№ 6035
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110116874 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.04.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 16874 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С... с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор ....., исковата
молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против К. И. В., с
ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
ответницата е наследник на И. К. Н., който като собственик на топлоснабдяван имот дължал
на ищеца сумата от общо 1 492,42 лв., от която: сумата от 1 235,69 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018
г. до месец април 2020 г., сумата от 216,30 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г., сумата от 37,06 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г. и сумата от 8,37
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
28.02.2019 г. до 30.04.2020 г. Твърди, че наследодателят на ответницата бил потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 47, находящ се в
гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 13, вх. 1, но не заплащал дължимата цена за посочения
период, като задължението възлизало на общо 1 492,42 лева. Излага твърдения, че етажната
собственост е сключила договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди К. И. В. да заплати на „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 1
492,42 лв., от която: сумата от 1 235,69 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 216,30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.03.2019 г. до
28.02.2022 г., сумата от 37,06 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
февруари 2019 г. до месец април 2020 г. и сумата от 8,37 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 28.02.2019 г. до 30.04.2020 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата К. И. В., с който признава исковите претенции. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
С определение от 21.12.2022 г. „.... ЕООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „.... ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателство по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „.... ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 2141 от 10.04.2002
г., сключен между „.... ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. „Сердика“, бл. 13, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „.... ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представеното удостоверение за наследници № РЛН22-УГ51-7369 от 18.05.2022
г., издадено от Столична община, район „Люлин“, се установява, че И. К. Н. е починал на
12.11.2017 г. и е оставил за свой законен наследник дъщеря си К. И. В..
От представения от ответницата заверен препис от фискален бон се установява, че на
06.07.2022 г. е било извършено плащане на ищеца на сумата от 1 642,98 лв., от която: сумата
от 1 272,75 лв. за главница, сумата от 224,67 лв. за мораторна лихва, сумата от 34,65 лв. за
законна лихва и сумата от 110,91 лв. за разноски.
3
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„Сердика“, бл. 13, вх. 1, на който адрес е открита партида на абонатен № 92640 на името на
наследодателя на ответника. Не се спори, че ответницата е ползвател на процесния
отопляван недвижим имот, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и
през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
4
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от издадената обща фактура №
********** от 31.07.2020 г. задълженията за абонатен № 92640 по партида на И. Камено Н.
възлиза на сумата от общо 911,03 лв. за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., а от
издаденото съобщение към обща фактура № ********** от 31.07.2019 г. задълженията за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. са на обща стойност 422,04 лв., от която е платена
сумата от 69,04 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер, поради което исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че на 06.07.2022
г. е било извършено плащане на ищеца на сумата от 1 642,98 лв., от която: сумата от 1
272,75 лв. за главница, сумата от 224,67 лв. за мораторна лихва, сумата от 34,65 лв. за
законна лихва и сумата от 110,91 лв. за разноски.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасена чрез плащане се явява
дължимата главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, лихвата за
забава и законната лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответницата
плащане, намира, че задължението за главница, лихва за забава и мораторна лихва е изцяло
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно. Доколкото ответницата е извършила плащане на сумата от 110,91
лв. на 06.07.2022 г., която към посочената дата не е била дължима съдът следва да отчете
факта на извършеното плащане, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К. И. В., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от изпълнителния директор .....,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
5
юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 1235,69
лв. /хиляда двеста тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018
г. до месец април 2020 г., сумата от 216,30 лв. /двеста и шестнадесет лева и тридесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022
г., сумата от 37,06 лв. /тридесет и седем лева и шест стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г. и сумата от 8,37
лв. /осем лева и тридесет и седем стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 28.02.2019 г. до 30.04.2020 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба – 30.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез извършено плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.... ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ...., представлявано от управителя ...., в качеството му на трето
лице – помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6