не е заявена от ответната страна, тъй като същата изрично е заявила, че желае да запази
брачното си фамилно име, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване на семейното
жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака. Когато страните нямат ненавършили
пълнолетие деца, съдът се произнася относно ползването на семейното
жилище, ако някой от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.
По претенцията на основание чл. 56, ал. 1 СК на ищеца в исковата молба
и на ответницата в отговора на исковата молба, в който е обективиран
насрещен иск, за предоставяне за ползване на семейното жилище
производството по делото е прекратено.
Производството относно предоставяне ползването на семейното жилище
не е исково, а е по спорна съдебна администрация. Доколкото производството
по предявените искове в тази част е прекратено, съдът не дължи произнасяне.
Относно разноските:
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни.С оглед
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и на основание чл.
329, ал. 1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните
така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска
за развод е в размер на 50,00 лева и следва да се възложи на двете страни
поравно, т.е по 25,00 лева на всяка от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака сключен на 13.06.1982 г. в с. *********** , за което е
издадено акт за граждански брак № 0007 от 13.06.1982 година, на община Свищов, област
Велико Търново, между А. Д. Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. *********** Ч.,
ЕГН: **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на двете
4
страни, на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5