Решение по дело №61/2013 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т.,14.06.2013г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на   десети юни  две хиляди и тринадесета   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря М.Д. …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия НАХД. дело №61 по описа за 2013г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Съдебното производството е по жалба от Ю. С. С., ЕГН ********** чрез адв. С.С. с адрес за призоваване гр. Ш., ул. „Съединение”№111  срещу наказателно постановление  №5/22.03.2013г.  на Началника на РУ „Полиция” Г.Т., с което е наложено   административно  наказание „глоба”  в размер на   300 лв. на осн. чл.218б от НК.

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН.

Въззиваемата страна не изразява становище.

Жалбата е подадена в законовоустановения седемдневен срок и е процесуално допустима.

Твърди се, че при издаването на наказателното постановление е нарушен принципа „ non bis in idem” / не втори път за същото/, поради което е незаконосъобразно.  Алтернативно се посочва, че е нарушена административно-наказателната процедура, тъй като е нарушен срокът по чл.34,ал.І, предл второ от ЗАНН.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

На 28.02.2013г. срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 26.10.2011г., около, 21, 00 ч. в гр. Г.Т., в качеството си на длъжностно лице-шофьор на автобус в  „Г. п.” ООД гр. С.  на „Т. Д. ТЦ 264” с рег.№  СА **** АТ присвоил чужди- на „Е. А.” гр. С., представлявано от Ж. Х. Р.-Директор, движими вещи: петдесет литра дизелово гориво на обща стойност 123, 00 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява.

Посочено е, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл.204,б.”а” във вр. с чл.201 от НК.

Жалбоподателят подписал акта на 13.03.13г.

На 22.03.13г. е издадено атакуваното с жалбата наказателно постановление, където  е приета фактическата обстановка по акта за установяване на административно нарушение.  За извършено нарушение на чл.204,б.”а” във вр. с чл.201 от НК е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на осн. чл.218б от НК.

Административно наказателното производство е образувано по материалите по преписка № 409/2012г. на Районна прокуратура Г.Т. и досъдебно производство № 266/12г. по описа на РУ Полиция Г.Т.. 

Като писмени доказателства по делото са приложени досъдебно производство №240/11г., съдържащо материалите по досъдебно производство №266/12г. по описа на РУ Полиция Г.Т., НОХД №2/12г. по описа на РС Г.Т. и ВНОХД № 322/12г. на ОС Д.

По ДП №240/11г.  жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.195,ал.І,т.4, предл. второ и т.6 във вр. с чл.194,ал.І във вр. с чл.18,ал.І от НК.

С обвинителен акт   Районна прокуратура е повдигнала обвинение за това престъпление, поради което е било образувано НОХД №2/12г. по описа на Районен съд Г.Т.. С Присъда от 26.04.12г., влязла в законна сила на 2.10.12г. жалбоподателят е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 195,ал.І,т.4, предл. второ и т.6 във вр. с чл.194,ал.І във вр. с чл.18,ал.І от НК за това, че на 26.10.20011г. в гр. Г.Т., като длъжностно лице възползвало се от служебното си положение, чрез използване на техническо средство-маркуч с метална втулка в края на стъклена сачма и ключ за отключване на резервоар за гориво, отнел чужди движими вещи  петдесет литра дизелово гориво на обща стойност 123, 00 лв., от владението на  „Е. А.” гр. С., представлявано от Ж. Х. Р.-, без ничие съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено в стадия на опита по независещи от дееца причини.

Оправдателната присъда е била протестирана от Районна прокуратура пред Окръжен съд Д..  С Решение от 2.10.2012г. по ВНОХД № 322/12г. на ОС Д. оправдателната присъда е била потвърдена.

След постановяване на въззивното  Решение е било образувано срещу същото лице ДП №266/12г., като са  приложени същите   доказателства, събрани  по  ДП№240/11г. По новото досъдебно производство жалбоподателят е бил привлечен на 10.01.2013г.  като обвиняем за извършено престъпление по чл.201 от НК за това, че  на 26.10.2011г., около, 21, 00 ч. в гр. Г.Т., в качеството си на длъжностно лице-шофьор на автобус в  „Г. п.” ООД гр. С.  на „Т. Д. ТЦ 264” с рег.№  СА **** АТ присвоил чужди- на „Е. А.” гр. С., представлявано от Ж. Х. Р -Директор, движими вещи: петдесет литра дизелово гориво на обща стойност 123, 00 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява.

С постановление на Районна прокуратура от 11.02.2013г. ДП №266/12г. е прекратено, като материалите са изпратени на Началника на РУ Полиция за образуване на административно-наказателно производство по чл.218б от НК.   

От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :  Нарушен е основополагащ принцип в наказателното право:  „ non bis in idem”.  След като за същото деяние, при същата фактическа обстановка за същото лице  е била постановена влязла в сила оправдателна присъда в действие е абсолютната забрана на посочения принцип за възбуждане на ново наказателно производство. В процесния случай,  след като е бил оправдан за извършено престъпление по чл.195,ал.І,т.4, предл. второ и т.6 във вр. с чл.194,ал.І във вр. с чл.18,ал.І от НК  същото лице, за същото деяние, при същата фактическа обстановка е било привлечено  като обвиняем за извършено престъпление по чл.201 от НК, като впоследствие му е вменена административно-наказателна отговорност за същото деяние по чл.218б от НК.

В тази насока съдебната практика е изобилна,  трайна и непротиворечива:

Повторността на съденето ще се определи не по квалификацията, каквато е била дадена с двете присъди, а по еднаквостта на инкриминираната срещу подсъдимия дейност. Равносилен на повторно съдене е случаят, в който едно и също лице в едно дело с една присъда е било признато за невиновно и оправдано по въведеното срещу му обвинение, а с второ е признато за виновно и осъдено за деянието, за което преди това е било оправдано/ Р.197/58-ІІ по Н.Д. №90 ІІ НД на ВС/.

Същото престъпление ще е налице, когато става дума за същата дейност, която е предмет на приключилото или висящо наказателно производство. Различната квалификация на деянието не го прави различно.

В теорията и съдебната практика еднозначно се приема, че правилото „ non bis in idem” се прилага с оглед на фактите, а не с оглед на правната им квалификация. Тъждеството на престъплението е налице, когато става въпрос за същата дейност./Р 559/95 по Н.Д.№463/94г. І Н.О. на ВС; Р от 27.02.2012г. по ВНОХД №483/12г. на СГС…/

Посочените в жалбата доводи за нарушение на правилото „не втори път за същото” са основателни, поради което напълно се споделят от въззивния съд. Процесното  наказателно постановление е изцяло незаконосъобразно и подлежи на  отмяна и без да бъде  обсъждан останалия въведен в жалбата довод.

Като съобрази тези обстоятелства  и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :

 

 

 

                                       

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                            

     

 

    Отменя     наказателно постановление  №5/22.03.2013г.  на Началника на РУ „Полиция” Г.Т., с което  на Ю. С. С., ЕГН **********  с адрес за призоваване гр. Ш., чрез адв. С.С. е наложено   административно  наказание „глоба”  в размер на   300 лв. на осн. чл.218б от НК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :