Решение по дело №2141/2018 на Районен съд - Търговище

 

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                  № 409, Гр.Търговище, 11.07.2019 год.

 

                                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДЕСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар: Ж. И.,

 като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2141 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК във вр. с чл.127 от СК.

         Постъпила е искова молба от А.Р. ***, с искане да се постанови решение, с което да променят мерките относно режима на лични контакти на ответника с непълнолетните деца р., роден на *** год. и Г., роден на *** год., постановени със  съдебно решение преди прекратяване на брака, инкорпорирано в решението за прекратяване на брака, като режима на бащата с децата бъде ограничен до всяка първа и трета седмица от петък до неделя, като срещите се осъществяват само на територията на гр.Търговище, където е местоживеенето на майката и децата. В молбата се твърди, че е настъпило съществено изменение в обстоятелствата, при които са били определени мерките относно личните контакти на ответника с децата, тъй като разширения режим на лични контакти, който бил определен оказвал неблагоприятно въздействие върху психическото и емоционално развитие на децата, поради това, че бащата имал агресивни прояви към майката в тяхно присъствие, не спазвал определения режим и не връщал децата в определения срок, а по време на осъществяването на личните контакти правил опити да настройва децата срещу майката, говорейки лоши неща за нея пред тях. Твърди се, че тъй като майката и децата живеят в гр.Търговище, а ответника живее в гр.Ъ., то два пъти в месеца децата трябвало да пропътуват голямо разстояние, което ги поставяло в риск, особено в зимните месеци, тъй като автомобила на ответника не бил надежден, а последния отказвал да ползва обществен транспорт. Ищцата твърди, че всичко това се е отразявало негативно върху психичното и емоционално състояние на децата, още повече, че многократно те са били предавани от нея на ответника, както и връщани от гр.Ъ. в гр.Търговище, чрез съдействие от органи на полицията и социалните служби, което допълнително стресирало децата, а по-голямото дете споделяло, че ответника говори пред него лошо за майката и по-малкото дете, заради което ищцата била сигнализирала и отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Търговище и потърсила съдействие от Асоциация „НАЯ“ Търговище, където децата работили с психолог. С оглед тези обстоятелства ищцата счита, че са на лице основания за ограничаване режима на контакти на ответника с децата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да измени постановените мерки на лични контакти, като определи бащата да има право да вижда децата по местоживеенето на майката всяка първи и трета събота или неделя от месеца без приспиване за първите три месеца, от четвъртия до шестия месец всяка първа и трета събота или неделя с приспиване,но по местожителството на майката и о шестия месец вяска първа и трета събота и неделя с възможност за приспиване при бащата за повече от един ден и извън местоживеенето на майката, след уговорка с нея. В съдебно заседание поддържа молбата, чрез процесуалния си представител. Претендира разноски.

           В едномесечния срок ответника е представил писмен отговор на исковата молба. В отговора ответника оспорва предявения иск изцяло, като твърди, че изложените от ищцата факти не отговарят на истината. Признава обстоятелството, че отношенията между него и майката на децата са изключително обтегнати, което рефлектира и върху децата, но твърди, че ищцата е тази която не спазва определения режим на лични контакти, като всячески се опитва да осуетява срещите му с децата, с цел да ги отчужди от него и това го принудило да търси съдействие от ДСП Търговище, както и от органите на полицията, за да осъществява режима на лични контакти, така както е определен от съда. Твърди, че е имало случаи да не върне децата в определения срок, но винаги е уведомявал социалните служби за причините, с молба да уведомят майката, тъй нямал връзка с нея, но въпреки това тя идвала да прибира децата с полиция. Твърди в отговора, че винаги е бил отговорен родител, съобразяващ се  нуждите на децата, че не е упражнявал насилие спрямо майката, както и, че не е взимал децата в нетрезво състояние. Твърди, че не той, а ищцата е тази която настройва децата срещу него, в опит да ги отдалечи и отчужди от него като родител. Счита, че не е на лице промяна в обстоятелствата при които е определен режима на лични контакти и молбата е неоснователна. Моли иска да се отхвърли, като му се присъдят направените по делото разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Безспорно е, че страните са родители на непълнолетните деца р. Б. И., ЕГН ********** и Г. Б. И., ЕГН **********. С решение № 367/03.07.2018 год. /приложено по делото/, постановено  по гр.д. № 180 / 2018 год. на РСТ бракът между страните е бил прекратен, поради дълбокото и непоправимо разстройство и на осн. чл.49, ал.1 от СК, а с решение № 399/31.08.2017 год. по гр.д. 464/2017 год. на РСТ, постановено преди прекратяване на брака между страните съдът е предоставил родителските права по отношение на децата на майката, определил е местоживеенето на децата при нея в гр.Търговище, осъдил е ответника да заплаща издръжка за децата в размер на по 130 лв. за всяко от тях и е определил режим на лични контакти на бащата с децата. Решението, в частта в която са определени личните контакти на ответника с децата е изменено, с Решение по в.гр.д. № 226/2017 год. на ОСТ, като на бащата е определен следния режим на контакти с двете непълнолетни деца : всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя , след което да ги връща на майката, един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на майката и след едноседмично предизвестие за тяхното взимане, както и да ги вижда и взима за Коледните празници на всяка нечетна година и по време на Великденските празници на всяка четна година от 9.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния ден от тези празници за съответната година, след което да ги връща на майката, както и да ги вижда и взема на рождените им дни всяка четна година, както и на неговия рожден ден всяка календарна година, след което да ги връща на майката. От представените по делото многобройни писмени доказателства – сигнали, подавани от двете страни до различни органи- ДСП, полиция, съд се установява безспорно, че отношенията между родителите са изключително обтегнати и същите не могат да комуникират нормално, без между тях да възниква напрежение, дори и по въпросите свързани с децата, в това число и осъществяването на режима на лични контакти. Установява се и от приложения по делото социален доклад на ДСП –Търговище и от показанията на св.Б.Т., че ответника осъществява режима на контакти чрез социалните работници в ДСП Търговище, като взима децата чрез тях за да няма контакти с ищцата, а комуникацията между родителите се осъществява също чрез св.Т., доколкото връзка между родителите, дори и по телефон не се поддържа. Първоначално ответника е търсил съдействие от страна на социалните служби, като се е мотивирал с отказа на майката да му дава децата в установения режим на контакти, но както от социалния доклад, така и от показанията на св.Т., а и от преписките в 6-то РУ на МВР Ъ. е видно, че майката не е препятствала упражняването на правата на ответника да вижда и взима децата, като в случаите в които е отказвала е имало уважителни причини, а именно заболяване на децата, за които е представяла и съответните медицински документи. В същото време се установи, от показанията на свидетелите – св.Т. и св.И. и от писмените доказателства, че ответника системно е нарушавал режима на контакти, като не е връщал децата на майката, след изтичане на определените му дни, поради което тя е ходила в Ъ., където ответника живее, за да си прибере децата, като в някой от случаите се е налагало да търси и  съдействие от органите на полицията и социалните служби. Ответника е взимал децата с неизправен технически автомобил и е отказвал да ползва обществен транспорт. От показанията на св.Т. се установи, че при срещите на родителите по повод предаване на децата ответника реагира бурно, с гняв по отношение на майката, като предизвиква скандали на някой от които са ставали свидетели и децата. От приложения по делото социален доклад на ДСП Търговище в който са отразени систематично по дати срещите между родителите за предаване на децата в режима на контакти се установи, че ответника в някой от случаите видимо е бил употребил алкохол, а във всички случаи е нападал вербално майката, като на 04.05.2018 год. се е наложила и намесата на органите на полицията за да се овладее напрежението между родителите, породено от поведението на ответника. За проявена агресия спрямо майката, в присъствието на децата от страна на ответника с Решение по гр.д. № 1036/2018 год., изменено с Решение по в.гр.д. № 135/2018 год. е издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН, като  ответника е бил задължен да се въздържа от насилие и му е наложена  забрана да приближава децата и ищцата за срок от 4 месеца. От показанията на св.Т. и И. се установи, че и след изтичане на срока на заповедта за защита по ЗЗДН ответника не е търсил децата и не е осъществявал срещи с тях. На 15.03.2019 год., след провеждане на първото заседание по настоящото дело, ищцата му е предала децата за осъществяване на режима на лични контакти, като ответника ги е взел с автомобил, управляван от него, но видно от справка от РУ на ВМР Търговище, както и от извлечение от САС „Деловодство“ на РСТ същия ден около обяд при извършена полицейска проверка е било установено, че ответника управлява автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози-амфетамин, повдигнато му е било обвинение и по НОХД № 244/2019 год. на РСТ ответника е признат за виновен, че е осъществил състав на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Ответника е лишен и от право да управлява МПС за срок от десет месеца. От показанията на св.Т. се установи, че в момента на полицейската проверка децата са били в автомобила, управляван от ответника и са били отведени заедно с него в полицията, като служител на Детска педагогическа стая го е уведомил, че децата са при тях, а ответника ще бъде задържан, като е поискал свидетеля да уведоми майката на децата. Св.Т. е уведомил ищцата и тя е взела децата от полицията. От приложената на л.150 от делото справка е видно, че ответника е лишаван от право да управлява МПС и през 2011 год. и през 2016 год., поради това, че е управлявал след употреба на алкохол. От заключението на назначената по делото Съдебно психиатрична и психологична експертиза и от изслушване на вещите лица в съдебно заседание се установи, че към момента няма данни спрямо децата да е упражнявано физическо или психическо насилие, както и няма данни да са въвлечени в конфликта между родителите, не е установен синдром на родителско отчуждение, но децата имат съпротива да се виждат с родителя, с когото не живеят, която реакция обаче се дължи не на преживяно насилие,или  манипулация, а на нормален за възрастта страх от извеждане им от защитената среда, доколкото децата са в ниска възраст, привързани са към обгрижващия ги родител-майката, още повече, че както емоционалната, така и чисто физическата връзка с ответника се прекъсва за дълги периоди. От заключението се установи също така, че за да се избегнат негативни емоционални преживявания в децата, като страх, тревожност, поради отнемане на стабилната и емоционално позитивна фигура на майката е препоръчително контактите между ответника и децата в известен период да се осъществяват в присъствието на майката, след което децата да приспиват при бащата, но без да напускат местоживеенето на майката, а след установяване на стабилни и положителни емоционални връзки между децата и родителите да се разшири режима на контакти с приспиване за повече дни и извън местоживеенето на майката. Подобни са и изводите на психолозите от Асоциация „Ная“ където майката и децата са ползвали  социална услуга – работа с психолог по повод упражняваното от ответника домашно насилие / л.43/.

             При така установеното съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.59, ал.9 от СК постановените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца при прекратяване на брака на техните родители могат да бъдат изменяни и да бъдат определени нови, при изменение на обстоятелствата при които са определени първоначалните такива. Осъществяването на лични контакти между детето и родителя при когото то не живее е част от обема на родителските права и е неотменно правото на детето да контактува с двамата родители. С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е на лице промяна в обстоятелствата при които са били определени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца р. и Г., в частта за режима на лични контакти между ответника, при когото детето не живее и детето. Постановения със съдебното решение по реда на чл.127, ал.2 от СК  режим на контакти, макар и задоволяващ в голяма степен правото на бащата и нуждите на децата от контакти с него при установената по-горе фактическа обстановка се явява в противоречие с висшия интерес на децата, който е водеш при решаване на всички въпроси свързани с децта и не може да бъде пренебрегван дори и при защита правото на родителя, който не упражнява родителските права да осъществява контакти с тях. На първо място се установи, че е на лице промяна в отношенията между страните, както и в отношенията между ответника и децата. След преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност съдът стига до извода, че напрежението между родителите е ескалирало в периода от определяне на мерките до момента, до степен да се наруши всякаква възможност за нормална комуникация между тях, което напрежение в голяма степен се дължи на все по-агресивното поведение на ответника към ищцата, проявявано и в присъствието на децата и това по един или друг начин се регистрира от тях и води до промяна на отношението им към бащата, проявяващо се в нежелание да се виждат с него, доколкото той застрашава майката, която е стабилната фигура в емоционалния свят на децата. Установи се по делото, че ответника е проявявал вербална агресия при всички срещи между родителите, въпреки присъствието на социални работници, наложило се е последните да търсят и съдействие от полицейските органи за да овладяват нервните и гневни изблици на ответника. Напрежението е ескалирало до степен да мотивира ищцата да търси защита по специалния ред по ЗЗДН и по отношение на ответника са били наложени ограничителни мерки за определен срок. Ответника е оправдавал това си поведение с отказа на майката да му предоставя децата, но от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че ищцата не е препятствала срещите, а в малкото случаи в които е отказвала е имало обективни причини – заболявания на децата, за което  е имало и медицински документи и в този смисъл тя не е нарушавала постановения от съда режим на контакти, но се събраха безспорни доказателства, че именно ответника е нарушавал системно този режим като взимайки децата в гр.Ъ. не ги е връщал обратно в гр.Търговище при изтичане на съответните дни и това е наложило ищцата да ходи в гр.Ъ. за да ги взима, понякога и със съдействие от страна на полицията. На второ място от събраните по делото доказателства се установи, че бащата въпреки декларираното от него и демонстрирано желание да вижда и взима децата си, да полага грижи за тях има поведение което е в разрез с интересите именно на децата, поставяйки в риск живота и здравето им. Същия макар и да е лишаван от право да управлява МПС заради употреба на алкохол, въпреки липсата на автомобил, отказва да ползва обществен транспорт от Търговище до Ъ. и обратно, а ползва чужди автомобили, чиято сигурност не може да гарантира. Особено показателно за това, че ответника има поведение което застрашава децата е факта, че при последното им взимане същия е управлявал автомобила, с децата в него, след употреба на наркотични вещества, престъпление което е установено от полицейските органи и за което има постановена влязла в сила присъда от РСТ, а децата са престояли в полицията докато бъде установена майката и докато ищцата отиде да ги вземе. В същото време от заключението на експертизата се установи, че връзката между бащата и децата не е прекъсната, но последните започват да натрупват негативни емоции, които проектират върху него, доколкото той на първо място застрашава майката и на второ място ги откъсва от стабилната им среда, а това би довело до риск за психичното им развитие, при което съдът счита, че запазването на постановения до момента режим на лични контакти вместо да способства запазване на връзката между децата и бащата би дало обратния ефект. С оглед всичко изложено съдът счита, че молбата за промяна на мерките относно режима на лични контакти и определянето на по-ограничен такъв на децата с бащата е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Отчитайки правото на бащата да вижда децата, правото на децата да контактуват с бащата и не на последно място конкретиката на случая съдът счита, че най-вече при защита висшия интерес на децата, запазване на живота и здравето им, правилното им физическо и емоционално израстване следва да се определи ограничен режим на лични контакти между децата и бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа , без преспиване при бащата, който режим да се осъществява по местожителството на майката и децата, действащ за период от шест месеца, считано от постановяване на решението, а след шестия месец до една година от постановяване на решението всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване при бащата, но по местожителството на майката и децата, след което всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, предвид отдалеченото местоживеене на бащата, с приспиване при него, след което да ги връща на майката, както и десет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката и след едноседмично предизвестие за тяхното взимане.

              И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора. Съдът счита, че разноските в производството следва да останат за страните така както са ги направили, предвид характера на същото-спорна съдебна администрация и неприложимостта на чл.78 от ГПК. В този смисъл е определение № 385/25.08.2015 год. по ч.гр.д. № 3423/2015 год. на ВКС, ГК, I г.о., съставляващо задължителна съдебна практика за настоящата инстанция.

 

                                          Водим от горното,съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И  :

 

              ИЗМЕНЯ постановените с решение № 399/31.08.2017 год. по гр.д. № 464/2017 год. на Районен съд – Търговище, изменено с Решение № 205/10.11.2017 год. по в.гр.д. № 226/2017 год. на ОСТ мерки относно режима на лични контакти между децата р. Б. И., ЕГН ********** и Г. Б. И., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител А.Р.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 1, а..Л.И. от ТАК и родителя, при когото децата не живеят Б.К.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, а..З.В. от САК, като

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на бащата Б.К.И., ЕГН ********** *** да вижда и взема децата р. Б. И., ЕГН ********** и Г. Б. И., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа , без преспиване при бащата, който режим да се осъществява по местожителството на майката и децата, действащ за период от шест месеца, считано от влизане в сила на решението, а след шестия месец до една година от влизане в сила на решението всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване при бащата, но по местожителството на майката и децата, след което всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя,  с приспиване при него, след което да ги връща на майката, както и десет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката и след едноседмично предизвестие за тяхното взимане.

 

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ  :