Решение по дело №14275/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.12.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                      Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 275 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на А.А.М. рещу З.Н.К. и Ц.М.К.:

1. по чл. 26, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД (нищожност поради упражнено насилие) прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирано в пълномощно от А.М. за З.К., което е с рег. № 137/26.01.2001 г. на нотариус Стойка Пашова;

2. по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, удостоверен в нотариален акт № 15 , том I, рег. № 529, дело № 15/2001 г. на нотариус М.Ш.. Договорът е вписан в Служба по вписванията с вх. № 1930 като акт № 170, том VI, дело № 1376/2001 г. А.М.  е със съдебен адрес – адвокат Г.М.,***; З.К. е с адрес ***; Ц.К. е с адрес ***.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. 

 

[3] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 116,85 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[4] А.М. заявява в искова молба от 05.11.2015 г., че след като върху него е било упражнено насилие от трети лица, той е подписал пълномощно, с което е упълномощил ответницата З.К. да продаде негов недвижим имот. Този имот представлява апартамент № 11 и се намира в гр. **********.

 

[5] Ищецът твърди, че на 02.02.2001 г. З.К. е продала неговия апартамент на ответника Ц.К.. Според А.М. договорът за продажба е нищожен поради липса на съгласие, тъй като съгласието му да упълномощи З.К. е било изтръгнато чрез физическо насилие. Затова А.М. моли съда да прогласи нищожността на пълномощното в полза на З.К. и на договора от 02.02.2001 г. (исковата молба, л. 2-4).

 

2. На ответниците

 

[6] Ответникът Ц.К. не е подал писмен отговор в законния срок (становището на л. 56 е било подадено повече от три месеца след изтичането на срока за писмен отговор). Ответницата З.К. не е подала писмен отговор.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[7] На 26.01.2001 г. А.М. е упълномощил З.К. да продаде имоти, които са били собственост на ищеца. Ищецът е направил това с пълномощно с рег № 137/26.01.2001 г. на нотариус С.П.(нотариалните актове, л. 5-8[1]).

 

[8] На 02.02.2001 г. З.К. е продала два имота, собственост на А.М.. Един от тези имоти е бил апартамент № 11, с площ от 46, 07 кв.м., който се намира в бл. ******в ж. к. „*****“, гр. София. Той е бил е продаден с нотариален акт с № 15, том I, рег. № 529, дело № 15/2001 г. на нотариус М.Ш., и е бил вписан в Службата по вписванията с вх. № 1930 като акт № 170, том VI, дело № 1376/2001 г. В нотариалния акт е било вписано, че З.К. е действала като пълномощник на А.М. на основание пълномощно с рег. № 137/26.01.2001 г. (нотариалните актове, л. 5-8).

 

[9] На 05.02.2001 г. З.К., като пълномощник на основание същото пълномощно, е продала още един имот, собственост на ищеца. Този имот е бил апартамент № 6 на ет. *****“, в ж. к. „****“, гр. София (нотариален акт, л. 9-10).

 

2.              Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[10] Съдът не приема, че: 1. върху А.М. е било упражнено насилие, за да упълномощи З.К. за продажбата на процесния апартамент 11; 2. той е имал договор за заем с Л.Б.. За доказване на първото обстоятелство по искане на ищеца съдът е събрал показанията на свидетеля З.М.. Той е заявил, че ищецът е бил „принуден да издаде на З.К. пълномощно за продажбата на апартаментите“. Други доказателства за установяване на това обстоятелство не са събрани (протокола от съдебно заседание, л. 72-73).

 

[11] Свидетелят е брат на ищеца. Поради това показанията му следва да бъдат преценени с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната му заинтересованост.

 

[12] От една страна съдът приема, че показанията на свидетеля са нелогични и противоречиви. Нелогично е три лица, които малтретират някого, да му позволят да се обади на брат си, за да го повика на мястото, където е малтретиран, само за да види братът това. Нещо повече, З.М. първоначално заявява, че ищецът му е казал, че някой го е малтретирал, както и, че мисли, че е имало някакво брутално въздействие върху брат му, т.е. до евентуалната поява на свидетеля в апартамента, ако е имало насилие, свидетелят не го е възприел лично. Тъй като свидетелят не е възприел лично тези факти, съдът не приема, че те са установени.

 

[13] Свидетелят заявява още, че е станал свидетел как брат му е бил ударен веднъж. Ищецът е бил ударен, защото не е дал съгласието си за „изваждане на пълномощно на З.К. за продажбата на апартаментите“. След като е бил ударен веднъж по главата, ищецът е подписал пълномощните. Съдът намира за житейски неоправдано един удар да е в състояние да мотивира някого да се разпореди с три апартамента в полза на трето лице, освен ако личността на удрящия не е такава, че да всява страх, но данни за това по делото няма.

 

[14] От друга страна по делото са налице доказателства, че процесният апартамент е възложен с постановление на съдебен изпълнител на трето лице, тъй като Ц.К. не е изпълнил свой дълг, който е бил обезпечен с апартамента (постановлението, л.20). Публичната продан по изпълнителното дело е била проведена от 28.11.2015 г. до 28.01.2016 г. (обявлението, л. 17). Исковата молба е била подадена на 05.11.2015 г. – по-малко от два месеца преди началото на публичната продан. Свидетелят З.М. твърди, че след като брат му е заминал за Германия през 2001 г., той не се е връщал десет години, т. е. до 2011 г.

 

[15] Изключително неправдоподобно и житейски неоправдано е след евентуално упражненото върху А.М. насилие, той 15 години да не предприема нищо (от 2011 г. той е започнал да идва в България), и едва по-малко от два месеца преди обявяването на публичната продан за апартамента, да подаде искова молба. Нещо повече, по образуваното дело по исковата молба свидетелят, установяващ упражненото насилие, да е брат на ищеца. Затова съдът не вярва на показанията на свидетеля З.М. и не приема, че върху А.М. в било упражнено насилие.

 

[16] Представеният договор за заем, предоставен от Л.Б.на А.М., е частен документ. Той удостоверява обстоятелства, изгодни за страните по делото. Затова неговата доказателствена стойност е минимална и не е достатъчна да убеди съда, че заемът действително е бил предоставен. Затова съдът приема, че такъв заем не е бил предоставян.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

1.              По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. с  чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) – за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка

 

[17] Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Това правило се прилага и по отношение на едностранните сделки (чл. 44 от ЗЗД). Съгласие липсва, когато върху даващия съгласието е упражнено насилие.

 

[18] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е страна по упълномощителна сделка; 2. да е липсвало съгласието на ищеца за упълномощаването поради упражнено върху него насилие.

 

[19] Съдът установи, че ищецът е упълномощил ответницата да продаде негови имоти. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[20] Съдът обаче не установи върху ищеца да е било упражнено насилие, в резултат на което той да е упълномощил ответницата да продаде имота му. Ето защо не е налице предпоставка за уважаване на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.              По иска по чл. 26 ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот.

 

[21] Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил страна по договор; 2. да е липсвало съгласието на ищеца за сключването на този договор.

 

[22] Съдът установи, че ищецът е страна по покупко-продажбата на апартамент № 11. Налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[23] По делото не е установено да е липсвало съгласието на ищеца за сключването на този договор – ищецът редовно е упълномощил ответницата да сключи договора за продажба от негово име. Ето защо не е налице предпоставка за уважаване на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3.              По разноски

         

[24] При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците. Те не са направили искане за присъждане на разноски. Затова съдът не им присъжда такива.

 

Съдия: