№ 337
гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500501 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. №
20235240100960 по описа за 2023 година е отхвърлен установителния иск за
собственост на К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор , община
Брацигово , ул."Двадесет и четвърта" № 6, против А. Е. К. ЕгН ********** с
адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25 , за установяване по отношение на
ответника правото и на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място,
представляващо реална част от 237,5 кв.м. от УПИ III - 622, в квартал 78 по
плана на село Равногор, с площ 475 кв.м. с административен адрес с. Равногор
, община Брацигово , обл. Пазарджик , ул. 24" № 2, при граници на реалната
част : УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица - 24 -та и ограда.
Прието е за установено по иска на А. Е. К. ЕГН ********** с адрес :
гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25, против К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село
Равногор , община Брацигово , ул."Двадесет и четвърта" № 6, че А. Е. К. е
собственик на част от УПИ III - 622, в квартал 78 по плана на село Равногор,
целия с площ 475 кв.м., с реална площ от около 227 кв.м при граници на
реалната част: УПИ IV-621, УПИ II- 620, улица и ограда, и е осъдена К. Н. Щ.
да предаде владението на А. Е. К. на така описаната реална част от процесното
дворно място,
1
Отхвърлен е ревандикационния иск на К. против К. Щ. по отношение
на стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в
западната част с площ от 18 кв.м. двуетажна смесена сграда със застроена
площ от 25 кв.м./а измерена от в.л. -20кв.м./.
Присъдени са разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от К. Щ., в частта ,с която е
отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника
,че ищцата К. Н. Щ. е собственик на недвижим имот, находящ се в село
Равногор на основание давностно владение на 237,5 кв.м. / ½ част/ от III -
622,в квартал 78 по плана на село Равногор, с площ 475 кв.м. с
административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл. Пазарджик , ул.
24“ № 2 при граници на реалната част : УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица 24 -
та и построена на място ограда в процесния имот, както и в частта , с която е
уважен предявения насрещен иск от ответника за собственост.
Моли в тези части решението да бъде отменено и уважен предявения от
К. Щ. иск.
Решението било неправилно поради противоречие с материалния закон-
нормите, уреждащи института на придобивната давност и нарушение на
процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по
делото .
Неправилни и необосновани били изводите на съда, че придобивната
давност върху процесната реална част от дворищно - регулационния парцел не
е била изтекла към момента на влизане в сила на чл. 181 ал. 3 от ЗТСУ / отм./
на 01.06. 1973 година и затова, въпреки позоваването на ищеца на давностно
владение, ищцата не е придобила правото на собственост върху част от
парцела при квоти съответстващи на владяната част и останалата част от
парцела.
Позовава се на разпоредбата на чл. 181 ал. 3 от ЗТСУ / отм / на 01.06.
1973 година, според която придобивна давност върху реално определени
части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите,
предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат
обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действували
досега, или съгласно този закон и правилника за неговото приложение. Когато,
в случаите по предходните алинеи, не е допустимо да бъдат обособени
самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част,
съответствуваща на реално опредЕ.та част от парцела.
От свидетелските показания на Д.С. и С.А. , съседи на имота, било
установено, че тази част от имота, която е отдЕ., се владее от К. Щ., като
преди това се е владяла от баща й повече от 50 години. Реалната част на имота
е обособена, като е изградена граница още от бащата на ищцата , когато през
1955 година закупува 1/ 2 идеална част от имота и поставя началото на
2
владението , видно от приложената Декларация от 06.11. 1955 година и от
показанията на свидетелките , които описват именно западната част на имота в
показанията си. Към момента на влизане в сила на ЗТСУ, а именно 01.06 1973
година придобивната давност била изтекла.
Установено било по делото ,че от момента на обособяването на двете
части на дворното място, те се ползват по описания начин първоначално от
бащата на К. Щ. , а после и от самата нея. В частта, която се владее от ищцата,
нейния баща е построил плевня , а по - късно самата тя построява и гараж.
Видно било от приетата и не оспорена СТЕ, че процесната 1/2 част от
имота може да се обособи в самостоятелен УПИ , съгласно нормите на чл. 19,
ал. 1т. 5 и при условията на ал. 4 от ЗУТ, който да бъде заснет в кадастъра и
нанесен в регулационния план .
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба от А.
К..
В отговора се подържа възражението, изложено пред
първоинстанционния съд за недопустимост на иска. Доводите са в известна
степен неясни , но очевидно ответникът по иска мотивира възражението си за
неговата недопустимост , като счита ,че ищцата цели да установи права върху
реална част от урегулиран имот. Ищцата не можела да черпи права като
наследник на Н.Д.Щ., тъй като той не бил придобил права върху имота въз
основа на Декларация от 06.11.1955г., приложена към исковата молба. Тази
декларация съдържала изявление на П.Щ.С., че се възприема за собственик, но
на какво основание, въз основа на какъв способ е неясно.
Тази декларация не установявала и надлежно учредено право на строеж.
Декларацията била издадена въз основа на Наредба № 16480 обн. ДВ,
бр.280/1942г. при действието на Закон за благоустройството на населените
места, който е отменен с приемането на Закона за плановото изграждане на
населените места в сила от 03.01.1950г
Правилен и законосъобразен бил изводът на първоинстанционния съд
относно приложението на материалния закон. Съгласно Решение № 186 от
19.11.1987 г. по гр. д. № 154/86 г., ОСГК Владението на реално опредЕ. част от
парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по
давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ,
нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица
придобиването по давност на съответна идеална част. При действието на
ЗТСУ не е допустимо не само придобиването по давност на реални части, но и
на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез владение върху
реални части.. При действието на ЗТСУ не е допустимо придобиването на
идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез владение върху
реално определени части от парцели, независимо дали двете части могат да се
урегулират самостоятелно или не - чл. 59 ЗТСУ. След изменението на чл. 59
ЗТСУ с ДВ. бр. 34 от 2000 г. в сила от 01.01.2001 г. е допустимо
3
придобиването по давност на реална част от поземлен имот, ако двете части
подлежат на самостоятелно урегулиране, или ако са налице условията за
присъединяване по ал. 2.
Неоснователно било оплакването във въззивната жалба, че изтеклата до
влизане в сила на чл.181, ал.3 ЗТСУ придобивна давност върху реално
определени части от дворищно- регулационни парцели запазва действието си,
ако частите предмет на владението и останалите части от парцела могат да
бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, който са действали.
Установено било от заключението на експерта ,че имота е урегулиран.
Нямало и възможност за самостоятелно урегулиране..
Обоснован бил изводът , че придобивната давност върху процесната
реална част от дворищно-регулационния парцел не е била изтекла към
момента на влизане в сила на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ на 01.06.1973 г. и затова
въпреки позоваването на жалбоподателя на давностно владение тя не е
придобил право на собственост върху идеална част от парцела при квоти,
съответстващи на владяната част и останалата част от парцела.
Показанията на св. С. и А. не установявали владение на наследодателя
на ищцата.
Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от А. К..
С тази жалба решението се обжалва в частта ,с която е отхвърлен иска
за признаване на установено правото на собственост и предаване владението
по отношение на стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м;
масивен гараж в западната част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена сграда
със застроена площ от 25 кв.м./ измерена от вещото лице -20кв.м./.
Решението било неправилно и необосновано .
Съдът неправилно приел, че по отношение на плевнята е дадено
разрешение за строеж на наследодателя на ищцата , като той след
построяването й я е владял, както и навеса, а след това Щ. построява и гараж
1987 г. дори без строителни книжа в имота.
За нито една от изградените стопански постройки нямало строителни
книжа, нито установен градоустройствен статут.
Не било учредено надлежно право на строеж , като се повтарят доводите
, изложени в писмения отговор по жалбата на К. Щ..
К. Щ. свободно е навлизала в имота на ответника от северната му
страна, без обаче по какъвто и да било начин да е манифестирала намерение за
своене, което своене да е станало достояние на А. К. или неговия баща.
На основание чл. 92 ЗС жалбоподателят като собственик на процесното
дворно място придобил и правото на собственост върху съществуващата
стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в
западната част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена сграда със застроена
4
площ от 25 кв.м. - плевня.
Нито Щ. , нито наследодателя и били упражнявали владение върху
постройките.
Моли решението в тази част да бъде отменено и уважен
ревандикационния иск и за постройките.
Претендира разноски.
Писмен отговор на тази жалба от К. Щ. не е постъпил.
В дадения от съда срок по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита от
представителят на жалбоподателката – ищца не е постъпила.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да
се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против А. К. ищцата К. Щ. твърди, ,че е наследник
на Н.Д.Щ. . На 6.11. 1955 година наследодателят и придобил по сделка -
покупка от П.Щ.С. / идеална част от имот -парцел III - 836 в кв. 104 , а по сега
действащия план на село Равногор представляващ УПИ III - 622,в квартал 78
по плана на село Равногор, с административен адрес с. Равногор , община
Брацигово , обл. Пазарджик , ул. 24" № 2 .
От този момент до смъртта си наследодателят и считал този имот за
свой ,като през 1957 година получил строителна линия и разрешение за
строеж и е построил в него плевня, която се използва и към настоящия
момент.
След смъртта му през 1980 година ищцата продължила да владее имота ,
като през 1987 година построила в имота и гараж. Реално фактическата власт
се упражнявала върху част от имота, заключена в следните граници и съседи
УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица 24 -та и ограда построена от ответника на
място в процесния имот, която отделя частта на ответника
На 06. 03 1986 година бащата на ответника купил дворно място от 475
кв. метра, ведно с построената в него жилищна сграда , представляващ имот
план. № III - 836 в кв. 104 по плана на село Равногор при съседи от две страни
улица , Ат. Д. и Н. Щ. . След покупката на имота той е изградил на място
ограда, която отделя частта , която владее ищцата.
Наследодателя на ищцата владял този имот непрекъснато в
продължение на повече от 10 години от 1955 година ,като извършвал и
строителство в него. От Удостоверение за факти и обстоятелства и селищно
устройство, издадено от Община Брацигово № У-ТСУ- 288/ 23.12. 2022
година, било видно , че има запис за този имот по разписен лист на името на
наследниците на Н.Д.Щ. . Ищцата продължила владението на своя
наследодател и към момента го упражнявала.
Моли да бъде прието за установено по отношение на А. Е. К. ,че К. Н.
Щ. е собственик по наследство и давностно владение на ½ идеална част от
имот , представляващ УПИ III - 836 в кв. 104 , а по сега действащия план на
5
село Равногор представляващ УПИ III - 622,в квартал 78 по плана на село
Равногор, с административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл.
Пазарджик , ул. 24“ № 2 при граници на реалната част : УПИ IV- 621 ; УПИ II‐
620 , улица 24 -та и ограда построена от ответника на място в процесния имот,
която отделя неговата част.
Първоинстанционният съд напълно правилно е констатирал
нередовностите на тази искова молба и дал указания за отстраняването им.
Указанията в т.1 на разпореждането му не са достатъчно коректни ,но
останалите указания са напълно правилни.
В изпълнение на тези указания е посочено ,че ищцата основава правото
си на собственост на давностно владение от 1980 година , упражнявано от нея,
като тук следва да се посочи, че в исковата молба се излагат обстоятелства и
доводи относно придобиване на права от наследодателя и по силата на
давностно владение.
Ищцата е конкретизирала ,че с предявения иск цели установването на
правото на собственост по отношение на ответника върху ½ идеална част от
имота, като е обосновала и правния си интерес – ответникът се снабдил през
2023 година с нотариален акт за собственост върху целия имот.
В срока по чл.131 е постъпил отговор на тази искова молба от А. К..
Прави се възражение за недопустимост на иска , като според ищеца тази
недопустимост се обосновава от обстоятелството , че ищцата има претенции
за права върху идеална част от имота ,а трансформира правата си върху
реално обособени , описани от нея части от имота. Позовава се на съдебна
практика-решение № 209/22.12.2017г. по гр.д. № 810/2017 на ВКС .
Тъй като такъв довод се подържа и във въззивната жалба , а
недопустимостта на иска би довела до недопустимост на решението , следва
да се посочи следното:
Въззивният съд не намира предявеният иск за недопустим на соченото
основание. Първоинстанционният съд не е дал отговор на това възражение.
Действително в цитираната съдебна практика е прието ,че в хипотеза, при
която съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата
им, съсобственикът, чието право е нарушено, има интерес да получи
фактическата власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му,
но търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след
разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32 ЗС, а
дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите
съсобственици право да ползва цялата вещ съгласно чл.31, ал.1 ЗС в
пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на
множество еднородни права върху един и същи обект. Предявеният по реда на
чл.108 ЗС иск в подобна хипотеза следва да бъде уважен в установителната си
част и отхвърлен в осъдителната, доколкото упражняваната от всеки един от
6
съсобствениците фактическа власт не е без основание.
Въззивната инстанция подробно посочва приетото в цитираното
решение ,за да е видно ,че се касае за съвсем различен казус и предявяването
на установителен иск за собственост върху идеална част от имот е напълно
допустимо. Що се касае до конкретизацията на реалната част ,върху която
според твърденията се упражнява владение ,то това са обстоятелства , които
обосновават претенцията ,тъй като се касае за упражняване на фактическа
власт и евентуално наличие на възможност при определени условия
владението върху реална част да обоснове придобиване по давност на идеална
част от недвижим имот.
Ответникът оспорва и правото на собственост на наследодателя на
ищцата Н.Д.Щ.. Представената декларация от 06.11.1955г. съдържала
изявление на П.Щ.С., че се възприема за собственик, но на какво основание,
въз основа на какъв способ било неясно. В тази декларация било
удостоверено изявлението на С. че се възприема за собственик на ½ ид. част и
че е съгласен Н. Щ. да строи в имота Не се касаело за надлежно учредяване на
право на строеж. Излагат де доводи и за „недействителност „на декларацията
,поради това ,че според ответника тя е издадена по ЗБНМ, който е бил
отменен към този момент. Направено е искане за представяне на
доказателството в оригинал ,като направеното оспорване всъщност не касае
оспорване на доказателство по смисъла на чл.193 от ГПК.
Иска е оспорен и с твърдението ,че имота ,за който е предявен иска не е
идентичен с имота , описан в декларацията от 1955 година.
Имотът, описан в декларацията не бил индивидуализиран нито с
местоположение, нито с граници, нито с площ, като е неясно какви са били
регулационните предвиждания за неговите граници към действалия към онзи
момент регулационен план. Имотът не фигурирал като собственост нито на Н.
Щ., нито на неговите наследници в разписния лист от действащата разписна
книга към действащия регулационен план одобрен със Заповед №
118/17.04.1992, нито пък Щ. или негови наследници са фигурирали като
собственици в предходния действащ регулационен план.
Оспорват се и твърденията ,че имота е владян от наследодателя на
ищцата и нея самата , тъй като до 1986г. имотът бил владян и ползван от
праводателите на бащата на ответника - М.К., А. Д., П.К., Н.Д. и А. К. което
обстоятелство било надлежно констатирано в Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност и наследяване № 39, том. I,
нот.дело № 96/1986г. от 06.03.1986г.
С нотариален акт № 97, том I, акт № 53 признатите за собственици М.К.,
А. Д., П.К., Н.Д. и А. К. продали на бащата на К. цялото застроено и
незастроено дворно място с площ от 475 кв.м, ведно с построената в него
жилищна сграда, който имот съставлява парцел III - 836 в кв.104 по плана на с.
Равногор като видно от удостоверение за факти и обстоятелства по
териториално и селищно устройство № У-ТСУ-179 от 20.08.2021 издадено от
7
Община Брацигово този парцел по описание в нот.акт № 53 от 06.03.1986г. по
обезсилен план е идентичен с процесния имот УПИ Ш-622 в кв.78 по сега
действащия план на с. Равногор.
След 1986г. покойният Е. А.ов К. /починал на 22.09.2023г./ заедно със
съпругата си Е.К. К.а, до смъртта си са продължили съвместно владението на
дворното място ,като никога не са изграждали ограда, която да разделя
собствения им имот, защото никога не са възприемали ищцата да има права в
този имот, нито пък са имали необходимост да отделят реална част от него. Е.
К. приживе е изградил гараж от 19 кв.м и заедно със сина си - ответника са
извършвали действия по поддръжка и облагородяване на дворното място
ведно с постройките в него. Е. К. винаги се е противопоставял и никога не е
бил наясно, че ищцата свои реални части от неговия имот и че въобще се
счита за собственик на идеална част от дворното място. Той заплащал
данъци за дворното място и постройките в него като ищцата нито е
декларирала данъчно имота, нито е плащала данъци за него, нито е подавала
данъчна декларация по ЗМДТ в която да приложи документ за собственост.
Ищцата е собственик и ползвала - УПИ ІІ-620 като изградената плевня е в
чужд имот и по силата на материалното приращение по чл. 92 ЗС се явява
изключителна собственост на бащата на К., а след продажбата на дворното
място с нотариален акт № 47/26.07.2023г.,том 2, per. № 2380, нот.дело №
205/2023г. на Нотариус Г.К. с peг. № 387 от НК, собственик бил К..
Дори ищцата да е упражнявала някаква фактическа власт в имота по
преминаване във връзка с изградената незаконна плевня то по никакъв начин
не била манифестирала по отношение на К. , респективно неговия баща,
намерение да свои имота. Е. К. считал себе си за изключителен собственик
на дворното място. Нееднократно приживе К. искал от ищцата да освободи
имота му от плевнята, която представлява източник на повишена опасност при
пожар.
Моли иска да бъде отхвърлен ,като е оспорена представената
декларация от 1955 година като неистинска.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от А. К..
В исковата молба се твърди, че А. Е. К. е придобил чрез покупко-
продажба извършена с Нотариален акт№ 47/26.07.2023г.,том 2, peг. № 2380,
нот.дело № 205/2023г. на Нотариус Г.К. с peг. № 387 от НК от покойния си
баща Е. А.ов К. /починал на 23.09.2023г. / и майка си Е.К. К.а, правото на
собственост върху дворно място представляващо УПИ III - 622, кв. № 78 по
сега действащия регулационен план на с. Равногор, Община Брацигово, обл.
Пазарджик одобрен със Заповед № 118/17.04.1992г. с площ от 475 кв.м. при
съседи на изток: улица, на запад: УПИ ІІ- 620, на север: улица, на юг: УПИ IV
- 621 е административен адрес: с. Равногор, Община Брацигово, обл.
Пазаржик, ул. № 24 - та № 2 В имота имало двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 45 кв.м, двуетажна смесена сграда с площ от 25 кв.м, навес
със застроена площ от 6 кв.м и навес със застроена площ от 13 кв.м;
8
Праводателите на К. придобили имота ,който представлявал дворно
място с площ от 475 кв.м ведно с построената в него жилищна сграда
съставляващо имот с планоснимачен номер III - 836 в кв.104 по обезсилен
регулационен план плана на с. Равногор, Пазарджишко при съседи: от две
страни улица, Ат.Д. и Ив.Щ. въз основа на покупко-продажба с нотариален акт
№ 53/06.03.1986г., том I, дело № 97 на Нотариус при Пещерски районен съд от
М.К., А. Д., П.К., Н.Д. и А. К. които пък са били признати за собственици
съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давност и наследяване № 39, том. I, нот.дело 96/1986г. от 06.03.1986г.
Съгласно удостоверение № У-ТСУ-48/08.03.2023г. издадено от Кмет на
Община Брацигово имот с планоснимачен номер III - 836 в кв.104 е идентичен
с дворно място представляващо УПИ-ІІ 622, кв. № 78 по сега действащия
регулационен план на с. Равногор, Община Брацигово, обл. Пазарджик
одобрен със Заповед № 118/17.04.1992г. с площ от 475 кв.м. при съседи на
изток: улица, на запад: УПИ II - 620, на север: улица, на юг: УПИ IV - 621 с
административен адрес: с. Равногор, Община Брацигово, обл. Пазаржик.
Ответницата К. Н. Щ. оспорвала правото му на собственост върху така
описаното дворно място с площ от 475 кв.м. като ползвала без основание
около 239 кв.м от него в западната му част при граници на реална част: УПИ
IV-621 - от юг, УПИ II-620 от запад, улица 24 - от север и ограда .В тази площ
били изградени без строителни книжа и негово съгласие стопанска постройка
в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в западната част с площ от
18 кв.м;; двуетажна смесена сграда със застроена площ от 25 кв.м. - плевня
Ответницата се позовавала на вписване в разписния лист към
действащия КРП, който обаче не удостоверявал възникването на право на
собственост, както и се на Декларация от 06.11.1955 г. с която наследодателя й
е декларирал, че е собственик на ид.част от имота и че е съгласен Н. Щ. да
строи в имота.Тази декларация станала известна на А. К. в хода на съдебното
производство.
Твърди, че не е надлежно учредено право на строеж ,тъй като това не
било възможно по силата на тази декларация.
Оспорва идентичността на имота , посочен в тази декларация с този
предмет на иска.
Ответницата К. Щ. свободно навлизала в имота ми от северната му
страна - улица, изградила е граница в средата на дворното му място като
съществуващата на място стопанската постройката с площ от 18 кв.м. - гараж
била буквално долепена до жилищната сграда.
Ответницата заявявала претенции върху реална част от имота му, , която
нито може да се обособи като самостоятелен обект, нито пък УПИ III - 622,
кв. № 78 може да съществува без тези 239 кв.м., т.е при остатъчна площ от 246
кв.м
Наследодателят му правил многократни опити за уреждане на тези
9
отношения , но без успех.
Като собственик на имота ,по силата на приращението , ищецът бил
собственик и на стопанска постройка от 13 кв.м; масивен гараж в западната
част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена сграда със застроена площ от 25
кв.м.
Моли да бъде прието за установено по отношение на К. Н. Щ., че А. Е.
К. е собственик на оспорваната от ответницата ½ ид.част от процесния имот с
искова молба по гр.д. № 960/2023г. по описа на PC - Пещера, както и на
заключена реална площ от около 239 кв.м от него в западната му част при
граници на реалната част: УПИ IV-621 - от юг, УПИ П-620 от запад, улица 24 -
от север и ограда ведно с стопанска постройка в западната част с площ от 13
кв.м; масивен гараж в западната част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена
сграда със застроена площ от 25 кв.м. и да бъде осъдена ответницата да
предаде владението върху така описания имот-дворно място и постройки.
Претендира разноски.
Постъпил е отговор на предявения насрещен иск .К. Щ. го оспорва ,
като подържа ,че е собственик на ½ идеална част от имота и постройките в
него.
Съдът , като прецени доводите на страните и доказателствата по делото
, прие за установено следното:
По делото е прието без оспорване от страните заключение на експерт ,
според което по обезсиления кадастрален и регулационен план на с.Равногор,
одобрен със Заповед № 2310/10.06.1938г. за имот с пл.№ 836 е бил отреден
Парцел-Ш-836 в кв.104 с урегулирана площ от 485м.кв.при граници : Парцел
ІІ-824, Парцел-IV- 835 и от две страни улици. В този план не е било отразено
застрояване върху парцела.
По сега действащия кадастрален и регулационен план на населеното
място , одобрен със Заповед № 118/17.04.1992г., гореописания имот е УПИ ІІІ-
622 в кв.78 с урегулирана площ и приложена регулация от 485м.кв., при
граници : УПИ ІІ-620, УПИ ІV-621 и от две страни улици.Очевидно е налице
пълна идентичност между имотите по плановете.В имота са изградени сгради
от основното застрояване и сгради от допълващото застрояване, както следва:
-Двуетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 45м.кв.
-Двуетажна смесена стопанска сграда със ЗП от 13,00м.кв.
-Паянтова стопанска сграда със ЗП от 20,00м,кв.
-Едноетажна масивна сграда-гараж със ЗП от 18,00м.кв.
-Едноетажна масивна пристройка към 2пМЖС със ЗП от 19,00м.кв.
Имота има лице на две улици, съответно от 28,93м.л. и от 18,94м.кв.,
като е разделен на две части с материализирана на терена метална решетъчна
ограда, закрепена в едната си част с дължина от 6,80м.л.на метални колове,
захванати с болтове върху ивична бетонова основа и в другата си част с
10
дължина от 3,50м.л. закрепена на дървени колове, забити в земята.
Тази ограда разделя имота на две части ,като западна част, за която има
претенции К. Щ. е с площ от 227м.кв.В нея са построени двуетажна смесена
стопанска сграда със с площ 13,00м.кв;Паянтова стопанска сграда с площ от
20,00м.кв.;Едноетажна масивна сграда-гараж със ЗП от 18,00м.кв.
Източна част от имота е с площ от 258м.кв. и в нея има следното
застрояване- двуетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 45м.кв. и
едноетажна масивна пристройка към нея от 19,00м.кв.
По делото е представена декларация от 6.11.1955 година с нотариална
заверка на подписа. С тази декларация П.Щ.С., като собственик на ½ идеална
част е декларирал съгласието си Н. Щ. - наследодател на ищцата да строи
жилище и други стопански постройки в имот ІІІ-836 в кв.104 по плана на
с.Равногор. Това съгласие е дадено в качеството на собственик ,като в
декларацията се съдържа изявление ,че имота му е изплатен и „Н. Щ. става
пълноправен собственик на посочения имот.“
В декларацията е посочен текста на т.41 от Наредба 16480,обнародвана в
ДВ 280/1942 година. Именно това дава основание на А. К. да излага доводи за
действието на тази декларация, издадена вероятно въз основа на отменен към
този момент закон – ЗБНМ, отменен със ЗПИНМ ,действащ от 1.01.1950
година.
За значението и отношението на тази декларация съдът ще изложи
доводите си впоследствие ,като следва да се има предвид ,че няма и твърдения
, че чрез нея е учредено право на строеж.
Безспорно е ,че имотът , описан в тази декларация е част от Парцел Ш-
836 в кв.104 по тогава действащия регулационния план на с. Равногор,
идентичен с ІІІ-622 по сега действащия.
Установено е още от заключението на експерта ,че за постройките в
западната част на имота няма строителни книжа и разрешения.
Експерта е дал становище ,че съгласно нормите, посочени в чл.19, ал.,
т.5 и при условията на ал.4 от ЗУТ е възможно обособяването на
самостоятелен обект на правото на собственост в площта при посочените по
горе граници от УПИ, който да бъде заснет в кадастъра и нанесен в
регулационния план / минимум за самостоятелен дял най-малко 12м.л. лице и
250м.кв. за повърхност /.
От обясненията му в съдебно заседание се установява още ,че западната
половина на имота граничи със съседния имот II-620, в който се владее от
ищцата. Достъпът до тази западна половина се осъществява през съседния
имот от запад, като между тази част и съседния имот няма ограда. Входът за
източната половина на имота откъдето К. влиза в имота си е друг.
Видно е от представеното удостоверение за наследници ,че К. Щ. е една
от трите дъщери на Н. Щ. , починал през 1980 година.
11
Във връзка с доводите относно строителството на сградите в западната
част на имота – по делото е представен протокол за даване на строителна
линия на Н. Щ. за строителство на плевня от 1957 година в парцел ІІІ-386 в
кв.104 по плана на с.Равногор.
Според представеното удостоверение на Община Брацигово парцел ІІІ-
622 е записан на н-ци Н. Щ. , като няма документ за собственост , на Е. К. –
като основание е посочен нотариален акт от 1986 година и на две други лица –
без документи.
Видно от представения нотариален акт от 1986 година – т.І № 53 лицата
М.К. ,А. Д. П.К., А. К. и Н.Д. са продали на Е. К. недвижим имот – парцел ІІІ-
836 в кв.104 по плана на с. Равногор от 475 кв.м., ведно с построена в него
жилищна сграда. При тази сделка правата си тези лица са установили с
нотариален акт № 39 том І също от 1986 година ,съставен от Пещерски
районен съдия , с който са им признати права по наследство и придобивна
давност върху имота , предмет на сделката и построена в него жилище.
Видно е от тези нотариални актове ,че постройките ,които се намират в
западната част на имота , която според твърденията се владее от ищцата ,
изобщо не са посочени,въпреки че те /без гаража ,строен през 1987 година/ са
съществували.
С нотариален акт № 47 том 2 нот.дело № 205/2023 година на Нотариус
Карамитрев Е. К. и Е. К.а са продали на А. К. дворно място УПИ ІІІ-622 в
кв.78 по плана на с.Равногор ,ведно с двуетажна жилищна сграда на 45 кв.м.,
двуетажна смесена сграда на 25 кв.м., навес на 13 кв.м. и навес на 6 кв.м.
Видно е от описанието ,че в този нотариален акт не са посочени всички
сгради ,които са построени в имота и по-точно в западната му част.
Представените доказателства към насрещния иск относно записването
на имота ,удостоверяват обстоятелства, идентични с тези ,посочени в
представеното удостоверение по първоначалния иск и установени от
експерта, относно записването на имота.
Установено е от показанията на св. С. ,която е на 80 годишна възраст ,
няма родство със страните и има непосредствени впечатления за
обстоятелствата , които установява, че , дворното място се ползва от К. Щ. и в
него има обор, има сайвант, има и гараж. Двора се обработвал от К. Щ. ,
имало дървета . Преди нея майка и и баща и владеели това дворно място, а
след смъртта им – тя. Тази част била присъединена към съседен имот , който
също бил на Щ. като не била отграничена по никакъв начин от него.
Свидетелката има впечатления за начина по който се упражнява фактическата
власт върху имота ,като установява ,че къщата , обора и сайванта били
построени от бащата на К. Щ. , а гаража построила тя. Свидетелката
установява ,че не е имало никакви спорове относно установения начин на
ползване на имота. Оградата , която разделял тази част от имота , и другата –
на сина на Е. била поставена от Е. К..
12
Идентични са и показанията на св. А. -съседка на страните. Тази
свидетелка установява ,че споровете възникнали отскоро. Докато бащата на А.
К. владеел имота спорове нямало.
При тази фактическа обстановка , съдът намира предявения
установителен иск от К. Щ. за основателен ,а насрещния ревандикационен иск
за неоснователен.
На първо място следва да се посочи, че доводите на ответника по
предявени я установителен иск се основават на доказателствената стойност и
значение на представената декларация от 1955 година и на законовата забрана
за придобиване на идеални части от имот.
Освен това са изложени и твърдения ,че имота не е владян от
наследодателя на ищцата ,респективно от нея самата ,а от праводателите на
неговия баща и от баща му.
Последните твърдения са категорично опровергани от събраните по
делото доказателства.
Представената декларация от 1955 година ,съдът цени не като
установяваща права върху имота – на собственост или право на строеж , а като
индиция за намеренията на наследодателя на ищцата за своене на имота.
Последователна е съдебната практика , приемайки ,че владението на
реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок ,нито води до
придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен
след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху
идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна
идеална част. При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването
по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни
парцели чрез владение върху реални части. Правилото на чл. 181, ал. 3
ЗТСУ съставлява изключение от общата забрана на чл. 59 ЗТСУ за
придобиване на давност на реални части от парцели, действието на което е
ограничено само спрямо изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност. Така е
синтезиран отговора на този въпрос в Решение № 186 от 19.II.1987 г. по гр. д.
№ 154/86 г., ОСГК.
В мотивите на това решение е посочено още ,че приетото не означава,
че по давност не може да бъде придобита идеална част от парцел посредством
владение върху идеална част. В случай напр., че две лица заедно влизат във
владение на един чужд парцел, те могат чрез съвладение да го придобият в
съсобственост. Обстоятелството, което отличава примера от процесния, е
фактът на съвладението, т. е. на упражняването на фактическа власт върху
целия парцел - с ограничението, което произтича от това, че при владението от
единия се държи сметка, че и другият владее, но не се касае за поотделно
владение на реално отграничени части.
Тази хипотеза не е налице , поради което съдът следва да даде отговор
на въпроса ,дали в конкретната хипотеза е налице изключението , позволяващо
13
придобиване по давност на идеална част.
За да отхвърли установителния иск за собственост
първоинстанционният съд е приел,че от доказателствата не може да се
направи извод, че върху реално обособената и оградена част от имота с площ
227 кв. м. / съгласно заключението на СТЕ/ е било упражнявано давностно
владение от ищеца К. Щ., към което по силата на наследствено
правоприемство от 03.05.1980 г. същата е присъединила и владението,
упражнявано от нейния праводател Н. Щ.. Началото на това давностно
владение датирало от момента на обособяването на реалната част посредством
ограждането й.
Този извод на първоинстанционният съд не може да бъде споделен и не
е съответен на доказателствата по делото .
Действително, по делото е установено ,че оградата е поставена от
бащата на ответника, но категорични са доказателствата ,че тази ограда е
материализирала на място границата на упражняваната от ищцата ,
респективно от нейния баща преди това фактическа власт.
Представената декларация от 1955 година ,всъщност установява
наличие на намерение от Н. Щ. да свои имота. Това свое намерение той е
демонстрирал още през 1957 година извършвайки строителство в него.
Следователно завладявайки част от имота , считана за съответна на ½ идеална
част от него / имота е с непроменени и граници и квадратура от тогава до сега/
към 1973 година ,когато влиза в сила ЗТСУ е била изтекла придобивна
давност за него. Свидетелите установяват категорично ,че тази част от имота е
владяна само от наследодателя на ищцата. След неговата смърт ищцата е
установила владение за себе си ,сама е упражнявала фактическата власт върху
тази част , която както се установява от гласните доказателства и от
заключението на експерта е присъединила към собствения си имот и ползвала
общо. Извършила и строителство на гараж и не е имало никакви спорове
,както при владението от наследодателя и ,така и при упражняваната от нея
фактическа власт до придобиване на имота от ответника.
Претенциите на ищцата са ,че е придобила по давност ½ идеална част от
описания урегулиран поземлен имот, тоест – правата придобити при
условията на чл.181 ал.3 от ЗТСУ/отм./.Според този текст когато не могат от
частите на имота да се образуват самостоятелни парцели, според изискванията
на закона ,то се придобива идеална част от имота ,съответстваща на реално
опредЕ. част от парцела.Експерта е дал становище за наличие на възможност
за образуване на два самостоятелни урегулирани недвижими имота според
изискванията на ЗУТ , но при прилагане на допустими отклонения.
Разпоредбата на чл.181 от ЗТСУ обаче е изисквала изследване на тази
възможност по този закон и правилника за приложението му или правилата ,
действащи до този момент. Изискванията за площ и лице на парцела са били
въведени в разпоредбата на чл.54 от ППЗТСУ/отм./,като в ал.6 също е
предвидена възможност за отклонение от тези изисквания по
14
целесъобразност.Както е видно от заключението на експерта и от разпоредите
на ППЗТСУ от двете части на УПИ не могат да се образуват самостоятелни
парцели при действието на ЗУТ,тъй като частта ,която се владее от ищцата не
отговаря на изискванията за площ. Източната част от имота съответства на
изискванията за площ и лице за самостоятелен имот , както според нормите на
ЗТСУ/отм./ ,така и на ЗУТ. Западната част , за която има претенции ищцата не
съответства по площ, като не следва да се съобразяват допустимите
отклонения ,тъй като те се прилагат по целесъобразност, но следва да се
съобрази, че тази част е присъединена от ищцата към собствен съседен УПИ.
Поради изложеното , съдът намира ,че предявеният иск следва да бъде
уважен ,като на ищцата бъдат признати права върху 277/485 идеални части от
недвижимия имот, което е по-малко от ½ идеална част.
По същите съображения ревандикационния насрещен иск на ответника
следва да бъде отхвърлен по отношение на дворното място заедно с
постройките.
Установено е по делото ,че строителството на сградите в тази част на
имота е извършено от ищцата , съответно от нейния наследодател. Ответникът
по първоначалния иск дори не твърди той да е извършвал това строителство.
Действията на ищцата и нейния праводател представляват явна демонстрация
на намерение да се свои имота. Свидетелите са установили ,че спорове
относно начина на упражняване на фактическата власт не е имало до момента
до който ответникът К. е придобил имота – това е станало през 2023 година.
При това положение решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено в частта с която е отхвърлен установителния иск за
установяване права на ищцата в размера в който те са доказани, в частта са
която е уважен ревандикационния иск на ответника за дворното място в тази
част и съответно признати правата на ищцата върху дворното място и
ревандикацианни иск – отхвърлен .
В останалата част решението следва да бъде потвърдено- в частта, с
която е отхвърлен ревандикационния иск за постройките ,макар и на друго
основание и относно разликата от 227/485 ид. части до претендираната ½
идеална част от имота.
С оглед изхода на спора ,на ищцата К. Щ. се дължат сторените пред
двете инстанции разноски възлизащи на 1340 лева за производството пред
първата инстанция и 1565,разноски – пред въззивната инстанция.
15
Мотивира от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. №
20235240100960 по описа за 2023 година в частта, с която е отхвърлен
установителния иск за собственост на К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село
Равногор , община Брацигово , ул."Двадесет и четвърта" № 6, против А. Е. К.
ЕГН ********** с адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25 , за установяване по
отношение на ответника правото и на собственост от размера на 227/485 ид.ч
до размер на 1/2 ид. ч. от дворно място, представляващо реална част от 237,5
кв.м. от УПИ III - 622, в квартал 78 по плана на село Равногор, с площ 475
кв.м. с административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл.
Пазарджик , ул. 24" № 2, при граници на реалната част : УПИ IV- 621 ; УПИ II-
620 , улица - 24 -та и ограда, както и в частта , с която е прието за установено
по иска на А. Е. К. ЕГН ********** с адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25,
против К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор , община Брацигово ,
ул."Двадесет и четвърта" № 6, че А. Е. К. е собственик на част от УПИ III -
622, в квартал 78 по плана на село Равногор, целия с площ 475 кв.м., с реална
площ от около 227 кв.м при граници на реалната част: УПИ IV-621, УПИ II-
620, улица и ограда, и е осъдена К. Н. Щ. да предаде владението на А. Е. К. на
така описаната реална част от процесното дворно място, съответно в частта за
разноските.
По иска на К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор , община
Брацигово , ул."Двадесет и четвърта" № 6, против А. Е. К. ЕГН ********** с
адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25 , ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А. К. ,че Катерина Щ. е собственик на 227/485 ид.ч от дворно
място, представляващо УПИ III - 622, в квартал 78 по плана на село Равногор,
с площ 485 кв.м/според заключението на експерта/
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС на А. Е. К. ЕГН
********** с адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25, против К. Н. Щ. ЕГН
********** с адрес :село Равногор , община Брацигово , ул."Двадесет и
четвърта" № 6, за част от около 227 кв.м от УПИ III - 622, в квартал 78 по
плана на село Равногор, целия с площ 475 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда А. Е. К. ЕГН ********** с адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец“ 25
да заплати на К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор , община
Брацигово , ул."Двадесет и четвърта" № 6, сумата 2905 лева – сторени
разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване к касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17