№ 19864
гр. С., 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110125202 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 318798/09.11.2023 г./
на К. М. М. срещу Столична община, която отговаря на изискванията за редовност, а
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на
исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа стрА., поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.06.2024 г. от 10:05 часа, за
която дата ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи по делото документ за внесена по бюджетната сметка на СРС
държавна такса за служебно изготвяне на преписи за ищеца от приложенията към отговора
на исковата молба в размер на 11.23 лв. При неизпълнение в срок сумата ще бъде събрА. от
него принудително по реда на чл. 77 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства документите, представени с исковата молба и
с отговора на исковата молба, с изключение на представения от ищеца Протокол №
1/08.02.1982 г. за разпределяне на жилищата на жилищна сграда на ЖСК „***********“, бл.
40 в кв. „Б.“ – гр. С., по отношение на който УКАЗВА на ищеца, че ако иска приемането му
като писмено доказателство, следва най-късно в първото открито заседание да го представи
в заверен препис в цялост ведно с 1 бр. препис за връчване на ответника.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от К. М. М. срещу Столична община иск с правно основание чл. 270, ал.
2 ГПК за прогласяване нищожност на Решение от 28.10.2002 г. по адм. д. № 1978/2001 г. на
СГС, АК, ІII-Е състав. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че със Заповед № РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95
ЗТСУ /отм./ собственият на М. Й. М., Й. Й. М. и А. Й. М. имот пл. № 698 в кв. 297, м. „П. –
Б.“, ул. „АДРЕС", е отчужден за улица и учебно-технически център на СБА, зеленчуков
пазар, шумни битови услуги, вторични суровини, автомивка, определена е оценка и е
определено собствениците да бъдат обезщетени с отстъпване на жилища в новостроящата се
от ЖСК „***********“ сграда на *********, ж.к. „П. – Б. – Т.“, като на неговия праводател
М. Й. М. е определено едно тристайно жилище. Излага, че определената оценка е увеличена
със съдебно решение и цялата сума е изплатена на тримата, поради което имотът е актуван
като държавен с АДС № 10030/30.03.1982 г. Посочва, че с влязла в сила Заповед № РД-35-
1628/18.05.1981 г. на Председателя на СОНС на М. Й. М. е определен в обезщетение
апартамент № 10, находящ се в бл. 40, вх. Б, ет. 5, срещу заплащане на сумата от 21 474 лв.,
поради което той трябвало да доплати и доплатил сумата от 15 812.73 лв. Твърди, че с
Протокол № 1/08.02.1982 г. за разпределяне на жилищата на жилищна сграда на ЖСК
„***********“, бл. 40 в кв. „Б.“, на М. М. е разпределен съответният апартамент, който да
бъде изграден, а с Нотариален акт № 60, том ІI, дело № 212/28.01.1987 г. на нотариус при РС
– С., той придобил правото на собственост върху определения му апартамент. Посочва, че
М. М. и А. Н. – на собствено основание и като наследници на Й. М., и Б. М. – в качеството
на наследник на Й. М., са поискали отмяна на отчуждаването на имот пл. № 698 от кв. 1, м.
„М. Л.“, ул. „АДРЕС", и възстановяване на собствеността върху незасегнатата част от
дворно място с площ от 530 кв. м., находящо се в имот пл. № 698, но искането е отхвърлено
със Заповед № РД-54-120/05.07.2001 г. на кмета на СО с мотиви, че не са налице условията
на чл. 1, ал. 1 и чл. 5 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но с Решение от
28.10.2002 г. по адм. д. № 1978/2001 г. на СГС, АК, ІII-Е състав, съдът е отменил като
незаконосъобразна Заповед № РД-54-120/05.07.2001 г. на кмета на СО, отменил е Заповед №
РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 ЗТСУ /отм./ и е възстановил на
жалбоподателите в качеството им на наследници на Й. М. собствеността върху
незасегнатата част от дворно място с площ от 530 кв. м., находящо се в имот пл. № 698 от
кв. 1, м. „М. Л.“, ул. „АДРЕС". Счита, че при постановяване на решението съдът не е
съобразил разпоредбите на чл. 2 и чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
доколкото наследниците на Й. М. на 05.12.1996 г. са дарили на трето лице – Б. М.,
апартаментът, с който Й. М. е бил обезщетен – апартамент № 5 в бл. 40, вх. А, с което тези
лица са загубили правото да обжалват Заповед № РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС
по чл. 95 ЗТСУ /отм./. Ищецът твърди, че е закупил апартамент № 10, находящ се в бл. 40,
вх. Б, ет. 5, от М. М. и завел иск срещу Столична община за установяване правото му на
собственост, но с насрещен иск общината оспорила правото му на собственост, считайки
имота за свой на основание Решение от 28.10.2002 г. по адм. д. № 1978/2001 г. на СГС, АК,
ІII-Е състав. Излага, че с невлязло в сила Решение от 09.06.2022 г. по гр. д. № 16961/2019 г.
по описа на СГС, ГО, I-22 състав, искът му с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е
отхвърлен, а искът по чл. 108 ЗС на Столична община е уважен, а същевременно по
А.логично дело искът на Б. М. е уважен, а искът на Столична община срещу нея –
отхвърлен. При тези твърдения обосновава правния си интерес от иска за прогласяване
нищожност на Решение от 28.10.2002 г. по адм. д. № 1978/2001 г. на СГС, АК, ІII-Е състав.
Счита, че не е осъществен фактическият състав на възстановяването на собствеността на
бившите собственици на отчуждения имот и на Столична община върху даденото
обезщетение, доколкото искането по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС
не е направено от всички собственици на трите апартамента, дадени като обезщетение
2
заради отчуждаването на имот пл. № 698 от кв. 1, м. „М. Л.“, ул. „АДРЕС" – направено е
само от М. М., А. Н. и Б. М., но не и от Б. М., респ. последната не е участвала в процедурата
по отмяна на отчуждаването. Поради това намира за невъзможно тази процедура да бъда
завършена – невъзможно е да се осъществи отлагателното условие, от което зависи
вещноправното действие на отмяната на отчуждаването – да се възстанови в патримониума
на Столична община даденото имотно обезщетение, щом в случая един от дадените в
обезщетение имоти не е собственост на молителите. Счита, че тези пороци на процедурата
водят до липса на вещноправно действие на съдебното решение за отмяна на отчуждаването,
а невъзможността му да произведе такова действие според ищеца обуславя нищожност на
решението.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
Столична община, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че по
отношение на процесното съдебно решение не е налице никой от пороците, които биха
могли да обосноват извод за неговата нищожност. Счита, че изложените от ищеца доводи
касаят допустимостта или правилността на оспорваното решение. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК в доказателствената
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
твърдения от него порок в оспорваното съдебно решение, обуславящ неговата нищожност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато стрА.та е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3