Р Е Ш Е Н И Е
№ 355 04.10.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на девети септември през две хиляди
и двадесет и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Зорница Делчева с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №316 по описа за
2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара
Загора против Решение №260189/19.05.2021г, постановено по АНД №202/21г. по
описа РС Казанлък, с което е отменено
Наказателно постановление №349а-1016/17.09.2020г на Директор ОД МВР Стара
Загора с наложена на Ц.С.М. глоба в
размер на 300лв на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето за това, че на 24.04.2020г
около 12.15ч посещава обществено място- парк
„Тюлбето“, град Казанлък, където се разхожда и с това не е изпълнил въведената
с т.І подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, а
именно: преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“, с което
виновно е нарушил чл.209а от Закона за здравето. АНО при
преценка за тежестта на нарушението е взел предвид, че с Решение от 13.03.2020г
на Народното събрание на Република България е обявено извънредно положение,
както и усложнената епидемична обстановка, налагащи стриктно спазване на
противоепидемичните мерки за недопускане разпространение на КОВИД -19 в
страната.
Наказателното постановление е връчено на
04.02.2021г лично на наказаното лице, като е обжалвано по пощата на 11.02.2021г
с доводи, че съставения АУАН и издаденото НП не отговарят на изискванията на
ЗАНН без да са посочени конкретни основания, които да обосновават твърдението
за несъответствие с изискванията за провеждане на административно наказателно
производство и налагане на административно наказание.
За да отмени
НП, РС Казанлък е приел, че фактическото обвинение не е доказано, защото при
проведения в хода на съдебното следствие разпит на актосъставителя, същия не
могъл да си спомни дали точно жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.
Приел е, че съдържанието на фактическото обвинение сочи на неспазване на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като мястото не е конкретизирано, а
общо е указано, че се касае за парк „Тюлбето“. Позовал се е на действащата
редакция на чл. 209 ал.1 от Закона за здравето, според която административно
наказателна отговорност се носи за нарушаване или не изпълнение на въведени от
министъра на здравеопазването или от директора на РЗИ противоепидемични мерки
по чл.63 ал.4 или ал.7 и чл.63а ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление. От формулировката на текста на административно наказателната
разпоредба е заключил правно, че тя е бланкетна и следва правното обвинение във
всеки конкретен случай да се запълни със съответните нарушени правни норми,
които уреждат дължимото поведение или неизпълненото предписание. Съгласно правилото на чл.63 ал.5 от Закона за
здравето противоепидемичните мерки са общи административни актове и се
публикуват само на ведомствените страници на РЗИ или на МЗ, но не се обнародват
в Държавен вестник. Съдебния състав обаче е счел, че каквото и да пише в Закона
за здравето въпросната заповед на министъра по съществото си е нормативен акт и
не е породила действие, поради не обнародването й в Държавен вестник. Дори да
се приеме, че заповедта е общ административен акт, то отново НП е незаконосъобразно,
тъй като нормите на тази заповед не могат да попълват бланкета на
административно наказателни разпоредби, поради това, че не са норми по реда за
държавни управление – не са нормативен акт.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – ЗАНН и Закона за
здравето, тъй като мястото на нарушението – парк „Тюлбето“ не може да се опише
още по-конкретно, освен с наименованието на парка. Трайната съдебна практика е
дала отговор на въпроса и за правния характер на заповедите за въвеждане на
противоепидемични мерки, поради което мотивите в тази насока на въззивния съд й
противоречат. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление с
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ОД МВР Стара Загора.
Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника по касационната жалба.
Ответника – Ц.С.М., чрез редовно упълномощен
адвокат в писмено становище иска от съда да бъде оставено в сила въззивното
съдебно решение по доводите, които подробно РС Казанлък е изложил и обосновал,
сочещи на незаконосъобразност на отмененото наказателно постановление.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за основателност на касационната жалба, като предлага на съда
да бъде отменено въззивното съдебно решение. Счита същото за постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при липса на условията за
квалифициране на нарушението като маловажен случай. Безспорно е установено
нарушението по време и място на извършване, с което не е изпълнена Заповед на
министъра на здравеопазването, издадена по време на извънредна епидемична обстановка.
С издаване на НП е приложен правилно материалния закон, без да са допуснати
съществени процесуални нарушения и без да е налице маловажен случай на
административно деяние.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
На основание чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага законът, който е бил в сила по време на
неговото извършване. Към 24.04.2020г е в сила следната редакция ДВ бр.34 от
09.04.2020г на чл.209а ал.1 от Закона за здравето: Който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. След 14.05.2020г административно
наказателния състав на чл. 209а ал.1 от ЗЗ е за нарушение или неизпълнение на
въведени от министъра на здравеопазването или директор на РЗИ противоепидемични
мерки по чл. 63 ал.4 или ал.7 и чл.63а ал.1 или ал.21 освен ако деянието не
съставлява престъпление. Видно от текста на разпоредбата, за всеки конкретен
случай е необходимо да се посочи акта на органа, компетентен да въвежда
противоепидемични мерки, както и самите мерки, за да е възможна правната
квалификация на описаното поведение – действие или бездействие като
неизпълнение или нарушение на съответната мярка. Редакцията на чл. 63 ал.1 от
Закона за здравето към 24.04.2020г е следната: При възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион, а по силата на ал.7,
тези мерки могат да включват и временно ограничаване на придвижването на
територията на страната. Очевидно е, че разпоредбата на чл.63 ал.1 от Закона за
здравето овластява министъра на здравеопазването на въвежда противоепидемични
мерки в условията на извънредна епидемична обстановка, които мерки не могат да
имат правния характер на нормативен административен акт, който да урежда по
траен начин обществените отношения. Мерките се състоят в забрани и ограничения
за конкретни хипотези и са насочени към определяеми субекти, поради което и
изрично законодателя ги определя като общи нормативни актове. Заповедите за
въвеждане на мерките са издадени въз основа на законово овластяване и същия
този закон изисква спазването им под страх от административно наказателна
отговорност при това субсидиарно – ако не е налице основание за ангажиране на
наказателната отговорност по чл. 355 от НК. Съгласно трайната практика на
Наказателното отделение на ВКС- например Решение № 60114/06.07.2011г на ВКС,
прието за случай, в който субсидиарната административно наказателна разпоредба
на чл.209а ал.1 от ЗЗ не намира приложение, поради престъпния характер на
поведението, е казано, че нарушенията на мерките, въведени със Заповед на
министъра на здравеопазването / Заповед №РД-01-130/17.03.2020г/ може да изпълва бланкетния състав на чл.355 от НК. Изрично е посочено, че „правилата за поведение /мерките/, отразени в
заповедта на министъра не са правни норми, но от съществено значение е
обстоятелството, че именно нормативни актове са послужилите /те са основанието/
за издаване на заповедта - Закон за здравето. При това положение не съществува
пречка бланкетния състав на разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК да бъде
запълнен с мерките, посочени в Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването и в този смисъл възражението, направено в
касационната жалба, е лишено от основание.“ Изложеното дава отговор на
въведеното оплакване за неправилно приложение на закона за здравето.
Неправилно е приложена и разпоредбата на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН спрямо установеното по делото, а именно описанието на мястото на
нарушението, чрез посочване на вида обществено място и неговото наименования.
Парковете нямат парцелиране, нито административно адресиране вътре в
територията им, а представляват урегулирани поземлени имоти, публична общинска
собственост с предназначение за отдих на обществеността – за парк, със съответното
наименование. Ето защо е достатъчно, с оглед изискванията за гарантиране
правото на защита, обвиняването в това, че лицето се разхожда в парк „Тюлбето“
на град Казанлък. Действието по разхождане на територията на парка представлява
нарушаване на противоепидемичната мярка, въведена с посочената в АУАН и в НП
заповед.
Относно извода, че нарушението не е доказано, тъй
като актосъставителя е заявил при разпита му, не помни дали присъстващия в
залата жалбоподател е Ц.С.М.. Актосъставителя е заявил, че поддържа акта, че му
е трудно да разкаже, тъй като е минала почти една година, а е съставил много
такива актове. Тук следва да се каже, че АУАН в удостоверителната му част за
извършените от и пред актосъставителя действия не е оспорен и има обвързваща
доказателствена сила по отношение самоличността на нарушителя. Тя е установена
от актосъставителя в изпълнение на правомощията му и условието да повдигне
обвинение и да се образува производство със съставяне на АУАН срещу конкретно
лице, което е идентифицирано и има основания да бъде определено като извършило
нарушението. Частта на АУАН, в която са посочени основанията – фактическото
обвинение, подкрепено задължително с посочване на свидетел- очевидец, освен ако
се касае само за писмени доказателства,
които го удостоверяват, няма материална доказателствена сила и подлежи на пълно
доказване. Съдът взема предвид, освен служебното си задължение да събере
доказателства за всички наведени от обвинението и защитата факти, и направеното
с въззивната жалба оспорване на официалната удостоверителна част на АУАН, както
и навеждането на противни фактически твърдения. С процесната въззивна жалба
лицето не е оспорило идентификацията си по АУАН като лице, на което се повдига
административно обвинение, нито че не е бил на мястото и в часа на нарушението.
Жалбата е била бланкетна – не отговарят на ЗАНН нито АУАН, нито НП. Никакви
оспорвания на фактическото обвинение не са направени, още по-малко на АУАН в
частта му, в която има правния характер на официален удостоверителен документ.
По въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН: Съгласно
чл. 93 т.9 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН маловажно може да бъде престъплението,
съответно административното нарушение, което за последното означава, че на
първо място деянието трябва да има необходимата степен на обществена опасност
по критериите на чл.9 ал.2 от НК – да накърнява установения ред на държавно
управление, съответно ако е резултатно, вредите да не са явно незначителни
тоест малозначителни. В настоящия случай деянието съставлява административно
нарушение, поради което може да бъде подложено на преценката за приложение на
чл.28 от ЗАНН вр. с чл.93 т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, на не издържа на
критериите на закона за не налагане на административно наказание. За да се
определи нарушението като маловажен случай следва вредните последици да
отсъстват, да са незначителни или обстоятелствата, при които е извършено да
сочат на по-ниска степен на засягане на защитения обект в сравнение с
обичайните случаи, които консумират състава. Обстоятелствата, при които е
извършено процесното нарушение не са различни от обичайните, при които се извършват
другите деяния, осъществяващи състави на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260189/19.06.2021г. постановено по АНД №202/2021год. по описа на Районен
съд Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-1016/17.09.2020г издадено от
Директор ОД на МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Ц.С.М. ЕГН**********
*** сумата от 160лв /сто и шестдесет/, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт по АНД №202/21г по описа на РС Казанлък и по КАНД №316/21г по описа
на АС Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.