Р Е Ш Е
Н И Е
№......... 20.12.2019 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 11 декември 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3360 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди
в исковата си молба, че осъществява основно дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията
на Област Стара Загора и Община
Тополовград. Бил потребител на ел. енергия относно притежавания обект с
ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник, Община Тополовград, който
обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция" 20 kV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало
посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Твърди, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
със седалище и адрес на управление 4000 гр. Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Твърди, че през периода от 01.08.2014
г. до 31.08.2014
г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД
заплатило на ответното дружество суми, представляващи такса достъп до ел. разпределителната
мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намираща се в
Община Тополовград, а именно:
- за м.
Август
Посочва, че по
посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми,
за които към момента ищецът нямал претенции и същите не са предмет на
настоящата искова молба.
Посочените суми били
измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 кV
/киловолта/ в Помпена станция „Орешник".
Считат, че измерването по този начин,
и конкретно на това място, е
незаконосъобразно, и води до
начисляване за заплащане
на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г.
с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване
на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна
уредба относима за процесния период, мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните
количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Сочат, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или
в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния случай за Помпена
станция „Орешник",
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца била Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал
собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод
бил с дължина от около
С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и Електропровод
„Венеция" 20 kV., в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво
ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода”.
Във връзка с изложеното по-горе
относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени
искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна
на мястото и нивото на измерване.
Сочат, че с Писмо изх. №
1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството им е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
- Подстанция „Тополовград" - извод
„Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
- Извод „Рила";
- Вик-Зимница;
- ПС Ханчето.
Твърди, че след
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било
сторено.
Във връзка с това
изпратили и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично
посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско
напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр. Тополовград,
като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е
изисква промяната:
- ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с. Орешник;
- ИТ 2939033 „ВиК"
с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко
Войвода.
„ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД ги уведомили с писмо, че следва да им предоставят
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Считат, че това
искане е необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., им
изпратили по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими
документи.
Твърдят, че са
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА” и на намиращите се в тях обекти ЗРУ, като
към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството им било
собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да
се промени от НН на СН, ответникът не изпълнявал задълженията си и продължавал
да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Сочат, че са собственик на
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”, и на
намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995 г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета
на Община Тополовград, с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни
имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни
средства, с който тези активи са предадени на дружеството им. Сочат, че
за този обект бил Акт обр. 16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995 г.
Сочат, че поради липса на собственост
на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и
на ответника, не дължали заплащане на такса достъп до електроразпределителната
мрежа.
Заплащането за пренос на
ел. енергия имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за
загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът
й били за негова сметка, и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез
показанията на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава ел. разпределителното
и ел. електроснабдителното предприятие нямали разходи по нея, в конкретния
случай не би имало разходи по електропровод Венеция и нямало основание да
калкулира на ищеца цена за пренос на ел. енергия на ниво средно напрежение през
електропровод Венеция.
Дори и измервателната
група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответника нямал
основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа
на средно напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея нямало
ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била
собственост на ответника.
Границата на собствеността били
изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво
средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължали цена за
достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно.
Ответникът притежавал лицензия, но
не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК"
ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това, тъй като през процесния период
измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не било
извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи. Поради това като не било изпълнило
задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните
уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на закона и не осигурило възможност за точност на данните от
тях, което водило до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми
за достъп на електроенергия.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г
от Правилата, цената за достъп се заплащали съгласно измереното количество на
консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за
продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма
налагал извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването
на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в
самата правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в
спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство,
разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до
по електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта била при формирането им да бъдело съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно
и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било
без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване било довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
С оглед изложените
съображения поставянето на уредите за количествено измерване на предметната
престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално
несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за
заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, без да било
необходимо да се изследва доколко такова поставяне довело до неправилно
измерване, увреждащо купувача по договора. /в тази връзка Решение №
227/11.02.2013 г., постановено по т. дело № 1054/2011 г. по описа на ВКС/. При
така дадения отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на
предявения иск, чийто предмет бил недължимост на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната от ищеца
дружество електроенергия, отразена в процесиите фактури, било обусловено от
преценката дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия
период било измерено в местата, определени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към
случая предвид липсата на изрични уговорки между страните.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като
в случая не било налице „понижаващ трансформатор на потребителя",
приложима била втората от посочените две хипотези, т. е. мястото на измерване
било в мястото на присъединяване.
Поради безспорния факт, че
присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен
електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на
мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за
търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие
и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело
за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на
собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и
ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително
предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване било единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил
присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Както
било посочено по-горе, обаче, това задължение подлежало на изпълнение само ако
било осъществено условието количеството консумирана електрическа енергия да е
измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това условие не било
налице. Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия
период било измервано не на границата на собственост между собствения му
кабелен електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие,
а в намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от
разпределителното дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца
не възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на
консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа.
Сочат, че при това
положение възникнал правен интерес да предявят към ответника иск за заплащане
на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния
период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които
получил от ищеца.
Излагат подробни
съображения относно нормата на чл.113 ГПК.
Молят съда да постанови
решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 61.38 лв. /шестдесет и един
лева и 38 стотинки /, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до
ел. разпределителната мрежа - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за
периода 01.08.2014 г. - 31.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца.
Претендира за направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в който сочат, че предявените искове са допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер.
Претендират, че сумите,
предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по сметката
на ищеца. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
По силата на чл. 7, т. 1
от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
било поело задължение да снабдявало с електрическа енергия обектите на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27,
ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане е срок на дължими
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД като за стойността на доставената ел.енергия
и предоставените мрежови услуги, издали фактура, представена
към исковата молба,
стойността на част, от които съставлява исковата сума.
Сочат, че ищецът е
клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител
по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Разпределението на
електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа
енергии ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение
на електрическа енергия" също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била „съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служила за разпределение на електрическа енергия" § 1 т.
22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение"
ЕАД, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по втвърдените от ДКЕВР цени, като
спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение да
калкулирал по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие
със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата
за търговия с електрическа енергия.
Обектите
на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Твърдят, че присъединяването на обекта било
извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба.
Твърдят,
че доставената електрическата енергия, вписани в процесната фактура била
остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР.
Кратка
ретроспекция:
За
първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008 г.
влизат в сила нови цени, както следва:
- цена
за достъп до електроразпределителната мрежа;
- цени
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
- цени
на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за
битови потребители.
Т.е.
„цена за мрежа" се разделяла на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа.
При
така издаденото Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършвало за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно
управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и
поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включвала стойността
на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи
били включени в цената за пренос.
Цената
за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към
която бил присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразявала всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършвало
за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп"
и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която имала правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Сочат,
че решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така
и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе,
разграниченията, които държавният регулаторен орган извършвал за първи път
били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на
напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина
на измерване на електроенергията (с една, две или три скали).
По
отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т.б от Решението) разграничение
нямало - цената за достъп била относима към всички потребители, присъединени
към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които
консумирали електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго
разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било релевантно по отношение
на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била
дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД. Такъв се явявал и "Водоснабдяване и канализация"ЕАД.
Всички
мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп" били дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого
се снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на
дружеството, на ниво на напрежение, за което само и единствено
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД имало издадена лицензия. Т.е. доставката на
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана,
тъй като в спорния период имало консумация на електроенергия в обектите на
ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" била обвързана оперативно и технологично с
консумацията на електроенергия.
Нещо
повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те били присъединени към
електроразпределителната мрежа и можели във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им е предоставена
(т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа
до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие
от
Съгласно
чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавали обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал. 3
било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури,
издадени на ищеца било видно, че те отговаряли на изискванията на ОУ.
Процесиите
суми били дължими на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, тъй като
услугата достъп до електоразпределитената мрежа била предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
След
като бил сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по
тях.
Аналогично
на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител
изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД били
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и
функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа
енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР
била създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които
те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както
между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ,
КЕВР последователно въвеждали и утвърждавали правилото, че потребителите на
крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги на крайния снабдител, а
Крайният снабдител събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна
мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период
за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия.
Твърдят,
че изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период.
Сумите
по процесиите фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата
претенция - неоснователна.
Поради
изложеното считат, че претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД била неоснователна.
Претендират направените разноски в настоящото производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните
и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено решение по гр.д. № 4486/1991
г. на ОС Стара Загора, с което е вписано в регистъра на търговските дружества
на ОС Стара Загора, еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование
„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 62.
По
делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от 24.09.2008 г. от ЕВН до „ВиК“ ЕООД
Стара Загора относно идентифициране на обекти на потребители, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се
осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца
„ВиК“ Стара Загора документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на това писмо „ВиК“ ЕООД с писмо от 23 октомври 2008 г. е
изпратило до ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
АД заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане
на обект ПС Дуганово-ел.провод и трафопостове на ВиК Стара Загора, извлечение
от счетоводните книги на дружеството, официална скица на ел.провода и образец 16
– Разрешение за ползване. С писмо от 5.12.2008 г. „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора
отправя молба до ответника, че желае да бъде изместено поле – мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в подстанция гр. Тополовград на
следните измервателни точки: ИТ № 2939032 . ПС „Орешник““ с. Орешник и ИТ №
2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода. Тези обекти се ел.захранват от ел.провод
20 kV“Венеция“,
собственост на ищцовото дружество. В отговор на това писмо от 9.01.2009 г.
ответникът отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 киловата,
извод „Венеция“, Подстанция Тополовград.
По делото е представена заповед № 135 от
12.12.1995 г. на Община гр. Тополовград, с която на основание чл. 2-ри от
Наредбата за държавни имоти е предоставил безвъзмездно за експлоатация и
поддържане обект ПС.ДУГАНОВО ЕЛ.ПРОВОД И ТРАФОПОСТОВЕ. От представените и
приети по делото акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „Капитан Петко войвода“, акт обр. 16 за електропровод 20
киловата на Помпена станция „Орешник“, на ПС „Капитан Петко войвода“ и
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261 от 09.08.1995 г., съдът
намира, че се установява, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция"
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Орешник“, и на намиращите
се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
По делото е изслушано заключението на
назначената съдебно- техническа експертиза, което съдът приема като добросъвестно
изготвено. Вещото лице сочи, че през
периода 01.08.2014г. – 31.08.2014г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „Орешник“, ИТ №2939032 се е
извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/
20кV/400V в
ПС /помпена станция/ „Капитан Петко войвода“, собственост на ищеца.
Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция
„Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата
на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на
подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение.ЕВН ЕР е трябвало да
монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, включваща
токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кV на електропровод „Венеция" в
подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия.
Вещото лице сочи също, че независимо дали измервателната
група е била поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция
„Тополовград", или на ниво ниско напрежение в ПС „Орешник“, ищецът не
дължи заплащане за достъп до ел.разпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД, тъй като
по цялата верига на електрозахранването на обект ПС„Орешник“, ЕВН ЕР ЕАД няма
собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на която
ВиК заплаща потребената ел.енергия.
Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да
компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по
тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако същата е
собственост на ищеца, съответно поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и
той заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното предприятие няма
разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос за достъп
нито на ниво средно напрежение,п нито на
ниво ниско напрежение.
В заключението си вещото лице сочи, че ако
се приеме, че електропровод „Венеция" 20 кV, изходящ от подстанция
„Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът
не дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД нито при монтирана измервателна
група на страна на ниско напрежение в ПС „Орешник“, нито при монтирана
измервателна група на страна следно напрежение в ПС „Тополовград“. Ответникът няма
никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп до електроразпределителната мрежа.
Това заключение на вещото лице е оспорено от
ответника с писмено становище от 24.10.2019 г. и съдът е назначил повторна
експертиза с друго вещо лице. Вещото лице инж. Д.Д. сочи, че през
процесния период потребената ел. енергия от ищеца се е замервала от ответника
на ниво НН в килия от ЗРУ на ТП до помпена станция „Орешник " без да има
собственост в/у съоръженията преносващи и разпределящи ел.енергията.
Потреблението е замервано от монтирани в ТНН в ЗРУ „Капитан Петко Войвода"
средства за техническо измерване, които СТИ са неправомерно монтирани на това
място /не е граница на собственост/ - съгласно нормативните документи действащи
към процесния период - чл.120, ал.1 от ЗЕ, чл. 29, ал.4, и чл.30, ал.З, ал.4 и
ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи.
Вещото лице сочи, че въздушен
електропровод „Венеция" 20 кВ, ЗРУ ПС „Орешник " 20/0,4 кВ и кабелите НН от ТНН на ЗРУ
до помпите в помпената станция са електроразпределителна мрежа на „ВиК"
ЕООД Стара Загора.
Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има
за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление на
присъединителните и електроразпределителните електросъоръжения. Ако
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, включително оборудваната
с електроприсъединителни съоръжения килия в подстанция „Тополовград", към
която е присъединен ел.провод „Венеция" и кабелните електропроводи, с
които помпените станции на ищеца са присъединени към мрежата НН в ЗРУ 20 kV, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните съоръжения са за негова сметка. Освен това ЕВН ЕР ЕАД няма
никакви задължения и права по осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и
оперативно управление на присъединителните и електроразпределителните
електросъоръжения на ищеца, тъй като подстанция „Тополовград" е
собственост на ЕСО и всички задължения и права по нея също. ЕВН ЕР ЕАД няма достъп
до подстанция „Тополовград" с изключение на дейността по отчитане и
поддържане на електромерите си. Тогава
електроразпределителното предприятие ответник по делото няма разходи по достъпа
до ел.разпределителната мрежа, в конкретния случай не би имало разходи по
достъпа на електропровод „Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца
цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа
се формират като определената при сключването на договора за електроснабдяване
на процесния обект предоставена мощност се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период.
Затова дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което
става измерването на ел.енергията за обекта на ищеца.
Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно
определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп. При измерване на количеството консумирана
енергия на място, различно от нормативно определеното, този елемент на цената
на електрическата енергия е недължим.
Съдът възприема и двете
заключения на вещите лица от техническата експертиза като компетентно и
добросъвестно изготвени, тъй като същите по същество са непротиворечиви,
отговарят изчерпателно и компетентно на поставените от страните въпроси и са
съобразени изцяло с действащата нормативна уредба. Съдът приема и двете заключения като
абсолютно обосновани, точни и непораждащи никакви съмнения относно тяхната
правилност.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установи, че фактура № **********/15.08.2014 г. за сумата от
6080.26 лв. с включен ДДС и фактура №
**********/31.08.2014 г. за сумата от 7029.46 с ДДС за платени изцяло от
ищеца на ответника със съответните платежни нареждания. Начислените във фактурите
„такса достъп до ел. разпределителната мрежа до
обект ПС „Орешник", ИТ № 2939032, е 61.38 лв. без ДДС и 73.66 лв. с включен ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Не е спорно, че между ищеца „ВиК“ЕООД гр. Стара Загора и
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив е налице облигационна
връзка, като отношенията между страните
се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от
9.06-2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, както и и от Правила за
търговия с ел.енергия от 26.07.2013 г.
Съгласно решение №227 от 11.02.2013г.
по т.д. №1054/2011г. на ВКС, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на
ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по
гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК,
„границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл.
120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /2013 г., отм./ се предвижда, че при отдаване на ел.енергия от
електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата.
Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на
средно напрежение са потребителят да бъде собственик на ел. трафопост и той да
се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. Ако
съоръжението /трафопоста/ и кабелите за
пренос са собственост на съответното електроразпределително предприятие,
доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на
страната на ниското напрежение. Ето защо, в случая следва да се установи
границата на собственост на ел. съоръженията,и както и мястото на СТИ.
Съгласно нормата на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004 г.
/отм./ за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване /т.1/
и вида на съоръженията за присъединяване /т.2/. Съгласно разпоредбата на чл.
29, ал.1, т.1 от горепосочената Наредба, границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
В случай на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод, от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключенията на съдебно-техническата
експертиза се установява, че границата на собствеността са изводите на
електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво
средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кV на електропровод „Венеция" в
подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия.
Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че СТИ, отчитащо ниско напрежение
е било неправилно разположено, като количеството консумирана ел.енергия, измерено
в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване
на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Ето защо, съдът намира, че
извършеното от ответника измерване е в нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./,
поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената от ответното
дружество цена за достъп до ел.разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и количество ел.енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване „такса
достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ПС„ Орешник“ ИТ№
2939032 на ниско напрежение" в приложените фактури, ответникът
е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняване на ищцовото
дружество.
При тези данни, ищецът е платил сума на ответника,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Орешник“ ИТ № 2939032, за периода 01.08.2014г. -
31.08.2014г. Съдът намира, че е налице обедняване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД
предпоставящо намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което
изхожда престацията.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявеният иск за заплащане на сумата от 61.38 лв.
представляваща сума, платена без основание на ответника и с която ответникът се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
Относно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение платено от ищеца, съдът
намира за установено следното:
Видно от договор за правна защита и
процесуално представителство от 10.06.2019 г.,
между страните е договорено
възнаграждение в размер на 468 лв. с ДДС, като липсват данни тази сума
да е действително внесена от ищеца на адвокатското дружество. Адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението следва да
бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредбата на ВАС минимален размер на съответния вид работа. Данните по
делото налагат извод за необходимост от
редуциране на разноските в частта за размера на уговорения адвокатски хонорар.
Съдът възприема доводите на ответника,
че разноските са прекомерно завишени. По настоящото дело преупълномощен от адв. Д. адвокат
е участвал в насрочените съдебни заседания, задавал е въпроси към експертите, но с оглед
цената на иска, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 300 лв., посочен в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в размер на 500 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещи
лица и адв. възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: 4000, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК ********* да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62/съдебен адрес ***,
офис 2 – адв. З.Д./ 61.38 лв.
/шестдесет и един лева и 38 стотинки /, представляваща недължимо платена сума
за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция
„ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 01.08.2014
г. - 31.08.2014 г., ведно със законната лихва от 26.06.2019 г. до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца, както и сумата от 500 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми да се
изплатят по следната банкова сметка:
***: ***, Банка
„ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: