№ 327
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501765 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261863 от 18.03.2021 год., постановено по гр.д.№ 2613/2018 год. по описа на
СГС, I-15 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на И. М. И. сумата от 15 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление, във връзка с което е образувано НОХД № 12217/11
год. по описа на СРС, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.06.2016 год. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 30 000 лева.
Решението е обжалвано от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната
част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените
неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен, не е съобразен с
обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца е приклчило в кратки
процесуални срокове, както и не е съобразен с практиката. Моли съда да отмени решението
в осъдителната част и постанови ново, с което иска да бъде изцяло отхвърлен, а при
условията на алтернативност – да бъде намалено обезщетението.
Въззиваемия И. М. И., чрез процесуален представител оспорва наведините по жалбата
доводи като неоснователни и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноските
по делото.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
1
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът И. М. И. излага в исковата си молба, че на 20.04.2011 г. му е повдигнато обвинение
за извършването на измама в особено големи размери /престъпление по чл. 211 НК/,
извършена като продължавано престъпление, като му е взета мярка за неоткроление
„парична гаранция в размер на 1000 лева, а впоследствие на 29.06.2011 г. повдигнатото му
обвинение е променено в такова за измама в големи размери /престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5 НК/, като на същата дата е внесен и обвинителен акт в съда. Твърди се, че с присъда на
СРС от 01.06.2016 г. е оправдан по повдигнатото му обвинение, влязла в сила на 17.06.2016
г. Поддържа, че воденото срещу него наказателно производство се е отразило отрицателно
на психическото му състояние, на социалния и на професионалния му живот. Посочва, че
извършваните процесуални действия с негово участие не само са му причинили психически
дискомфорт, но също така са пречили и на извършваната от него дейност, поради което
доходите му от нея са намалели. Било накърнено доброто му име в обществото и
професионалната му репутация на търговец на антики, като познатите и клиентите му са
започнали да странят от него поради това, че е подсъдим. По време на наказателното
производство изпитвал силно психично напрежение, страдал е от депресия, имал е
главоболие и хипертонични кризи, като част от тези проблеми са продължили и след
приключване на производството.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че е
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли иска.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Не се спори, че на 20.04.2011 год. ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем по ЗМ
№ 15060/11 год. по описа на 01 РУ „Полоция”, пр.пр.№ 49154/2010 г. по описа на СРП за
извършено престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1 от НК, като спрямо него е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лева. Впоследствие с постановление от
29.06.2011 по същото производство обвинението е прецизирано, като ищеца е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК. С Присъда № 4197
от 01.06.2016 г. по НОХД № 12217/2011 г. по описа на СРС, 93 състав И. М. И. е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.210, ал.1, т.5 от НК,
като присъдата е влязло в сила на 17.06.2016 год.
Пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели за установяване претърпените
от ищеца вреди. От показанията на Р. К. се установява, че познава ищеца много отдавна,
като в момента работи при него като склададжия. Установява, че ищеца се занимава с
2
антики и книги, а след повдигане на обвинението срещу него, иначе успешния му бизнес
рухнал. Цялата антикварна гилдия се интересувала дали дейсвително срещу него са
повдигнати обвинения за измама. Започнал да има проблеми със здравето, пиел медикаменти
за успокояване на нервите и за сън. Загубил доверието на клиентите си, което се отразило
сериозно на доходите му.
Свидетеля Р. П. установява, че познава ищеца от 20 години по повод интереса му към книги
и картини. През 2010 год. случайно разбрал за водено срещу него съдебно производство за
измама. Ищеца се затворил в себи си, не помнел какво и кога е обещал, губел мисълта си, а
клиентите му загубили доверие в него. След 2010 год. и особено през 2011 год. имал и
здравословни проблеми, като се чувствал много зле, имал главоболие и отпадналост, както и
високо кръвно налягане, което наложило да приема лекарства. Не могъл вече да управлява
своя бизнес. Установява също така, че ищеца силно се притеснявал от разпитите в
съдебното производство.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран
с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че
лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните
държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при
осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които
безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен
в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-
горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това
обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала
обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия.
С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в
настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което
следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът
обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен и при определяне
размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на
ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
3
увредения, общественото му положение и т.н..
В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно
производство по повдигнатото обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно
безпокойство. Безспорно също така това се е отразило на личните му и професионални
контакти, на самочувствието му като антиквар. Затворил се в себе си, променил поведението
си. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се
ценят тъй като са придобити въз основа на лични впечатления. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите досежно влошеното здравословно състояние на ищеца, тъй като
не кореспондират със събраните по делото доказателства. Не се представиха абсолютно
никакви доказателства, във връзка с влошено здравословно състояние на ищеца и от които
да бъде преценена причинно-следствената връзка с воденото наказателено производство.
Отделно от това не се установи паричния оборот на ищеца да намалял, поради това, че
срещу него се води наказателно производство. При определяне на обезщетението също така
следва да бъде взето впредвид и обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета лека мярка
за неотклонение, предвидена в закона, както и че производството е приключило в разумен
срок.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство /пет години/, социално-икономическата
обстановка в страната към 2016 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е необходима сумата от 10 000 лева. За тази сума предявеният иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част за неимуществените вреди ще следва да се
отмени за сумата от 5 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение от 15 000 лева и действително дължимото обезщетение от 10 000
лева, като вместо това се исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 500 лева, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК. Съдът не уважава направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
заплатения хонорар, тъй като същия, с оглед обжалвания материален интерес е съобразен с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261863 от 18.03.2021 год., постановено по гр.д.№ 2613/2018 год. по
описа на СГС, I-15 състав в частта, в която Прокуратура на Република България е осъдено
4
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на И. М. И. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по ЗМ № 15060/11 год. по описа на 01 РУ „Полоция”, пр.пр.№ 49154/2010 г.
по описа на СРП, над сумата от 10 000 лева до 15 000 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. М. И. против Прокуратура на Република България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по ЗМ №
15060/11 год. по описа на 01 РУ „Полоция”, пр.пр.№ 49154/2010 г. по описа на СРП, в
размер на 5 000 лева, представляващи разликата над 10 000 лева до 15 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на И. М. И., на правно
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 500 лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5