Р Е Ш
Е Н И Е
№ 572
гр.***,
04.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1305 по описа на БРС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалбата на „***”СД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***” № 4, ет.1, чрез
пълномощник – адв. И.Н. - БАК, против Наказателно постановление №43186/11.01.2018г., издадено от Николай Желязков Стойков - Директор на
Регионална дирекция за областите ***, Сливен и Ямбол при КЗП, с което за
нарушение на чл. 127, ал.2 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) и
на основание чл.222 от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена – „Имуществена санкция”
в размер 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Конкретно се посочва, че разпоредбата на чл. 127 ЗЗП не задължава търговеца да поддържа регистър за рекламации във всеки свой обект, а е достатъчно да има само един регистър, който може да се намира както в обекта, така и на адреса на управление на търговеца. В тази връзка се заключва, че непредставянето на регистър за рекламациите в проверявания обект е несъставомерно, доколкото такъв регистър е имало и той се е намирал на адреса на управление на дружеството. На следващо място се посочва, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, доколкото на жалбоподателя не са предявявани нито АУАН, нито КП. Посочва се, че в НП е допуснато нарушение, доколкото са цитирани различни дати на съставяне на АУАН. Под евентуалност е прави искане за приложение на чл. 28 ЗАНН, като се изтъква, че нарушението е маловажно.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се представлява от адв. Н. – БАК, който поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Акцентира, че няколко дни преди проверката в подлеза, където се е намирал проверявания обект, е имало наводнение, вследствие на което - поддържаният в този обект регистър на рекламациите е бил унищожен. Въпреки това заявява, че на следващия ден е бил започнат нов регистър, който обаче се е намирал в седалището на дружеството. Поддържа доводите за допуснати процесуални нарушения, както и искането за квалифициране на нарушението като маловажно.
За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрисконсулт Джеджева, която оспорва жалбата. Застъпва, че анализът на разпоредбите на чл. 127 ал.2 и ал. 4 ЗЗП води до извод, че за да се обезпечат правата на потребителите в пълнота – следва регистър да се води както по седалище на търговеца, така и в неговите обекти. Посочва, че доколкото в хода на проверката в обекта, такъв регистър не е представен – то правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 10 – НП е
връчено на 28.02.2018г., а жалбата е депозирана на 06.03.2018г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 07.08.2017г. св. Д.К. – ст. инспектор в КЗП извършил проверка в златарски
магазин, находящ се в гр. ***, ул. „***” – подлеза, стопанисван от дружеството
– жалбоподател. В хода на проверката свидетелят констатирал, че търговецът не
поддържа в обекта си регистър за рекламации. Същият съставил констативен
протокол № К-0259769, в който описал констатациите си и поканил представител на
дружеството да се яви на 10.08.2017г. в 09.50 часа в КЗП и да представи
въпросния регистър за рекламации. На посочената дата управителят Йордан Пиперов
се явил в КЗП, носейки регистъра за рекламации. Въпреки изпълненото указание
св. К. преценил, че търговецът е допуснал нарушение по чл. 127, ал.2 ЗЗП и
пристъпил към съставяне на АУН. След като разбрал, че ще бъде съставен АУАН, управителят
на дружеството си тръгнал, поради което и актосъставителят не успял да му
предяви акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН на 11.01.2018г.
било издадено и атакуваното НП, в което АНО възприел описаната по-горе
фактическа обстановка. Същият квалифицирал нарушението, като такова по чл. 127, ал.2 ЗЗП, поради което и на основание чл. 222 ЗЗП наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН. Както става ясно от показанията на св. К. – след като управителят на дружеството е разбрал, че ще бъде съставен акт – същият е решил да си тръгне, като именно поради тази причина актът не му е бил предявен. От съдържанието на АУАН се установява, че същият е връчен по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН и отказът на управителя на дружеството е удостоверен с подписа на един свидетел. Поради това, няма нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, както твърди жалбоподателя. Целта на предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение, е лицето да се запознае с вменените му нарушения и да реализира правото си на защита в пълен обем. След като деецът сам се е отказал от правото си да получи акта и да се запознае със съдържанието му, не може да се позовава на отказа си като основание за отмяна на наказателното постановление. В този смисъл е актуалната практика на касационната инстанция, като например - Решение № 618 от 10.04.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 598/2017 г.; Решение № 508 от 21.03.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 269/2017 г.; Решение № 503 от 17.03.2015 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 359/2015 г.; Решение № 1838 от 7.11.2014 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 1393/2014 г. и др.
По същество, съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено
лице по смисъла на чл. 233, ал.1 и ал. 2 ЗЗП.
Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Въпреки това, съдът счита, че
вменено нарушение е несъставомерно по следните причини:
Няма
спор, че проверяваното златарско ателие към дата 07.08.2017г. е било
стопанисвано от жалбоподателя. Този факт не се оспорва, а и се доказва от
приложения фискален бон (л. 20), както и от показанията на актосъставителя.
Няма
спор и че в хода на проверката е констатирано, че във въпросния обект няма
наличен регистър на рекламациите. Същевременно се установява, че при явяването
си на 10.08.2017г. в КЗП управителят е носил със себе си поискания регистър. В
хода на съдебното производство се установи, че регистър на рекламациите,
започнат на 28.07.2017г. и касаещ въпросния обект съществува, но същият към
07.08.2017г. е бил съхраняван в седалището на дружеството, а не в златарския
магазин.
Основният
спор по делото се заключва около това дали за търговецът е съществувало
задължение да съхранява регистър за рекламациите и в търговския обект или е
било достатъчно наличието на такъв регистър на адреса му на управление.
Относно
горното в практиката на касационната инстанция няма единно виждане.
Според
някои съдебни състави – Решение № 734/28.03.2013г. по к.н.а.х.д. № 1861/2012г.
на АдмС-***; Решение № 154 от 4.02.2016 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. №
2465/2015 г. и др. - регистърът следва
да се поддържа именно в търговския обект.
Според
други съдебни състави – търговецът следва да поддържа регистър във всеки свой
търговски обект - Решение № 1531 от 30.09.2016 г. на АдмС - *** по к. а. н. д.
№ 1093/2016 г.; Решение № 1910 от 15.12.2015 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. №
2062/2015 г. и др.
Според
трета група съдебни състави – законът не поставя изискване къде да се съхранява
регистърът, поради което - това, че той е бил на адреса на управление, а не в
търговския обект - не е нарушение. В този смисъл са - Решение № 749 от
19.04.2016 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 493/2016 г., Решение №
850/14.05.2015г. по к.а.н.х.д. № 586/2015г. на АдмС-*** и др.
Настоящият
състав, анализирайки разпоредбите на закона и прилагайки общите принципи на
правото, счита, че следва да се присъедини към становището на последната група
касационни състави. В тази връзка следва да се посочи следното:
Във
визираната от АНО като нарушена материалноправна разпоредба - чл. 127, ал.2 от
ЗЗП липсва изрично определяне на мястото, където следва да бъде държан воденият
от съответния търговец регистър на рекламациите, а тълкуването на чл. 127, ал.
4 от ЗЗП внася определено двусмислие относно това дали нарочен регистър следва
да бъде воден за всеки един от отделните обекти и отделно на адреса на
управление на търговеца, или той следва да поддържа единен регистър за
рекламациите. Това е така, защото втората от цитираните разпоредби предвижда
изброените алтернативни възможности за предявяване и съответно за приемане на
рекламацията на всяко едно от тези места. Действително, подробната уредба на
обществените отношения, свързани с правото на рекламация и неговото
осъществяване, регламентирани в чл. 122 - чл. 129 от ЗЗП несъмнено сочи на една
засилена защита правата на потребителите. От друга страна след като за
неизпълнението на дадено задължение, вкл. и това по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е предвидена санкция,
това задължение следвало да бъде достатъчно точно и ясно формулирано и да не
предполага нуждата от специално тълкуване, а ако такова тълкуване се налага,
то не може да бъде разширително и в ущърб на задължения субект. Това
изхожда директно от разпоредбата на чл. 46, ал.3, вр. с ал. 2 от ЗНА, която
забранява разширително тълкуване или тълкуване по аналогия, когато става въпрос
за наказателни/административнонаказателни норми. В ЗЗП няма дефиниция за
съдържанието на регистъра за предявените рекламации. Законодателят е вменил в
задължение на търговеца да води регистър на предявените пред него или
упълномощени лица рекламации, но не поставя никакви конкретни изисквания към
формата на този регистър – примерно - дали ще е на хартиен или електронен
носител; дали следва да бъде заверен по някакъв начин; дали и какви точно графи
да съдържа и т.н.. В тази връзка следва да се посочи, че на интернет страницата
на КЗП (https://www.kzp.bg/primeren-registar-za-reklamacii) е
публикуван примерен вариант на
регистър – т.е. всеки търговец може да избере дали неговият регистър да
съответства на примерния или да предпочете друга форма. На следващо място
законодателят не задължава търговецът да води регистър във всеки притежаван от
него обект. Както се приема в мотивите на Решение
от 11.12.2013 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 270/2013 г., които
напълно се споделят и от настоящата инстанция - новелата на чл. 127, ал.2 от Закона за защита на
потребителите задължава търговеца да поддържа регистър на предявените пред него
и пред упълномощените от него лица рекламации. Така формулираното от
законодателя задължение не сочи, че търговецът е длъжен да поддържа регистри на
предявените рекламации във всички свои обекти и при всички упълномощени от него
лица. Напротив - законът не случайно е използвал думата в единствено число.
Съществуването на един общ регистър за предприятието на съответния търговец е
достатъчно за да изпълни той задължението си по
чл. 127, ал.2 от Закона за защита потребителите. По този начин се
гарантира по надежден начин поредността при вписването на постъпилите
рекламации. До този извод се достига при граматическото тълкуване на посочената
норма. Ако законодателят имаше намерението да задължи търговците да поддържат
повече от един регистър на предявените рекламации нямаше да употреби думата
регистър в единствено число, а напротив би използвал думата
"регистри" или изрично би посочил, че такъв регистър се поддържа във
всеки търговски обект. Същият извод сочи и т.нар. историческо тълкуване.
Проследявайки как се е развивала редакцията на нормата на ал. 2 през годините
прави впечатление следното: Първоначалната редакция е във вида: „Лицата по ал. 1 са длъжни да поддържат
регистър на предявените рекламации. Лицата по ал.1 са търговецът и упълномощените
от него лица”. При тази редакция се създава впечатлението, че във всяко от
лицата /и в търговеца и във всяко от упълномощените от него лица/ трябва да се
поддържа регистър на предявените рекламации. За да се избегне тази неяснота и
възможност за многозначно тълкуване с изменението на нормата през 2011 г.
същата придобива следната редакция: „Търговецът
е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от
него лица рекламации”. Така формулирано задължението сочи, че търговецът
поддържа един общ регистър за всички предявени рекламации – както за тези,
които са предявени пред него, така и за предявените пред упълномощените от него
лица. При това положение, за да е нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗП е
необходимо да се установи, че търговецът не води регистър на предявените
рекламации въобще, а не че такъв не се води в проверения търговски обект. Както
правилно се посочва и в Решение на АдмС
- София по адм. д. № 2282/2009 г. - къде ще се съхранява при проверката на
място регистъра не е в обхвата на посочената норма, ето защо е достатъчно той
да съществува, а при възникване на рекламации, те да бъдат отразявани в него. Действително
в ал.4 на чл.127 ЗЗП е предвидена възможност по избор на потребителя рекламации
да се предявяват във всеки търговски обект, но това не води до възникване на
задължение този регистър да е отделен за всеки търговски обект и да се
съхранява там (Решение от 21.01.2016 г.
на СРС по адм. д. № 4588/2015 г.). Задължение на търговеца е да впише в
регистъра постъпилите рекламации (чл. 127, ал.3 ЗЗП) като ако не го направи –
това е отделно административно нарушение. Именно поради това – търговецът сам
избира къде ще държи регистъра за рекламациите си, така че да може да изпълни
задължението си и да впише в него евентуално постъпили рекламации, за което да
издаде на потребителя документ. Ако изборът му е неудачен и не успее да изпълни
задължението по чл. 127, ал.3 ЗЗП – ще носи отговорност за това.
В
горния смисъл е преобладаващата практика на съдилищата от цялата страна, която
макар и с известни колебания, преимуществено е възприела настоящето схващане.
Освен вече цитираните няколко решения, следва да се посочат и - Решение № 83 от
18.01.2018 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 706/2017 г.; Решение № 123
от 1.02.2017 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 686/2016 г.; Решение
№ 50 от 15.02.2016 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 5/2016 г.; Решение
№ 45 от 11.03.2016 г. на РС - Ловеч по а. н. д. № 70/2016 г.; Решение
№ 1424 от 14.07.2015 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 1063/2015 г.
Между
другото, очевидно и контролните органи са счели, че е необходимо да се установи,
че търговецът не води регистър на предявените рекламации въобще, а не че такъв
не се води в проверения търговски обект, защото след като са констатирали, че
такъв не се води в златарския магазин - изрично са изискали на 10.08.2017г.
такъв регистър да им се представи – т.е. ако са считали, че липсата на регистър
в обекта е достатъчно за реализиране на административнонаказателната
отговорност на търговеца – неясно остава, защо са изискали същият да им
представи въпросния регистър.
Следователно
деянието, което е описано в НП – "в обекта не се поддържа регистър за
рекламации" не е достатъчно, за да се приеме, че има неизпълнение на
задължението по чл. 127, ал.2 от ЗЗП. Такова би било налице при доказано деяние
"неизпълнение на задължението на търговеца за поддържане на регистър за
предявените рекламации", а доказателства за такова деяние не са събрани.
Нещо повече - от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
търговецът е поддържал регистър на рекламациите с начална дата на започване 28.07.2017
г. и с обозначение на фирмата на търговеца, както и че при явяването си на
10.08.2017г. в КЗП управителят е носил този регистър, който е бил видян и
възприет от актосъставителя (въпросният регистър бе представен за справка и в
хода н съдебното следствие).
Поради
тези причини съдът счита, че в конкретния случай, поведението на търговеца е
несъставомерно по посочения текст, поради което и ангажирането на
административнонаказателната му отговорност е незаконосъобразно и води до
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №43186/11.01.2018г.,
издадено от Николай Желязков Стойков -
Директор на Регионална дирекция за областите ***, Сливен и Ямбол при КЗП, с
което за нарушение на чл. 127, ал.2 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) и
на основание чл.222 от ЗЗП на „***” СД с ЕИК: ***
е наложена – „Имуществена
санкция” в размер 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно
с оригинала: М.Р.