Решение по дело №764/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.К.Я.,***, чрез адвокат С.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0769-000100 от 06.02.2023 година на В.Н.С.– полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“, считано от 03.02.2023г. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Със заповедта са отнети - СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели № ****.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се извършеното нарушение, като се твърди, че при постановяване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е съобразено, че водачът е оспорил показанията на техническото средство и е дал проби за кръв и урина за лабораторно изследване. Моли се за отмяна на ПАМ, алтернативно за нейното изменение. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания и иска отмяната на заповедта, алтернативно нейното изменение – „прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца“. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата – В.Н.С.– полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, представя административната преписка. В придружителното писмо изразява становище за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 337299 от 03.02.2023 година, констатациите по който се свеждат до следното:

На 03.02.2023 година, около 10:55 часа, в гр. Бургас, ж.к.“Меден рудник“, местност „Шилото“ в посока бл.161, С.К.Я. управлява собствения си товарен автомобил „ХЮНДАЙ“ Н 100 ВАН, с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества или техните аналози (лист 13). На водача е извършена проверка с техническо средство - дрегер Дръг тест 5000 с фабр. № ARLB - 0021, който на 03.02.2023г. в 12:17 часа е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 103878 и седем броя холограмни стикери с № А072434. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Посоченият за нарушител С.Я. е подписал АУАН, като е възразил, че не е употребил наркотични вещества, а към момента на проверката е приемал лекарствени препарати против грип.

С оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ № 23-0769-000100 от 06.02.2023 година на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“ за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу С.Я. АУАН серия АД № 337299 от 03.02.2023 година, за това, че на 03.02.2023 година, около 10:55 часа, в гр. Бургас, ж.к.“Меден рудник“, местност „Шилото“ в посока бл.161, С.К.Я. управлява собствения си товарен автомобил „ХЮНДАЙ“, с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено при извършена на водача проверка с техническо средство - дрегер Дръг тест 5000 с фабр.№ ARLB - 0021, който на 03.02.2023г. в 12:17 часа е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 23-0769-000100 от 06.02.2023 година, в т. ч Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 година на Директора на ОД на МВР-Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки (л.27 и 28); АУАН серия АД № 337299 от 03.02.2023 година (л.13), Протокол рег. № 769р-1629/06.02.2023 година (л.16) от извършената проверка на водача Я. за употреба на наркотични вещества или техни аналози и Талон за изследване № 103878 от 03.02.2023 година (л.15); Докладна записка от 06.02.2023г. (л.18); Справка за нарушител/водач (л.23-26), справка рег. № 769р-3850/20.03.2023г. (л.10), писмо с рег.№ 251000-6219/22.03.2023г. на директора на ОДМВР – Бургас (л.9).

По делото не се спори, а и това е отразено в писмо с рег.№ 251000-6219/22.03.2023г., с което се потвърждава издадената ПАМ, че С. Я. е дал кръв за химичен анализ (л.9).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок (заповедта е обжалвана по административен ред, като органът не е представил доказателства за връчването на акта потвърждаващ ЗППАМ, поради което съдът приема че същата е в срок) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 година на Директора на ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП), сред които са и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. Следователно обжалваната Заповед № 23-0769-000100 от 06.02.2023 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, в рамките на предоставените му правомощия. Във тази връзка възражението от страна на жалбоподателя за липса на компетентност на органа издал акта е неоснователно.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК - наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, срока и ред за обжалване и подпис на издателя. В акта се съдържат фактическите и правни основания обусловили издаването му. Не са изложени обаче мотиви относно продължителността на мярката – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“. Липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ представлява нарушение на изискванията за форма на акта. С оглед на това, вън от мотивите, обосновали продължителността на наложения ПАМ, не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон, като съображенията за това са следните: В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивите на заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ са управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози установено с тест. Не е спорно по делото, че на жалбоподателя е извършена проверка с дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARLВ - 0021, който е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин.

Следователно основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред - наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е била налице.

Безспорно е че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ има цел да преустанови извършването на административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното: Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.

Прекратяването на регистрацията на посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до една година. В заповедта обаче не са изложени мотиви защо административният орган е приложил ПАМ за максималния срок от 1 година. Като мотиви за определяне на продължителността на срока на процесната ПАМ единствено са посочени, че извършеното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. Прочитът на изложените мотиви сочи на шаблонен подход, типизиран за този вид ПАМ. Макар административният орган да действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, същият следва да изложи съответни на установеното нарушение и конкретния нарушител мотиви. Тези мотиви следва да бъдат конкретни и свързани с установените в хода на административното производство факти. Изискването за извършване на конкретна преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, както и засягането на правната сфера на нарушителя е дължима във всеки конкретен случай.

Съдът не следва да тълкува съображенията на административния орган, а те следва да бъдат изложени в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в посочения срок, за да може съдът да провери и установи дали са налице основанията за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така установената липса на мотиви в тази насока предпоставя отмяната на обжалвания административен акт.

Тъй като определянето на продължителността на срока на ПАМ е израз на оперативната самостоятелност на административния орган, законът не предоставя правомощие на съда да измени определения от органа срок, поради което заповедта, с която е наложена, следва да бъде отменена в цялост.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Бургас бъде осъдена да заплати на С.Я. сумата от 760 лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 750 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000100 от 06.02.2023 година на В.Н.С.– полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на С.К.Я. с ЕГН ********** сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

	Съдия: