Р Е Ш
Е Н И Е
№ 661/ 20.11.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1205 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правни
основания чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А.В.Д.и от М.М.;
против М.С.Г. с ЕГН ********** ***; с настоящ адрес ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д № 85/2018 на ХРС, като в срок
постъпило възражение от него срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Затова ищецът предявявал настоящия си иск, въз основа на договор за
далекосъобщителни услуги № М4480670 от 16.03.2015 г., сключен с ответника.
Доколкото установителният иск бил продължение на заповедното производство,
обстоятелствената част на исковата молба била съобразена с обстоятелствата по
заявлението. В т.9 б.“в“, вр. т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът
описал, че ответникът дължал сума представляваща неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендирала и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги. По
цитирания договор, на ответника се предоставяли далекосъобщителни услуги, като
следвало да се има предвид чл. 26 от Общите условия /ОУ/. В срока на действието
на договора, ищецът издал на абоната-ответник следните фактури:
- фактура №
*********/26.03.2015 г., с падеж 10.04.2015 г., за отчетен период 23.02.2015 г.
– 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 63,76 лв.;
- фактура №
*********/28.04.2015 г., с падеж 13.05.2015 г., за отчетен период 23.03.2015 г.
– 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 66,74 лв.;
- фактура №
*********/27.05.2015 г., с падеж 11.06.2015 г., за отчетен период 23.04.2015 г.
– 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 10,94 лв.;
- фактура № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015
г., за отчетен период 23.07.2015 г. – 22.08.2015 г., за начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
373,50 лв.;
- фактура № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015
г., за отчетен период 23.07.2015 г. – 22.08.2015 г., за начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
668,84 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги.Претендираната сума в общ размер на 1 183,78 лв.,
представлявала сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги на
стойност от 141,44 лв. по договор № М4480670 от 16.03.2015 г. и неустойка в
размер на 1 042,34 лв. за предсрочно прекратяване на същия договор. Ищецът имал
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т.
З4.а-З4.в от ОУ. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги,
предоставяни на абоната, била отразена в представените фактури. Клаузата за
неустойка била регламентирана в договора при подписването му и приложението към
него, както и в ОУ. Основанието за прекратяване на договора следвало и от
т.27.2. и чл.54 от ОУ, а клаузата за прекратяване на договора била
регламентирана както в договора за мобилни услуги при подписването му, така и в
ОУ. Ответникът се съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги и действие имали неговите чл. З7а,
чл. 37б, чл. З4а-З4в, чл. 26.5., чл. 22.3.5., чл.23 б, чл. 26.4, чл.27, чл.54.
В случая ответникът подписал договор за мобилни услуги и ползвал предоставените
му такива, но не изпълнил задълженията си да заплаща стойността на услугата, като
с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури, които не били
заплатени в срок. Така налице било договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за
което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури
сами по себе си не били основание за плащане, но ответникът сключил договор и
ползвал съответната услуга, които не заплатил и бил в неизпълнение. Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1 183,78 лв. главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги; като му присъди направените по делото
разноски.
В допълнителна молба по делото, ищецът сочи още, че между
него и ответника съществувал и валидно действал договор с индивидуален
потребителски номер М4480670 от 16.03.2015 г. и ИД на клиента *********, с
който му били предоставяни услуги за посочен мобилен номер по избран тарифен
план Мтел Трансфер ХЛ, с месечна абонаментна такса 99,90 лв. за срок от 24
месеца, и за друг мобилен номер по тарифен план Мтел Мобилен интернет Л с
месечен абонамент 24,90 лв. за същия срок. С номер М4480670 абонатът фигурирал
в системата на оператора, като услугите които ползвал били свързани към един или
към няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури.
Според ОУ на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги,
респ. под него да се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната,
обективирани с клиентски номер в случая № *********, по който били издавани
фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичала
претенцията на ищцовото дружество. Предявеният иск се поддържа изцяло и се иска
уважаването му като основателен и доказан и в допълнително депозирани от ищеца
молби по делото. В същите той се позовава и на подписани към договора
приложения, като претендираната неустойка всъщност включвала неустойка от
373,50 лв. по приложение № 1 към договора за мобилен интернет, като и 668,84 лв.
по приложение № 1 към договора за тарифния план, като включвала дължими месечни
абонаменти до изтичане срока на договора от 523,44 лв. и такса тарифно
обвързване от 145,40 лв. В открито съдебно заседание не изпраща свой
процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр.
ал.5 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният му на
същото основание особен представител, в указания му срок. Той счита исковете за
допустими, но за изцяло неоснователни. Липсвала идентичност между заповедното и
исковото производство и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се
отнася до предмета им. Така както била описана претенцията, длъжникът не можел
да прецени, кое вземане се претендира, за да може да го оспори или не. Ищецът
сочел, че основава иска си на договор № М4480670 от 16.03.2015 г., а представял
договор № ********* от същата дата, без да обосновава връзката между двата.
Ищецът навеждал и допълнителни доводи и изцяло нови фактически твърдения – за
съществуването на индивидуален клиентски номер М4480670, по който се издавали
фактурите за ползваната мобилна услуга за телефонен номер ********** с месечен
абонамент от 99,90 лв. и за друг телефонен номер с месечен абонамент от 24,90
лв. Това не кореспондирало с размерите на претендираните суми по приложените
фактури от 26.03.2015 г., 28.04.2015 г. и 27.05.2015 г. Ищецът сочел изцяло
нови обстоятелства, от които произтича вземането, което не водело до недопустимост
на иска. Той не провеждал пълно и главно доказване на соченото от него
обстоятелство, че съществува вземането по издадената заповед за изпълнение,
което също било основание за отхвърляне на предявения иск изцяло. Особеният
представител на ответника възразява и против претендирания размер на
неустойката. Ответникът не се явява в открито съдебно заседание, а се
представлява от назначения му особен представител, който поддържа депозирания
отговор на исковата молба и иска отхвърлянето на исковете изцяло като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор
№ *********/ 16.03.2015 г., сключен
между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като абонат. Предмет на
договора е предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги чрез електронни
съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията
между дружеството и потребителите на съответната услуга или мрежа /т.3.1/. Договорът
урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка
избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок за ползване, ценови и
други условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част от
договора /т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./. Влизането в сила,
срокът и условията на договора, както и дължимите неустойки или обезщетения, се
посочват в съответно приложение /т.6.1./. Операторът има право едностранно да
прекрати договора, според условията на съответното приложение и в случаите,
посочени в приложимите ОУ /т.6.3./. Договорът е в сила, докато е налице
действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано
към него /т.6.2./. С подписване на договора, абонатът е декларирал, че е
запознат и е съгласен с приложимите ОУ и с действащия ценоразпис на оператора,
относим към ползваните услуги /т.5.5./. Договорът съдържа имена и подписи на представителя
на ищцовото дружество и на ответника. Такива съдържа и представеното приложение
№ 1 към този договор – промоционални условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер със срок от 1 или 2 години,
подписано също на 16.03.2015 г. В
него са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта и елементи от
тарифния план - Мтел трансфер XL Февруари ТВ 2015 2 г., в т.ч. месечна абонаментна такса от 99,90 лв. и
срок до 16.03.2017 г. За услугите по приложението, приложими са ОУ за
взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на
обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /т.4.9./. По
отношение на описаните в приложението услуги, договорът влиза в сила след
изтичане на 7 дни от подписването на приложението, освен ако абонатът не
пожелае писмено незабавното му влизане в сила /т.6.1.1./. Срокът на ползване на
услугите по това приложение е 24 месеца, считано от датата на активирането им
при отложено действие или датата на подписване на приложението при незабавно
действие /т.6.2.1. б. „а“ и „б“/. Преди изтичане на този срок, абонатът няма
право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по
отношение на посочените в приложението услуги, освен след заплащане на
дължимата неустойка /т.6.2.2./. В случай, че в рамките на последния месечен
таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че
желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този
срок, или че желае да продължи ползването им за нов срок при определени
условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок
при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно
предизвестие от всяка страна без неустойки /т.6.2.3/. В случай, че абонатът
наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако по негово
искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване /т.6.3.1/.
Ответникът е декларирал желание и съгласие за незабавното влизане в сила на
приложението от датата на подписването му. Между същите страни и по същия
договор е подписано още едно приложение № 1 – активиране и условия за ползване
на ценови пакети за пренос на данни Мтел Мобилен интернет със срок от 1 или 2
години, подписано също на 16.03.2015 г. В него са цитирани конкретните данни за
предоставената SIM карта и елементи на ценови пакети за пренос
на данни Мобилен интернет L 100% повече МВ-24 м, в т.ч. цена на трафика, включен в месечния ценови
пакет /месечна такса/ от 24,90 лв. и срок до 16.03.2017 г. Това приложение
съдържа клаузи, идентични на горецитираните по другото приложение № 1 към
договора. Към горепосочения договор е и подписаното между страните приложение №
3 от същата дата – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги, както и допълнение към приложение № 1 –
допълнителни декларации по ЗЗЛД.
Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха
процесните фактури, всяка със съответно приложение А към нея, всички на името
на ответника с потребителски № М4480670, а
именно:
- фактура №
*********/26.03.2015 г., с падеж 10.04.2015 г., за отчетен период 23.02.2015 г.
– 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 63,76 лв.;
- фактура №
*********/28.04.2015 г., с падеж 13.05.2015 г., за отчетен период 23.03.2015 г.
– 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 66,74 лв.;
- фактура №
*********/27.05.2015 г., с падеж 11.06.2015 г., за отчетен период 23.04.2015 г.
– 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 10,94 лв.;
- сметка № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015
г., за неустойка в размер на 373,50 лв.;
- сметка № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015
г., за неустойка от общо 668,84 лв., от които една неустойка от 523,44 лв. и
втора от 145,40 лв.
Ищецът представи по делото ОУ за взаимоотношенията между ищцовото дружество
и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи по
стандарти GSM, UMTS и LTE; съгласувани с решение на ДКД от 2001 г., с последно
изменение и допълнение, във връзка с ИД на ЗЗП от ДВ бр. 57/28.07.2015 г.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 484/ 10.01.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 85/2018
г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 58 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.01.2018 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът
в настоящото производство сумата от 141,44 лв. дължима сума за
далекосъобщителна услуга, сумата от 1 042,34 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, сумата от 36,23 лв.
мораторна лихва за периода 27.05.2015 г. – 10.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 25 лв. платена ДТ, както и сумата от 189,24 лв. за
адвокатски хонорар – дължими по договор за далекосъобщителни услуги. В
заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на договор за
далекосъобщителни услуги – № М4480670 от 16.03.2015 г., като е посочил, че главницата включва незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка за предсрочното прекратяване на договора. Заповедта е била
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил
своевременно с настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален
установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието
на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к.
подаденото срещу нея възражение или връчването й при условията на чл.47 ал.5 от ГПК пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото
производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между
заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в
т.ч. и що се отнася до техния предмет. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят
задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2,
вр. чл.127 ал. 1
и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на
вземането, като целта е, длъжникът да може да
формира виждане, кое вземане се претендира, за
да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да
бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването
на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда
заявителят е основал вземането си на сключен с
длъжника договор № М4480670 от 16.03.2015 г. и издадени въз основа на него
описани фактури, включващи главници за незаплатени далекосъобщителни услуги и
неустойка за предсрочното прекратяване на договора. Въз основа на тези му
фактически твърдения, респ. въз основа на така цитирания договор, е и
издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК. В исковата си молба ищецът
първоначално също сочи, че предявява иска си,
въз основа на същия този договор. Той навежда обаче и допълнителни доводи,
както и изцяло нови фактически твърдения /л.11-12/, а именно че горецитираният
договор бил още и с ИД на клиента *********, с който му били предоставяни
услуги за посочен мобилен номер по избран тарифен план Мтел Трансфер ХЛ, с
месечна абонаментна такса 99,90 лв. за срок от 24 месеца, и за друг мобилен
номер по тарифен план Мтел Мобилен интернет Л с месечен абонамент 24,90 лв. за
същия срок. С номер М4480670 абонатът фигурирал в системата на оператора, като
услугите които ползвал били свързани към един или към няколко такива номера,
като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури. Според ОУ на един клиентски
номер можело да се предоставят множество услуги, респ. под него да се завеждат
всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с клиентски номер
в случая № *********, по който били издавани фактурите на абоната за няколко
договора за услуги, от които произтичала претенцията на ищцовото дружество. Изложената
ищцова позиция се различава от тази му като заявител в заповедното
производство. Това даде основание на съда, в определението по чл.140 ал.1 от ГПК, да даде допълнителни изрични указания на ищеца - на основание чл.145
ал.2 и чл.146 ал.2 от ГПК, с частичното изпълнение на които, той въведе
допълнителни неясноти по делото /л.60 и сл./, позовавайки се вече и на
подписаните към договора приложения. Едва в това си уточнение ищецът сочи, че
претендираната неустойка всъщност включвала неустойка от 373,50 лв. по
приложение № 1 към договора за мобилен интернет, като и 668,84 лв. по приложение № 1 към договора за тарифния план, като включвала дължими
месечни абонаменти до изтичане срока на договора от 523,44 лв. и такса тарифно
обвързване от 145,40 лв. В този смисъл, процесуалното поведение на ищеца не е
последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до
даване ход на устните състезания в настоящото производство. Това е достатъчно
основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен.
Същевременно съдът се съобразява със задължителната съдебна практика, че
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до
недопустимост на исковия процес /решение № 281/06.01.2016 г. по дело №
1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следва да е по
същество. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението,
което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото основание, посочването му е необходимо съдържание
на исковата молба съгласно чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда
на чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Ищецът в настоящото производство не
проведе пълно и главно доказване на соченото от него обстоятелство, че
съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, и това е следващо
основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.
Преди всичко, ищецът не доказа съществуването на сочения от него договор за далекосъобщителни услуги № М4480670 от
16.03.2015 г., сключен с ответника за предоставяни му мобилни услуги. Въпреки
допълнителните изрични указания на съда по чл.145 ал.2 и чл.146 ал.2 от ГПК,
ищецът не представи по делото договор с такъв номер. Както се посочи, именно
въз основа на този договор, ищецът основава претенцията си в заповедното
производство и в първоначалната си искова молба и въз основа на него твърди, че
са издадени процесните фактури. Той не доказа още твърдението си, че всъщност
под клиентски номер ********* на ответника били издавани фактури за няколко
договора за услуги, от които произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз
основа на които била издадена заповедта за изпълнение. Напротив, процесните
фактури са издавани именно за потребител с номер М4480670, а не за сочения клиентски
номер *********. В тази връзка, само по себе си наличието на фактури, дори
и удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната
дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя
по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не
притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея
вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника, чрез
особения му представител, в тежест на ищеца е да докаже основанието на
обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия
процес не стори.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си, че между него и
ответника е съществувало соченото от него договорно отношение – по договор за далекосъобщителни услуги №
М4480670 от 16.03.2015 г., въз основа
именно на който били издадени процесните фактури за задължения на ответника.
Това, отделно от гореизложеното, е още едно основание за отхвърляне на иска за
главницата изцяло, като неоснователен и недоказан. Изцяло недоказана по
основание и размер остана и акцесорната претенция относно неустойката.
Твърденията относно нея са, че е за предсрочното прекратяване на цитирания договор, какъвто по делото, както се посочи, не се
представи, респ. недоказана остана възможността по него за начисляване на
сочената неустойка. Ищецът не изпълни указанията на съда по чл.146 ал.2
от ГПК, да посочи доказателства за твърденията си, че начислената неустойка е в
размер, определен по описания от него начин. Нещо повече, той внесе
допълнителна неяснота, твърдейки в допълнителното си писмено становище по
делото, че претендираната неустойка всъщност включвала неустойка от 373,50 лв.
по приложение № 1 към договора за мобилен интернет, като и 668,84 лв. по приложение
№ 1 към договора за тарифния план, като включвала дължими месечни абонаменти до
изтичане срока на договора от 523,44 лв. и такса тарифно обвързване от 145,40
лв. По делото липсват и сочените от него фактури
за неустойките от 03.09.2015 г. с № ********* и № *********. Вместо това, той
представи копия от сметки от същата дата, издадени от него на името на
ответника за посочените суми за неустойки, без да става ясно, към кое именно
приложение към договора се отнасят те. Аналогични на гореизложените за
фактурите, са съображенията на съда относно обвързващата съда доказателствена
сила на двата документа от 03.09.2015 г. за удостовереното в тях вземане за
неустойки, предвид на което тези единствено писмени доказателства не могат да
обосноват извод за дължимостта на неустойките по основание и размер.
Що се отнася до многократното позоваване на ищеца на ОУ,
следва да се има предвид, че той представи по делото ОУ за взаимоотношенията
между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни
наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE; съгласувани с решение на ДКД от
2001 г., с последно изменение и допълнение, във връзка с ИД на ЗЗП от ДВ бр.
57/28.07.2015 г. Така същите са представени в актуална редакция, в т.ч. след
съществените изменения на ЗЗП, а не в действалата към момента на сключване на
договора. Според представената редакция на ОУ, през 2013 г. са отменени т.
З4.а-З4.б.2., на които ищецът неоснователно се позовава за процесния договор,
сключен след отмяната им.
Предвид
изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
заедно от А.В.Д.и от М.М.; против М.С.Г. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***;
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1 183,78 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М4480670/16.03.2015 г., а
именно по:
- фактура №
*********/26.03.2015 г., с падеж 10.04.2015 г., за отчетен период 23.02.2015 г.
– 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 63,76 лв.;
- фактура №
*********/28.04.2015 г., с падеж 13.05.2015 г., за отчетен период 23.03.2015 г.
– 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 66,74 лв.;
- фактура №
*********/27.05.2015 г., с падеж 11.06.2015 г., за отчетен период 23.04.2015 г.
– 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 10,94 лв.;
- фактура № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015
г., за отчетен период 23.07.2015 г. – 22.08.2015 г., за начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
373,50 лв.;
- фактура № *********/03.09.2015 г., с падеж 03.09.2015
г., за отчетен период 23.07.2015 г. – 22.08.2015 г., за начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
668,84 лв.;
за които суми е била издадена заповед № 58 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.01.2018 г. по ч.гр.дело № 85/2018 г. на Районен
съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.