РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Ямбол, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Т. Ст. Ст.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба
от защитника за проверка на невлязлата в сила Присъда № 61/11.11.2021г. по
НОХД № 654/2021г. по описа на РС – Ямбол, с която подсъдимият А. А. Я. от
гр. ***** е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл.26, ал.1 от НК, като е признат за виновен в това, че:
В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до
около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от дворове, находящи се на ул.
„***“ № ** и на ул. „****“ № **, действайки в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 168 лева, от владението на собствениците им А. П. С. и И. Я. Н.,
двамата от гр. *****, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
1
- В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до
около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от двор, находящ се на ул. „****“
№ **, действайки в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, е отнел чужда движима вещ – велосипед тип „мъжка рамка“ на
стойност 55 лева, от владението на собственика й - И. Я. Н. от гр. *****, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, и
- В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до
около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от двор, находящ се на ул. „***“
№ **, действайки в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, е отнел чужди движими вещи – велосипед тип „бегач“ на стойност
68 лева и велосипед тип „дамска рамка“ на стойност 45 лева, всички на обща
стойност 113 лева, от владението на собственика им – А. П. С. от гр. *****,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
На основание чл.58а, ал.4 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК, на подсъдимия е наложено наказание от шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим и разноските в досъдебна фаза в
размер на 117 лева са присъдени в негова тежест, като е постановено
заплащането им в приход на републиканския бюджет и по сметката на ОД на
МВР - Ямбол.
С жалбата са наведени оплаквания за материална незаконосъобразност
и явна несправедливост на присъдата. Оспорва се доказателствения анализ на
първата инстанция и се твърди недоказаност на обвинението, поради наличие
на противоречиви доказателства относно авторството. На това основание се
претендира за отмяна на осъдителния акт и за постановяване на нов
оправдателен такъв. Оплаквнето за явна несправедливост не е
аргументирано.
В с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника подсъдим и от
служебния защитник – адвокат по съображенията, изложени в нея, като се
счита, че доказателствата по делото, включая събраните в хода на въззивноно
производство, не са достатъчни за постанвяване на осъдителна присъда.
В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият излага,
че не е извършил престъплението, в което е обвинен, не се признава за
виновен и моли да бъде оправдан.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на жалбата, като споделя изцяло направения от районния
2
съд доказателствен анализ и извода му за доказаност на обвинението.
Първоинстанционната присъда намира за правилна и законосъобразна и
предлага да бъде потвърдена.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията
по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при
наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но не по
изложените в нея съображения.
Макар да не споделя изцяло доказателствения анализ на първата
инстанция, настоящият състав намира, че по отношение на съставомерните
обстоятелства възприетата фактическа обстановка съответства на събраните
по делото доказателства.
В изпълнение на задължението си за извършване на собствен анализ на
доказателствената съвкупност и с оглед правото да приема за установени и
други фактически положения, ЯОС намери за доказана следната фактология:
Към месец **** 2021г. подсъдимият Я., роден на **.**.****г., бил на **
години и бил осъждан осемнайсет пъти с влезли в сила присъди за тежки
умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД
№ ****/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по НОХД № **/****г.
на РС – Дряново, по НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД № ***/**** г. на
PC-Дряново, НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД № ****/**** г. по описа
на ЯРС, НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД № ****/**** г. на ЯРС, НОХД
№ ***/**** г. на ЯРС, НОХД № **/**** г. на ЯРС, по НОХД № ***/**** г. на
ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по
НОХД № **/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на РС – Бургас, по НОХД
№ ****/****г. на ЯРС и по НОХД № **/****г. на ЯРС.
С присъдите по първите шестнайсет от изброените по-горе НОХ дела
подс. Я. е осъден за престъпления, извършени като непълнолетен, като са му
налагани наказания обществено порицание, пробация и лишаване от свобода,
както с отложено изтърпяване, така и ефективно.
3
Осъдителните присъди по последните две дела - по НОХД №
****/****г. на ЯРС и НОХД № **/****г. на ЯРС, влезли в сила съответно, на
**.**.****г. и на **.**.****г., отново са за тежки умишлени престъпления от
общ характер против собствеността, но извършени след навършване на
пълнолетие – в периода **.**.****г. – **.**.****г. и на **-**.**.****г. С
всяка от тях на Я. са наложени ефективни наказания от по една година
лишаване от свобода.
С опр. № ***/**.**.****г. на ЯРС, влязло в сила на **.**.****г.,
наказанията по горепосочените две присъди са групирани в съвкупност, като
му е определено общо ефективно наказание от една година лишаване от
свобода. На основание чл.24 от НК, размерът на наложеното най-тежко
наказание по съвкупността е увеличен с шест месеца – от една година на една
година и шест месеца лишаване от свобода.
Видно от отбелязването в издадената от БС при ЯРС справка за
съдимост рег. № 1005/11.05.2021г., подсъдимият е изтърпял така наложеното
и увеличено по размер общо наказание на **.**.****г.
Около два месеца и половина след изтърпяване на наказанието – в
неустановен точен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до около
02:30 часа на **.**.****г., през незаключена пътна врата подс. Я. влязъл в
двора на имота, находящ се на ул. „****“ № ** в гр. *****. Там видял
велосипед тип „мъжка рамка“ на стойност 55 лева, който бил собственост на
И. Я. Н. от гр. *****. Подсъдимият взел влосипеда и го отнесъл в дома на
свои роднини, в който живеел напоследък, в бл.** в ж.к. „***** *******“ в
гр. *****.
В периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до около 07:00 часа на
**.**.****г. Я. влязъл и в двора на имота, находящ се в гр. ***** на ул. „***“
№ **. Там видял подпрени на оградата два велосипеда – един тип „бегач“,
черен на цвят, за 68 лева и един тип „дамска рамка“, зелен на цвят, за 45 лева,
които били собственост на А. П. С. от гр. *****. Подсъдимият изнесъл
велосипедите и ги отнесъл на същото място – в дома в бл.** в ж.к. „*****
*******“ в гр. *****.
На **.**.****г. около 13:00 часа, докато управлявал велосипеда тип
„бегач“ по ул. „***“ в гр. *****, подсъдимият бил спрян от свидетеля А. П.
С., който разпознал липсващата си вещ. Тогава Я. върнал велосипеда на
4
свидетеля, като в хода на разговора му казал, че го е откраднал вечерта. В
последователност, С. подал сигнал на тел. 112 и на място пристигнал екип на
РУ – Ямбол, в чийто състав бил св. Т.М.. На полицаите С. съобщил, че видял
подсъдимия да управлява липсващия му велосипед, при което последният
обяснил, че намерил един велосипед и закупил още един от непознато лице от
гр. Сливен. Казал им, че другият велосипед е в бл.** в ж.к. „***** *******“,
след което свидетелите М. И. и П. П. отишли на адреса. Там намерили
велосипеда тип „дамска рамка“, собственост на св. С., и велосипеда тип
„мъжка рамка“, собственост на св. Н.. Отнесли вещите при органите на реда,
които ги върнали на собствениците им.
Така възприетата фактология съвпада с фактическите положения, които
е приел районният съд, и се установява по безспорен начин отчасти от
обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното следствие, отчасти
от показанията на свидетелите А. С. и П. П., дадени по време на съдебното
следствие, изцяло от показанията на свидетелите А. С., Т.М. и М. И., дадени
по време на досъдебното производство и приобщени от районния съд по
съответния процесуален ред, съобразно разпоредбите на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.2 и т.5 от НПК, от показанията на св. Т.М., депозирани по време на
съдебното следствие пред въззивния съд, от заключението на вещото лице,
изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените
доказателства по делото - справка за съдимост рег. № 1005/11.05.2021г.,
издадена от БС при ЯРС, протокол за доброволно предаване и разписка от
**.**.****г. (л.12-13 от ДП) и др.
ЯОС намира, че по отношение на правно значимите обстоятелства
горепосочените доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и начина на извършване на деянието.
При анализа на доказателствената съвкупност ЯРС правилно е приел, че
не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени по време на
съдебното следствие, в частта им относно обстоятелствата, че е взел
велосипедите от две непълнолетни лица, които ги хвърлили и хукнали да
бягат, както и че около обяд на **.**.****г. малкият му племенник бил
установен да управлява велоспеда на св. А. С., тъй като са
5
вътрешнопротиворечиви и стоят изолирано от останалите доказателства. На
първо място, обясненията на подсъдимия в горепосочените им части влизат в
противоречие и се опровергават както от показанията на свидетелите М. И. и
А. С., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 и т.2 от НПК,
че именно Я. е бил установен да управлява липсващия велосипед, така и от
показанията на св. Т.М., включително тези, депозирани по време на съдебното
следствие пред въззивния съд, от които се установява, че при проверката на
сигнала от св. С. е заварил на мястото именно подсъдимия, който бил
идентифициран от пострадалия като лицето, което е управлявало един от
откраднатите влосипеди. На следващо място, обясненията на подсъдимия, че
не е реализирал управление на отнетата вещ, не кореспондират и с
обясненията му, че именно той е бил лицето, което е върнало велосипеда на
св. А. С. – „На сутринта аз лично ги предадох на човека доброволно.“, защото
доказателствената съвкупност е безпротиворечива по отношение на
обстоятелството, че връщането на разпознатия на улицата велосипед е
извършено около 13:00 часа и от лицето, което го е управлявало. При това
положение е очевидно, че обясненията на подсъдимия в частта им относно
обстоятелството, че малкият му племенник е управлявал велосипеда, целят да
го дистанцират от извършеното, а обясненията му, че сутринта лично и
доброволно предал вещта на собственика - да го представят в положителна
светлина, като разкрият приноса му за връщане на вещите. Т.е., освен
вътрешнопротиворечиви, те представляват и отчетлив израз на защитна
позиция.
Наред с изложеното, от показанията на свидетелите С. и М. се
установява, че в различните етапи на разследване Я. е поддържал различни
версии и по отношение произхода на вещите, което също дискредитира
достоверността на обясненията му. Първоначално и непосредствено след
установяването му от св. С. казал, че откраднал велосипедните вечерта, след
което на отзовалия се за проверка на сигнала полицай св. М. съобщил, че
намерил единия велосипед, а другия закупил от непознато лице от гр. Сливен.
В съдебна фаза е поддържал, че е взел велосипедите от две непълнолетни
лица, които ги хвърлили и хукнали да бягат. Т.е., освен непоследователни,
обясненията му в тази им част противоречат и на житейската логика,
доколкото управлението на три велосипеда от двама непълнолетни, само по
6
себе си, е трудно осъществимо.
Показанията на свидетелите М. И. и Т.М., че именно подс. Я. с прякор
„Ш.“ е установен да управлява отнетия велосипед и впоследствие
идентифициран от св. С. като извършител на деянието, с основание са били
кредитирани изцяло и от районния съд, тъй като преценени отделно от
останалия доказателствен материал, са последователни, логични и
хармонизират в пълна степен помежду си. Настоящият състав също не намира
основание да се съмнява в достоверността на показанията на тези свидетели,
тъй като липсват каквито и да било данни за предубеденост или за
тенденциозно отношение спрямо подсъдимия. Показанията на св. Т.М.
правилно са оценени като добросъвестни, доколкото по отношение
споделеното от подсъдимия по време на проверката възпроизвеждат точно
версията му за липса на съпричастност към отнемането на вещите. Т.е., не
установяват само факти, които са изгодни за обвинителната теза. Наред с
това, показанията на свидетелите М. И. и Т.М. кореспондират и с показанията
на свидетеля А. С., дадени по време на досъдебното производство, за които
след приобщаването им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК в хода на
съдебното следствие същият е заявил, че отговарят на действителността.
Поради това, с оглед съществуващото хармонично единство между
показанията на свидетелите М. И., Т.М. и Ат. С., последните от досъдебното
производство, решаващият съд с основание ги е оценил като достоверни.
Съответно, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. С. и
П., дадени по време на съдебното следствие, в частта им относно
обстоятелството, че трето лице е установено да управлява велоспеда, поради
изолираността им от останалия доказателствен материал, не следва да се
ползват с кредит на доверие.
ЯОС счита, че при постановяване на присъдата първоинстанционния
съд неправилно е взел предвид и показанията на полицейския служител,
провел беседа с подсъдимия – свидетеля П. П., относно извънпроцесуалните
му изявления с инкриминиращ характер, тъй като съгласно актуалната
съдебна практика, обективирана в Решение № 205/2/01.09.2020г. по НД №
712/2019г. на ВКС на РБ, II н. о., и Директива 2012/48/ЕС на ЕП на Съвета, е
недопустимо използването на информацията, придобита от проведените
беседи с подсъдимите (тогава заподозрени), която ги уличава и повлиява на
развитието на процеса, без осигуряване на защита и без информиране за
7
последиците от направените изявленията. Затова настоящият състав не
споделя единствено решението на районния съд при установяване на фактите
по делото да се позове и на показанията на свидетеля П., но доколкото това
решение не рефлектира върху правилността на фактическите изводи за
правно значимите обстоятелства, следва да се приеме, че в същината си
възприетата от районния съд фактология съответства на събраните по делото
доказателства.
При правилно изяснена фактическа обстановка, решаващият съд е
направил обосновани правни изводи, че и от обективна, и от субективна
страна въззивникът-подсъдим е осъществил състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл.26, ал.1 от НК,
тъй като:
В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до
около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от дворове, находящи се на ул.
„***“ № ** и на ул. „****“ № **, действайки в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 168 лева, от владението на собствениците им А. П. С. и И. Я. Н.,
двамата от гр. *****, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
- В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до
около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от двор, находящ се на ул. „****“
№ **, действайки в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, е отнел чужда движима вещ – велосипед тип „мъжка рамка“ на
стойност 55 лева, от владението на собственика й - И. Я. Н. от гр. *****, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, и
- В неустановен час в периода от около 22:00 часа на **.**.****г. до
около 07:00 часа на **.**.****г. в гр. *****, от двор, находящ се на ул. „***“
№ **, действайки в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, е отнел чужди движими вещи – велосипед тип „бегач“ на стойност
68 лева и велосипед тип „дамска рамка“ на стойност 45 лева, всички на обща
стойност 113 лева, от владението на собственика им – А. П. С. от гр. *****,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Проверяващата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд за
обективна и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия по
горепосочения текст от наказателния закон, доколкото анализа на
8
доказателствената съвкупност сочи, че същият е извършил две деяния, всяко
от които поотделно осъществява признаците от състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК. Това е така, защото и в двата слу***
вследствие действията на Я. по вземане и отнасяне велосипедите от дворовете
на ул. „***“ № ** и на ул. „****“ № **, е последвало прекратяване
владението на собствениците върху вещите и установяване на негова
фактическа власт.
С оглед обстоятелството, че към момента на извършване на деянията с
присъдата по НОХД № **/****г. на ЯРС подсъдимият е бил осъден
ефективно на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВБОДА за тежко
умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК, извършено след
навършване на пълнолетие, и поради това, че от изтърпяване на наложеното
му с тази присъда наказание не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от
НК, изключващ прилагането на правилата за на чл.29 НК, ЯРС обосновано е
заключил, че същият е действали в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и е осъществил квалифициращия състав на чл.196,
ал.1, т.1 от НК. Същевременно, въпреки многобройните осъждания на
подсъдимия, не са налице основания за квалифициране на извършеното и по
б. „б“ на чл.29, ал.1 от НК, тъй като престъпленията, извършени след
навършване на пълнолетие, предмет на горепосочената присъда по НОХД №
**/****г. на ЯРС и на тази по НОХД № ****/****г. на ЯРС, са извършени в
условията на реална съвкупност, т.е., следва да се приеме, че е налице едно
осъждане, а останалите шестнайсет влезли в сила осъдителни присъди са за
престъпления, извършени преди навършване на пълнолетие и по силата на
чл.29, ал.2 от НК не следва да се вземат предвид.
По отношение субективната страна на извършеното правилно е прието,
че във всеки от случаите подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма
на вина, тъй като е безспорно установено, че същият е знаел за
съществуването на всички обективни признаци. Разбирал е, че вземайки
вещите и отнасяйки ги със себе си извършва действия по прекратяване
фактическата власт на собствениците, предвиждал е преминаването им в своя
фактическа власт и е целял именно това. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал
и противозаконността на обстоятелството, предвидено в закона като
квалифициращо, а именно, че върши деянието след като с присъдата по
НОХД № **/****г. на ЯРС вече е бил осъждан ефективно на една година
9
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Правилен е и извода на решаващия съд, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, доколкото в непродължителен период от
време – за около девет часа (от около 22:00 часа на **.**.****г. до около
07:00 часа на **.**.****г.), е извършил две деяния, всяко от които поотделно
осъществява състава на престъплението кражба по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, като деянията са извършени при еднородност
на вината, като обективно и субективно последващото се явява продължение
на предходното.
Поради горните съображения настоящият състав счита, че решаващият
съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна
страна, подсъдимият е осъществил състава престъплението по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл.26, ал.1 от НК, и правилно го е
признал за виновен по предявеното му обвинение.
ЯОС не намери основание за ревизиране на първоинстанционната
присъда и в частта й относно наложеното назакание, като счита, че по вид
и размер то се явява правилно определено, тъй като е съобразено с всички
налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В очертаните от закона рамки на наказанието лишаване от свобода от
две до десет години наложеното на подсъдимия такова от шест месеца
лишаване от свобода правилно е определено значително под специалния
минимум на предвиденото в закона, в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
след отчитане наличието на многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства – млада възраст на дееца, ниска обща стойност на отнетите
вещи в размер на 168 лева, своевременното връщане на всичко отнето на
собствениците, дадените в двете фази на процеса обяснения, които имат
известен принос за разкриване на обективната истина по делото, както и
тежкото имотно състояние и социално положение на подсъдимия, при което
напълно обосновано е прието, че и най-лекото предвидено в закона наказание
от две години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. От друга
страна, за да не наложи на подсъдимия наказание в абсолютния законов
минимум от три месеца, решаващият съд е съобразил и наличните
отегчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи завишена степен на
обществена опасност и на деянието, и на дееца. Несъмнено, завишената
степен на обществена опасност на извършеното се обуславя от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, а
10
завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия от
изключително обремененото му съдебно минало. Както вече се посочи,
въпреки младата си възраст същият е натрупал богата съдебна биография, и
към момента на извършване на дянието е бил осъждан седемнайсет пъти с
влезли в сила присъди за еднородни престъпления, всички тежки умишлени
такива против собствеността, без да се има предвид присъдата по НОХД №
**/****г. на ЯРС, водеща до квалифициране на извършеното като такова в
условията на опасен рецидив. С така постановените осъдителни присъди са
му налагани различни по вид наказания – обществено порицание, пробация и
лишаване от свобода, както ефективно, така и с отложено изтърпяване, които
не са оказали необходимото поправително и възпиращо въздействие.
Обстоятелствата, че в рамките на девет часа – за времето от около 22:00 часа
на **.**.****г. до около 07:00 часа на **.**.****г. подсъдимият е извършил
две деяния, всяко от които осъществява признаците на тежко умишлено
престъпление против собствеността, при това само два месеца и половина
след изтърпяване на общо ефективно наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, налагат извод за проявена употира престъпна воля и
необходимост от по-строго санкциониране. По тези съображения настоящият
състав счита, че районният съд с пълно основание е приел, че спрямо
подсъдимия не е оправдано определяне размера на наказанието в законовия
минимум, както и че с оглед наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, наложеното му наказание е необходимо и достатъчно да окаже
необходимото поправително и възпиращо въздействие, както върху личността
на подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото. В този
смисъл, оплакванията за явна несправедливост на първоинстанционната
присъда се явяват неоснователни, тъй като не са налице неотчетени от
районния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
представляват основание за определяне по-леко по-размер наказание.
В изпълнение на задължението по чл.314, ал.1 от НПК за извършване на
цялостна проверка на обжалваната присъда, ЯОС намери, че е налице
основание за нейното изменение само относно приложението на чл.58а, ал.4
от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, предвидените в останалите алинеи от
текста механизми на определяне на наказанието лишаване от свобода касаят
единствено случаите, в които осъдителната присъда е постановена след
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.2 от НПК. А
11
доколкото развилото се първоинстанционно производство е протекло по
общия ред, в случая липсва законово основание за прилагане разпоредбата на
чл.58а, ал.4 от НК.
Относно начина на изтърпяване на наказанието правилно е прието, че
с оглед предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер – с присъдите по НОХД № ****/****г. и
НОХД № **/****г., двете на ЯРС, са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане, и в съответсвие с разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановено то да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим, тъй като от изтърпяване на наложеното му с тези
присъди ефективно наказание – **.**.**** г., не са изтекли пет години. Т.е.,
не се налага промяна в произнасянето на първата инстанция и по въпроса за
начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и определения
първоначален режим на изтърпяването му.
С оглед изхода на делото, направените в производството разноски
законосъобразно са възложени в тежест на подсъдимия, на основание чл.189,
ал.3 от НПК.
По тези съображения и като не констатира други основания за
изменение или отмяна на присъдата, извън обсъдените по-горе, свързани с
приложението на чл.58а, ал.4 от НК, ЯОС счита, че в останалата й част
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Затова, и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК и чл.334, т.6 вр.
чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 61/11.11.2021 г., постановена по НОХД №
20212330200654/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол, като я отменя в
частта й относно приложението на чл.58а, ал.4 от НК.
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 61/11.11.2021 г., постановена по НОХД
№ 20212330200654/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол, В
ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
12
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13