Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №8794 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 97307 от 18.04.2019 г. на
СРС, Гражданско отделение, 47-ми състав, постановено по гр.д.№ 22614/2017 г. е
отхвърлен предявеният от Н.П.М. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 21.02.2014 г.
предварителен договор, по силата на който Столична община се задължила да
прехвърли на ищеца правото на собственост върху реална част от недвижим имот с
идентификатор 00357.5348.322 по КК и КР на гр.Нови Искър с площ от 241кв.м.,
при съседи: от две страни улица, от две страни останалата част от ПИ с
идентификатор 00357.5348.322 по КК и КР, ПИ с идентификатори 00357.5348.122 с
площ от 316 кв.м. в новопроектиран УПИ ХХХV-1140, 1141, при
граници: от три страни УПИ ХII-за обществено жилищно строителство, улица.
С
постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н.П.М. е осъден да
заплати на Столична община сумата 300.00 лв.-разноски в производството.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се
излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Позовава се на нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение
на материалния закон; на неправилна преценка на събраните по делото
доказателства.
Според въззивника,
първоинстанционният съд не е установил правилно фактическите обстоятелства по
спора с оглед приобщените доказателства, тъй като е приел за установено, че
Столична община не е собственик на имота предмет на сключения предварителен
договор. Жалбоподателят сочи, че представената пред първата инстанция скица на
имота, възстановен на посочените като правоимащи – наследници на Д.М.не е
издадена от органа по поземлена собственост във връзка с извършената реституция
по ЗСПЗЗ във връзка с Решение № 173/29.10.2014
г. на ОбСЗ „Нови Искър“. Така, според въззивника в производството не е
установено, че собствеността върху имота е възстановена на наследници на Д.М.и
неправилно Столична община не защитава притежаваното от нея право на
собственост върху имота, за който е поела задължение да прехвърли собствеността
по предварителния договор. Заявява, че Столична община се легитимира като
собственик на имота, чрез съставения АЧОбС и предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД
следва да бъде уважен доколкото като купувач по предварителния договор е
изпълнил поетите с него задължения. Поддържа, че чрез събраните пред първата
инстанция доказателства се установява, че собственик на имота е бил Г.Ц.В., от
когото е било извършено отчуждение и Столична община се легитимира като
собственик на имота.
Настоява се за
отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване на предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Столична община изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и изложените в нея правни и фактически доводи.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По предявения иск с
правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД - за обявяване на сключен предварителен
договор за продажба на недвижим имот за окончателен, всяка от страните може да
предяви иск за сключване на окончателния договор, който се счита за сключен в
момента, в който решението влезе в законна сила. Когато задължението е да се
прехвърли право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице
предпоставките за прехвърлянето на собствеността на имота, включително дали
отчуждителят е собственик на имота.
За да се обяви за
окончателен на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД един предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, следва да се установи наличието на следните
предпоставки - 1. предварителният договор да е сключен в писмена форма, 2. да
съдържа всички съществени елементи на договор за продажба на недвижим имот и 3.
прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот към момента на обявяване на предварителния
договор за окончателен.
В настоящия случай,
от събраните по делото доказателства е установено наличие на първите две
посочени предпоставки.
Спорът на страните
се съсредоточава върху въпроса за наличие на третата предпоставка - притежание
на правото на собственост у прехвърлителя Столична община.
Предмет на
прехвърлителна сделка може да бъде не само правото на собственост върху
недвижим имот като самостоятелен обект на правото, но също идеална част от
имот, както и реална част от него (бъдеща вещ), като в последния случай трябва
да е възможно обособяването на реалната част в самостоятелен обект според
приложимите правила за реално обособяване на поземлени имоти или на
самостоятелни обекти в сгради.
Страните не спорят
и се установява от представения пред първата инстанция предварителен договор №
СО-РД-561-22/21.02.2014 г., че Столична община, като продавач е поела
задължение за прехвърляне право на собственост в полза на купувача Н.П.М. върху недвижим имот- частна общинска собственост представляващ реална
част от ПИ с идентификатор 00357.5348.322 с площ от 241,00 кв.м., находящ се в гр.Нови
Искър, кв.64, м.Курило, за който имот е съставен АЧОбС №2953/13.09.2012г. на
район "Нови Искър" за сумата от 13338.00 лв. Предварителният договор е
сключен по повод проект за изменение на ПУП-ПРЗ, засягащ границите на собствени
на страните имоти и възникнали между тях регулационни отношения, като при
условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ същите са постигнали съгласие за промяна на
границите на имотите им, изразено в предварителен договор, какъвто е характерът
на сключения между тях договор. С оглед вида на възникналото между страните
облигационно правоотношение за всяка една от тях възниква право да изисква от
другата да сключи окончателен договор, а при неизпълнение на насрещното
задължение изправната страна разполага с правната възможност по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да поиска обявяването му за окончателен по съдебен ред. От предварителния
договор не възникват нито вещни права за купувача, нито парични вземания за
продавача, освен при обявяването му за окончателен или едновременно с това по
реда на чл. 362, ал. 1 ГПК. Изменението на регулацията
представлява административния елемент от фактическия състав за настъпване
транслативното действие на окончателния договор за покупко-продажба, поради
което то следва да е налице към момента на постановяване на съдебното решение
по конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предназначен да замести
окончателния договор
С оглед това, в изпълнение
на поетите задължения за обособяване на посочената реална част от недвижим имот
по инициатива на ищеца е бил изработен ПУП-План за изменение на Плана за
регулация и Плана за застрояване на ПИ 1140, който завършил със Заповед №
РД-09-50-275/14.04.2015 г. на Главния архитект на СО срещу която не са
постъпили възражения.
Установява се, че в
изпълнение на задълженията и с оглед сключване на окончателен договор ищецът се
снабдил и със скица-проект на имота № 15-469416/29.10.2015 г. и №
15-153470/04.04.2017 г. за изменение на КК и КР на ПИ с идентификатор
00357.5348.322, които са представени в производството пред първата инстанция.
Чрез посочените документи се установява, че реалната част от недвижим имот,
предмет на сключения предварителен договор се индивидуализира по следния начин:
„Реална част от поземлен имот с идентификатор 00357.5348.322, съставляваща ПИ с
проектен идентификатор 00357.5348.1243 с площ от 1241 кв.м., при съседи: ПИ с
идентификатори 00357.5348.122, 00357.5348.118, 00357.5348.1244, 00357.5348.323,
който имот се включва съгласно проекта
за изменение на ПРЗ, заедно с ПИ с идентификатор 00357.5348.323 с площ от 316
кв.м. в новопроектен УПИ ХХХV-322, 323, при граници: от три страни УПИ ХII-„За обществено
жилищно строителство“, улица.
От представените пред първата инстанция с
писмения отговор на Столична община писмени документи се установява, че собствеността
на имота, предмет на сключения предварителен договор е била възстановена по
реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.И.М.. Така, чрез представеното Решение №173/29.10.2014г. на ОбСЗ "Нови Искър"
издадено по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ се установява, че е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.И.М. върху ливада с площ от 1,037дка, находяща
се в строителните граници на Курило, м. Ново лозе, имот № 00357.5348.1239 от
кад. план, изработен през 2012 г. Решението е издадено въз основа на
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, издадено от СО район Искър и
заповеди № РД-09-310, РД-09-311, РД-09-312/24.07.2014г. на Кмета на СО, район "Нови Искър", неразделна
част от които са скици на недвижимите имоти, за които се отнасят, между които е
и скица № 3.2а/21.05.2014 г. /л.40 от делото на СРС/ издадена от Главния
архитект на Столична община, Район Нови Искър за имота, предмет на
предварителния договор. В решението е
посочено, че правото на собственост е установено с декларация по чл.12, ал.3 от
ЗСПЗЗ №25567/27.12.1992г. Представено е удостоверение за наследници на Д.М., от
което се установяват наследниците му по закон.
От представените удостоверения по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ се установява, че заявеният за възстановяване
от наследниците на Д.М.недвижим имот попада в
площта на бивши имоти № 20668, 20667 и 21318, които попадат в границите
на урбанизираната територия на м.гр.Нови Искър, кв.Курило. От удостоверенията и
приложените към тях скици е видно, че е определена като незастроена площ от 132
кв.м. от имот 20668, която попада в ПИ с идентификатор 00357.5348.322-304
кв.м., незастроен, записан на СО, Район Нови Искър с АЧОС№12/2012 г. и площ от 764 кв.м. от имот 21318, която
попада в същия имот. Със заповеди на Кмета на СО, район "Нови Искър"
са одобрени посочените като незастроени площи и въз основа на тези заповеди е
постановено решение № 173/29.10.2014г. на ОСЗ "Нови Искър".
Чрез констатациите
на приетата пред първата инстанция СТЕ /съдебно-техническа експертиза/, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че процесният
имот, представлява реална част от ПИ с идентификатор 00357.5348.322, който е
идентичен с имот 00357.5348.1243, който е източната и северната част от УПИ
X.-322,323. Установява се, че имот 21318 от помощния план е частично идентичен
с имот 00357.5348.322 по КК, но процесният имот изцяло попада в имоти с номера
21318, 20667 и 20668 по помощния план, които не са нанесени в кадастралната
карта, но са записани на Д.М.. От заключението на вещото лице се установява идентичност
между недвижимия имот, предмет на предварителния договор, и този, който е
възстановен на наследниците на Д.М..
Доводите на
въззивника, че решението на органа по поземлена собственост не се придружава от
скица на имота, което сочи за незавършена административна процедура по
реституция на имота и неустановена идентичност между имота предмет на сключения
предварителен договор и възстановения на правоимащите недвижим имот, съдът
намира за неоснователни. Настоящият състав, намира че подобно възражение не
принадлежи на ищеца –купувач по предварителния договор доколкото същият не
претендира принадлежност на правото на собственост към настоящия момент.
Последното принадлежи на ответника- Столична община доколкото същата се
легитимира като собственик на същия имот по съставения акт за частна общинска
собственост. От своя страна актовете за държавна и за общинска собственост са
официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закон- чл.5, ал.2 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/ и чл.5, ал.2
от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/. Те обаче съгласно чл.5, ал.3 ЗДС и чл.5, ал.3 ЗОбС само констатират правото на собственост на държавата или
общината и нямат правопораждащо действие за правото на собственост, както няма
правопораждащо действие и констативния нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК. За да се ползват съгласно чл.179, ал.1 ГПК, като официални документи, с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на
собственост, тези актове следва да съдържат не само описание на имота и
местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по
силата на което имотът е придобит от държавата или от общината. В този смисъл е
и практиката на ВКС- например решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр.д.№ 2714 от
2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр.д.№ 4029 от
2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др. В представения пред СРС съставен АЧОбС не е
посочено фактическо основание за придобиване правото на собственост върху
имота, а е удостоверено единствено правно основание за съставяне на акта –
чл.2, ал.1, т.2 и чл.59 ЗОбС.
Въпреки становището
на състава, че въззивникът – ищец в производството не притежава право да оспорва
валидност и законосъобразност на проведената пред ОбСЗ Нови Искър реституционна
процедура, съдът намира че следва да изложи и следните съображения:
Административната
процедура по възстановяване на собствеността на земеделски земи по ЗСПЗЗ,
намиращи се в урбанизирана територия, приключва с издаване на решението на ПК
/ОбСЗ/, към което не е необходимо да бъде издавана скица, тъй като индивидуализацията
на имота, правото на собственост върху който се възстановява, се извършва още
при осъществяването на административната процедура по чл. 13 ППЗСПЗЗ - чрез
издаването на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. В
този смисъл е и изразеното становище с Решение № 38 от 18.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5208/2014 г., I г. о., ГК, което се възприема от настоящия състав.
Видно от събраните
по делото доказателства възстановения на наследниците на Д.М.бивш земеделски
имот е индивидуализиран по предвидения в чл.13 от ППЗСПЗЗ ред и
административната процедура по възстановяването на собствеността върху този
имот вече е завършила. За имота на правоимащите са били издадени удостоверение
по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ. На основание чл.
11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е издадена и заповед на кмета на СО, Район Нови Искър за
одобряване на застроената и незастроена част от бившия имот. Именно за този
надлежно индивидуализиран с горепосочените удостоверение, скица и заповед на
кмета имот ОбСЗ Нови Искър е издала решение по чл. 14, ал. 1, т.1 ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Д.М.в стари реални
граници. В решението на ОбСЗ Нови Искър изрично е отбелязано, че се
възстановява правото на собственост върху ливада с площ от
1,037дка, находяща се в строителните граници на Курило, м. Ново лозе, имот №
00357.5348.1239 от кад. план, изработен през 2012 г. и че индивидуализирането
на имота е извършено с горепосочените удостоверение, скица и заповед на кмета
на общината.
При така
установените факти чрез събраните в производството пред първата инстанция
доказателства, съдът намира че не е доказано от ищеца, че прехвърлителя –
ответник е собственик на имота. Поради това предявения конститутивен иск по
чл.19, ал.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, поради което постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски за
настоящата инстанция.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 150.00
лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97307 от 18.04.2019 г. на СРС,
Гражданско отделение, 47-ми състав, постановено по гр.д.№ 22614/2017 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА Н.П.М. с ЕГН
********** с адрес *** ********със съдебен адрес ***, кантора 254 да заплати на
Столична община с адрес гр.София, ул.********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 150.00 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл.280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.