Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11697 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 138833
от 02.07.2020 г., постановено по гр. д. № 46898/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 70 състав, е признато за установено по предявения
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ, че С.А.Г. дължи на „Т.С.“
ЕАД, на основание сумата от 990, 91 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент №
17, находящ се в гр. София, ж.
к.******, с абонатен № 313879, отразена в общи фактури № **********/31.07.2016г.,
№ **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г. за периода 01.05.2016
г. - 30.04.2018 г., сумата от
34, 18 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 16.05.2019 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 97, 85 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2017 г. – 24.04.2019 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.06.2019
г. по ч. гр. д. № 27103/2019 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав. Отхвърлени са
предявените искове за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2015
г. – 30.04.2016 г. и за цена на услугата дялово разпределение за м.04.2016 г.,
както и исковете за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
над уважения размер до пълния предявен размер съответно от 165, 65 лв. и за
периода 14.09.2016 г. – 15.09.2017 г. и за сумата от 6, 95 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 14.09.2016 г. - 24.04.2019
г. Изцяло отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.А.Г. и М.С.Г. искове с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ, за сумата от по 247, 72
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот – апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж. к. ******, с абонатен №
313879, отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г. за периода 01.05.2016 г.-
30.04.2018 г., сумата от по 8, 54 лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и исковете с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от по 41,41 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
14.09.2016 г. – 24.04.2019 г. и за сумата от по 1, 73 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за същия период. Ответницата С.А.Г.
е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 334, 98
лв. – разноски в исковото производство и сумата 112, 48 лв. – разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е осъден да
заплати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на С.А.Г. разноски в размер на 112, 48
лв. и на М.С.Г. и Ю.А.Г. разноски в размер на по 300 лв., сторени от ответниците
в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице
– помагач „Н.“ ЕАД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че ответниците Ю.А.Г. и М.С.Г. не са клиенти на
топлинна енергия. На основание § 1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или
природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си. Сочи, че по делото са
представени документи, от които става ясно, че двамата ответници са наследници
респ. съсобственици на процесния топлоснабден имот. Съгласно
разпоредбата на чл.153 ЗЕ същите са и клиенти на топлинна енергия за исковия
период, като е без значение дали са обитавали имота и лично са консумирали
топлинната енергия. След като е взето решение от общото събрание на етажната
собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната
мрежа, то всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в нея топлинна
енергия. Без правно значение е обстоятелството на чие име се води партидата в
дружеството, като същото има само вътрешно -счетоводно значение. Счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че всички дължими суми по обща фактура №
**********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. са погасени
по давност, тъй като не е съобразил обстоятелството, че те стават изискуеми съответно
на 15.09.2016 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което е
прекъсната давността е подадено на 16.05.2019 г. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Ю.А.Г. и М.С.Г., с който оспорват същата. Считат,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ищецът не е
изпълнил задължението си за представяне на доказателства, които да установяват
по категоричен начин, че те са вещни ползватели на процесния имот респ.
потребители на топлинна енергия. Напротив, безспорно се установило, че
ползвател е лицето С.А.Г., която е подала и молба – декларация за откриване на
партида на нейно име при ищеца, с което недвусмислено е заявила облигационните
си отношения с него. Поддържа, че с изтичането на тригодишният срок,
регламентиран в чл.111, б. „в” ЗЗД, вземанията на ищеца се погасяват по
давност. Независимо, че т. нар. общи фактури са издадени по - късно, същите
включват вземанията, които са били изискуеми още с възникването им, след като
потребителят е имал задължение към датата на получаване на прогнозните фактури
да извършва плащане по тях. Издаването на последваща изравнителна сметка не
променя началния момент, от който започва да тече давността. Поддържат, че
вземането става изискуемо към момента на изтичане на срока за заплащане на
прогнозната фактура, а давността започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо, на основание чл.114, ал.1 ЗЗД. Удължаването на
погасителната давност е забранено с императивната разпоредба на чл.113 ЗЗД и топлопреносното дружество няма право да определя от кога
започва да тече давността. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, независимо,
че за тях давността не е изтекла. С оглед на това, след като вземанията за
главницата са погасени по давност, се погасяват и задълженията за лихва, тъй
като същите са акцесорни спрямо главното вземане. Молят съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответницата С.А.Г..
Счита, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно. Първоинстанционният
съд не е съобразил обстоятелството, че за м.03.2017 г. е заплатила сумата от
63, 62 лв., като за това е представила и вносна бележка от „ПИБ“ АД. Това не е
отразено и в изготвената съдебно - счетоводна експертиза. Счита, че не следва
да се начисляват суми по служебен път, след като има отчети за извършено дялово
разпределение. Липсва протокол, който да установи, че не е бил осигурен достъп
до имота. Разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 ясно разграничават двете хипотези -
реален отчет и служебно начисляване на топлинна енергия. Вземането при служебно
начислена енергия поради неосигурен достъп има известен характер на неустойка
доколкото потребителя има договорно задължение да осигури достъп за реален
отчет. Уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и
признаването на различни от претендираните от ищеца вземания е недопустимо, тъй
като е нарушение на диспозитивното начало в процеса. В тази връзка служебно
начислените суми трябва да бъдат обявени за недължими. Счита, че решаващият съд
не е отразил факта, че в имота не се ползва никаква топлинна енергия. По делото
не са ангажирани доказателства за узаконяване и пускане в експлоатация на
абонатната станция, което правело нищожни всички сметки формирани в такива
условия. Поддържа, че не дължи претендираните суми за дялово разпределение, тъй
като липсвали доказателства за техния размер и основание. Дяловото
разпределение е извършвано от фирма, а
не от ищеца. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им част.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД и от
третото лице – помагач на ищеца „Н.“ ЕАД.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 7, находящ се в гр. София,
общ. Овча купел, ж. к. „******, абонатен № 313879, като му дължат разделно
сумата от общо 1 796, 55 лв., от
които 1 486,37 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., 248,48 лв. – лихва за
забава за периода 14.09.2016 г. – 24.04.2019 г., както и 51,27 лв. – главница,
представляваща дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. и 10,
43 лв. – лихва за забава за периода 30.05.2016 г. – 24.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 16.05.2019 г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане, при
квоти от по 1/6 за Ю.А.Г. и М.С.Г., а именно: по 299, 42 лв., от които: по 247,
72 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. –
м.04.2018 г., сумата от по 41, 41 лв. – лихва за
забава за периода 14.09.2016 г. – 24.04.2019 г., сумата от по 8, 54 лв. –
главница за дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. и по 1,
73 лв. – лихва за забава върху главницата дялово разпределение за периода 30.05.2016
г. – 24.04.2019 г. и 4/6 за С.А.Г. , а именно: сумата от общо 1 197, 70 лв., от
която сумата от 990, 91 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г.; сумата от 165, 65 лв. – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 24.04.2019 г.,
както и 34, 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.05.2015 г. –
м.04.2018 г. и 6, 95 лв. – лихва за забава върху главницата дялово
разпределение за периода 30.05.2016 г. – 24.04.2019 г. Във връзка с подадено на
16.05.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 27103/2019 г. на СРС, 70 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорват наличието на облигационна
връзка между страните. Считат, че по делото не са ангажирани доказателства, че
са собственици или вещни ползватели на процесния
имот. Позовават се на изтекла
погасителна давност. Съставените от ищеца документи са на името единствено на С.А.Г.,
като имената на останалите ответници не фигурират в
тях. Поддържат, че след като ищецът приема, че вещен ползвател на имота е С.А.Г.
и след като е открита партида, макар и служебно, без нейно знание, то същата би
била единствено отговорното лице за ползваната енергия. Ю.А.Г. и М.С.Г. са
единствено „гол собственик“ на имота и не може да се приеме, че са задължени
лица. До последните не е изпращана и покана за плащане. Съгласно формираната
съдебна практика, след като ищецът е установил вещен ползвател на имота, искът
спрямо голия собственик е неоснователен. Считат, че не би могло да се приеме,
че само с факта на придобиване на собствеността и по силата на легалната
дефиниция за потребител на топлинна енергия, без никакво друго действие от
страна на физическото лице, то става страна по договор при общи условия с „Т.С.“
ЕАД. Поддържат, че до откриване на партида на името на новия собственик
задължено лице остава стария собственик. С оглед отмяната на методиката за
дялово разпределение, начисляването на топлинната енергия противоречи на
законовите изисквания. След като топлинната енергия е начислена от фирма за
дялово разпределение, на ищеца не се дължи такса за дялово разпределение. Молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им
присъди сторените по делото разноски.
На
16.05.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю.А.Г., С.А.Г. и М.С.Г., за следните суми: 1 486,
37 лв. – главница и 248, 48 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 24.04.2019
г.; 51, 27 лв. – главница и 10, 43 лв. лихва за забава за периода 30.05.2016 г.
– 24.04.2019 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община
Овча купел, ж. к. „******, абонатен № 313879. Подробно изброени са фактурите с
неплатени суми, като дължими за доставена, но незаплатена топлинна енергия са 1 486,
37 лв. – главница и 248, 48 – лихва, а за дялово разпределение: 51, 27 лв. –
главница и 10, 43 лихва. В т.13 от заявлението сумите се претендират в
условията на разделна отговорност – 1/6 за Ю.А.Г., 4/6 за С.А.Г. и 1/6 за М.С.Г..
Претендира сторените в производството разноски в размер на 35, 93 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 10.06.2019 г. по ч. гр. д. № 27103/2019 г. на СРС, 70 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 35, 93 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражения от длъжниците, с което оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Позовават се на изтекла
погасителна давност и липса на облигационни отношения. Претендират сторени в
заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300
лв. за всеки един от тях.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно
от представения нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 75, том IІ, дело № 480/1998 г. на 12.02.1998 г. Р.В.Д.-А.е
продала на А.Т.Г.и С.А.Г. процесния имот – апартамент
17, находящ се в гр. София, ж. к. „*****.
С молба - декларация от 30.04.1998 г. С.А.Г. е
поискала откриване на партида за имота на нейно име.
От представеното по делото удостоверение за
наследници, издадено от община Сливен, гр. Сливен се установява, че А.Т.Г.е
починал на 02.04.2004 г., като негови наследници по закон са: М.С.Г. - съпруга,
Ю.А.Г. и С.А.Г. –дъщери.
Видно от представения протокол от проведеното
Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София,
ж. к. „*****, от м.08.2002 г. (с нечетлива дата), етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. Протоколът е съставен от представители на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На
30.08.2002 г. е сключен договор между ТАЕС „Нелбо
Инженеринг“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „*****, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У-100/06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз - Нелбо Инженеринг“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Съгласно
приложени 3 бр. протоколи от „Т.С.“ ЕАД и 3 бр. свидетелства за метеорологична проверка
от 2015 г., 2017 г. и 2019 г. общият топломер в абонатната станция, находяща се
в гр. София, ж.к. „***** е преминал изискуемите метеорологични проверки
на всеки 2 календарни години, като всяка една от проверките е дала заключение за
съответствие с одобрения тип.
От
заключението на вещото лице инж. В.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза по делото се установява, че общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в 0:00 часа на първо число на
месеца чрез т. нар. „терминал“. От отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното
дружество. Вещото лице е установило, че в процесния имот през исковия период е
имало монтирани 3 бр. отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители,
като отчетите за два от индивидуалните разпределители с № 25061036 и № 25061037
са били в размер „0“, поради което за тях няма начислявана топлинна енергия. Отчетите
на уредите са извършени от фирмата за дялово разпределение на 15.05.2016 г. ,
30.04.2017 г. и 20.05.2018 г. и съдържат подписи на абонатите. За процесния
период м.05.2015 г. – м.04.2018 г. е начислявана топлинна енергия за отдадена
сградна инсталация в съответствие с нормативните изисквания и топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване, която е отчетена по показанията на 1
бр. водомер за топла вода с № 99006346 монтиран в имота. През процесния период във
фактурите на топлопреносното дружество не е
начислявана такса мощност, тъй като същата е била отменена с решение №
Ц-010/28.06.2006 г. на ДКЕВР и Протокол № 2/30.06.2006 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ АД. Всички изчисления направени от фирмата
за дялово разпределение „Н.“ ЕАД съответстват на действащата Наредба № 16-334. Съгласно
изготвените индивидуални справки за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. е
установена сума за доплащане в размер на +117, 77 лв., за периода 01.05.2016 г.
– 30.04.2017 г. – сума за доплащане в размер на +13, 35 лв., а за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. -сума за връщане в размер на -127,13 лв. Така
общо да исковия период сумата за доплащане възлиза на +3, 99 лв. Размерът на дължимата
сума за топлинна енергия съгласно експертното заключение възлиза на сумата от общо
1 652, 19 лв., изчислена като сбор от сумата по фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия в размер на 1 648,2 0 лв. и сумата за доплащане
от изравнителни сметки в размер на + 3, 99 лв., а дължимата сума за услугата за
дялово разпределение е в размер на 51, 27 лв. В посочените крайни суми не са
включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.
Пред СРС е
изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.Д.-К.,
от чието заключение се установява, че за процесния период стойността на
дължимата сума по прогнозни стойности е 1 648,23 лв. След изготвяне на изравнителните
сметки за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. , 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
и 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е установена сума за доплащане +3, 99 лв. Вещото
лице е установило, че от абоната е платена сума в размер на 165,84 лв., с която
е погасена частично главницата по фактура № **********/31.07.2014 г. Така
неплатена сума за исковия период е в общ размер на 1 486, 37 лв. Мораторната
лихва върху главницата, считано от датата на изпадане в забава до 24.04.2019 г.
възлиза на сумата от 248, 07 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни,
като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са
частично основателни.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Спори се между страните в производството дали през
исковия период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
В случая в
подкрепа на твърдението си за наличие на облигационно правоотношение между
страните ищецът е ангажирал нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 75, том IІ, дело № 480/1998 г., съгласно който на
12.02.1998 г. ответницата С.А.Г. е придобила правото на собственост върху
процесния имот, заедно със своя баща А.Т.Г.. Доколкото не е уговорено друго и
на основание чл.30, ал.2 ЗС, частите на съсобствениците са равни. Съгласно
представеното удостоверение за наследници, последният е починал на 02.04.2004
г., като е оставил за наследници по закон съпругата си - М.С.Г. и двете си
дъщери - С.А.Г. и Ю.А.Г.. Доколкото не се твърди, че имотът е
придобит по време на брака на А.Т.Г.с М.С.Г., следва да се приеме, че
посочените лица не са били в брак към този момент. Ето защо и на основание чл.5,
ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН, притежаваната от А.Т.Г.1/2 ид.
ч. от процесния недвижим имот е наследена от ответниците при равни дялове. Така ответниците
се легитимират като съсобственици на процесния имот,
при следните квоти: 4/6 ид. ч. за С.А.Г. и по 1/6 ид. ч. за Ю.А.Г. и М.С.Г.. С оглед на това съдът приема, че
те се легитимират като собственици на процесния апартамент в посочените от
ищеца квоти и в това си качество същите се явяват и клиенти на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период.
Горният
извод не се променя от обстоятелството, че по делото е представена молба - декларация
за откриване на партида при ищеца само от ответницата С.А.Г..
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
С цитираното по - горе ТР № 2/2017
г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън
посочените в чл.153 ЗЕ. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е също
така, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира
с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание –
със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би
могло да послужи откриването на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е разглежданият
случай. Извън посочената хипотеза, законът не придава на откриването на партида
за имота значението на правопораждащ факт за
възникването на облигационно правоотношение с топлопреносното
предприятие. Същевременно съсобственикът на топлоснабдения
имот е подразбиран клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на чл.153,
ал.1 ЗЕ и съгласно дадените с цитираното тълкувателно решение разяснения. За наличието на облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия е ирелевантно
обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме,
че депозирането на заявление - декларация за откриване на партида от лице,
различно от ползвател на договорно основание, е ирелевантно
за облигационното правоотношение между съсобственика на топлоснабдения
имот и ищцовото дружество, а има значение единствено
за воденото от ищеца счетоводство и начина на отразяване в същото на
формираните за съответния период задължения.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С
оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В
случая ответниците не твърдят и не установяват да са
упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. и 2016 г.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Ето защо
общите условия на ищеца регулират спорното правоотношение.
По
изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот – обстоятелство, което обуславя неоснователността на наведените във въззивната жалба на ответниците
оплаквания в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице – помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си
тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи. Вещото лице е дало заключение относно
реално потребената в имота топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Същото
е съобразило, че през процесния период начислените суми за топлинна енергия са
по прогнозно потребление, а в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
разпределение е изчислила реалното такова и е извършила изравняване между
начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни документи, а
именно ЗЕ, Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Установено е, че в процесния имот е имало 3
бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО, като топлинна енергия за отопление е
начислявана само за един от тях, тъй като другите два не са ползвани. Начислявана
е топлинна енергия за отдадена сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, която е
отчетена по показанията на 1 бр. водомер за топла вода монтиран в имота. При
съобразяване с отмененото от 28.06.2006 г. решение на ДКЕВР не е начислявана и
такса мощност. В заключението не се съдържат каквито и да било данни, че за имота е начислявана служебна
топлинна енергия поради неосигурен достъп, предвид което възражението на жалбоподателката – ответник в тази насока е неоснователно и
голословно. Заключението на вещото лице е ясно, точно, обстойно и задълбочено
обосновано. Същото не е оспорено от страните, както и не са ангажирани доказателства,
които да опровергават или разколебават изводите на вещото лице. Ето защо съдът
изцяло възприема експертното заключение на вещшото
лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката С.Г., че липсва отразяване
в счетоводството на ищеца на заплатените от нея суми за исковия период. Съгласно
заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза за процесния период
е установена платена сума в размер на 165, 84 лв., с която е погасена частично
главницата по фактура № **********/31.07.2014 г. Това обстоятелство е обсъдено съобразено
от решаващия съд.
Жалбоподателката – ответник поддържа
доводите си, заявени с писмения отговор на исковата молба относно легитимацията
на ищеца за вземанията за услугата дялово разпределение:
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 06.11.2007 г., сключен между ищеца и ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД страните са договорили заплащане от „Т.С.“
ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е
цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември
следващата година. Ангажирани са и доказателства установяващи, че през
процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е осъществявано от ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД. Ето защо ищецът се легитимира като
носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение и предявените
искове за установяване на дължимостта й са установени
по основание.
Жалбоподателят – ищец релевира
доводи за неправилно прилагане на института на погасителната давност.
Ответниците своевременно са заявила по делото –
с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла
погасителна давност. Ето защо то е част от спорния предмет и е разгледано от
решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Исковият
период, за който ищеца претендира дължими вземания е 01.05.2015 г. – 30.04.2018
г. За периода м.05.2015 г. – м.05.2016 г. приложение намират Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, а и
липсват признания за това от насрещната страна, поради което и на основание
чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –16.05.2019 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 16.05.2016 г. При това положение следва да се приеме, че
давността за вземането за м.04.2016 г. е започнала е започнала да тече от
01.05.2016 г. и е и изтекла към 01.05.2019 г. т. е. преди депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК на 16.05.2019 г. Давността за следващия месец
м.05.2016 г. обаче е започнала за тече на 01.06.2019 г., поради което не е
изтекла към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и вземанията за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. не са погасени по давност, в каквато
насока са и изводите на решаващия съд.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя - ищец, че сумата по общата фактура №
********** касаеща периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., издадена на 31.07.2016
г., става изискуема едва на 15.09.2016 г. Релевантен в случая е периодът на
потребление, за който се отнася издадената обща фактура, а не датата на
издаване на последната и посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването на
обща фактура съставлява способ за определяне окончателния размер на доставената
топлинна енергия през съответния отоплителен период, поради което погасяването
на вземанията на ищеца за този отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията
по съставената обща фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за
период, различен от съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него.
Ето защо изводите на решаващия съд, че вземанията по посочената обща фактура са
погасени по давност, са законосъобразни.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че
изискуемото и дължимо главно задължение за топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. непокрито от изтекла
погасителна давност, като неговият размер възлиза в размер на 1 036, 12 лв.
Тази сума следва да се възложи на ответниците,
съобразно участието им в съсобствеността тази сума – 4/6 за С.А.Г. и по 1/6 за Ю.А.Г. и М.С.Г.. С
оглед на това С.А. Василева отговаря за сумата
от 690, 75 лв., а останалите ответници по 172, 68 лв.
Таксите за
услугата дялово разпределение възлиза общо на 51, 27 лв. Същата е начислена за
периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., предвид заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно - техническа експертиза. Решаващият съд е приел, че това
вземане не е покрито от погасителна давност. Оплаквания от ответниците
срещу така формирания извод не са релевирани, поради
което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол. С оглед на това претенцията на ищеца за
цена за услугата дялово разпределение следва да се приеме за доказана в пълния
заявен размер и период. Тази сума е дължима от ответниците
съобразно участието им в съсобствеността - ответницата С.А.Г. дължи сумата от
34, 18 лв., а Ю.А.Г. и М.С.Г. за сумата от по 8, 55 лв.
Задължението
на. ответниците е парично и за периода на своята забава същите дължат
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
За периода
м.05.2016 г. – м.06.2016 г., който не е покрит от изтеклата погасителна
давност, приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от
Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на купувача. Ето защо
при тази редакция на общите условия, за да се постави клиентът на топлинна
енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване момента на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. На
основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да установи
момента на настъпване на изискуемостта на задължението за главница. В хода на производството
доказателства в тази насока не са ангажирани, а ответниците своевременно са
оспорили това обстоятелство.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Ето защо за остатъка от заявения период не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава, в каквато насока са изводите на решаващия съд.
Страните не
са изложили оплаквания относно установения с обжалваното решение размер на дължимата
лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2017 г.
– 24.04.2019 г. в размер на 97, 85 лв., в каквато насока са и изводите на
вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза. Така съобразно дълга
си ответницата С.А.Г. следва да заплати 4/6 от процесната сума, която възлиза
на 65, 23 лв., а ответниците Ю.А.Г. и М.С.Г. – по 1/6
от нея, която възлиза на по 16, 30 лв. В останалата предявена част исковете се
явяват неоснователни.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която са уважени предявените срещу ответницата С.А.Г.
искове за доставена топлинна енергия за сумата над 690, 75 лв. до уважения
размер от 990, 91 лв. и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за сумата над 65, 23 лв. до уважения размер от 97, 85 лв., като исковете следва
да се отхвърлят за посочените суми. Решението следва да се отмени и в частта, с
която са отхвърлени предявените искове срещу ответниците
Ю.А.Г. и М.С.Г.
за сумата от по 172, 68 лв. за доставена топлинна енергия за непогасения по
давност период, сумата от по 8, 55 лв. за услугата дялово разпределение и по
16, 30 лв. за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, като
исковете следва да се уважат в посочените размери. В останалата част решението
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото на жалбоподателя – ищец, следва да се присъдият
сторените разноски в настоящото производство, включително и възнаграждение за
юрисконсулт. Техният размер възлиза на 67, 26 лв. – по съразмерност.
На жалбоподателката С.А.Г. следва да се присъди сумата от 7,
57 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
С оглед
изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ищеца е възложена сумата над 110, 64 лв. до 112, 48 лв. – сторени от С.А.Г.
разноски, както и в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата над 102,
08 лв. до пълния присъден размер от 300 лв. в полза на останалите ответници – сторени в заповедното производство разноски по
съразмерност.
В полза на
ищеца следва да се заплати сумата от още 18, 58 лв. – разноски в исковото
производство, както и сумата от още 2, 96 лв. – разноски в заповедното производство.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 138833 от 02.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 46898/2019
г., по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав, в
ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ, че С.А.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата над 690, 75 (шестстотин и деветдесет лева и седемдесет и пет стотинки) лв. до 990, 91 (деветстотин
и деветдесет лева и деветдесет и една стотинки) лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия до топлоснабден имот –
апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж. к. ******, с абонатен № 313879,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г.
и № **********/31.07.2018 г. за периода 01.05.2016 г.- 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
16.05.2019 г. до окончателното плащане, в ЧАСТТА,
с която е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.А.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сумата над 65, 23 (шестдесет
и пет лева и двадесет и три стотинки) лв. до
97, 85 (деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки) лв.,
представляваща лихва за забава върху
стойността на доставена топлинна енергия за периода 16.09.2017 г. – 24.04.2019
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 27103/2019 г. по описа на СРС, 70
състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** срещу Ю.А.Г., ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН **********, искове съответно
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за сумата от по 172, 68 (сто седемдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки) лв., представляваща цена на доставена през периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия до топлоснабден
имот – апартамент № 17, находящ се находящ се в гр. София, ж. к. ******, с
абонатен № 313879, отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., сумата от по 8, 54 (осем лева и петдесет и четири
стотинки) лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2018 г., както и искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от по 16, 30 (шестнадесет лева и тридесет
стотинки) лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата
за топлинна енергия през периода от 14.09.2016 г. до 24.04.2019 г., за които
вземания по ч. гр. д. № 27103/2019 г.
по описа на СРС, 70 състав на 10.06.2019г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, в
ЧАСТТА, с която С.А.Г., ЕГН **********
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата над 110, 64 (сто и десет лева
и шестдесет и четири стотинки) лв. до
112, 48 (сто и дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки) лв., както и
в ЧАСТТА, с която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
е осъдена да заплати на Ю.А.Г., ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН **********, сумата
над 102, 08 (сто и два лева и осем
стотинки) лв. до пълния присъден размер от
300 (триста) лв. - разноски в заповедното производство за всяка една от тях,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, срещу С.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ – за признаване на установено, че С.А.Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата над 690, 75 лв. (шестстотин и деветдесет лева и седемдесет и пет
стотинки) до 990, 91(деветстотин и
деветдесет лева и деветдесет и една стотинки) лв., представляваща 4/6 от стойността
на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот –
апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж. к. ******, с абонатен № 313879,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г.
и № **********/31.07.2018 г. за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
16.05.2019 г. до окончателното плащане, както и иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, за сумата над 65, 23 (шестдесет и пет лева и
двадесет и три стотинки) лв. до 97, 85
(деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки) лв., представляваща лихва за забава върху стойността на доставена
топлинна енергия за периода 16.09.2017 г. – 24.04.2019 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 27103/2019 г. по
описа на СРС, 70 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу Ю.А.Г., ЕГН **********
и М.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 – адв.
Н.К., искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ, че Ю.А.Г., ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от по
172, 68 (сто седемдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки) лв. всяка от тях, представляваща 1/6 от стойността
на доставена през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия до
топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се
находящ се в гр. София, ж. к. ******, с абонатен № 313879, отразена в общи
фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г., дължат сумата от по
8, 55 (осем лева и петдесет и пет
стотинки) лв. всяка от тях, представляваща 1/6 от стойността на услуга дялово разпределение
за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
16.05.2019 г. до окончателното плащане, както и по иска с правно основание
чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължат
сумата от по 16, 30 (шестнадесет
лева и тридесет стотинки) лв. всяка от тях, представляваща лихва за забава на
главницата за топлинна енергия през периода от 14.09.2016 г. до 24.04.2019 г., за
които вземания по ч. гр. д. № 27103/2019
г. по описа на СРС, 70 състав на 10.06.2019г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138833 от 02.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 46898/2019
г., по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав, в ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 67, 26 (шестдесет
и седем лева и двадесет и шест стотинки) лв., представляваща сторени разноски
във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ***,
да заплати на С.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 7, 57 (седем лева и
петдесет и седем стотинки) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА С.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
Ю.А.Г., ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***,
офис 2 – адв. Н.К., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от още 18, 58 (осемнадесет
лева и петдесет и осем стотинки) лв. – разноски в исковото производство, както
и сумата от още 2, 96 (два лева и
деветдесет и шест стотинки) лв. – разноски в заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***-17.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1
2.