Присъда по дело №1768/2014 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 46
Дата: 23 февруари 2015 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20144430201768
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2014 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

 

№ ……        година 2015        град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД                          ДЕВЕТИ  наказателен състав

На двадесет и трети февруари       две хиляди и  петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1. А.Ч.                           

                                                    2. А.К.

 

Секретар: В.С.

Прокурор: *** И.

като разгледа докладваното  от  съдия БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

НОХД  № 1768  по описа  за 2014  година и на основание данните по делото и Закона

 

                            

                                   П Р И С Ъ Д И :  

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.В.В. - роден на ***г***, обл. Плевен. Български гражданин, българин, разведен, неосъждан, ЕГН **********,  за ВИНОВЕН в това, че на 24.05.2011  г. в *** причинил на Н.С.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и лицево челюстна травма, изразяваща се в  счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129 ал.І вр.ал.ІІ от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК, ГО ОСЪЖДА на 1/една/ година лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК, отлага  изтърпяване на така наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок.

ОСЪЖДА  на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.В.В. с ЕГН ********** и снета по- горе самоличност да заплати направените разноски в размер на 70,00 лв. по сметка на ОД МВР ПЛЕВЕН

ОСЪЖДА  на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.В.В. с ЕГН ********** и снета по- горе самоличност да заплати направените разноски в размер на 90,00 лв. по сметка на РС-ПЛЕВЕН .

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок  от днес  пред Плевенски окръжен съд.

                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                                                                                             1...........................

 

                                                                   2............................

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

                        МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 46 по НОХД № 1768/2014г. по описа на РС - ПЛЕВЕН

 

 Районна прокуратура гр. Плевен е повдигнала пред Районен съд гр. Плевен обвинение срещу подсъдимия Р.В.В. - роден на ***г***, обл. Плевен. Български гражданин, българин, разведен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 24.05.2011г. в *** причинил на Н.С.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и лицево челюстна травма, изразяваща се в  счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129 ал.І вр.ал.ІІ от НК,  

         Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли съда да му определи наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, което да е в размер на четири години.

С Молба пострадалата Н.Г., чрез поверениците й в  лицето на  адв. М. и Н.- с нарочни пълномощни е конституирана в процеса  като частен обвинител.  По делото не е приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Процесуалният представител на частният обвинител Г. се присъединява към становището на прокурора.

Защитникът на подсъдимия не оспорва,че на Г. са причинени телесни увреждания, но излага съображения, че нито от обективна, нито от субективна страна са налице доказателства, които да сочат, че подзащитният й ги е нанесъл.Пледира за оправдателна присъда.

          Подсъдимият Р.В.В. не се явява в съдебно заседание.

Съдебното следствие се проведе в отсъствието на подсъдимия – при задочно производство – чл. 269 ал.3 т.2 от НПК.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият Р.В.В. е роден на ***г***, обл. Плевен. Той е български гражданин, българин, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

През 2011г. ч.о. Н.С.Г. живеела с  подсъдимият Р.В.В. ***. На 17.05.2011г. двамата се скарали, като повод за скандала бил, че подсъдимият В. насочил огнестрелно оръжие срещу детето й от предишен брак ***. За случилото се Г. била уведомена от служител на МВР-кварталният инспектор на селото, който дошъл в домът на подсъдимият В. и иззел оръжието. От съображение за сигурност детето било настанено от отдел „Закрила на детето”със Заповед №ДСПСП11-179/25.05.11г. в домът на родителите на бившият съпруг на Г. – свидетелят П.Д.Н. в с.*** /Детето се намирало при тях няколко дни преди издаването на заповедта/.

На 23.05.2011г. Г. и подсъдимият В. отново се скарали защото тя искала да го напусне,а той не бил съгласен.Вечерта по негово предложение отишли на заведение в центъра на с.***,където през цялото време се карали. Повод за това било, че Н.Г. категорично заявила на подсъдимият Р.В., че го напуска и отива да живее при баща си. Пострадалата Г. поискала да си вземе личните вещи, намиращи се в жилището, в което живеели с  подсъдимият. Последният отказал да й ги даде,и не се съгласил тя да го напусне,като за да не може Г. да избяга дори я придружавал когато ходи до тоалетна.Все пак около полунощ на 23/24.05.2011г. тя успяла да се скрие от подсъдимият и да се обади по телефона на св.П.Н. /баща на децата й *** и ***/,казала му,че има нужда от помощ,за да напусне подсъдимият В.,казала му също,че подсъдимият ще я пребие,но св.Н. я посъветвал да изчака до сутринта.Затова Н.Г. се обадила на тел.112 и поискала съдействие. В 00:15ч. на 24.05.2011г. по повод обаждането на Н.Г. били изпратени свидетелите на   РУП – *** М. и Я.Г..Около 00:40 ч. служителите на МВР установили пострадалата Г. в близост до заведението в с.***. Свидетелите М. и Г. провели разговор с пострадалата Г. и  подсъдимият Р.В., като последния заявил на полицейските служители, че ще им съдейства, Н.Г. да си получи личните вещи.

Четиримата отишли в домът на подсъдимият Р.В., намиращ се на адрес ***. Н.Г. събрала личните си вещи в чували, след което чувалите били изнесени на улицата. Полицейските служители й казали  да повика някой, което да й помогне с пренасянето на багажа, но тя казала,че няма на кого да се обади и започнала сама да си го пренася, движейки се по улицата пеша. След като Н.Г. се отдалечила от домът на подсъдимият  В., служителите на МВР се върнали в РУП – Д.Дъбник, където продължили да изпълняват служебните си задължения.

След като служителите на полицията си тръгнали подсъдимият Р.В.,взел дървен кол и не след дълго настигнал  пострадалата Н.Г. на улицата. Приближавайки зад нея,  той извикал „ела тук, че ми трябваш”. Пострадалата Г. се обърнала към посока гласа и видяла подсъдимия да замахва с дървен кол, като почти веднага усетила и силен удар,който той и нанесъл в лявата част на главата. От силата на удара Н.Г. паднала на земята. Подсъдимият започнал да я влачи по улицата, дърпайки я за косата. След това Н.Г. загубила съзнание. Около 06:30ч. се събудила в домът на подсъдимият Р.В.. Видяла, че главата и завивките били целите напоени с кръв. Имала силно главоболие и виене на свят,унасяло я на сън и тя отново заспала. Събудила се към 14:00 часа. Подсъдимият седял до леглото й,помогнал й да стане и да се изкъпе и я закарал в ЦСМП – гр.Плевен. Било й направено изследване и веднага била приета за лечение.

От докладваната и приета от съда съдебно-медицинска експертиза по делото се установи, че подсъдимият В. следствие на побоя,нанесъл на Н.С.Г. черепно-мозъчна травма – рана на главата, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, челно-слепоочно в ляво (субдурален хематом). Причинил й и лицево-челюстна травма, счупване на горната челюст – предната стена на левият синус с набиране на кръв в него (максиларен хемосинус) и счупване на долната челюст – двустранно съответното в областта на предкътниците в дясно и на кътниците в ляво.

Черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тази травма е наложила невро хирургична операция на главата за евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, като след това се е наложило и повторна операция за закриване на черепния дефект.  Счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говора за срок от 3 до 4 месеца, а травмата на горната челюст е довела до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

От изложеното е видно, че с деянието си подсъдимият Р.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление  по чл.129 ал.І вр.ал.ІІ  от НК.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните свидетели, изготвената съдебно – медицинска експертиза, медицинско направление, рентгенови снимки, съдебно – медицинско удостоверение  и др.

От събраните по делото доказателства е видно, че веднага след като осъществил престъпното деяние  подсъдимият Р.В.В. е напуснал адреса на който живеел. Същият е напуснал територията на Република  България и въпреки проведените издирвателни мероприятия адреса му в чужбина не е установен и това е наложило наказателното /досъдебно и съдебно/ производство спрямо него да бъде проведено задочно.

В показанията си в  съдебно заседание, Н.Г. твърди,че на 17.05.2011г. са се скарали   с  подсъдимият Р.В., с който живеела от около година на семейни начала.Детето й *** *** *** тогава живеело с нея в дома на подсъдимия.С тях живеели и неговите дъщери Г. и В..  Подсъдимият Р.В. бил заплашвал *** с газов пистолет. Това, Н. научила от  кварталния на селото – свидетелят П.Б.  И., / починал /. Това бил  повода  да  се скарат с  подсъдимия и да му съобщи,че желае да го напусне. На 23.05.2011г. вечерта подс. В. настоял двамата с Н.Г.  да излязат на заведение, където отново се карали.Тя му заявила, че не иска  да живее повече с него,но той не й давал да го напусне. Казал й –“аз ще те оправя като си идем”.Пили алкохол-бира.Отишли в заведението към седем и половина вечерта  и останали, до полунощ.

Вечерта и в заведението той ходил с нея дори до тоалетна,за да не може тя да избяга.Все пак тя успяла тайно от него да се обади по телефона,първо на св.П.Н.,после на тел.112

Въпросната вечер детето й *** *** ***, не била в домът на Р.  В., а при родителите на баща си в с.***.Била настанена там от социалните служби. Пред да звънне на тел. 112, пострадалата се обадила на  бащата на ***-  свидетелят П.Н. и му  разказала всичко, както и опасенията си, че подс. Р.В. „и посяга” и ще я пребие, но той я посъветвал да изчака до сутринта и тогава да го напусне.

След като позвънила на тел.112, не след дълго пристигнали полицейски служители от РУП Д. Дъбник.Г.,В. и двамата полицаи отишли в домът на подс. Р.В.. Служителите на реда почакали Г. да си събере част от багажа. Изчакали я да излезе на главната улица и си тръгнали.Тя вървяла по улицата известно време-изминала около сто метра,когато чула зад гърба си гласа на подсъдимият и думите „Ела тук,че ми трябваш,ей сега ще ти кажа”.Обърнала се и видяла подсъдимият, видяла също в ръцете му дълъг предмет лопата или кол,с който той я ударил по главата.Г. твърди още,че от удара паднала на земята,а подсъдимият я хванал за косата и започнал да я влачи по посока на домът си.Не си спомня самото влачене,но предполага,че е била в състояние по гръб,тъй като имала синини по гърба.Друго от вечерта не си спомняла. Уточнява,че помни удара по главата, падането си по земята и влаченето, след което загубила съзнание. Събудила се към 6.30 часа сутринта в домът на подсъдимия В..Той седял до нея и я гледал уплашено.Г. твърди,че била цялата в кръв- лицето й,  главата й също. Имала един избит горен кътник,  с короната.Пред съда Г. описва още как се е чувствала сутринта  – всичките й зъби се клатели,пипнала си главата и усетила,че черепа й е хлътнал,като посочва мястото на главата си- горна лява страна в началото на окосмената част,където се вижда белег от операция.Имала силно главоболие.Подсъдимият я подканил да стане,да се изкъпе,че той да я закара на лекар.Тя се опитала да стане,но не могла.Много я боляла главата,виел й се свят и я унасяло на сън.Заспала. Отново и се събудила към 14 часа.Подсъдимият бил до нея,помогнал й да стане,помогнал й да се окъпе и я закарал в „Бърза помощ „ в Плевен.Св.Г. описа прегледа,който й бил извършен и приложеното й лечение.Разказа също,че свидетел на случилото се била дъщерята на подс. Р.В. -   Г.М.. На  следващия ден Г. й казала, че всичко е видяла.Разказала й,че подсъдимият В. я е бил , като я е ритал и удрял с юмруци по цялото тяло и по лицето,и е викал,че ще я убие.Казала обаче,че няма да го каже на полицията,тъй като той й е баща.Г. обясни също,че Г. е разказала за нанесения от баща й на Г. побой на своя приятелка на име Б..После уточни,че не е съвсем сигурна коя от двете дъщери на подсъдимият  дали Г. или В. й е разказала това. Тогава не се чувствала добре и затова не помни точно. Свидетелката разказа още,че била  оперирана в Неврохирургия. В края на същата година й е била направена  пластика на черепа.  След  този случай, не била виждала и чувала повече нито подс.Р.В., нито пък дъщерите му – Г. и В.. Св.Г. допълни при разпита си,че подсъдимият е биел много и дъщеря си Г..  

 Съдебният състав изцяло се довери на казаното от свидетеля Г., като счита показанията й за достоверни,последователни, логични, кореспондиращи си с останалите гласни  и писмени доказателства. Съдът намира,че показанията на Г. са незаинтересовани независимо от конституирането й като частен обвинител. Съвместяването на процесуалните качества на страна и свидетел не води до необективност в показанията на Г..

По отношение твърдението й колко лоши са били отношенията й с подсъдимият преди и по време на деянието,последните кореспондират и с писмените доказателства предоставени от Агенция социално подпомагане/ приложени на л.88,89 по делото/. Със Заповед № ДСПСП11-179/25.05.2011г.на директор ДСП  ДСП-гр.Долна Митрополия,е предприета мярка за закрила на детето Паулина чрез „Настаняване в семейна среда на роднини по бащина линия” .Отдел ЗД бил сезиран от бащата на детето, който първоначално го прибрал при себе си,но когато в последствие решил да го върне на майката, *** отказала. Мярката за закрила била предприета тъй като детето се страхувало от Р.В..

Показанията на Г., съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване - факта, че нощта на 23/24.05.2011г. Г. и В. били на заведение, скарали се.Г. извикала полиция. Служителите на полицията –св.Ю.М. и св.Я.Г. я придружили до домът на В.,изчакали я да си събере багажа и да напусне домът му. Това,че той я настигнал,ударил с кол по главата и завлякъл,влачейки я за косата до домът си,където продължил да я бие,в следствие на който удар с кол и побой причинил телесните й увреждания,описани в СМЕ.

 Свидетеля Ю.М. - полицай ППД в РУП Д. Дъбник, заяви в съдебно заседание, че не помни  обстоятелства по случая, т.к. в служебната си практика е  свидетел на множество сигнали и с оглед  на което, Съдът с оглед изясняване факти и обстоятелства по делото, предвид твърдението на свидетеля, че не си спомня случая и може да бърка с някой друг от множеството сигнали, на които се отзовава в качеството му на полицай, прочете  показанията  му , дадени в хода на ДП № 1429/2011г. по  описа на РП-Плевен, приложени на л. 25/26.

Според показанията му по ДП на 24.05.2011г. бил на работа съвместно с колегата си Я.Г..Изпълнявали задълженията си по безопасност на движението и охрана на общественият ред.Около 00.15 часа били изпратени по сигнал за нарушаване на нощната тишина в с.Г.Дъбник  кафе-аператив.Провели разговор със собственика и се отправили към патрулният автомобил,когато /около 00.40 часа/ били настигнати от  жена във видимо нетрезво състояние,която им обяснила,че лицето,с което живее на семейни начала не й разрешава да си изнесе багажа от домът му.Показала им човека.Те провели разговор с него и той заявил,че ще им окаже съдействие. Полицаите М. и Г. придружили двамата до дом на ***,където установили самоличността им. Жената била Н.Г., а мъжът –Р.В..Г. събрала багаж в няколко чувала,а полицаите я изчакали.Г. започнала спор с В. за нещо,обиждала го,но те разпоредили В. да се прибере в домът си и той влязъл вътре. Св.М. твърди още,че съобщили на Г.,че нямат право да я закарат до където и да било и тя тръгнала с чувалите по улицата.Те я видели,че се отдалечава и си тръгнали.

Другият полицейски служител- свидетелят Я.Г. в разпита си пред съда заяви,че познава Н.Г. от работата си като патрулен полицай в с.Г.Дъбник и няколко пъти е посещавал домът й ,когато е живеела с бившият си мъж П.,по сигнали за домашно насилие и семейни скандали.Конкретно за случая с Р. си спомня,че посетили домът му и имало семеен скандал.Н. била искала да си изнесе багажа,пък Р. не й давал.Полицаите съставили протокол за предупреждение на Р., и изчакали Н. да си събере багажа.Св.Г. също твърди, че и двамата – и Н. и Р. са имали  арогантно поведение, били са в явно нетрезво състояние и се карали помежду си. Полицаите посъветвали Н. да извика човек, който да й помогне с пренасянето на багажа,но тя казала,че няма на кого да се обади.Св.Г. твърди,че я изчакали и я „отвозили” до някъде със служебният автомобил,след което продължили да изпълняват задълженията си по дежурството.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и Г., които са логични,последователни и безпристрастни. Въпреки, че има известни противоречия по въпроса превозили ли са Г. със служебният автомобил и до някъде или не са,то това противоречие не е съществено и не променя изводите за това каква е фактическата обстановка по делото.Според съда това противоречие се дължи на обстоятелството,че е от тогава до момента на изслушването на свидетелите в съдебно заседание е минал период от почти четири години и  затова те не си спомнят точно детайлите.Друга причина е и работата им като полицаи и е нормално предвид множеството подобни случаи да бъркат някой от подробностите. Все пак показанията на двамата свидетели са еднозначни по отношение обстоятелството ,че са посетили домът на подсъдимият Р.. Повод за това било желанието на Г. да го напусне.Тя събрала багажа си в чували и когато била извън домът на В.,на улицата и се отдалечавала,свидетелите  М. и Г. се върнали в управлението.

Тези показания кореспондират изцяло с показанията на Г. по посочените вече факти,съдържащи се в тях.

В съдебно заседание беше разпитан и свидетелят П.Н.-бивш съпруг на Г..Той заяви, че отдавна знаел за проблемите на Н.Г. с  подс. Р.В..  За инкриминираният  случай през м. май на 2011 година, тя му се обадила  една вечер и му заявила,  че не може да търпи повече и, че “тази вечер сигурно ще ме пребива”. Споменала за заплахите, които подс. В. отправял към нея,че ще я пребие. Казала му,че Р. е пиян.Св. Н. я посъветвал да не го дразни,а да изчака до сутринта, за да не стане по- лошо. Било към девет вечерта,  когато му се е  обадила. На другия ден, следобед  му звъннала отново и му казала, че е пребита и е в болницата. Отишъл да я види и не е могъл  да я познае. Свидетелят твърди,че  не приличала на човек,а  лицето й било като  футболна топка. Била посиняла. В устата й било сложено нещо да й държи зъбите, фъфлела, не можела да говори. Той я закарал на скенер. Открили й  хематом. Веднага я оперирали. Гледал я е една седмица в болницата. Състоянието й било много тежко.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля П.Н., доколкото те са непротиворечиви във възпроизведените обстоятелства, предхождащи и следващи във времето причинената от подсъдимия телесна повреда на пострадалата Н.Г..Те кореспондират с показанията на Г. и по отношение на проведеният между двамата телефонен разговор преди побоя и за състоянието й след това –свидетелят е възприел лично състоянието й, когато посетил  болничното заведение и  я видял.Показанията му са логични,последователни и няма данни да е заинтересован от изхода на делото .Обстоятелството,че е живеел с ч.о. Н.Г. и имат деца не може да е основание да се приеме,че показанията му не са достоверни. Все пак той ги е дал след изрично уведомяване за отговорността за лъжесвидетелсване и след като е обещал да говори истината.

Показания даде и свидетеля *** Д., собственик на заведението, в което са били  подс. Р.В. и пострадалата Н.Г. в нощта на инцидента. Свидетелят  беше лаконичен в показанията си, но все пак от тях се установи,че въпросната вечер в заведението му са били Н. и Р.. Идвала и полиция,питали Р. дали е там и той отговорил положително.Полицаите напуснали заведението придружени от Р. и Н..Свидетелят заяви,че не може да каже дали двамата са били пияни.Друго не знаел.

От посочените до тук гласни доказателства-свидетелските показания се установи еднозначно,че на 23/24.05.2011г. ч.о. Н.Г. и подсъдимият Р.В. са посетили заведението кафе-аператив в с.Г.Дъбник.Пили са алкохол.Скарали са се.Заведението,а след това и домът на подсъдимият били посетени от полицейските служители,където Г. събрала багажа си и напуснала домът му. Обсъдените до тук показания на свидетелите подкрепят изцяло показанията на ч.о.  Г. по отношение времето,мястото и обстоятелствата,предхождащи момента на нападението й от подсъдимият В..Естествено и логично е самото нападение да е извършено  както описва Г.,без да е имало свидетели.Още повече,че е извършено в тъмната част на денонощието- след полунощ,в ден от седмицата /вторник/ на квартална улица в не толкова оживеното село ***.Побоят продължил и в домът на подсъдимият.За това говорят показанията на ч.о.Г., които съдът кредитира като логични и последователни, дадени след запознаване с отговорността й по чл.290 от НК. Показанията й не са оборени и от нито едно от останалите доказателства по делото.

По искане на страните като свидетели бяха разпитани Б.И. и ***.

Св.И. отрече да знае за случая от Г. /дъщеря на подсъдимият/,с която били само познати. Заяви,че в селото се говорело, че двамата /Н. и Р./ са се карали и са се „оставили”,но тя не знаела нищо друго.Не била разговаряла с В. или с Г. за този случай.Заяви също и,че понастоящем не поддържа връзка с Г. и В.,но знаела,че са в чужбина.Едната в Испания,другата в Чехия.

Съдът намери за достоверни показанията на св.И.. Въпреки,че са в противоречие с показанията на ч.о.Г. ,по въпроса разказала ли й е Г. за нанесения на Г. побой, то тъй като последната предава разказа на Г. не би могло да се приеме,че Г. или И. лъжат. Причина за противоречието  може да е Г. ,която да не е разказала нищо на св.И. или пък последната,тъй като не я касае, да е забравила за такъв разказ.

Св.*** заяви пред съда,че на 25.05.2011г. му се обадил П. и му казал,че Н. е в болница.Той я посетил и видял,че е много зле,цялата била „синя-черна”,обезобразена. Свидетелят описва какво е било състоянието на Г.,как е ходил в болницата да я гледа. Споделил с кварталния,че из селото се говори,че Р. си е продал буса и се готви да „изчезне”,но той му отговорил,че ще го намерят с Интерпол.

 Тези показания подкрепят твърденията на Г. и св.Н. по отношение въпроса как е изглеждала и се е чувствата Г. след деянието и се потвърждават от съдебно-медицинската експертиза. Съдът ги намери за логични и ги кредитира с доверие.

Исканите от страните  и допуснати от съда   в качество на свидетели Г.Р.В. и В.Р.В. се бяха намерени, за да бъдат призовани и изслушани от съда.По делото постъпиха данни,че са в чужбина,затова бяха заличени от списъка на свидетелите.От друга страна предвид това,че са дъщери на подсъдимия и имат право да откажат да дадат показания,съдът не би могъл да има увереност ,че те няма да се възползват от това си право,за да упорства в опитите си да ги призове и изслуша.

Заличен от списъка на свидетелите беше и П.Б.И. , тъй като се установи,че е починал.

Докладвано беше заключението на вещото лице по изготвената СМЕ /л.83 – 85 от досъдебното производство/. При прегледа на Н.  С.Г. било установено черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.Травмата е  наложила по жизнени индикации неврохирургична операция на главата за евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, повторно операция за закриване на черепния дефект, останал след операцията. Счупването на долната челюст /двустранно в областта на предкътници в дясно и ляво/ е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говора за срок от 3-4 месеца, довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

 Описаните травматични увреждания са причинени по механизма при побой и удари с кол, ръце и крака по главата. Останалите травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, до трайно затрудняване на дъвченето и говора за срок от 3-4 месеца,както и са причинили болка и страдание.    

Съдът прие заключението на вещото лице по СМЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област, не оспорено от страните по делото.

Експертът е категоричен относно механизма на причиняване на травматични увреждания - причинени по механизма при удар с кол по главата и удари с ръце и крака.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз от показанията на свидетелите, от заключенията на вещото лице по СМЕ, съдебно – медицинско удостоверение, история на заболяване, епикриза, резултат от образно – диагностично изследване, резултат от хематологични изследвания, справки и бюлетини за съдимост, характеристична справка, писма, справки, приобщени по реда на  чл. 283 от НПК към доказателствения материал.

 На практика в целия приобщен доказателствен материал, а и между страните по делото, не съществува спор или несъответствие върху  основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди и след деянието, вменено във вина на подсъдимият. Така безсъмнено се установиха силно влошените отношения между Г. и В..Възникналият помежду им скандал. Освен това категорично се доказа и състоянието, в което са се намирала частният обвинител Г. след инкриминираното деяние, потвърдено както от горепосочените гласни доказателства, така и от писмените такива-заключения на съдебномедицинска експертиза, изготвена на базата на представените писмени и гласни доказателства.

Въз основа на гореизложените доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминираната дата са се развили именно по описания в настоящите мотиви начин.

Същевременно,предвид описаните признаци на вмененото престъпление, съдът счита, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимият Р.В.В.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, тъй като на на 24.05.2011г. в *** причинил на Н.С.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и лицево челюстна травма, изразяваща се в  счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

От обективна страна подсъдимият В.  е нанесъл удар с кол в главата и удари с ръце и крака в областта на главата, лицето и  тялото пострадалата Н.Г., в резултат на което настъпила черепно-мозъчна травма и лицево челюстна травма. Налице е средна телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и лицево челюстна травма, изразяваща се в  счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Описаното съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

Съдът не споделя доводите  на защитника на подсъдимия, за липса на обективен и субективен фактор и липса на достатъчно и неоспорими доказателства за извършено от подсъдимият престъпление.

            От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици. Нанасянето на удари директно в областта на лицето, главата и тялото спрямо Г., служи като основание на настоящата инстанция да приеме за налична тази форма на вина. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл по гореописания начин телесни удари и е съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетеля Г. и че употребява сила, извършил е това си действие добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото. Подсъдимият е насочил всичките си ус*** към осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

           При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената упоритост при извършването на престъплението, проявеното пренебрежително отношение към правовите порядки в страната ни, високата степен на обществена обасност на деянието,причините и подбудите за извършване на престъплението,съзнанието че резултата от деянието ще са разстройство на здравето,временно опасно за живота, счупвания, трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и  дълго и мъчително за Г. лечение , като  е целял настъпването им.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намери единствено чисто съдебно минало на подсъдимият.

В настоящия процес не се установи наличие нито на изключително смекчаващо обстоятелство,нито на многобройни смекчаващи обстоятелства,за да счете съдът,че и най-лекото наказание лишаване от свобода е несъразмерно тежко за подсъдимият,налагащи приложението на чл. 55,ал.1,т.1 от НК. Поради което и наказанието за извършеното престъпление бе определено на основание чл.54 от НК.

 При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият, съдът взе предвид и не игнорира фактора продължителност на наказателното производство в контекста на дейността си по определяне на наказанието на подсъдимият. Видно от материалите по делото, деянието е извършването на 24.05.2011г. От тогава до датата на разглеждане на делото от настоящия съдебен състав са минали почти четири години. Върховният касационен съд на Република България в редица свои решения, приема, че дългият период, от цялото наказателно производство, следва да бъде отчетен като съществен фактор, налагащ смекчаване на наказателната репресия при налагане на наказание. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ Съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината на подсъдимият обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимият, причинения престъпен резултат,специална превенция ,предвид на което намери,че следва да определи наказанието именно в размер на една година лишаване от свобода.

С оглед на посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Р.В. престъпление и като съобрази целите на наказанието по чл. 36 от НК, изтеклият период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, смекчаващото и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК . Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието и причинените множество травматични увреждания на пострадалата Н.Г.  черепно мозъчна травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и лицево челюстна травма, изразяваща се в  счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

            Съдебният състав счита, че най справедливо и съответстващо на обществената опасност на дееца и деянието би било да определи и наложи наказание от една  година лишаване от свобода, което наказание по вид и размер в най – пълна степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита деецът, така, че да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не извършва за в бъдеще подобни прояви. Това наказание би послужило възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По отношение на подсъдимия  Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от  три  до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения  към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. Законодателят е предвидил, чрез възможността която дава института на „условното осъждане”, да се постави подсъдимият  в един изпитателен срок,в който да бъде наблюдаван да не върши нови престъпления. Осъждането е безусловно,а само наказанието  е отложено под условие. Същността на института се заключва не в условното осъждане,а в условното наказание,т.е. безусловно осъждане с присъждане на условно наказание. Двете основни задачи на  наказанието са принуждаването и възпитанието .За постигането им не винаги се налага наказанието да се приведе в изпълнение.Понякога,за поправяне на подсъдимият  е достатъчно привличането му под отговорност и осъждането му. /”И ***- “За условното Осъждане Гл. VIII.” /

Съдът намери,че конкретният случай е именно такъв.

Така определеното наказание на подсъдимият, съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянията и съответстващи на целите и значението на наказанието. Съдът счита, че така наложеното наказание, ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимият и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.    Определеният изпитателен срок от три години е гаранция за това.

По делото са направени разноски в общ размер на 160,00лв., които с оглед изхода на делото съдът присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Р.  В., като 90,00 лв.  за за заплащане по сметка  за заплащане по сметка  на РС Плевен и 70,00 лв. по  сметка на ОД МВР Плевен.

По изложените мотиви съдът постанови настоящата си присъда.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: